РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Берковица, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100426 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът А. Ц. М. е предявила искове за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 077/01.06.2022г., за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 6053.94 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на основание
трудов договор № 1/02.04.2019г. е заемала длъжността „сътрудник социални
дейности в социална услуга“ с код по НКПД 34123009 при ответника. На
01.06.20212 г. е връчено предизвестие с № 133/01.06.2022 г., с което същата
е уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – „съкращаване на щата“. С обжалваната
Заповед № 077/01.06.2022г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, тъй като с утвърдено длъжностно щатно разписание от
01.06.2022г. е съкратен щата „сътрудник социални дейности“ в ЦОП кв.
Раковица – град Берковица.
1
Ищцата твърди, че съкращението е извършено формално. Според нея в
щатното разписание от 01.01.2022г., което е в сила към датата на
прекратяването, нейната длъжност съществува. Новото щатно разписание е
считано от 09.06.2022г., в него длъжността е премахната и е трансформирана
в длъжност – психолог. Смята, че не е извършен подбор в нарушение на чл.
329 от КТ. Твърди, че има по-висока квалификация от К. А. и е назначена
след проведен конкурс за разлика от същата служителка, която е назначена
без конкурс – по заместване. Посочва, че е уволнена от нелегитимен
директор. Ищецът твърди също така, че причина за уволнението е
междуличностен конфликт.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае уволнението за
незаконно, да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност,
да осъди ответника да заплати сумата от 6053.94 лева на основание чл.225,
ал.1 КТ за период от шест месеца, през които е останала без работа, считано
от 01.06.2022., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът взема становище за неоснователност
на предявените искове. Посочва, че съкращаването на щата е управленско
решение за оптимизация дейноста на ответника. Твърди, че не е имало
необходимост от извършването на подбор поради липсата на сходност и
еднаква функционалност между длъжността на ищцата и другите длъжности.
Посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган – временно
изпълняващ длъжността директор. Моли съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание на 18.10.2022г. е допуснато изменение на иска чрез
неговото намаляване като искът по чл. 225, ал. 1 КТ се счита предявен вместо
за 6053.94 лева за сумата от 5990.40 лева
В съдебно заседание и в представените писмени становища по същество
на делото, процесуалните представители на страните поддържат твърденията
и възраженията, изложени в исковата молба, съответно в отговора по делото.
След преценка на доказателствата и становищата на страните, съдът на
основание чл. 235, ал. 2 от ГПК установи от фактическа и правна страна
следното:
2
С доклада по делото от 28.09.2022г. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 1/02.04.2019г. и
допълнителни споразумения към него. Ищцата е заемала длъжността
„сътрудник социални дейности“ с код по НКПД 34123009. Трудовото
правоотношение е прекратено с обжалваната Заповед № 077/01.06.2022г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът осъществява контрол за законосъобразност на извършеното
уволнение в рамките на въведените от страните твърдения /Решение 160 от
01.06.2016г. по гр.д. 222/2016г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско
отделение/. Ищцата е въвела следните твърдения за незаконност на
извършеното уволнение – извършено е от нелегитимен директор,
съкращението е извършено формално, новото щатно разписание не е било
утвърдено към датата на уволнението, не е извършен подбор в нарушение на
чл. 329 от КТ. Твърди също така, че има по-висока квалификация от К. А. и е
назначена след проведен конкурс за разлика от същата служителка, която е
назначена без конкурс – по заместване. Посочва също, че причина за
уволнението е междуличностен конфликт.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната
заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ „съкращаване на щата“. С
предизвествие с изх. № 133/01.06.22г. ищцата е уведомена относно
прекратяването на посоченото основание. И двата документа са й връчени, за
което същата се е подписала.
Неоснователно е възражението на ищцата, че уволнението е извършено
от нелегитимен директор. По делото е приета Заповед РД 15-850/02.12.2021г.
