Р Е Ш Е Н И Е
№... 17.11.2020г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 21.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2292 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска – с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа. Тези искове са предявени в условията на кумулативност. Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Претендират се разноските по делото.
Исковете са предявени от М.М.М. *** срещу “Феникс голд” ЕООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността „Крупие“. От 01.10.2019г. ищцата била в отпуск по майчинство, като получавала обезщетение по КСО. След обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. представители на работодателя провеждали разговори с ищцата с цел да я убедят да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като след отмяната на извънредното положение тя щяла да бъде отново назначена на работа. След като ищцата отказала, на 31.03.2020г. било отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.12 КТ. Ищцата отказала да подпише предизвестието, което било удостоверено с подписа на двама свидетели. След това ищцата не е получила заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение. В отговор на нейна молба, работодателят й изпраща трудовата книжка и Заповед за прекратяване на трудовата книжка, която не й била връчена срещу подпис. Ищцата твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна. Основанието за съкращаването на щата – обективна невъзможност на служителя да изпълнява трудовия си договор не касаел случая на ищцата. Същата била в отпуск за отглеждане на малко дете, през който работодателят не й изплащал възнаграждение. През този период ищцата и без това не изпълнява трудовите си функции. Ищцата счита, че се ползва от закрила по чл.333 КТ за периода на ползвания отпуск. Освен това работодателят не бил връчил заповедта за уволнение на ищцата и съответно тя не е влязла в сила. Предвид изложеното ищцата счита обжалваната заповед за незаконосъобразна.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението на ищцата и да постанови възстановяването й на длъжността “Крупие” във “Феникс голд” ЕООД. Моли съда да задължи ответника да поправи трудовата книжка на ищцата, като заличи основанието за уволнение.
Претендира разноски по производството.
В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове. На първо място твърди, че е изтекъл срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ и предявеният иск за оспорване на уволнението е недопустим. В случай, че съдът го приеме за допустим, счита същия за неоснователен. Не оспорва изложените обстоятелства относно трудовото правоотношение между страните и неговото прекратяване с обжалваната заповед. Твърди, че уволнението настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а не с връчването на заповедта за уволнение, която била с декларативно действие. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания. Уволнението на ищцата Било част от масово уволнение по смисъла на §1, т.9 от ДР на КТ. С установените в страната противоепидемични мерки с последователни заповеди на министъра на здравеопазването настъпва и обективна невъзможност за изпълнение на трудовите функции, което обуславя посоченото основание за уволнение. Оспорва твърдението, че ищцата се ползва от закрила по чл.333 КТ. Счита, че не е било необходимо заповедта за уволнение да бъде връчена срещу подпис на ищцата. Заповедта влизала в сила на 01.05.2020г. с изтичането на срока на предизвестието. Поради изложеното ответникът моли предявените искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност да бъдат отхвърлени. Моли да бъде отхвърлен и иска за поправка на трудовата книжка на ищцата. Претендира направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:
Оспорва се прекратяване на трудово правоотношение, извършено с предизвестие от 31.03.2020г., считано от 01.05.2020г. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ искът следва да бъде предявен в двумесечен срок от връчване на заповедта. За давностните срокове по чл.358 от ГПК се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от ЗЗД. В обща уредба на погасителната давност няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за броене на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ е определен в месеци. В този случай според общите правила за броене на сроковете по ГПК той изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Следва обаче да се приложи разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която за времето на извънредното положение – от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Това означава, че в случая двумесечният давностен срок е започнал да тече на 15.05.2020г. и изтича на 15.07.2020г. Исковата молба е подадена на 06.07.2020г. Поради тази причина съдът намира, че предявените искове са допустими като предявени в установения от чл.358 КТ срок.
Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на: Трудов договор №128/14.10.2016г., Допълнително споразумение №31/25.05.2018г. към трудов договор №128/14.10.2016г., Трудова книжка, ищецът е работил при ответника на длъжността “Крупие” във “Феникс голд” ЕООД с място на работа гр.Стара Загора, ул.“И. Мирчев“ №7.
Не е спорно по делото и, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен. Спорно е дали с изтичането на срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява автоматично или е необходимо издаването на нарочна заповед и връчването й на съответния работник. В случая, от приетото като писмено доказателство копие на Предизвестие от 31.03.2020г. се установява, че работодателят е отправил писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Предизвестието е връчено на ищцата при отказ с подписа на двама свидетели на 31.03.2020г., като в него е отразено, че трудовото правоотношение се прекратява след изтичане на 30 дни. От представеното и прието по делото като писмено доказателство копие на Заповед №209/31.03.2020г. се установява, че нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е била изготвена, но не бяха представени доказателства за нейното връчване на ищцата и датата на това връчване. От изложеното в исковата молба става ясно, че заповедта е била изпратена на ищцата по нейно искане ведно с трудовата й книжка, на дата не по-рано от 13.05.2020г. (на която дата ищцата е отправила искането си до работодателя). Това обстоятелство не бе опровергано от ответника.
Съгласно трайната съдебна практика: „Трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от
работодателя и с писмено предизвестие, без издаването на изрична заповед.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и
поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е
правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на
изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка
съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички
случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие,
независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който
е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т.
1 от КТ, конститутивното действие на
прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на
предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е
издаден и връчен, и друг писмен акт /заповед/ за прекратяване на трудовото
правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение -
няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово
правоотношение.“ така Решение №264 от 10.06.2015г. на ВКС по гр. д. №1222/2015г.,
IV г. о., ГК; „Трудовото правоотношение може
да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без
издаването на изрична заповед. Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото
изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се
преценява законността на изявлението.“ така
Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., IV г. о., ГК, и
много други.
