РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И E №1942
гр. Пловдив, 14 . 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IIІ състав в открито заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка
Диева
С
участието на секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 993/2018г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
А.Р.М.,***
с пълномощник адв.И.С. обжалва Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район
Централен - Община Пловдив.
С оспорения
административният акт е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „двуетажна масивна
сграда“ в ПИ с идентификатор ******по КККР на гр.Пловдив, ПИ ****, включен в УПИ
XII – 1310, ****, 1309, кв. 497А
по плана на Първа градска част, гр.Пловдив с административен адрес ул.
Струма № 11, гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти, без разрешение за
строеж.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита,
че при образуване на административното производство по чл.225а от ЗУТ са допуснати
съществени процесуални нарушения : не е уведомен за извършването на проверката,
въз основа на която е съставен Констативен акт № 128/15.12.2017г. от служители
на район Централен – Община Пловдив; не е присъствал на проверката, при което констативния
акт е следвало да бъде подписан от свидетел, който да удостовери този факт. Нарушенията
на чл.7 ал.1 и чл.и чл.34 ал.3 АПК са ограничили правото му на защита -
невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и
доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган. Твърди,
че на 15.12.2017г. не е извършвана проверка, тъй като служители на район Централен
не са посещавали имота и не им е осигуряван достъп до вътрешността, при което
се поставя под съмнение действителността на фактите, отразени в констативния
акт /КА/. Поддържа нарушение на чл.35 АПК - строежът не е описан с точни
параметри : височина, широчина и разгърната площ; не са измерени на място
размерите на елементите на строежа, височините и околните обекти не са отразени
в окомерната скица; няма вертикален разрез със съответните височини, за да е
ясно какво точно подлежи на премахване; не са посочено конкретни мотиви относно
ситуирането на процесния незаконен строеж.
Заявено е, че сградата е
завършена изцяло през 1995г. и попада в застроителната линия на одобрения със
Заповед № ОА-1022/01.06.1994г. - ПУП, поради което се поддържат установени
предпоставките на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ и строежът е търпим, което обстоятелство
изключва премахването му. Административният орган в случая приел, че строителството
не попада в хипотезата на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, без да установи годината на
извършване на строителството на двуетажната сграда. Поискана е отмяна на
заповедта.
В ход по същество адв.С.
поддържа жалбата и искането отмяна на оспорения административен акт. Заявена бе
претенция за присъждане на направените
- Ответникът Кмет на
Район Централен – Община Пловдив с процесуален представител К.С. – Началник
отдел „АПО“ при Район Централен, правоспособен юрист, оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмени съображения по същество е
посочено, че според доказателствата по делото, е безспорно установен факта на
изградена нова двуетажна сграда. За строежа не са налице одобрени инвестиционни
проекти и не е издадено разрешение за строеж. Доказателства в подкрепа на тезата са съставен на 04.05.1995г.
Констативен акт за нарушения по чл.55 и чл.169 ЗТСУ /отм./, както и Заповед №
РД-09-31/15.05.1995г. за спиране на незаконно строителство, изградено до кота
„Първа плоча“. Поддържа се, че строежът не отговаря на предвижданията на
действащия ПУП, одобрен със Заповед № ОА-1022/01.06.1994г., както и на
предходни регулационни планове – според СТЕ сградата попада „почти изцяло“ в
застроителното петно на действащия ЗРП, предвиждащ ново свързано застрояване
със съседните УПИ. Представителят на ответника се позовава на доказателствената
тежест на оспорващото лице за доказване търпимост на строежа при липса на
издадено РС /Решение № 12839 от 2012г. по адм.д.№ 6678/2012г., ВАС/. Заявено е,
че поради липса на категорична установеност от СТЕ строежът да попада в
застроителното петно, а по делото не са ангажирани доказателства в тази насока,
изцяло недоказана е допустимостта на процесния строеж. Изводът се счита за
подкрепен с установената от СТЕ плътност на застрояване в имота – приблизително
85%, която значително надвишава предвижданията на действащия ПУП за 60 %. Счита
се, че констатациите в КА № 128/15.12.2017г. не са опровергани с представени по
делото доказателства и административният орган е установил релевантните към
конкретния случай факт, поради което заповедта е законосъобразна.
Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Жалбата е подадена в 14 дн.срок, съгл.
чл.215 ал.4 ЗУТ - Определение № 899 от 09.05.2018г. по настоящото дело, с което
оспорването е оставено без разглеждане поради просрочие, е отменено с Определение
№ 12723 от 22.10.2018г. по адм.д. №11104/2018г.
на ВАС.
Жалбоподателят е адресат на
неблагоприятен административен акт, в качеството му на наследник на М.А.К. /удостоверение
за наследници на лист 14 и сл./ - посочен за възложител на строежа в КА №
128/15.12.2017г., като в оспорената заповед е вписано, че строежът е
собственост на наследници на М.Кисьов. Останалите наследници разполагат със
самостоятелно право на оспорване, за осъществяване на което няма данни и това
обстоятелство не е поддържано от страните.
Жалбата като допустима подлежи на
разглеждане по основателност.
1. Заповед РД-18-195 от 26.02.2018г. е издадена
от Кмета на Район Централен – Община Пловдив, на основание чл.225а ал.1 ЗУТ във
вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 вр. с чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Упражненото правомощие
произтича от Заповед № 13ОА-556/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив.
