Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260180
гр. ВРАЦА, 14.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 15.09.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:РОСИЦА ИВАНОВА
НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 167
по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на
постъпила въззивна жалба от Г.С.М. ***, чрез упълномощения й адвокат К.Т.,
против решение на Районен съд-Бяла Слатина от 18.02.2021г., постановено по
гр.дело №561/2020г., с което предявеният от жалбоподателката против А.С.С., Б.С.К.
и С.С.М. иск по чл.56, ал.1 от Закона за
наследството/ЗН/, е бил отхвърлен.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при
нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че макар доклада на
районния съд по чл.146 от ГПК да е бил правилен и доказателствената тежест да е
била разпределена правилно между страните, погрешно при отхвърлянето на иска,
съдът е приел, че ищцата е следвало да докаже приемането на наследството от
ответниците. Според жалбоподателката, указания за доказването на такъв факт не
се съдържат в доклада, при което този извод на съда съставлява превратно
тълкуване на практиката на ВКС, обективирана в решение №101/08.10.2019г.по
гр.дело №2260/2018г., ІV г.о., още повече, че приемането на наследството от
ответниците не е релевантен по спора факт, той като не се иска отказът от
наследство да бъде обявен за нищожен, а за унижощаем, тъй като уврежда кредитора
на наследодателя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване
на предявения иск по чл.56, ал.1 от ЗН с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите
страни-ответници по иска, са ангажирали писмен отговор, че оспорват жалбата,
като неоснователна. Развиват се доводи, че извършеният отказ от наследство има
за последица не само невъзможността да се придобият права от наследството, но и
невъзможност да се поемат задълженията му, като тези последици настъпват с
обратна сила. Твърди се, че според практиката на ВКС, за да се ангажира
отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е
необходимо те да са приели наследството, а доказателства за това не са били
представени от ищцата и настояща жалбоподателка. Поддържа се също, че няма
доказателства и за знанието на ответниците по иска, че ще бъдат конституирани
като страни по делото но наследодателя и това знание да е преди извършването на
отказа от наследство. Иска се обжалваното решение на бъде потвърдено и се
присъдят деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не
представят доказателства и не правят искания.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК
въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
За да се произнесе по основателността на жалбата
въззивния съд взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано
(първоначално пред РС-Мездра, а в последствие изпратено по правилата на
местната подсъдност на РС-Бяла Слатина) въз основа на подадена от Г. С.М. ***
искова молба против А.С.С., С. С. М. и Б.С.К.,***, с която е поискано да
унищожаването на извършените от ответниците и вписани в особената книга на
РС-Бяла Слатина под №1393/26.10.2018г. и №1400/29.10.2018г., откази от
наследството оставено от наследодателя им С. М. ***.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на
ответниците бил длъжник по изп.дело №1359/2015г. и изп.дело №343/2016г.,
впоследствие обединени в общо дело под №20199000401027 по описа на ЧСИ Д.,
взискател по които изп.дела и кредитор на наследодателя е ищцата. Поддържа се,
че в хода на изпълнителното производство ищцата била уведомена от ЧСИ, че
длъжникът С. М. С. е починал, поради което като длъжници в същото производство
били конституирани ответниците, в качеството им на наследници на първоначалния
длъжник. Твърди се, че през м.ноември 2019г. ищцата била уведомена, че
ответниците са се отказали от наследството на С. М. С., което поражда интереса
й на основание чл.56, ал.1 от Закона за
наследството /ЗН/ да иска отказите от наследство да бъдат унищожени.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците са ангажирали
писмен отговор, че считат иска за неоснователен, като поддържат, че не са
приемали наследството, поради което направените от тях откази за действителни.
В производството пред районния съд са събрани
писмени доказателства, въз основа на които въззивният съд приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото копия от изп.дело
№201990000401027 и №20209000400001 по описа на ЧСИ Ц. Д., първото от тях било
образувано първоначално пред ЧСИ Г. Б. под №201572204011359, а второто под
№20167220400343, също по опис на ЧСИ Б..
Изп.дело №201572204011359 по описа на ЧСИ Б. (№201990000401027
по опис на ЧСИ Д.) е образувано на 09.09.2015г. по молба на взискателя и ищец
по настоящето производство Г.С.М. против длъжника С. М. С., въз основа на
издаден против длъжника С. С. изпълнителен лист от 25.08.2015г.по в.гр.дело
№398/2015г.на Окръжен съд-Враца за суми, подробно описани в изпълнителния лист.
Изп.дело №20167220400343 по описа на ЧСИ Б. (№20209000400001 по описа на
ЧСИ Ц. Д.) е образувано на 18.02.2016г. по молба на взискателя Г.С.М. против
длъжника С. М. С., въз основа на издаден против длъжника С. С. изпълнителен
лист от 12.02.2016г. по гр.дело №112/2015г.на Районен съд-Бяла Слатина за
сумата от 1100 лв. И по двете изпълнителни дела на длъжника са връчени покани
за доброволно изпълнение и са предприемани действия по издирване на имущество
на длъжника, от което взискателя да се удовлетвори.
Както това се установява от представеното по Изп.дело
№201572204011359 по описа на ЧСИ Б. (№201990000401027 по опис на ЧСИ Д.)
удостоверение на наследници №1026/12.04.2019г.на Община Бяла Слатина, длъжникът
по двете изпълнителни дела С. С. починал на 21.10.2018г. в хода на
изпълнителния процес, като оставил наследници ответниците по иска А.С.С., С.С.М.
и Б.С.К.. Наследниците били конституирани като длъжници и по двете изпълнителни
дела, но с оглед представени от тях удостоверения, че са се отказали от
наследството на починалия С. С., изпълнителните производства против тях са
прекратени.
Видно от представеното по изп.дело
№201572204011359 по описа на ЧСИ Б. удостоверение №1400/29.10.2018г., изд.от
РС-Бяла Слатина ответницата Б.С.К. се е отказала от наследството на С. М. С.,
като отказът е вписан в специалния регистър на РС-Бяла Слатина под
№76/29.10.2018г.
По изпълнителното дело са представени също така
удостоверения №1394/26.10.2018г./л.228/ и №1393/26.10.2018г. /л.239/ за
извършени от ответниците С.С.М. и А.С.С. откази от наследството на С. М. С.. И двете удостоверения обаче са издадени от
Районен съд-с.Търнак, какъвто съд не съществува /справка от официалния сайт на
Висшия съдебен съвет/, поради което удостоверенията не могат да бъдат зачетени
за валидни официални документи и отказ от наследство, извършен от двамата
ответници, не може да се приеме за надлежно и валидно осъществен.
При така възприетата фактическа обстановка
въззивният съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК
предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба, при което дължимото съдействие от съда е обусловено от предявения от
ищеца иск /твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум/ и предприетата
от ответника защита /релевираните възражения и евентуално предявените инцидентен
установителен иск или насрещен иск/. Доколкото предметът на делото се въвежда
чрез твърдяните от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум , то и
правната квалификация на иска, съответно преценката за неговата допустимост, се
извеждат именно от фактическите твърдения на ищеца и искането, с което сезира
съда.
В случая искането за бъдат унищожени отказите от
наследството на С. М. С., извършени от ответниците по иска, се основава на
заявените от ищцата фактически обстоятелства и твърдения, че тя търси
удовлетворяване на свое вземане не от ответниците, а от техния наследодател С. С.,
но чрез извършените от ответниците откази от наследство, те целят да осуетят възможността
принудителното изпълнение да се насочи и осъществи спрямо тях именно като
наследници на длъжника на ищцата.
Така заявените от ищцата фактически твърдения и
обстоятелства, свързани с качеството й на кредитор на наследодателя на
ответниците, а не лично на ответниците, се подкрепят и са безспорно установени
чрез представените в настоящето исково производство доказателства. При такива фактически твърдения обаче,
разпоредбата на чл.56 от ЗН не предоставя правото на ищцата да иска унищожаване на отказите от
наследство.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗН кредиторите
на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението
на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на
наследника. Посочената разпоредба има предвид хипотеза, в която ищецът е
кредитор на ответника-наследник, а не на неговия наследодател, и наследника
няма лично имущество от което кредиторът му да се удовлетвори, а същевременно и
се е отказал от открито наследство. В разглежданата хипотеза, ако отказът от
наследство не бе направен от длъжника, то наследството би влязло в имуществото
му и кредиторът би могъл да се
удовлетвори от него пълно или частично. Именно за да се реализира тази
възможност кредиторът на наследника е снабден с иска по чл.56, ал.1 от ЗН да претендира да бъде унищожен и то
само в негова полза, един иначе действителен отказ от наследство, извършен от
длъжника му. Със специалния иск по чл.56, ал.1 от ЗН обаче е снабден само
кредитора на наследника, а не на наследодателя му, поради което и щом като
ищцата Г.М. не твърди да е кредитор на ответниците, а на техния наследодател С. С., то и
предявеният иск по чл.56, ал.1 от ЗН се явява недопустим и като такъв е
следвало да бъде оставен без разглеждане от районния съд. В посочения смисъл
настоящият съдебен състав се позовава и на решение №43/15.05.2020г.на ВКС по
гр.дело №1761/2019г., ІІІ г.о.
Разглеждайки и произнасяйки се по предявения недопустим иск, районният
съд е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено, а
производството по него-прекратено.
Доколкото в разглеждания случай не се събраха
доказателства за валидно извършени откази от наследство от ответниците С.С.М. и
А.С.С. и ако такива откази действително
не са били извършени и вписани, то за ищцата остава правната възможност да
продължи изпълнителното производство против така посочените двама наследници,
респ.против наследниците от следващ ред, ако отказите са валидно извършени.
Съответно, ако ищцата счита, че отказите и на тримата наследници са недействителни,
защото преди извършването им наследството вече е било прието, тя може
единствено да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на отказите.
Във всички случаи обаче след като ищцата заявява, че търси удовлетворяване на
свое вземане от наследодателя на ответниците, специалният иск по чл.56, ал.1 от ЗН не е допустим и това налага прекратяване на производството по делото и
обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.4 от ГПК жалбоподателката Г.С.М. ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемите страни А.С.С., Б.С.К. и С.С.М. сумата от 400 лв.деловодни разноски
за адвокатска защита във въззивното производство, както и сумата от 400
лв.деловодни разноски за адвокатска защита в производството пред районния съд.
Водим от горното, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд-Бяла Слатина от
18.02.2021г., постановено по гр.дело №561/2020г., с което предявеният от Г.С.М. ***, ЕГН ********** против А.С.С. ***,
ЕГН **********, Б.С.К. ***, ЕГН ********** и С.С.М. ***, ЕГН **********, иск по чл.56, ал.1 от Закона за наследството,
е бил отхвърлен и ищцата е била осъдена да заплати на ответниците сумата от 400
лв.деловодни разноски, И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК,
ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
ОСЪЖДА Г.С.М. ***, ЕГН ********** да заплати на А.С.С.
***, ЕГН **********, Б.С.К. ***, ЕГН ********** и С.С.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 400 лв. деловодни разноски за адвокатска защита във въззивното
производство, както и сумата от 400 лв.деловодни разноски за адвокатска защита
в производството пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........