на Кмета на Община Берковица, с която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА
и във връзка с отсъствието на Директора на Център за обществена подкрепа
гр. Берковица е наредено на Ю. Г. Е. – главен експерт в общинска
администрация - Берковица да изпълнява функционалните задължения,
включени в длъжностната характеристика на Директор на Център за
обществена подкрепа кв. Раковица до завръщане на титуляра. Съгласно точка
1.1.19 от длъжностната характеристика директорът е работодател на
персонала в ЦОП. Процесната заповед е издадена на 01.06.2022г. и е
подписана от лицето Ю. Г. Е. като временно изпълняващ длъжността
3
Директор ЦОП съгласно Заповед РД 15-850/02.12.2021г. Предвид изложеното
съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – временно
изпълняващ длъжността директор съобразно възложените й правомощия със
Заповед РД 15-850/02.12.2021г.
На следващо място съдът намира за основателно възражението на
ищцата, че съкращаването на щата е извършено формално. Ответникът не е
доказал реално съкращаване на щата съобразно възложената му с доклада от
28.09.22г. доказателствена тежест.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице
не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни
бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за
длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на
длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за
идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само
от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни
различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в
структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на
предприятието /в този смисъл Решение 34 от 16.02.2015г. по гр.д.
5826/2014г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение/.
С отговора на исковата молба са представени поименно щатно
разписание от 01.01.2022г. и 01.04.2022г., длъжностно и поименно щатно
разписание от 01.06.2022г. и поименно щатно разписание от 09.06.2022г.
Съгласно новото прието длъжностно щатно разписание от 01.06.2022г.
/лист 57 на делото/ са предвидени 5 броя длъжности – директор, социален
работник, психолог и технически сътрудник, за заемане от 6 лица /2 лица на
длъжност социален работник/. Съкратени са двете съществуващи щатни
бройки за длъжността „сътрудник социални дейности“ и са разкрити 2 нови
за психолог и технически сътрудник.
4
"Щатът на предприятието" това е списъка на общия брой наети
работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно
организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в
щата, следователно има, както при намаляване бройките работници
/служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на
съществуващите бройки по щатното разписание. /Решение 184 от 02.06.2011
г. по гр.д. № 803/2010г. на ВКС, Четвърто Гражданско отделение/
Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване
чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят
същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не могат да
бъдат установени по категоричен начин същностните характеристики на
длъжностите по новия и по стария щат например между длъжностите
„социален работник“, „сътрудник социални дейности“ и технически
сътрудник“.
За установяване твърденията на работодателя за различия в трудовите
функции е разпитана свидетелката К. А. Тя посочва, че промяната в щатното
разписание е заради закона за социалните дейности. Разказва, че същият ден
когато й връчили предизвестието за прекратяване попитала какви други
позиции има и подала молба за новата длъжност „Технически сътрудник“.
Твърди, че по новата си длъжност подпомага дейността на ръководителя,
води пощата, посреща клиенти на услугата, провежда телефонни разговори,
води досиета, изготвя отчети. Свидетелката посочва, че като сътрудник
социални дейности е подпомагала дейността на социалния работник – работа
на терен, изготвяне на протоколи, план за подкрепа, работа с деца.
Показанията на тази свидетелка следва да бъдат анализирани в
съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като тя все още е
служител при ответника. Правилото на чл. 172 ГПК за преценка
достоверността на гласните доказателства задължава съда да обсъди
показанията на свидетелите в съвкупност с всички други данни по делото, при
което заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на
някоя от страните следва да се отчита предвид възможната му необективност.
Според практиката на ВКС законът не установява забрана въз основа на
показанията на свидетели, за които има данни за заинтересованост, да бъдат
5
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но
преценката следва да бъде обосновава с оглед всички останали събрани
доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му (в този смисъл решение № 207 от
17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. на ВКС/.
