№ 1518
гр. В., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110105130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Н. ДР., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. * срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. *
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумата от 4000,00 лв.,
представляваща неплатена главница по писмен договор за заем от 24.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението -
22.12.2020 г. до окончателното изплащане, която сума е предмет на Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № * г. по описа
на ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. С.Р. сочи, че по силата на писмен договор за заем
от 24.06.2019 г. предоставил на ответника в брой сумата в размер на 4000,00 лв. Същата не
била върната на падежа 01.07.2019 г., поради което ответникът изпаднал в забава от
02.07.2019 г., като до настоящия момент въпреки многобройните покани не било извършено
плащане. Сочи, че за процесната сума в негова полза е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена при услловията на чл. 47, ал.5 от ГПК. По изложените съображения моли
искът да бъде уважен. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. В. К. е подал писмен отговор чрез
назначения от съда особен представител адв. Р.Д., с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва истинността и автентичността на представения от ищеца писмен
докговор за наем, като сочи, че същият не доказва наличието на облигационно
правоотношение между страните и предаването на сумата, ме материализира изявление на
ответника като замател. Излага, че изявлението в този документ не отговаря на
действителното положение, ответникът е взел в заем сума, с която ищецът е разполагал и му
е предал. Поддържа, че ищецът никъде не бил посочил къде е сключен договора и къде е
мястото на предаване на сумата, нямало и доказателства, че към твърдяната дата ищецът
1
разполагал със сумата. Моли се за изключване на договора за заем от доказателствата. По
изложените аргументи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си
представител.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, във
вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна
връзка с ответника по договора за заем от 24.06.2019 г., в изпълнение на който е предал на
ответника сумата от 4000,00 лв., срещу задължението на последния да ги върне в срок до
01.07.2019 г. и настъпилата изискуемост на задължението.
В случая с исковата молба е представен договор за заем (л. 5 от делото), чиито
ръкописен текст сочи, че на 24.06.2019 г. К. В. К. е взел от Б. Н. ДР. сумата от 4000,00 лв.,
като се е задължил да върне същата в срок до 01.07.2019 г. Договорът носи подписи за двете
лица.
С отговора на исковата молба е предприето своевременно оспорване на
автентичността на договора за заем в частта относно подписа поставен за ответника. Във
връзка с това оспорване е открито производство по чл. 193 от ГПК и по делото е проведена
съдебно-почеркова експертиза, заключението по която съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно дадено и съгласно което оспореният подпис, положен срещу
текста „К. В. К.“ в договора за заем от 24.06.2019 г. е изпълнен от К. В. К.. Заключението не
е оспорено от ответника, нито е предприето опровергаване изводите на експерта
посредством формулиране на доказателствено искане за тройна повторна експертиза,
въпреки липсата на процесуални пречки това да бъде сторено. Респективно съдът намира за
установено по делото, че волеизявленията направени от ответника в процесния договор за
заем обвързват същия валидно.
Седователно от визираният по-горе писмен документ се установяват съвпадащи
изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за заем, както и
предаването на заетата сума на ответника. Доколкото срокът за връщане на сумата –
01.07.2019 г. понастоящем е изтекъл, а по делото не се твърди, нито установява заетите
средства да са възстановени, съдът намира, че длъжникът се явява изпаднал в забава. Т.е. по
делото са установени компонентите от разпределената на ищеца доказателствена тежест по
иска за реално изпълнение по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и
същият се явява основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението - 22.12.2020 г. до окончателното
изплащане.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски, както следва – 80,00 лв. за държавна такса, 450,00 лв. възнаграждение за
особен представител и 701,00 лв. адвокатско възнаграждение или общо 1231,00 лв. за
исковото производство, както и 580,00 лв. за заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
2
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС сумата от 300,00 лв. представляваща внесения от бюджета на съда депозит за
назначаване на вещи лица за изготвяне на СГЕ във връзка с предприетото от страната
оспорване подписът положен за нея в процесния договор за заем.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. * дължи на Б. Н. ДР. , ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж.к. „Ч.“ бл. * сумата от 4000,00 лв., представляваща неплатена главница по писмен
договор за заем от 24.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението - 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, която сума
е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. * да заплати на Б.
Н. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. *, сумата 580,00 лв., представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по
описа на ВРС, както и сумата 1231,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Ч.“ бл. * да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В. сумата от 300,00 лв.,
съставляваща дължим депозит за вещо лице внесен от бюджета на съда, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3