РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Хр. Й.
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110105005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. Б. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ж. к.
...., бл. ...., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу П. на РБ иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени
вследствие привличането на ищеца в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 211, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 154/2017 г., прекратено с
постановление на РП – Варна, от 25.02.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – 20.06.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът излага, че е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 154/2017 г. по
описа на Първо РПУ при ОД на МВР – гр. Варна, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С горецитираното постановление е била постановена и мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева, като последната била отменена с
постановление на ВРП след изтичане на законоустановения срок за търпене на мярката за
неотклонение. Сочи, че с Определение № 467/18.10.2021 г. на ОС - Варна, съдът е потвърдил
Постановление № 16803/2016 г. от 25.02.2021 г. за прекратяване на наказателното
1
производство по ДП № 154/2017 г. Подробно излага, че в резултат на действията на
ответника от първоначалното повдигнато обвинение на ищеца до момента на произнасяне с
горепосочения акт на ОС – Варна, е изминал период от четири години и девет месеца.
Неоснователното и несправедливо обвинение и продължилият наказателен процес довели до
изключително травмиране на психиката на ищеца. Същият се сринал психически, наложило
се да се измести от апартамента си, който пострадалата му била продала, наложило се да
смени училището на сина си, което причинило стрес на детето. Продължителното
наказателно производство станало достояние на близките и роднините на ищеца, съседите,
както и на хората, с които работи. Налагало се нееднократно да отсъства от работа за
извършване на процесуално-следствени действия. От 2016 г. до 2021 г. поради факта, че бил
подведен под наказателна отговорност, му било отнето правото да носи и съхранява
огнестрелно ловно оръжие. Това довело до загуба на доверие и спиране на комуникация с
ищеца от страна на ловната дружинка, в която членувал. Предвид продължителността на
производството, на ищеца се наложило да лиши семейството си от много средства, тъй като
същите били необходими за квалифицирана юридическа защита. Той се чувствал унизен,
изключително притеснен и несигурен. Бил изтерзан и потиснат, с изключително ниска
самооценка, затворил се в себе си и прекратил контактите си с най-близките си хора. Станал
обект на перманентни отрицателни коментари. С течение на времето състоянието му се
влошавало - не можел да спи, а когато заспивал, сънувал кошмари, влошило се здравето му,
бил силно депресиран, бил принуден да прибегне до консултации с лекар.
По същество се настоява съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната страна П. на РБ е
депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск.
Исковата претенция се оспорва изцяло като недоказана, както и причинната връзка
между твърдените неимуществени вреди и воденото срещу ищеца наказателно
производство. Оспорва се размерът на претенцията, като се поддържа, че делото се отличава
с фактическа и правна сложност. Застъпва се, че значителен период от времетраенето му се
дължи не на действия или бездействия на представител на ответника. Поддържа се, че
прокуратурата добросъвестно и ритмично е извършвала необходимите процесуални
действия. Твърди се, че ДП, в което прокуратурата е ръководно-решаващият орган, е
продължило около една година и четири месеца. Твърди се, че не следва прокуратурата да
носи отговорност за продължителността на съдебната фаза (до 18.10.2021 г.), доколкото в
нея същата е била добросъвестна страна, като не е ставала причина за нейната
продължителност, наблюдаващият прокурор неколкократно е прекратявал наказателното
производство, но съдът е отменял постановленията му. Поддържа се, че размерът на
претендираното обезщетение е изключително завишен и не съответства на принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се като недопустима,
респ. неоснователна, и претенцията за акцесорното вземане за обезщетение в размер на
2
законната лихва, считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем. Сочи се, че
претенцията за присъждане на разноски също съставлява акцесорен иск, който се намира в
зависимост от главния иск за вреди, и се настоява за неговото отхвърляне.
По същество се настоява съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по
основание, така и по размер.
В съдебно заседание ищецът Б. Б. Б. не се явява лично, представлява се от адв. Ж. Ж.
- ВАК. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът П. на РБ се представлява от прокурор Д. Й.. Оспорва
исковата молба, поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.06.2017 г. по ДП № 154/2017 г. по описа на I РУП при ОД на МВР – гр. Варна, се
установява, че Б. Б. Б., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На същия е взета мярка за
неотклонение: „парична гаранция“ в размер на 3000 лв., като лицето се задължава да не
нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.
Посочено е, че при неизпълнение на тези задължения мярката за неотклонение ще бъде
изменена в по-тежка. Постановлението е предявено на 20.06.2017 г.
Със Заключително постановление от 08.10.2018 г. на ст. разследващ полицай при I
РПУ - Варна, ДП № 154/2017 г., пр. пр. № 16803/2016 г. по описа на ВРП, е изпратено до
Районна прокуратура - Варна, с мнение за предаване на съд на обвиняемия Б. Б. Б..
С постановление на прокурор от ВРП от 31.12.2018 г. материалите по ДП № 154/2017
г. са върнати на I РУ при ОД на МВР – гр. Варна, за ново разследване. В постановлението се
излага, че с постановление на прокурор от ВРП от 19.10.2018 г. наказателното производство
по делото е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,ал. 1, т. 1 от НПК;
постановлението е обжалвано; с Определение № 11949/2018 г. но ЧНД № 5053/2018 по
описа на ВРС, постановлението за прекратяване е било потвърдено; с Определение №
1086/2018 г. по ВЧНД № 1346/2018 г. по описа на ВОС, постановлението на ВРП е било
отменено и делото е върнато на ВРП за продължаване на разследването.
С постановление на прокурор от ВРП от 03.07.2019 г. взетата по отношение на
обвиняемия Б. Б. Б. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. е
отменена.
С постановление на прокурор от ВРП от 11.08.2020 г. материалите по ДП № 154/2017
г. са върнати на I РУ при ОД на МВР – гр. Варна, за изпълнение на указания. В
постановлението се излага, че с постановление на прокурор от ВРП от 22.05.2020 г.
наказателното производство по делото е било прекратено; с Определение № 1044/23.06.2020
г. но ЧНД № 2316/2020 по описа на ВРС, постановлението за прекратяване е било
потвърдено; с Определение № 552/06.07.2020 г. по ВЧНД № 803/2020 г. по описа на ВОС,
постановлението на ВРП е било отменено и делото е върнато на ВРП.
На 04.02.2021 г. ДП № 154/2017 г. е изпратено от ст. разследващ полицай при I РПУ -
Варна, на Районна прокуратура - гр. Варна, с мнение за прекратяване на наказателното
производство на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК (липса на престъпление).
Служебно известно е, че с Определение от 18.10.2021 г. по ВЧНД № 1015 по описа
за 2021 г. на Окръжен съд – Варна, е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 25.02.2021 г. на Районна прокуратура – Варна.
3
От заключението на вещото лице д-р Т. А. по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че *********.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ********.
В хода на производстовото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Ж. Ж.. От показанията на последния се установява, че с ищеца поддържат
приятелски отношения откакто са били двадесетгодишни. Излага, че заедно са карали
ловджийки курс. Свидетелят излага, че между приятели и ловни колеги започнало да се
подмята, че ищецът имал семейни проблеми. Последният не споделял, отдръпнал се от
всички останали. Загубил си работата като съдружник във фирма за **** оборудване. Един
ден споделил на свидетеля, че е обвиняем по дело, свързано с апартаменти. Затворил се в
себе си, спрял да се шегува, отслабал - видимо било, че има проблем. Наложило се да
измести детето си в друго училище по средата на годината. Било му тежко, казал на
свидетеля „не съм добре, не знам какво правя“, чудил се дали да не отиде на психолог.
Споделял му е, че приел хапчета, тъй като вдигал кръвно и не се чувствал добре. Свидетелят
знае, че към настощия момент Б. работи отново във фирма за ****, но този пък като
работник, а не на ръководна позиция.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени му от орган на П. на РБ вследствие на повдигане на
незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато обвинение от П. на РБ за извършено
от него престъпление; 2) досъдебното производство да е прекратено поради недоказаност на
обвинението; 3) обвиняемият да е претърпял неимуществени вреди; 4) причинените
неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство,
по което е било повдигнато обвинението, и причинения вредоносен резултат. Отговорността
на П. за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата.
В настоящия случай ищецът Б. Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и с Определение от 18.10.2021 г. по ВЧНД
№ 1015 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Варна, е потвърдено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 25.02.2021 г. на Районна прокуратура –
Варна.
Претърпените неимуществени вреди, тяхната тежест, конкретните им прояви и
наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение се
установява от проведената съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията на
разпитания по делото свидетел, а именно установява се негативно въздействие върху
личността на ищеца, настъпилите поведенчески промени, изразяващи се в затвореност и
нежелание за контакти, промяна във външния вид вследствие на загубата на тегло,
депресивно състояние и тревожност, довело до приемане на медикаменти, понижено
настроение, потиснатост.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение - ищецът е бил обвинен в престъпление, явяващо се "тежко" по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че преследването е било само в досъдебната
фаза на наказателния процес и че не се е стигнало до внасяне на обвинителен акт в съда
срещу ищеца; обстоятелството, че Прокуратурата е прекратила досъдебното производство,
като периодът на разследване може да се определи като разумен, а не прекомерен,
доколкото е било реализирано правото на инстанционен контрол; видът на взетата мярка за
4
неотклонение – парична гаранция, същата отменена с постановление на прокурор от ВРП от
03.07.2019 г.; конкретните вреди от емоционално и психическо естество, за които са събрани
гласни доказателства, подкрепени и от заключението по допуснатата СПЕ, преживяванията
на увредения и отражението им върху живота на същия и спрямо неговото семейство.
Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
общо за всички претърпени неимуществени вреди от деликта. Паричното обезщетение
трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и следва да
е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай.
Във връзка с горното, при определяне на релевантите обстоятелства следва да се
посочи, че самият ищец в исковата си молба излага, че от 2016 г. до 2021 г., му е отнено
правото на носене и съхранение на огнестрелно ловно оръжие вследствие на подвеждането
му под наказателна отговорност. Както от посоченото от самия ищец, така и от материалите
по делото се установява, че процесното Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение по ДП 154/2017 г. по описа на първо РУ- гр. Варна е
предявено на ищеца на 20.06.2017 г.
Настоящият състав, като съобрази изброените критерии, намира, че в конкретния
казус паричното обезщетение, в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно
възмездяване на морално увреденото лице, следва да бъде определено в размер на 2 000,00
лева. До тази сума искът се явява основателен, като същият следва да бъде отхвърлен за
разликата над 2000,00 лева до пълния претендиран размер от 24 000,00 лева.
По отношение на законната лихва върху горната сума, с т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. ОСГК на ВКС приема, че началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В съответствие с това,
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва следва да бъде уважена, считано от
18.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, и да бъде отхвърлена за
периода от 20.06.2017 г. – датата на предявяването на Постановлението за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, до 17.10.2021 г.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни, съобразно уважената
и съответно отхвърлената част от иска.
С представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в общ размер
на 1820,00 лева, от които 320,00 лева – внесен депозит за съдебно-психиатрична експертиза,
и 1500 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 15.04.2022 г.
Съдът намира за основателно направеното в съдебно заседание възражение на
ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност на
делото и предвид датата на представения договор за правна защита и съдействие, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението следва да бъде определено в размер на
1250,00 лева.
Съобразно уважената част на иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 130,83 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П. на РБ, с адрес: гр. С., бул. ....
№ ..., да заплати на Б. Б. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...,
ет. ..., ап. ..., сумата от 2000,00 лева (Две хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически
преживявания, претърпени вследствие привличането на ищеца в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 211, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 154/2017
г., прекратено с Постановление на РП – Варна, от 25.02.2021 г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Б., ЕГН **********, срещу П. на РБ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 2000,00 лева до пълния претендиран
размер от 24 000,00, както и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на предявяване на Постановлението за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – 20.06.2017 г., до 17.10.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на РБ, с адрес: гр. С., бул. .... № ...,
да заплати на Б. Б. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ж. к. ...., бл. ...., вх. ..., ет. ...,
ап. ..., сумата от 130,83 лева (Сто и тридесет лева и 83 ст.), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, включващи депозит за съдебно-психиатрична
експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6