Поради
тази причина съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение между
страните е настъпило с изтичането на срока на предизвестието, без да е било
необходимо издаването и надлежното връчване на заповедта за прекратяване.
Възраженията на ищцата в тази насока са неоснователни.
От друга страна, след като
предизвестието е актът, с който се прекратява трудовото правоотношение, то
следва да отговаря на съответните изисквания. „На
основание чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Законът не сочи
конкретното съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по
аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия
договор по чл.66, ал.1 от КТ, следва да се приеме, че в него следва да се съдържат
данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на
прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор. Основанието следва да
се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от
другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и
да може да се защити срещу незаконността му.“ така Решение №93 от 8.04.2011г. на ВКС по гр. д. №1141/2010г., III г. о., ГК.
В настоящия случай е ясно, че предизвестието е отправено от ответника до
ищцата, но не е посочена длъжността, която ищцата заема. По отношение на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: „на
основание чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на труда“. Чл.326
от КТ предвижда прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие отправено
от работника към работодателя, докато чл.328 от КТ предвижда обратния случай –
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие отправено от
работодателя към работника. Тези две правни основания няма как да бъдат във
връзка едно с друго, тъй като си противоречат. В самото предизвестие не е
изписано с думи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
мотивите за прекратяването му, за да може работникът все пак да се ориентира
какви са причините за уволнението му. Представените доказателства от страна на
ответното дружество за предвиденото масово уволнение и уведомяването за това на
представители на работниците и Дирекция „Инспекция по труда“ няма данни да са
сведени до знанието на ищцата, нито са цитирани в предизвестието за уволнението
й, за да е ясно, че прекратяването на трудовото правоотношение е част от
предвиденото масово уволнение на работници. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е конкретизирано в представената Заповед
№209/31.03.2020г., но както се посочи по-горе, същата не е била връчена на
ищцата по надлежен ред и сам работодателят твърди, че
същата има само декларативен характер. Актът с конститутивен ефект –
прекратяване на трудово правоотношение, е предизвестието, заради което
релевантно е посоченото в предизвестието основание за уволнение.
При прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие, отправено от работодателя до работника или служителя,
противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание,
обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение.
При тези данни уволнението е незаконно. Действително съгласно чл.335, ал.2, т.1 от КТ, когато трудовия договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само констативен характер. Независимо от това съществуващото противоречие в посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и заповедта води до незаконност на уволнението, доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво основание договора му е бил прекратен, за да защити правата си.
Дори да се
приеме тезата, че посоченото основание в заповедта е без значение, предвид
констативния й характер, в конкретния случай процесното уволнение е незаконно,
доколкото не е налице, визираното в предизвестието основание за прекратяване на
трудовия договор, като без значение е обстоятелството, дали посоченото в
предизвестието основание е резултат на техническа грешка. Така Решение №462 от 17.06.2010г. на
ВКС по гр. д. №789/2009г., III г. о., ГК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните с Предизвестие от 31.03.2020г. е незаконосъобразно, поради противоречие на посоченото в предизвестието основание за прекратяването с действителното такова и с посоченото в заповедта. Само на това основание уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и предвид приетото за установено по-горе, че преди незаконосъобразното уволнение, ищцата е заемала по трудов договор за неопределено време процесната длъжност “Крупие” във “Феникс голд” ЕООД с място на работа гр.Стара Загора, ул.“И. Мирчев“ №7, основателен е и вторият предявен по делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което и той следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на тази заемана от нея преди незаконосъобразното й уволнение длъжност.
Искът за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка; налице е законно прекратяване на трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в документа. При основателност на иска, съдът с решението си предписва вписването на точното, правилно основание за уволнение.
При предявен иск по чл.344, ал.1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл.344, ал.1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. По настоящото дело - с оглед установеното относно иска по чл.344, ал.1 КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното основание в трудовата книжка. При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение (чл.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). Решение №193 от 16.07.2014г. на ВКС по гр. д. №5948/2013г., IV г. о., ГК. Поради тази причина предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ се явява недопустим поради липса на правен интерес и производството следва да бъде прекратено в тази му част.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е представил списък на
разноските, съгласно който е заплатил адвокатско възнаграждение от общо 900,00лв.,
като съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600,00лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът също
има право на разноски при прекратяване на делото. Ответникът е представил списък
за разноски на обща стойност 740,00лв., като ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 246,00лв. за прекратената част от
производството.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Стара Загора сумата от 50,00лв., представляваща държавна такса.
Предвид гореизложеното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на М.М.М., ЕГН **********,***, извършено с Предизвестие от 31.03.2020г., считано от 01.05.2020г. от управителя на “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.2, представлявано от Мариета Георгиева Цекова-Димитрова.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, М.М.М., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност като “Крупие” във “Феникс голд” ЕООД с място на работа гр.Стара Загора, ул.“И. Мирчев“ №7.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ от М.М.М., ЕГН ********** срещу “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, да бъде задължен ответника да поправи трудовата книжка на ищцата, като заличи основанието за уволнение.
ОСЪЖДА “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.2, представлявано от Мариета Георгиева Цекова-Димитрова, да заплати на М.М.М., ЕГН **********,*** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. /шестстотин лева/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.2, представлявано от Мариета Георгиева Цекова-Димитрова направените разноски по делото в размер на 246,00лв. /двеста четиридесет и шест лева/, съобразно частичното прекратяване на делото.
ОСЪЖДА “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец,
ул.“Славянска“ №29, ет.2, представлявано от Мариета Георгиева Цекова-Димитрова да
заплати по сметка на РС-Стара Загора сумата от 50,00лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса.
Решението, в частта, с която се прекратява делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Стара Загора.
Решението, в останалата му част, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: