Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ............2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на
петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5714
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение № 42950/17.02.2020г.
по гр.д. № 57489 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 77-ми състав Главна Дирекция „Г.п.” при МВР, Булстат ******, с адрес: гр. София, бул. „******осъдено да заплати на К.Ц.И., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 178, ал.1,т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 264,27лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.10.2019г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден
труд под формата на време, ангажирано за провеждане на инструктаж преди всяка
работна смяна за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г.; сумата от 191,05лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от края на
месеца следващ съответното тримесечие до 08.10.2019г.; сумата от 1422,30лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 08.10.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд явяващ се разлика между
отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен такъв за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.; сумата
от 212,73лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от края на месеца следващ
съответното тримесечие до 08.10.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски от 400лв., като ГД”Г.п.” е осъдено да заплати по сметка на СРС
разноски за държавна такса от 123,63лв. и разноски за възнаграждение за вещо
лице от 250лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 5044378/12.03.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Главна Дирекция „Г.п.” при МВР, Булстат ****** в частта, с
окято исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че ищецът изпълнявал задълженията си на 12-часови
смени, включващи нощни и дневни часове, отработеното време се изчислявало
сумирано чрез прихващане на положителни и отрицателни разлики и при надвишаване
на нормата на ищеца му било плащано възнаграждение за извънреден труд. Приложими били чл. 187 от ЗМВР и Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. до 02.08.2016г., , но от
02.08.2016г. приложима била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , а от
14.08.2018г. приложима била Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. , а не Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), както неправилно
приел СРС. Увеличението с коефициента по НСОРЗ можело да се приеме при
кумулативното наличие на всички посочени в чл. 9 от същата условия, а те в
случая не били налице – нощният труд не бил по-малко от дневния, ищецът не
работел по трудови норми, които да определят възнаграждението му. За разлика от
други органи , в които позволено било до 7 часа нощен труд, в МВР било
разрешено да се работи по 8 часа нощен труд поради което и коефициента не бил
приложим, защото бил изчислен при 7 часа нощен труд. При заместване във
формулата с 8 часа дневен и 8 часа дневен труд щяло да се получи „1”, а не
„1,143”. Нямало препращаща норма към КТ и НСОРЗ в специалният закон,
правоотношението било служебно. Не следвало да се кредитира;т показанията на
св. Божилов, защото той имал съдебно дело с въззивника и имал личен интерес.
Служителите не били задължени да идват по-рано на работа. Претендирал е
разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият
– ищец К.Ц.И., ЕГН **********
е е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е
правилно. По делото било установено че 30 минути преди всяка 12-часова смяна
ищецът се явявал за провеждане на инструктаж, това било извънреден труд и
същият не бил платен. Правилно било прието, че при липса на специална норма за
плащането на извънредния труд, то приложение намира НСОРЗ. Разпоредбата на чл.
9 от НСОРЗ не сочела кумулативни условия, з които твърдения навел въззивник. Нелогично
било този който работи 7 часа през нощта
да бъде компенсиран, а този, който работи 8 часа през нощта да не бъде
компенсиран. Плащането на нощният труд и на извънредният труд били
уредени с две отделни разпоредби на НСОРЗ. Правилно били кредитирани
показанията на свидетеля, не се оспорило с отговора на исковата молба че 30
минути преди всяка смяна е провеждан инструктаж, заповедта от 08.08.201г.
сочела че служители от категорията на ищеца работят на 12-часови смени, като
дори и по време на хранене не прекъсват изпълнение на задълженията си, поради което
и нямало основание да не се кредитират показанията на свидетеля. Времето за
инструктаж било работно време. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2025727/08.10.2019г. на К.Ц.И., ЕГН ********** срещу Главна Дирекция „Г.п.” при МВР, Булстат ******, с която е
поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 178, ал.1,т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 264,27лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.10.2019г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извърнередн
труд под формата на време, ангажирано за провеждане на инструктаж преди всяка
работна смяна за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г.; сумата от 191,05лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1264,27лв.
