№ 1359
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110156063 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ... против // с искане ответника да бъде
осъден да заплати сумата от 1 лев – част от общо вземане в размер на 513,65
лева – остатък от заплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от
15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от
29.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 1 лев –
част от общо вземане в размер на 143,12 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.12.2018 г. до 28.09.2021 г. Ищецът твърди, че на
28.06.2018 г. около 9,00 ч., в гр. ////, управлявано от Ц.Х. при излизане на
заден ход от реда на паркираните автомобили, ударило движещото се по ул.
Петър Берон МПС марка „//.//, управлявано от Д.Д. и му нанесло материални
щети в странична дясна част. За произшествието бил съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП от 28.06.2018 г., от който било видно, че
водачът на МПС марка /./, е виновен за ПТП. Към датата на ПТП, МПС //.//.//
имал валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС към ищеца, с полица
№ 0020185201800541 от 28.02.2018 г., валидна от 23.03.2018 г. до 22.03.2019
г. За вредите била образувана преписка и същите били отстранени, за което
ищецът заплатил сумата от 1903,49 лева на сервиза, извършил ремонта. МПС
//////1 имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС към ответника, валидна от 12.07.2017 г. до 12.07.2018 г. Ищецът
отправил уведомление към ответника на основание чл. 411, ал. 1 КЗ да му
заплати сумата от 1918,49 лева – стойност на вредата и ликвидационни
разходи. Уведомлението било получено от ответника на 28.11.2018 г., като в
тридесетдневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ същият заплатил на ищеца чрез
прихващане сумата от 1404,84 лева. Сумата от 513,65 лева останала дължима.
С изтичането на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът бил изпаднал в
забава и дължал законна лихва върху главницата за периода от 31.12.2018 г.
1
до 28.09.2021 г. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
претендираните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност
между него и собственика на МПС //.//,, наличието на застрахователно
обезщетение между ищеца и собственика на МПС /././ по застраховка Каско,
наличието на ПТП, изплащането от страна на ищеца на сумата от 1903,49 лв.
и извършеното от него към ищеца плащане на сумата от 1404,84 лева.
Оспорва причиняването на част от твърдените от ищеца вреди и причинната
връзка между тях и ПТП, счита, че заплатеното застрахователно обезщетение
е прекомерно завишено. Моли за отхвърляне на исковете, претендира
разноски.
В последното по делото заседание, страните, редовно призовани, се
явяват и поддържат исканията си. По искане на ищеца с определение на съда
беше допуснато увеличение на иска за главница от сумата от един лев до
сумата от 205,36 лева и увеличение на иска за лехва от сумата от един лев до
сумата от 43,41 лева
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на настъпването на ПТП, застрахователните правоотношения
между собствениците на двата автомобила и страните при съответните
застрахователни покрития, изплащането от ищеца на сумата от 1903,49 лв. –
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, изплащането от
ответника на ищеца на сумата от 1404,84 лева, получаването от ответника на
уведомлението от ищеца на 28.11.2018 г.
По делото е представен двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, от 28.06.2018 г., от който се установява, че
при излизане от паркинг при движение назад л.а. /././. е причинил
съприкосновение с дясна странична част на л.а. ......... Причинените на л.а. /././.
вреди са описани в приложения по делото опис за щета – л. 18 от делото.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза.
Установява, че механизмът на ПТП е идентичен с този, установен от
Протокола за ПТП. Установените вреди се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, с изключение на увреждането на облицовка на
предна броня под преден десен фар и увреждането на задната част на десен
праг. Сумата, необходима за възстановяване на тези увреждания по л.а. ........,
които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП по средни пазарни
цени, възлиза на 1457,56 лева, а по цени на доверен сервиз – на 1610,20 лева.
Като свидетел по делото е разпитан Д. ИВ. Д. – водач на л.а. .........
Заявява, че си спомня процесното ПТП. Случило се в гр. к., не си спомня
името на улицата. Докато се движел по улицата имало множество паркирали
автомобили перпендикулярно на платното. В един момент един от
паркиралите автомобили потеглил рязко на заден ход, в следствие на което се
ударил в управлявания от него автомобил. Нямал възможност да спре.
Разпознава уврежданията по предоставения му от съда снимков материал по
делото. Дошли полицаи и се съставил двустранен протокол между мен и
другия водач. Други водачи също управлявали автомобила, който бил
служебен. Улицата била достатъчно, широка за да се паркира напряко. В
2
момента в който свидетелят видял, че другата кола излиза, натиснал
спирачките, но било твърде късно. Потвърждава, че подписът, положен в
дъното на „Декларатор“ в уведомлението за щета на лист № 15-16 от делото,
както и подписът за участник Б в двустранния протокол, са положен от него.
Като свидетел по делото е разпитана и ЦВ. Й. ХР. – водач на л.а. /././..
Заявява, че си спомня процесното ПТП. Случило се сутринта. Нейният
автомобил бил спрял и тя излизала плавно на заден ход. Няма точен спомен за
това как е възникнал удара. Спряла когато се случил. Булевардът, на който
бил паркиран нейният автомобилът, бил само с едно платно. Трудно се
маневрирало на това място. Улицата се казвала Петър Берон. В дясно от нея
имало друг спрял автомобил. Не си спомня как точно излязла – дали
перпендикулярно или под наклон. По нейния автомобил имало увредена
задна броня. По другия автомобил имало черта, там където двата автомобила
се били закачили, не може да посочи на каква височина. В следствие на удара,
нейния автомобил бил разместен. Потвърждава, че подписът, положен за
превозно средство А, е положен от нея.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата,
наличие на застраховка Каско по отношение на увредения и направено от
него плащане. Последните три факта се установяват безспорно от
доказателствата по делото и не се оспорват от страните. От показанията на
свидетелите, както и от протоколът за ПТП съдът намира, че то се е
осъществило, като л.а. /././. от паркирано състояние е бил приведен в
движение назад към платното за движение на ул. Петър Берон в гр. к.. При
придвижването си назад този автомобил е навлязъл в съприкосновение с
движещия се по ул. Петър Берон л.а. ........, като го е засегнал в дясната част
със своята задна част. Вредите, настъпили по л.а. ........ съдът приема за
доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от
която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези
увреждания, които са описани в нея. Деянието и противоправността се
установяват от свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза и
протоколът за ПТП, на база на които съдът достига до извода, че причина за
сблъсъка са действията на водача на л.а. /././., който е предприел маневра за
движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад него е свободен, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Всички необходими юридически
факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение
на размера му съдът намира следното: от приетата експертиза се установи, че
Сумата, необходима за възстановяване на тези увреждания по л.а. ........, които
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП по средни пазарни цени,
възлиза на 1457,56 лева, а по цени на доверен сервиз – на 1610,20 лева. След
анализ на доказателствената съвкупност съдът намира, че в случая следва
размерът на вредите да бъде определен по стойността на средни пазарни цени.
На първо място, в исковата си молба ищецът твърди единствено, че щетите са
отремонтирани в автосервиз Т//.,.//, без обаче да твърди, че това е
гаранционен сервиз по отношение на автомобили на Киа. На второ място в
3
исковата молба липсват твърдения л.а. ........ да е бил в гаранция, което да
налага отстраняването на вредите в гаранционен сервиз. На трето място по
делото не се доказа, че л.а. ........ действително е бил отремонтиран в
гаранционен сервиз. В тази връзка съдът счита, че не може да цени като
доказателство представеното от /./././ писмо, представено от ищеца с молба от
31.01.2022 г., тъй като този документ беше докладван на съда на 31.01.2022 г.
в 14:23 часа, т.е. след приключването на съдебното дирене по делото на
31.01.2022 г. в 10:43 часа. Съгласно чл. 149 ГПК съдът не може да установява
нови факти и да приема нови доказателства след приключване на съдебното
дирене, поради което така представеното писмо не може да се ползва с
доказателствена сила. С оглед изложеното съдът приема, че размерът на
вредите, претърпени от ищеца, които са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и за които ответникът следва да отговаря са в размер на
1457,56 лева – стойност на ремонта и 15 лева – ликвидационни разходи. По
делото е безспорен фактът, че чрез прихващане със свои насрещни вземания
ответникът е погасил задължението си до сумата от 1404,84 лева. Поради
това съдът намира, че главният иск е основателен за сумата от 67,72 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 205,36 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата претенция е приета от ответника на 28.11.2018
г. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на
претенцията в срок от петнадесет работни дни от получаване на това
заявление. Тъй като това не е сторено, към 14.12.2018 г. същият е бил в забава
и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от 31.12.2018 г.
до 28.09.2021 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху
главницата и установи, че той е 18,87 лева. Искът за лихва следва да бъде
уважен до тази сума и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 43,41 лева.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и от двете страни. От
ищеца са заплатени 100 лева – държавна такса, 5 лева – за издаване на
съдебно удостоверение, 100 лева – депозит за свидетел, 200 лева – депозит за
експертиза и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Разноските са доказани и
следва да се присъдят частично. На първо място, съгласно чл. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
предявяване на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева, като в случая е 50 лева. Толкова е и изискал съдът
от ищеца с Разпореждане № 21117 от 05.10.2021 г. Като е внесъл сумата от
100 лева, вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не
поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.
Единствено сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея
може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от
50,00 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде
върната на ищеца по посочена от него банкова сметка след влизане на
решението в сила. От основателно сторените разноски съобразно с уважената
част от иска на ищеца следва да се заплатят 248,87 лева. От ответника са
сторени разноски в размер на 150 лева – депозит за експертиза, 100 лева –
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 150 лева.
Съобразно с отхвърлената част от иска на ответника следва да се заплатят
260,77 лева.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ////....., със седалище и адрес на управление: /////////////// да
заплати на //..///..//, с адрес гр. София, /.,/.,/.,, по иск с правно основание чл. 411
КЗ сумата от 67,72 лева – разлика между пълния размер от застрахователно
обезщетение от 1918,49 лева, платено от ищеца вследствие на ПТП,
настъпило на 28.06.2018 г. около 9,00 ч., в гр. к., на ,.,.,,,.,.,,.,. между лек
автомобил марка //.//,, с рег. № //..///, лек автомобил марка „//.// и заплатеното
от ответника обезщетение в размер на 1404,84 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 29.09.2021 г. до окончателното изплащане, който
иск е предявен като частичен от сумата от общо 513,65 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 67,72 лева до претендирания размер от 205,36
лева, като недоказан.
ОСЪЖДА ////..... да заплати на //..///..//, по иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 18,87 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.12.2018 г. до 28.09.2021 г. който иск е предявен като частичен
от сумата от общо 143,12 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 18,87
лева до претендирания размер от 43,41 лева, като недоказан
ОСЪЖДА ////..... да заплати на //..///..// на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 248,87 лева – разноски в производството съобразно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА //..///..// да заплати на ////..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 260,77 лева – разноски в производството съобразно с отхвърлената
част от иска.
РАЗПОРЕЖДА сумата от 50 лева – надвнесена държавна такса да се
възстанови на //..///..// по посочена от него банкова сметка след влизане на
решението в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5