В настоящия случай показанията на свидетелката А. не се подкрепят от
другите събрани писмени и гласни доказателства. Трудовите функции могат
да бъдат установявани с всички доказателствени средства по ГПК, но в случая
липсват други доказателства в подкрепа на твърденията на свидетелката
относно възложените й задължения по новата длъжност и преназначаването
й. Противоречиви и неясни са показанията на свидетелката относно факта как
самата тя е била преназначена, дали е имала предизвествие или не и дали
трудовият й договор е бил прекратен. Тя първо посочва, че й е връчено
предизвествие на 01.06.22г. и тя след това подала молба за заемане на новата
длъжност, считано от 01.06.22г. Посочва, че по време на предизвестието си е
работила на старата длъжност. От приетото поименно щатно разписание от
01.06.2022г. /лист 58 от делото/ е видно, че към дата 01.06.2022г.
свидетелката К. А. вече е била назначена на длъжността „Технически
сътрудник“. Това обстоятелството опровергава твърденията й, че същата е
имала предизвествие за прекратяване на трудовия договор. По-нататък в
показанията си свидетелката твърди, че е подписала допълнително
споразумение към трудовия си договор. Неизяснено по делото е
обстоятелството дали трудовият договор със свидетелката е бил прекратен
или е било сключено допълнително споразумение към съществуващия
договор.
В последния случай неизяснен остава въпросът и дали е следвало да се
извърши подбор между двете служителки – ищцата и К. А., които са заемали
еднакви длъжности, след като едната е останала на работа на новосъздадена
длъжност.
От събраните писмени и гласни доказателства /приетите по делото
длъжностни щатни разписания и показанията на свидетелката А./ преценени
6
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за недоказано реалното
съкращаване на щата, поради което и уволнението на посоченото основание е
незаконосъобразно.
От приетите по делото доказателства не може да бъде извършена
проверка и за необходимостта от извършване на подбор. Видно е от
представените щатни разписания от 01.06.22г. и 09.06.22г., че има
новосъздадени длъжности като психолог и социален педагог, които вероятно
на общо основание съществено се различават от заеманата от ищцата
длъжност. От показанията на трите свидетелки се установява, че социалните
работници и сътрудниците социални дейности са работили в екип като
сътрудниците подпомагат социалните работници. Установи се също, че с
новото щатно разписание от 01.06.2022г. са премахнати и двете
съществуващи щатни бройки за социален сътрудник. Не са представени
доказателства относно възложените трудови функции на социалните
работници, сътрудниците, техническия сътрудник, психолога и педагога. Не
са представени писмени доказателства относно преназначаването на К. А. и
заемането на новата длъжност. Твърденията й относно възложените й
задължения по новата длъжност не се подкрепят от другите доказателства и
предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК не могат да бъдат ценени като
единствено доказателство относно новите й задължения за длъжността
„технически сътрудник“.
Неотносими към предмета на спора по настоящото дело са приетите
писмени доказателства с писмо от 09.09.22г. от Инспекция по труда – град
Монтана, тъй констатираните нарушения в дейността на ответника касаят
други лица.
По възражението на ищцата относно липсата на новото утвърдено
щатно разписание към датата на прекратяване на трудовия й договор –
01.06.2022г. следва да бъде отбелязано следното: По делото с отговора на
исковата молба са представени 2 броя предложения от Директора на ЦОП до
Кмета на общината за утвърждаване на новото разписание, но липсва
представена заповед на кмета за неговото утвърждаване. Предвид изложеното
не може да бъде установена по категоричен начин точната дата на
утвърждаване на новото щатно разписание, за да се прецени дали същото
предхожда или следва прекратяването на трудовото правоотношение с
7
ищцата.
На последно място решението на работодателя за съкращаване на щата
и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи
на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на
уволнението към момента на извършването му като в тази проверка се
включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато
е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че ищцата не е
доказала твърдението си за междуличностен конфликт като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Посоченото твърдение е
квалифицирано от съда именно като такова за злоупотреба с право от страна
на работодателя. Съобразно възложената на ищцата доказателствена тежест
за този факт по делото са разпитани свидетелите М. и Г. От техните
показания се установява наличието на конфликт и напрежение между
социалните работници и сътрудниците социални дейности, провокиран от
поведението на К. А. Спореди свидетелката М. К. А. не си изпълнявала
задълженията, което породило напрежение в екипа. Свидетелката Григорова
споделя, че е освободена от длъжност поради навършване на пенсионна
възраст. Според нея К. А. нямала необходимото образование за заемане на
длъжността „сътрудник социални дейности“. Обстоятелството, че
първоначално Центъра за обществена подкрепа е функционирал като
Семейно-консултативен център по проект и след това е бил преобразуван
като ЦОП със същите служители и предмет на дейност е ирелевантно към
предмета на настоящия спор. Липсват доказателства относно факта, че
работодателят е извършил правни или фактически действия, с които е целял
прекратяването на трудовото правоотношение именно с ищцата.
С оглед на изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и
извършеното с нея уволнение следва да бъде признато за незаконно.
С оглед основателността на главния иск основателен се явява и
обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Обстоятелството, че заеманата длъжност е съкратена, не променя
фактът, че с отмяната на незаконното уволнение трудовото правоотношение
се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди
уволнението. При уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ прекратеното трудово
8
правоотношение се възстановява и работодателят има задължение да допусне възстановения
работник (ТР № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 на ОСГК на ВКС, решение № 106
от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г. на ВКС, 4-то ГО).
Основателен е и иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се определя въз
основа на пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето, през
което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването на вредата – оставането
без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца /Тълкувателно
решение № 6/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК/. Фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата
на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа.
По делото не се спори относно оставането без работа на ищеца през
процесния период. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по
делото копие от трудовата книжка на ищеца и представения оригинал в
съдебно заседание, от който съдът е констатирал липса на последващи
вписвания в трудовата книжка. Съгласно приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза брутното трудово възнаграждение за месец
май 2022г. /последния отработен месец преди уволнението/ е в размер на
998.40 лева. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде взет предвид и
периода за оставане без работа, изтекъл до постановяване на настоящия
съдебен акт. Предвид това искът се явява основателен за 5 месеца за периода
от 01.06.2022г. до 01.11.2022г. и на основание чл. 162 от ГПК съдът определя
дължимото обезщетение на сумата от 4992 лева.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в производството разноски
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, които следва да му се
9
присъдят. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на съда сума в размер на 299.68 лева, представляваща
дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 199.68 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ ). Ответникът дължи и сумата от 250 лева – възнаграждение за вещо
лице или общо дължимите разноски възлизат на сумата от 549,68 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. Ц. М. с ЕГН
********** от град ***** , извършено със Заповед № 077/01.06.2022г. на
ВРИД Директор ****., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е
прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „сътрудник социални
дейности“ в ****
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Ц. М. с ЕГН ********** от град Б. на заеманата преди
уволнението длъжност „сътрудник социални дейности“ в ******, със
седалище и адрес на управление – град Берковица, **** БУЛСТАТ *****,
представлявано от ВРИД Директор *****.
ОСЪЖДА *****, със седалище и адрес на управление – град Берковица, ул.
Първи май, БУЛСТАТ ***, представлявано от ВРИД Директор Ю. Г. Е., да
заплати на А. Ц. М. с ЕГН ********** от град Б.7 обезщетение на основание
чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за периода от 01.06.2022г. до
01.11.2022г. в размер на сумата от 4992 лева ведно със законната лихва,
считано от 28.07.2022г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от
5990.40 лева
ОСЪЖДА *************, със седалище и адрес на управление – град Б.,
БУЛСТАТ ****, представлявано от ВРИД Директор Ю. Г. Е., да заплати на
А. Ц. М. с ЕГН ********** от град Б.- сумата от 650 лева, представляваща
10
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА ******************, със седалище и адрес на управление – град
Б., БУЛСТАТ ******************, представлявано от ВРИД Директор Ю. Г.
Е., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд
Берковица сумата от 549,68 лева.– държавна такса по делото и депозит за
вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 01.11.2022г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 8, ал. 2 от ГПК
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
11