от края на месеца следващ съответното тримесечие до 08.10.2019г.; сумата от 1422,30лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 08.10.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд явяващ се разлика между
отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен такъв за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.; сумата
от 212,73лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от края на месеца следващ
съответното тримесечие до 08.10.2019г. Навел е твърдения, че работи при
ответника по служебно правоотношение на длъжността младши инспектор/старши
полицай-водач на следово куче в Регионална дирекция „Г.п.”-Аерогари, сектор
Летищна сигурност при Аерогара София. Работното му време било на 12-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. Времето за инструктаж съгласно
чл. 22, ал.1, т. 5 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на
вътрешните работи било част от работното
време. През процесния период обаче предвиденото време за инструктаж от 30
минути преди всяка смяна не било включено в 12-те часа на самата смяна, това
време за инструктаж не му било и платено. Смените, които давал били с начален
час 8,00ч. сутринта съответно 20,00ч. вечерта, за процесният период дал 391
дежурства и му били проведени 391 инструктажа, нито един от тях не бил платен
като извънреден труд, а бил такъв. 193 от смените били нощни и но нощният труд не бил преизчислен с
коефициент от 1,143. Същият бил по чл. 9 от НСОРЗ и бил приложим поради липса
на специална уредба в ЗМВР и Наредбите на Министъра на вътрешните работи.
Претендирал е разноски.
Ответникът Главна
Дирекция „Г.п.” при МВР, Булстат
****** е оспорил исковете. Посочил е, че
ищецът работел при ответника по служебно правоотношение на посечената в искова
молба длъжност , като изпълнявал служебните си задължения при 12 часови смени
при сумирано изчисляване на работното време, чрез прихващане на положителни и
отрицателни разлики и при надвишаване на нормата на ищеца му било плащано
възнаграждение за извънреден труд. Приложима за процесния период в по-голямата
му част била Наредба № 8121з-407/2014г. и съгласно чл. 31 от същата нощният труд
се плащал с коефициент от 0,143. НСОРЗ не намирала приложение, защото имало
специална уредба, а и не били налице кумулативните предпоставки на чл. 9, ал.1
от НСОРЗ, защото ищецът не работел по трудова норма, нощните му часове не били
по-малко от дневните. Положеният труд бил такъв по график и не бил извънреден,
всеки отработен час бил заплатен. Коефициентът от 1,143 бил за да се увеличи
заплащането на положения нощен труд, а не за се генерира заплащане на
извънреден труд. За разлика от други органи , в които позволено било до 7 часа
нощен труд, в МВР било разрешено да се работи по 8 часа нощен труд поради което
и коефициента не бил приложим, защото бил изчислен при 7 часа нощен труд. При
заместване във формулата с 8 часа дневен и 8 часа дневен труд щяло да се получи
„1”, а не „1,143”. Претендирал
е разноски.
С определение от 27.11.2019г. районният съд е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните през
процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение по което
ищецът е изпълнявал длъжността младши
инспектор/старши полицай-водач на следово куче в Регионална дирекция „Г.п.”-Аерогари,
сектор Летищна сигурност при Аерогара София и за процесния период е отработил
391 смени всяка от по 12 часа, дневната
смяна била с начало 08,00ч., а нощната смяна била с начален час 22,00ч., 193 от
смените били нощни.
По делото са приети неоспорени от страните Заповед №
4064з-828/08.08.2016г. , Заповед № 4064з-19/10.01.2017г.на Министъра на вътрешните
работи, съгласно която на работещите на 12 часови смени в РДГП-Аерогари
съгласно Инструкция № Із1373/21.06.2010г. с време за хранене от 30 минути без
прекъсване на изпълнение на задълженията и което е част от отработеното време
дневната смяна започва в 08,00ч. и приключва в 20,00ч., а нощната смяна започва
в 20,00ч. и приключва в 08,00ч., работното време се изчислява и отчита сумирано
в часове за едномесечен период, а считано от 10.01.2017г. – на тримесечен
период, броя на часовете извън работно време се посочва само в цяло число,
както и този между 22,00ч. и 6,00ч.
По делото са приети неоспорени от страните платежни
бележки, издадени от ответник, съгласно които
на ищеца, като полицай в ГДГП-РДГП-Аерогари, Летищна сигурност са
начислявани възнаграждения при основна заплата и възнаграждение за нощен
труд в зависимост от отработеното през
месеца.
Разпитан по делото св.
Н.Б.е заявил, че няма дела със страните, познава ищеца от 2016г., работели
заедно на Аерогара-София , Г.п. до
30.09.2019г., когато свидетелят напуснал системата. Посочил е, че ищецът бил
водач на служебно куче двамата били
старши полицай и работели при еднакъв режим – на 12 часови смени., дневни и
нощни, постоянния график бил една дневна смяна, една нощна смяна, два дни
почивка. Независимо, че смените били с начален час съответно 08,00ч. и 20,00ч.
ги задължавали да се явяват на работа 30 минути предварително за инструктаж и
така смяната била с 30 минути по-дълга. Инструктажът бил задължителен, той се
провеждал от началника на всяка група, както по време на дежурството, така и по
време на инструктажа не можели да напускат работното си място.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при
ответника е посочило, че ищецът през
процесния период работел във 2-ра група на сектор Летищна сигурност-Аерогара
София при ГД”ГП” при МВР с основно възнаграждение от 662лв. от 01.07.2016г. до
31.12.2016г.; 673лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; 728лв. за
периода от 01.01.2018г. до 01.03.2018г.; 809лв. от 01.03.2018г. до
31.12.2018г.; 890лв. за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. , работел на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време на тримесечие за
положения по график труд, възнаграждението било начислявано за месеца следващ
края на съответното тримесечие, смените започвали съответно в 08,00ч. сутринта
и в 20,00ч. вечерта. Посочило е, че чл. 31 от Наредба № 8121з-407/2014г. на
Министъра на вътрешните работи изрично предвиждал коефициент от 0,143 за общият
брой положен нощен труд. В последствие била приета Наредба от 01.04.2015г. но тя била отменена с
Решение на ВАС на 29.07.2016г., поради което и от отмяната на Наредбата от
2015г. до влизане в сила на Наредбата от 02.08.2016г., приложим бил чл. 31 от Наредбата от 2014г.
Наредбата от 2016г- също била отменена от ВАС с решение от 10.12.2019г. и след
отмяната й отново била в сила разпоредбата на чл. 31 от наредбата от
2014г.Наредбите от 2015г. и от 2016г. нямали разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд в дневен такъв. За процесния период ищецът бил
отработил 373 смени от по 12 часа, от които 189 дневни и 184 нощни смени. Общо нощните часове били 1472 часа и ако се
преизчислят с коефициент от 1,143, то това са
1682 часа. Разликата от 210 часа
не била отразена в протоколите за отчет на положения от ищеца труд, не е
начислен и платен труда да тези 210 часа. Ако се приеме, че той е извънреден
труд и следва да се плати с 50% увеличение, то тогава дължимото възнаграждение
на ищеца за тези 210 часа е 1422,30лв.,
лихвата за забава на плащането му за процесиня период била 212,83лв. от края на месеца следващ съответното тримесечие до
подаване на исковата молба. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че преди
всяка смяна ищецът се е явявал 30 минути предварително за инструктаж, то при положени 373 смени извнредния труд за
инструктаж за процесиня период бил общо 187 часа, такъв не бил начислен и
платен на ищеца, припадащото се възнаграждение за този извънреден труд с 50%
увеличение от редовното работно време
било 1264,27лв., лихвата за забава
на плащането му за процесния период била
191,05лв., изчислена от края на
месеца следващ съответното тримесечие до подаване на исковата молба.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179,
ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР
(2014г.) в приложимите им за случая
редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., както и за изпълнение на специфични
дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични
условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон
или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията
и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра
на вътрешните работи, а след измеененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР (2014г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно
време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период; работата
извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на трпимесечия и до 280 часа годишно като за работещите на
смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР(Наредба от 2014г.)
положеният извънреден труд се плаща
съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд
в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда,
посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение
за нощния труд. Тази Наредба от
2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.
Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е
обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. . за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на
извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от
2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена
с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по
дело № 8601/2019г. Така приеманите и отменяни наредби при съобразяване на
разпоредбата на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават
извод, че за процесния период от 01.07.2016г.
до 29.07.2016г. приложима е била Наредбата
от 2015г., която няма уреда за плащането на нощния труд; за периода от 30.07.2016г.
до 01.08.2016г. приложима е
Наредбата от 2014г.(след влизане в сила на Решени на ВАС за отмяна на
Нардебата от 2015г. е преди влизане в сила на Наредбата от 2016); за периода от 02.08.2016г. до
30.06.2019г. приложима е Наредбата
от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но всички те препращат към
ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона
за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнитено възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.
ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния
закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Тези закони
уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон
субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и
в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична
законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери
разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото.
Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни
служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер
на правоотношенията, които уреждат ЗДСл и ЗМВР предпоставят извод, че правата
на държавните служители в МВР за положения от тях нощен труд и такъв по време
на официални празници не следва да са неравностойни спрямо правата на
останалите държавни служители. При така възприето съдът приема, че държавните
служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен в размери и
при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация.. (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по
описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). По
същите съображения съдът приема, че приложение следва да намери и разпоредбата
на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно които при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,
като броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време.
В конкретния
случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени
доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като
държавен служител при ответника на длъжността младши инспектор/старши полицай-водач
на следово куче в Регионална дирекция „Г.п.”-Аерогари, сектор Летищна сигурност
при Аерогара София, работното му време било на 12-часови смени с непрекъснат
характер от 08,00ч. до 20,00ч. дневна смяна и от 20,00ч. до 08.,00ч. нощна
смяна, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.
Съдът приема
за установено по делото, че преди всяка една от смените ищецът е бил задължен
от ответника да се явява на работното място 30 минути по-рано за инструктаж.
Това обстоятелство се установява от разпитания по делото свидетел, чиито
показания съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните впечатления на
свидетеля. Тези показания не са опровергани
от другите събрани по делото доказателства, поради което и съдът приема, че
няма основание да не се кредитират включително и при преценката по чл. 172 от ГПК. Инструктажът е част от работата, която следва да се извърши по време на
работно време- арг. от чл. 19 от Наредбата от 2014г. и 21 от Наредбата от
2015г. и от 2016г. Доколкото по делото се установи, че инструктажът е извършван
30 минути преди началото на всяка смяна на ищеца, че ищецът за процесния период
е положил общо 373 смени, то извънредния
труд, положен от ищеца за процесния период съдът приема, че е 187 часа. Този извънреден труд не е
отразен в протоколите за положения от ищеца труд, възнаграждение за същото не е
начислено и изплатено. Тези обстоятелства се установяват от прието по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства, съобразено с графиците за дежурства, протоколите за отчитане на
положения труд и основното възнаграждение на ищеца при ответника. При така
установеното и като съобрази специалната норма на чл. 187 от ЗВМР, съгласно която работата извън редовното работно време за работещите на смени
този труд се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение, като съобрази и
заключението на вещото лице, то съдът приема, че правилно районният съд е
уважил иска за сумата от 1264,27лв.
Правилно
районният съд е уважил и иска за сумата от 1422,30лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за процесния период. По делото е установено от
заключението по счетоводната експертиза, което съдът кредитира по съображения,
изложени по-горе, че ищецът е работил
през процесния период 184 нощни смени от по 12 часа, всяка от които е започвала
в 20,00ч. и е завършвала в 08,00ч., но инструктажът от по 30 минути преди това
не е отчетен, а положения нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч. не е бил заплащан
допълнително, общо нощните часове са 1472 часа, при съобразяване на чл. 9 от НСОРЗ,
то коефициент е 1,423 и така отработените часове били 1682 часа, неплатени
останали 210 часа. Неоснователни са доводите на въззивника, че този коефициент
не бил приложим в случая. Вещото лице е определило същия при условията на чл.
9, ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за
работа при трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове, поради което
и обосноваване на оплакванията на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от
НСОРЗ съдът приема за неоснователни. При така възприето и по съборажения
изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за плащане на сумата от 1422,30лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за процесния период.
Във
въззивното производство не са наведени конкретни оплаквания срещу решението на
СРС в частта за обезщетението за забава. Районният съд не е допуснал нарушение
на императивна правна норма при изводите си по тези искове, поради което и като
съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК то решението на СРС в частта за
обезщетението за забава следва да бъде потвърдено. Възнагражденията е следвало
да се платят заедно с възнаграждението за месеца следващ отчетния период през
който е положен.
При така
възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 330лв.
разноски за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 42950/17.02.2020г. по гр.д. № 57489 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Г.п.” при МВР, Булстат ******, с
адрес: гр. София, бул. „******да заплати на К.Ц.И., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 330лв. (триста и
тридесет лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.