Кметът на общината е компетентен да
издава заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях - от
четвърта до шеста категория. Със Заповед № 13ОА-556/05.03.2013г. /л.22 и сл./,
Кметът на Община Пловдив предоставил правомощия на кмета на район Централен на
основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата на които - да издава заповеди за премахване
на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ /т.17/. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. Двуетажната масивна сграда е квалифицирана от административния
орган като строеж Пета категория – в съответствие с чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №
1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ и чл.137 ал.1
т.5 б.“а“ ЗУТ.
При делегиране на правомощия, органът,
на когото са делегирани, издава от свое име съответния административен акт,
поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Централен – община
Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред и оспорената заповед е по
отношение незаконен строеж – пета категория.
1.1. Заповедта е основана от фактическа
страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 128 от 15.12.2017г. /л.10, 11/
- констатация за незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, чл.157, чл.178 ЗУТ, вкл. при наличие на Констативен
акт и Акт по ЗАНН № 29/04.05.1995г. и Заповед № РД-09-31/15.05.1995г. за
спиране на незаконно строителство – едноетажна жилищна сграда около 40 кв.м.,
построена до кота Първа плоча.
Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ /посочени в
заповедта правни основания/, е установяването на обекта като строеж, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж към момента на изграждане.
В
обстоятелствената част на заповедта са отразени двете основания, а в
разпоредителната – само едното : „строеж, извършен без одобрени проекти, без
разрешение за строеж“. В КА няма данни за предвижданията на действащ ПУП, в
несъответствие с които е изграден строежът. Тоест, за едното правно основание
не е налице фактическа установеност, която да бъде проверена при съдебното
оспорване на административния акт. Посоченото е основание за
незаконосъобразност, но се съобразява, че в случая е налице и друго правно
основание, по отношение на което са изложени факти и обстоятелства, подлежащи
на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или
не.
Заповедта
съдържа текст : „Така извършеното строителство не е предмет на предвижданията
на действащия ПУП и РУП одобрен със Заповед № ОА-1022/01.06.1994г. на Кмета на
Община Пловдив.“. Административният орган самостоятелно е възприел отразеното
обстоятелство, но без данни за предвижданията на действащия ПУП и РУП и при
отсъствие на съпоставка между предвижданията на действащия ПУП за конкретния
имот и изграденият строеж в този имот. Следователно – без фактически основания
в конкретната част. Наличието и на друго правно основание, изрично вписано в
разпоредителната част на административния акт, обосновава горепосочения извод
за дължима проверка по отношение приложената норма – чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ /в
тази вр. Решение № 2218 от 2015г., ВАС, Второ О./.
1.2. В Констативен акт № 128 от
15.12.2017г. са документирани факти и обстоятелства, мотивирали контролните
органи на район Централен - община Пловдив да приемат, че е налице незаконен
строеж, подлежащ на премахване : при проверка на място било установено, че строежът представлява двуетажна масивна сграда в
поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.Пловдив, ПИ **** включен в
УПИ XII – 1310, ****, 1309, кв. 497А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив
с административен адрес ул. Струма № 11, гр.Пловдив. Имотът е собственост на Община
Пловдив – „стар общински имот с АДС стар № 2261/24.12.1985г. …на основание § 42
от ПЗР на ЗИД на ЗОС“, а строежът е собственост на наследниците на М.А.К.. В частта
от КА за изпълнение на строежа е посочено, че: „През пролетта на 1995г. М.К.събаря
стари паянтови сгради в ПИ ****, кв.497 по плана на Първа градска част –
гр.Пловдив, като на тяхно място започва строителството на нова масивна
постройка, за което на извършителя е съставен Констативен акт и Акт по ЗАНН №
29/04.05.1995г., както и че производството по незаконно строителство е
продължило с издаване на Заповед № РД-09-31/15.05.1995г. от кметския наместник
на Осмо Кметство – Община Пловдив за спиране на строителството. Но въпреки това
строителството е продължило като към днешна дата е изпълнена нова двуетажна
масивна постройка в приблизителна площ в план 40 кв.м. Сградата е изпълнена
със ивични фундаменти, стоманобетонови колони и стоманобетонови плочи, стоманобетонови
пояси, с ограждащи тухлени стени, с монтирани дограми и прозорци, олуци и
водостоци, с изпълнена капандура на покрива. Същата е свързана с
електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежа, обитава се и се
ползва за живеене. За сградата не са представени строителни книжа /одобрен
инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и
протокол за определяне на строителна линия и ниво/.”. Установеното нарушение
представлява строителство без одобрен проект и издадено разрешение за строеж, а
нарушените разпоредби са – чл.148, чл.157, чл.178 ЗУТ. В окомерната скица за
разположение на строежа в имота е налице маркиран обект, без посочени
отразените в текста към окомерната скица данни /л.11/
- отстояния до границите му и до съществуващите в него жилищни сгради,
отстоянията до жилищните сгради в съседните имоти и през улица, размерите на
строежа в план и във височина /разрез/. Проверката е извършена в отсъствие на
наследниците на М. К., сред които е и жалбоподателят, но КА е получен от А.М. на
03.01.2018г. - удостоверено в акта.
1.3. В
заповедта е възприето изцяло описанието на строежа от КА. Местоположението е
описано идентично в обстоятелствената и разпоредителната част на
административния акт. Няма постъпило възражение против КА. За търпимост на
строежа е посочено – „Така извършеното строителство не попада в хипотезите на §
16 ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ”. В обстоятелствената част на
административния акт са отразени данните от КА за започнато строителство на
нова масивна постройка след събаряне на старите паянтови постройки – през пролетта
на 1995г., с позоваване на : - КА № 29/04.05.1995г., съставен на основание
чл.157 ЗТСУ /отм./, за нарушение на чл.55, чл.160, чл.169 с.з. / М.Кисьов
„Събаря паянтова сграда на ул.Струма 11 и построява нова масивна едноетажна до
кота I – ва плоча около 40 м2 без
необходимите строителни книжа“./; - Акт № 23/04.05.1995г. за установяване на
административно нарушение по чл.36 ЗАНН /М.Кисьов, ул.Струма № 11, събаря
паянтова постройка и построява нова масивна едноетажна сграда до кота I – ва
плоча без необходимите строителни книжа/; - Заповед № РД-09-31/15.05.1995г. /
наредено е на А.Кисьов , гр.Пловдив, ул.Струма № 11, да спре незаконно строителство на едноетажна жилища сграда около 40
кв.м., построена до кота I – ва плоча /.
2. Оспорващото лице е възприето за собственик
на строежа, в качеството му на наследник на М.Кисьов, която квалификация не е
оспорена. Според регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл.225 и
чл.225а, право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват
лица да бъде издадена заповедта по чл.225, ал.1 или по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с
което тези лица стават нейни адресати - § 3 ДР на Наредба № 13/2001г. :
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж.” /Определение № 2791/2018г., ВАС, Второ О./. В
случая жалбоподателят е и извършител по данни на разпитан по делото свидетел.
В съдебното производство по оспорване
на заповед, основана на чл.225 или чл.225а ЗУТ няма заинтересовани страни,
каквито не са конституирани. Както бе посочено, останалите наследници на
възложителя на строежа разполагат със самостоятелно право на оспорване, за
осъществяване на което няма данни. В реда на изложеното следва извод за
правилно определен адресат на заповедта.
2.1. При насрочване на делото са
отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест, л.44.
Уважени са доказателствени искания на жалбоподателя за разпит на свидетел и
СТЕ.
Ответникът допълни преписката със
Заповед № ОА-1022/01.06.1994г. на Кмета на Община Пловдив – текстова и графична
част, с която е одобрен ЗРП, ведно с кадастралния план на Първа градска част, в обхват - УПИ XII –
1310, ****, 1309, кв. 497А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив /л. 73-75/.
2.2. Свидетел :
Т.С.Х. /съдебно заседание от 05.02.2019г.,
л.60/ е на 43 г. и заяви, че познава сградата откакто се помни. Към началото на
1995г. А. я съборил и направил етажа както си бил „долу преди това, със същата
постройка, като единственото, което направи е още един етаж“. На горния етаж
направил 2 стаи. Посочено е, че строителството е извършено от А..
А / Свидетелските показания
съответстват на цитираните актове от м.05.1995г. в частта за изпълнение на нов
първи етаж през 1995г. след събаряне на стари паянтови сгради. По отношение
втори етаж, данните съответстват на констатациите в КА от м.12.2017г. за нова двуетажна масивна
постройка.
Б / Следва да бъде отбелязано, че заповедта
от 1995г. е била за спиране на констатирано незаконно строителство на
едноетажна сграда, а не за премахването на строежа. Според писмените и гласни
доказателства, изпълнението не е спряло фактически и е продължило с направата
на още един етаж. В
случая първи етаж е изпълнен през 1995г. и е част от незаконния строеж, като в
жалбата изрично е посочено, че сградата е построена през 1995г. в цялост, което
потвърди и свидетелят.
В / Периодът на изпълнение на строежа
е от значение за преценка по прилагане норма за търпимост, предвид наличие на
четири отделни периода според действащия ЗУТ и при съобразяване липсата на
обратно действие, придадено на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
2.3. СТЕ даде заключение /л.80 и сл./
след оглед на място, справка в техническата служба при Район Централен - Община
Пловдив и преглед на материалите по делото :
А / По отношение местоположението на
незаконния строеж - в ПИ ******по КККР на гр.Пловдив, е потвърдена идентичност
с ПИ с пл.№ **** по стар кадастрален план и това, че ПИ **** е включен в УПИ
XII – 1310, ****, 1309, кв. 497А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив. УПИ
ХII-1310,****,1309 , кв. 497 А по плана на Първа градска част, гр. Пловдив е
образуван по силата на действащият регулационен план, одобрен със Заповед №
ОА-1022 / 01.06.1994г. - от поземлени имоти с планоснимачни номера№ 1310, № ****
и № 1309 от предходният кадастрален план, респективно от поземлени имоти с
идентификатори ****, ******и ****.
- Отбелязва се, че правото на
собственост върху ПИ ******по КККР на гр.Пловдив в случая не е удостоверено с
данни от кадастралния регистър. Не е приложима нормата на чл.2 ал.5 ЗКИР /в
редакция към дата на издаване на оспорената заповед, преди изм. – ДВ бр.41 от
2019г. – в сила от 22.08.2019г./ - за доказателственото действие на данните от
кадастъра. Извън това, с жалбата и в хода на делото, не са представени
доказателства за собственост на ПИ 603 от страна на жалбоподателя. Актът за собственост
от 24.12.1985г. е основан на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, без информация за изпълнено
изискването на чл. 59 ал.1 ЗОС /изм. - ДВ, бр. 15 от 2011г./ : „При влизане в
сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят нови
актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на
предходно съставените актове за общинска собственост.”. КККР на гр.Пловдив е
одобрена през м.06.2009г., който факт е потвърден от СТЕ /вкл. служебно
известен на съда, макар несъобщен по реда на чл.155 ГПК/. Данните от преписката
и доказателствата по делото водят до извод за неизяснено право на собственост
върху ПИ 603, което обаче е без правни последици в конкретния случай.
Б / Относно период на изпълнение : СТЕ
приема, че строежът е осъществен частично - първи етаж от сградата, до м. май
1995г /конкретно - до 04.05.1995г., от която дата е КА № 29, л.20/, а
останалата част от строежа /вторият етаж на жилищната сграда/ - е построен след
това. В.Л. не е могло да отговори категорично в точно кой момент е завършен
вторият етаж на сградата и е направен покрива – съобразени са свидетелските
показания, въз основа на които е посочено, че осъществяването на строежа не е
прекъсвано и строителството на вторият етаж е осъществено веднага след първият
етаж - през лятото на 1995г. Строителството
е осъществено преди 03.06.2009г. - преди изготвянето и процедирането на кадастралната
карта на гр. Пловдив, което е несъмнено за експерта. С позоваване на
информацията от 1995г., СТЕ приема, че настоящата преписка е относно същият
строеж, но вече довършен на два етажа.
- Отбелязва се неточност в изказа на СТЕ
по отношение Заповед № РД-09-31/15.05.1995г. от кметския наместник на Осмо
Кметство – Община Пловдив за спиране на строителството, за която е отразено, че
е „за доброволно ликвидиране на осъщественото незаконно строителство…”, л.83.
В / За предвижданията на плановете –
от първи до действащ спрямо имота, в който се намира разпореденият за
премахване строеж - поземлен имот с пл. № ****, кв. 497А по плана на кв.Първа
градска част, гр. Пловдив, респект. ПИ с идентификатор ******по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителният директор на АГКК :
- Заповед № 628/11.02.1959г. - КРП за
Първа градска част, гр. Пловдив, според който ПИ 603 по КК е идентифициран като
имот е с планоснимачен № 40, кв. 497 по плана на Първа градска част-гр. Пловдив.
Конфигурацията на поземлен имот 40 е различна от тази на имота към настоящ
момент. Съществувала е едноетажна паянтова жилищна сграда („пж„), като достъпът
до същата се е осъществявал от двата поземлени имота с пл. №40 и №41. През
двата поземлени имота / ПИ с № 40 и № 41 / се е предвиждало да се прекара
„улица„ от о.т. 453 до о.т. 454 с посока „север -юг„.
- Заповед № 1606/15.06.1965г. - КРП за
Първа градска част, гр. Пловдив, според който ПИ 603 е идентифициран като имот планоснимачен
№****, кв. 497 по плана на Първа градска част-гр. Пловдив. Конфигурацията на ПИ
е идентична с тази от предходният КРП. В имота вече е съществувала сграда с със
сигнатура „пж“ и сграда със сигнатура „пс“. Имотът попада в междублоковото
пространство на предвидено с този план комплексно строителство.
- Заповед № 508/01.09.1971г. - КРП,
според който ПИ 603 е идентифициран като ПИ ****. Конфигурацията на ПИ е
идентична с тази от предходния КРП. В имота е съществувала по-горе описаната
сграда с със сигнатура „пж“ и втора сграда със сигнатура „пс“. Имотът попада в
междублоковото пространство на предвидено с този план комплексно строителство.
- Заповед № 86/24.04.1978г. - КРП,
според който ПИ 603 се идентифицира с ПИ ****, при идентична конфигурация като
предходните описани планове. В имота е съществувала по-горе описаната сграда с
със сигнатура „пж“ и втора сграда със сигнатура „пс“. ПИ с пл. №**** е включен
в парцел II-комплексно застрояване, кв. 497, по плана на Първа градска част-гр.
Пловдив – предвидено с този план.
- Заповед № ОА-1022/01.06.1994г. - одобрен и влязъл в сила нов КРЗП
/кадастрално-регулационен и застроителен план/, според който ПИ 603 се
идентифицира идентично с имот ****, л.74. Този подробен устройствен план е
действащият по отношение ПИ 603. Според СТЕ - след плана от 1965г. няма промяна
в кадастралните граници на поземленият имот с пл. № ****, кв.497 Първа градска
част, гр. Пловдив. В имота на местото на сградата със сигнатура „пж„ е била
обозначена съществуващата в онзи момент жилищна сграда. Със сигнатура „пж"
е обозначена и втора жилищна сграда, разположена на външната улична
регулационна линия /”т.е. сграда, която в предходните градоустройствени планове
е обозначена с „пс„ и реално се е ползвала не като жилищна, а за други нужди”/.
Съществува и трета сграда, разположена между двете сгради със сигнатура
„пж" и „пж„ /„пс„/, която се е ползвала в като външен санитарен възел и е
обозначена със сигнатурата „пс". Имот с планоснимачен №**** заедно с имот с
планоснимачен №1310 и имот с пл. №1309, са включени в общ парцел /УПИ/
XII-1310, ****, 1309, кв.497А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив /л.
73/.
Действащият подробен устройствен
план-ЗРП /ПУП-ПРЗ/ на Първа градска част, гр. Пловдив е одобреният със Заповед
ОА-1022 / 01.06.1994г. на Община Пловдив : съгласно този ПУП за УПИ XII-1310,****,1309,
кв. 497 А по плана на Първа градска част - гр. Пловдив е предвидено
изграждането на жилищна сграда, на два етажа с лице към ул. „Струма„ и към ул.
„Бунар Хисар„ /ул. „Стойчо Мушанов„/ на калкан с съседните урегулирани
поземлени имота, както следва: УПИ ХIII-1314,1313,1312 и УПИ XI—1307,1308,1305
кв. 497А по плана на Първа градска част - гр. Пловдив.
- Кадастралната карта на гр.Пловдив е
одобрена със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителният директор на АГКК.-
гр. София. Съгласно КК и КР процесният поземлен имот получава идентификатор ******/Скица
№ 1 към СТЕ/. Посочено е, че ПИ с идентификатор ******не е идентичен по площ с
имот с пл. №**** по предходният кадастрален план на тази градска част на гр.
Пловдив /одобрен със Заповед №ОА-1022/01.061994г./ - според КК площта на
поземленият имот е завишена с около 6,0 - 8.0 кв. м, като тази допълнителна
площ на имота е показана в графичната част на Скица на ПИ №
15-99621-08.03.2017г. /л. 11/. СТЕ
констатира „несъответствие в имотните граници между кадастралната карта и
действащият регулационен план /по-отношение на западната странична имотна
граница към ПИ №1312 по отмененият кадастрален план /ПИ с идентификатор-
56784.520.604 по КК и КР на гр. Пловдив/”.
Г / С оглед на место експертизата
установила, че в терена на ПИ 56784.520.603, кв. 497А по плана на Първа градска
част - гр. Пловдив, ул. Струма № 11, гр.Пловдив се намират понастоящем /към
05.09.2019г./ - 2 броя сгради :
процесният строеж - сграда с идентификатор56784.520.603.1 - двуетажна еднофамилна жилищна сграда с неизползваем тавански етаж
и сграда с идентификатор 56784.520.603.2 – едноетажна сграда с друго предназначение /Скица № 1 към СТЕ/. Констатирано е,
че приблизително 85% от територията на поземленият имот с идентификатор
56784.520.603. е застроена. Регулацията по последният влязъл в сила подробен
устройствен план не е приложена. Процесният строеж е осъществен на западната
регулационна линия между УПИ XII-****.,1310,1309 и УПИ XIII-1314,1313,1312 ,
кв. 497А по плана на Първа градска част, гр.Пловдив без да се засягат други
сгради. Според в.л. - без изготвянето на геодезическа снимка, не може категорично да се каже има ли
навлизане в чужди поземлени имоти или няма.
Д / Посредством проверка в район
Централен-община Пловдив е установено, че „При строителството на процесната
сграда на са постъпвали възражения в техническата служба при Община Пловдив”. Потвърдена
е V-а категория за строежа.
Е / В обобщение е отразено, че на мястото
на съществуващите паянтова жилищна сграда със сигнатура „пж" и паянтова
стопанска сграда със сигнатура „пс", която се е ползвала като санитарен
възел - е изградена нова двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Същата е отразена в кадастралната карта на
гр.Пловдив с идентификатор ****, като застроената площ на строежа е около 40
кв.м. Описани са помещенията на първи и втори етаж от сградата, вкл. са
потвърдени данните от КА за осъществени Ел и ВК инсталации на строежа. Посочено
е, че строежът е изпълнен по монолитен способ, като стените са изпълнени с
тухлена зидария /първи етаж - монолитна стоманобетонова конструкция /
стоманобетонови плоча, колони, греди и основи / и тухлени външни и вътрешни
стени; втори етаж - тухлени стени и смесена подова конструкция /стоманобетонова
плоча и дървен гредоред/.
Строежът попада почти изцяло в
застроителното петно по действащият ЗРП /ПУП-ПРЗ/ одобрен със заповед №
ОА-1022/01.06.1994г. и в рамките на УПИ XII-****,1310,1309, кв.497 А-по плана
на Първа градска част-гр. Пловдив /комбинирана скица № 3 към СТЕ, л.93/. Както
бе посочено, установено е несъответствие между границите на ПИ по КК и по
действащ РП. Действащият подробен устройствен план-ЗРП /ПУП-ПРЗ/ на Първа
градска част, гр. Пловдив, одобрен със Заповед ОА-1022/01.06.1994г. предвижда
за УПИ XII-1310,****,1309, кв. 497А - изграждането на жилищна сграда, на два
етажа с лице към ул. Струма и към ул. Бунар Хисар /ул.Стойчо Мушанов/ на калкан
със съседните УПИ ХIII-1314,1313,1312
и УПИ XI—1307,1308,1305 кв. 497А по плана на Първа градска част - гр. Пловдив. Според
в.л. : „При условие, че строежът попада в застроителното петно предвидено по
действащият в настоящият момент подробен устройствен план (одобрен със Заповед
ОА-1022/01.06.1994г. на Община Пловдив – лист 73-75 по делото) и при условие че
строежът е осъществен преди 31 март 2001г.”, според вещото лице би следвало да
се приеме че строежът попада в категорията на „търпимите строежи„ , съгласно §
127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ“ – л.89.
В съдебно заседание от 17.09.2019г. бе
уточнено, че има разлика в единия ъгъл и навлизане в съседен УПИ – видимо при
съпоставка между двата плана. Пояснено бе, че не са изследвани техническите
показатели за застрояване на поземления имот, но „при одобрен план и без данни
за изменение - това петно по действащия план в заповедта от 1994 год., съвпада
с местоположението на строежа по предвижданията за застрояване”.
- СТЕ е изготвена компетентно с
приложени специални знания и се цени. Фактическите констатации на експерта в
текста на заключението съответстват на приетите писмени доказателства, при
което са обективни и липсва основание за съмнение в техническите изводи на в.л.
Заключението не е оспорено по предвидения процесуален ред, но е приложима
нормата на чл.202 ГПК, вкл. правни изводи не подлежат на обсъждане.
3. Административната процедура
съответства на установените в ЗУТ правила. Кметът на район Централен – община
Пловдив се е позовал на констативния акт, поради което фактическите
установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите на заповедта.
А / Съобразява се, че непрецизни
размери в план - схема към КА не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като факта не е относим към незаконност на строежа. Разпоредбата на чл.225
ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя, вкл. при
отсъствието му – фактът да бъде удостоверен с подпис на свидетел. Условието в
закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – в случая КА е връчен лично
на М. /както е отбелязано в акта/. Констативният акт има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на
строежа, което подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за
търпимост. Възприето е, че евентуални процесуални нарушения при съставяне на
акта не опорочават съществено заповедта за премахване на строежа, ако
предпоставките на упражненото с нея правомощие са осъществени. Дори при нередовно съставен констативен акт и неизясняване в
пълнота на относимите факти и обстоятелства, свързани с извършителя на строежа
- адресат на заповедта и индивидуализацията на строежа като ситуиране, не са
толкова съществени, че да опорочават административния акт до степен нищожност,
вкл. не водят и до незаконосъобразност на заповедта /Решение № 1410/18г.,
ВАС, Второ О./.
ЗУТ не е предвидил
изрично оглед на място, а когато има предходни данни - те следва да се вземат
под внимание, както е подходено в случая. В КА е посочено, че старите паянтови
сгради в ПИ ****, кв.497 са съборени от наследодателя М.К.през пролетта на
1995г. и е започнато строителството на нова масивна постройка. Двуетажната
сграда е със самостоятелен кадастрален идентификатор, като фактическото й
състояние на място – площ, етажност и местоположение, са потвърдени от СТЕ.
Констатациите на
техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото
доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед.
Не са налице съществени процесуални нарушения, поддържани в жалбата, доколкото
конкретното административно производство е служебно – от една страна, а от
друга - констативният акт е връчен и лицето не е упражнило правото на
възражение. В допълнение се отбелязва, че фактическите установявания в КА,
съставен при оглед на място, представляват огледен протокол в административното
производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а
заедно с всички останали доказателства по делото. Тоест, установеното от
административния орган само по себе си не е основание за единствен правен
извод, тъй като в съдебното производство са налице процесуални възможности за
доказване или опровергаване на констатациите. В конкретиката на фактите липсва
несъответствие между разпоредената за премахване площ на обекта и
съществуващата на място.
Б / Заповед №
РД-09-31/15.05.1995г. е за спиране на строителството, а не за премахване на
построен към м.05.1995г. първи етаж. В хипотеза на издадена заповед през 1995г.
за премахване на незаконно строителство, представляващо първи етаж от жилищната
сграда, дължимо би било разграничение от административния орган между обекта на
премахване с оспорената заповед, от установеният през 1995г. строеж. Разглежданият
случай не попада в посочената хипотеза, поради което обстоятелствата, свързани
с неизпълнението на заповедта за спиране – не отричат възможността да бъде
упражнено правомощието за премахване на двуетажната сграда /тоест, не е налице
издаден повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител - чл. 27 ал.
2 т. 1 АПК - Решение № 7561/2018г., ВАС, Второ О./. След като заповедта не е за премахване на първи етаж, а за спиране на
незаконно строителство на масивна
едноетажна сграда до кота I – ва плоча, случаят не касае един и същ строеж
/конкретно - част от строежа, представляващ първи етаж/, при което положение не
е налице влязла в сила заповед, с която
е разпоредено премахване на част от същия строеж и по отношение на същото лице –
следователно са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед.
В / Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на административния орган.
Категорията е посочена в заповедта правилно - пета /чл.137 ал.1 т.5, б.”а” ЗУТ/
и потвърдена от СТЕ, по отношение на която кметът на района е компетентен
административен орган.
3.1. Проверката за законосъобразност на акта обхваща
правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането за премахване. От данните по делото не произтича извод в тази
насока.
Предвид документацията от 1995г., вкл. свидетелските
показания, липсата на посочен в заповедта период на изграждане на строежа -
двуетажна масивна сграда, във вр. връзка с отречени предпоставки за прилагане
на § 16 ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не е съществен
пропуск. Административният орган не е посочил период на изграждане на двуетажната
жилищна сграда, но следва да се има предвид, че търпимостта е с
правоизключващо премахването действие, при което тежест за установяването й е
върху адресата на заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на
заповедта и настъпване на благоприятни правни последици. Посредством гласните доказателства - допустими
преимуществено за установяване момента на изграждане /годината, респ.периода/
на незаконния строеж, който е от съществено значение при преценката за
търпимост по §16 и §127 ПЗР ЗУТ, следва да бъде прието, че и втори етаж от
сградата е изпълнен през 1995г. / „Към началото на 1995г. А. я съборил и
направил етажа както си бил „долу преди това, със същата постройка, като единственото,
което направи е още един етаж“./. СТЕ се позовава на свидетелските показания и
липсва фактическа установеност, индикираща към период на изпълнение на втори
етаж – различен от 1995г. Освен това, в жалбата ясно е заявено е, че сградата е
завършена изцяло през 1995г.
Липсата на одобрени проекти и издадено
РС не е основание да се отрече търпимостта на строеж. По дефиниция търпимите
строежи са такива, за които няма строителни книжа. Както бе посочено,
жалбоподателят твърди изпълнение на строежа през 1995г. – изцяло.
По отношение прилагане разпоредбата на
§127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ се съобрази, че същата не
изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, а се явява нейно
допълнение, като законодателят въвежда четвърти период за обявяване на строежи,
за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Новият период
касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в
сила на ЗУТ/. В жалбата се поддържа изпълнение на двуетажна жилищна сграда през
1995г. - изцяло, а не – строеж на втори етаж през периода от 01.07.1998г. до
31.03.2001г. В хода на делото оспорващото лице не разграничи различни периоди
на изпълнение на първи и втори етаж, предвид документирани констатации за
строеж на първи етаж през 1995г. В хипотеза на поддържан период за строителство
на втори етаж във времевия порядък от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. – би била
съобразена нормата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ и установеното от СТЕ досежно
предвижданията на действащия ПУП /ЗРП/ от 1995г. за изграждането на жилищна сграда,
на два етажа. След като обаче се твърди, че цялата сграда е изградена през
1995г., е приложима нормата на §16 ал.2 ПР ЗУТ : „Незаконни строежи, започнати
в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на
този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон,
и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до
31.12.1998г.“. За да е търпим строеж
по §16 ал.2 ПР ЗУТ, се изисква кумулативно: строежа да е изграден в периода
8.04.1987г. - 30.06.1998г.; да е допустим по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ; както и да е деклариран от собственика му пред одобряващите
органи до 31.12.1998г. По отношение на строежа се приема да са налице първата
предпоставка с оглед доказателствата за време на изграждане на двуетажната
сграда, както и втората – предвиждането на действащ ЗРП от 1994г. за УПИ XII-1310,****,1309, кв. 497А е
жилищна сграда, на два етажа с лице към ул. Струма и към ул. Бунар Хисар
/ул.Стойчо Мушанов/ на калкан със съседните УПИ, но липсва третата предпоставка
за търпимост, а именно строежа да е деклариран от собственика до 31.12.1998г. Липсата
на декларация от собственика на незаконния строеж пред одобряващите органи до
31.12.1998г. изключва възможност за квалифицирането на двуетажната сграда като
търпим строеж.
Както бе посочено по горе, със ЗИД ЗУТ
/обн. ДВ, бр. 82 от 2012г. / е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1,
§ 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че
липсва и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи
и да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице
са „успоредно” действащи норми – едновременно и самостоятелни по изисквания,
регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки,
според периода на изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за
търпимост приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и поради
липса на придадено обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в конкретния
случай е приложима нормата на ал. 2, § 16 ПР ЗУТ.
3.2. Описанието на строежа в КА и в
заповедта е идентично – етажност и площ, вкл. в наименованията на техническите
характеристики /
двуетажна масивна постройка в приблизителна площ в план 40 кв.м., изпълнена
със ивични фундаменти, стоманобетонови колони и стоманобетонови плочи,
стоманобетонови пояси, с ограждащи тухлени стени, с монтирани дограми и
прозорци, олуци и водостоци, с изпълнена капандура на покрива; свързана с
електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежа, обитава се и се
ползва за живеене./. Налице е ясно индивидуализиране на строежа с
местоположение, вид, технически характеристики.
Административното производство е
служебно и издадената заповед е по същността си принудителна административна
мярка, поради което в тежест на администрацията е освен констатация за липса на
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, така и установяване вида,
местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти –
което задължение е изпълнено. Дори да има навлизане в съседен ПИ откъм единия
ъгъл на сградата, в конкретиката на фактите това не е основание за
незаконосъобразност на заповедта. ПИ, в който се намира сградата, е
идентифициран по КК и по РП със съответен кадастрален идентификатор, респект.
пл.номер, вкл. с конкретен УПИ по действащия ПУП / ПИ с идентификатор ******по КККР на
гр.Пловдив, ПИ ****, УПИ XII – 1310, ****, 1309,
кв. 497 A по плана на Първа
градска част, гр.Пловдив/.
