№ 2437
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110136846 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по подадена от .............,
искова молба против ........., с която е предявена установителна искова претенция с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума от 5 595,80 лв. – непогасен
остатък от задължение по фактура № 792/04.01.2021 г. за извършена услуга с багер,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16259/2022 г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответното
дружество е изпълнявало обект „Проектиране и изграждане на системи за
сигнализация и телекомуникации по железопътна линия Пловдив-Бургас“ по проект
„Рехабилитация на железопътна линия Пловдив – Бургас – Фаза 2“, във връзка с
което възложило на ищеца извършването на строителни /изкопни работи/ на обекта –
направа на изкоп и заравяне. Страните подписали договор на 08.12.2020 г. със срок на
изпълнение 23.02.2021 г., в който срок ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си.
Работата била приета и издадена фактура № 792/04.01.2021 г. на стойност 6 295,80 лева
с ДДС. Ответникът заплатил част от сумата, както следва: на 29.03.2021 г. 200.00 лв. и
на 15.12.2021 г. 500.00 лв. Твърди, че остатъкът и до настоящ момент не е заплатен.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът излага, че
фактурата сама по себе си не представлява основание за плащане, както и че следва да
се представят други документи, които да доказват изпълнение. Сочи, че стойността на
фактурата не отговаря на договорените цени. Поддържа, че във фактурата фигурира
позиция „М.Ч.“ 28 ч. х 40 лв. – 1 120 лв. без ДДС и сочи, че нямат такава договорена
сума по договора. Твърди, че е допусната техническа грешка във фактурата, както и че
1
за допълнителни дейности е нужно да се подпише анекс между страните. Сочи, че при
изкоп с багер ищецът е нанесъл вреди на стойност 1 700,27 лева, които счита, че следва
да се приспаднат от вземането на ищеца съгласно договореностите между страните.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена установителна
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, предвид липсата на
законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 258 ЗЗД.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищцовото
дружество е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен Договор от
08.12.2020 г., по силата на който ответното дружество, в качеството му на възложител
е възложило на ищеца, в качеството му на изпълнител, да извърши строителни
/изкопни работи/– направа на изкоп и заравяне, че е изпълнил възложената му работа
съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата, както и че неизплатената
част от уговореното възнаграждение е 5 595,80 лв.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
процесното възнаграждение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са подписали договор
на 08.12.2020 г. със срок на изпълнение 23.02.2021 г., по силата на който ответникът е
възложил на ищеца извършването на строителни /изкопни работи/– направа на изкоп и
заравяне; че ищецът е издал фактура № 792/04.01.2021 г. на стойност 6295,80 лева с
ДДС, че ответникът е извършил частично плащане, както следва: на 29.03.2021 г.
200.00лв. и на 15.12.2021 г. 500.00 лв.
С оглед изложеното съдът намира за доказано по делото обстоятелството, че
между страните са били налични облигационни отношения, породени от
индивидуализирания договор за изработка. Този извод намира опора и в приложеното
към исковата молба и неоспорено от ответника копие на Рамков договор от
08.12.2020г.
В подкрепа на гореизложеното е и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация. Видно
от заключението издадената от ищеца фактура № 792/04.01.2021г. на стойност
6295.80лв., е осчетоводена от ответника, описана е в дневника за покупки м. 05.2021г.,
ползван е данъчен кредит, като е подадена справка декларация по ЗДДС. Само по себе
си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването
й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване /виж Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о., ТК./.
Дължимата се сума от ответника на ищеца като възнаграждение по процесния
2
договор видно от приложеното на л. 5 копие на фактура № 792/04.01.2021г., е
6295.80лв. с ДДС.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване, с доклада по делото е обявено
обстоятелството, че от страна на ответника е платена част от сумата, а именно плащане
в размер на 700.00лв., от които на 29.03.2021 г. 200.00лв. и на 15.12.2021г. 500.00 лв.
След приспадане на сумата от 700.00лв., неизплатената част е в размер на
5595.80лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че към датата на изготвянето му 26.01.2023г., сумата не е изплатена от
ответника на ищцовото дружество.
С молба от 02.02.2023г. /л. 46/, обаче, ищцовото дружество е обективирало
изявление, че на 31.01.2023г., ответното дружество му е заплатило сумата от
5595.80лв.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираната с исковата молба сума в размер 5595.80лв., за която е
издадена процесната фактура № 792/04.01.2021 г., е въведен по делото именно от
ищеца, поради което съдът намира, че заявената установителна искова претенция с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца процесната сума, следва да бъде отхвърлена поради
плащането й в хода на процеса.
Съдът намира, че с процесното плащане на 31.01.2023г. на сумата от 5595.80лв.,
ответникът е погасил неизплатената част по процесната фактура № 792/04.01.2021 г.,
доколкото видно от приложеното на л. 52 по делото копие на извлечение от сметката
на ищеца, като основание за заплащане на сумата е посочено – фактура към Вода
Бг“ ЕООД № 792/04.01.2021г., респективно в случая сумата не следва да се
разпределя по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С исковата молба е заявена и претенция за законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.03.2022г. до датата на плащане на неизплатената
част по процесната фактура, която настоящият съдебен състав намира за основателна,
доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено по електронен път на 17.03.2022г.,
респективно лихвата следва да се присъди от 18.03.2022г., а плащането е извършено в
хода на процеса на 31.01.2023г.
Размерът на законната лихва върху сумата от 5595.80лв., за периода 18.03.2022г.
до 31.01.2023г., изчислен с помощта на компютърна програма е в размер на 504.28лв.,
за какъвто размер следва да бъде уважена акцесорната претенция за законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на сумата.
По разноските:
Доколкото плащането на сумата, предмет на настоящото производство е
извършено в хода на процеса, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото и следва да заплати на ищеца сторените в хода на
заповедното и настоящото исково производство разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 1624.00лв., от които 112.00лв. – държавна такса в исковото
3
производство, 350.00лв. – депозит за вещо лице, 700.00лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство, 112.00лв. – държавна такса за
заповедното производство и 350.00лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че ........., ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. ............., дължи на ЕТ .............., ЕИК
.........., със седалище и адрес на управление: с. Костен, общ. Сунгурларе, обл. Бургас,
сумата от 504.28лв. – законна лихва за периода от 18.03.2022г. / датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 31.01.2023г. / датата на плащане на сумата от
5595.80лв./, върху сумата от 5595,80 лв. – задължение по фактура № 792/04.01.2021 г.,
за която лихва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 16295/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от .............., ЕИК ..........,
със седалище и адрес на управление: с. Костен, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, срещу
........., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ............., иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума от 5 595,80 лв. – непогасен
остатък от задължение по фактура № 792/04.01.2021 г. за извършена услуга с багер във
връзка със сключен между страните договор от 08.12.2020г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16295/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
............., ЕИК .........., сумата от 1624.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4