Освен това, според картния материал в хронология /КРП, КРЗП/, СТЕ потвърждава
констатацията в заповедта за премахнати стари паянтови сгради в ПИ **** – същите са установени от
експерта със съответни обозначения в графичните части от плановете. Сградата –
предмет на премахване е индивидуализирана и по признак – предназначение,
предвид посоченото в СТЕ относно сграден фонд в ПИ 603, съгласно действащата КК
– две сгради с идентификатори 603.1 и 603.2. /л.86/. Изрично в.л. е посочило,
че разпоредената за премахване сграда е с идентификатор ****. – двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с неизползваем тавански етаж /”процесният строеж”/,
поради което е налице отграничение от другата сграда в същия ПИ – **** –
едноетажна сграда с друго предназначение.
Заповедта съдържа необходимите данни, индивидуализиращи
обекта на премахване и административният акт е обективно изпълняем. Обстоятелствената
част на заповедта съответства на разпоредителната и в този см. няма непълнота
във волеизявлението на административния орган.
3.3. По отношение собствеността на ПИ с идентификатор ******по
КККР на гр.Пловдив : Правото на собственост на ПИ 603 действително не бе доказано
посредством извлечение от кадастралния регистър с данни за собственост на
имота. Позоваването на ответника на стар акт за държавна собственост и
придобивно основание по ЗОС, не изключва задължението по чл.59 ЗОС вр. с
одобрената през 2009г. кадастрална карта на гр.Пловдив. Посоченото обаче не е
от съществено значение при проверка за прилагане предпоставките за търпимост,
които не поставят изискване строежът да е в собствен на извършителя имот / в
този см. Решение
№ 781/18г., Решение № 3283/2016г. – ВАС, Второ О. : „ …изграждането на строеж, извършен без
наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на
премахване, независимо от собствеността на терена, върху който е изграден; …
строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за
търпимост, уредени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не визират нито
собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, вкл. и режима на
запазване/премахване на строежа по действащия подробен устройствен план като
предпоставки за възникването й.“ и др./.
В допълнение се отбелязва, че нанасянето
на строеж в действаща кадастрална карта няма отношение към търпимостта и отразен
в кадастъра обект би бил факт, който да ориентира достоверно към период на
изграждането му. В случая според СТЕ двуетажната жилищна сграда е отразена в
кадастралната карта, одобрена през 2009г., но както бе посочено –
жалбоподателят не поддържа изграждане на втори етаж в периода по §127 ал.1 ПЗР
на ЗИД ЗУТ, В тази вр. бе
отразено, че изследване търпимостта на строеж е обусловено от момента на извършването
му, като за периода по
§16 ал.2 ПР ЗУТ няма представено от оспорващото лице доказателство за
деклариране на строежа пред одобряващите органи до 31.12.1998г.
Няма данни за осъществени процедури по
§ 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, ал.1, ал.10 :
Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби. Производствата във вр. с узаконяване не са служебни - нито по реда
на ЗТСУ /отм./, нито по реда на ЗУТ. Касае се за субективно право на
собственикът, с изключение периода до отмяната на чл.180 ЗТСУ – ДВ, бр.79 от
1998г. и по отношение на “Строежи, извършени незаконно до влизане в сила на
този закон /ЗТСУ влиза в сила на 01.06.1973г./, могат да бъдат узаконявани
служебно по предложение на органите на държавния териториалноустройствен и
строителен контрол или по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действували по време, когато са извършени, или по
действуващите разпоредби”. Не е поддържан довод за висяща процедура по
заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ - предвидената възможност за узаконяване
на незаконни строежи по ал. 2 до 14 на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ не обхваща
всички изградени до момента на влизане в сила на тази разпоредба строежи, т.е.
до 26.11.2012г., а само тези, изградени до 26.07.2003г.
3.4. В случая намесата на
органите по контрол на строителството е в очертаните от закона рамки и в
изпълнение на легитимна цел, а именно недопускане на незаконно строителство.
Принципът на съразмерност е приложим при осъществяване на евентуално
принудително изпълнение и не е относим към
законосъобразността на заповедта, доколкото разпореденото
с нея задължение не е обективно неизпълняемо или
несъразмерно с целта, за която е издадена. Незаконният строеж е с жилищно предназначение, но липсва твърдение да
е единствено жилище на жалбоподателя, поради което не е дължима преценка за
съответствие на заповедта с чл. 8 § 1 КЗПЧОС. Не е поддържана и хипотеза на процедура
към 1995г. за установяване на изключението
по см. на чл.149 ППЗТСУ /отм.- в редакция преди изм. с ДВ бр. 6 от 1998г./ и условията
на чл.151 ППЗТСУ /отм./ - за задоволяване на неотложна жилищна нужда.
При безсъмнена установеност за наличие
на строеж /§5 т.38 ДР ЗУТ, в частност – надземна сграда, двуетажна масивна
жилищна/, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни
проекти, по отношение на който не се установиха предпоставки за прилагане норма
за търпимост от ЗУТ и липсва информация за производство за узаконяване, кметът
на район Централен – община Пловдив е осъществил правомощия по делегация в
съответствие с материалния закон.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
ответника / чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./, с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/ - в размер на 100 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.Р.М.,***
против Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район Централен - Община
Пловдив.
Осъжда А.Р.М.,***, ЕГН : **********
*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия : /П/