№ 95
гр. Враца, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
Членове:Катя Н. Гердова
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 754/16.01.2025 г. подадена от Т. И. Д.
с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв. П. П., вписана в АК-Враца, с адрес на
кантората: *** против Решение № 789/13.12.2024 г. постановено по гр.д № 2002/2024г. на
РС-Враца, с което са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени искове:
1/иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 19059,01 лв. за настъпило събитие по застраховка „КАСКО НА МПС“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба -20.06.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, 2/иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.първо от
ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по т. 10.11 от ОУ на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ поради противоречието й със закона, както и 3/ евентуалния
иск с правно основание 146, ал. 1, вр. чл. 143 и 144 от ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“
поради нейната неравноправност.
Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд – Враца е неправилно,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Освен това е необосновано, тъй като не
почива на събраните по делото доказателства, на установените с тях правнорелевантни
факти и на закона, поради което следва да бъде отменено.
Счита, че първостепенния съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани
доказателства, а е коментирал същите едностранно, въз основа на доводите единствено на
ответника. Приел, че в случая е налице груба небрежност от застрахования, която е
основание за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение. Не е обсъдил събраните
в хода на процеса доказателства, включително и заключението на СТЕ, както и поясненията
1
на експерта дадени в съдебно заседание на 23.10.2024 г. относно липсата на поставени
допълнителни знаци, които да ограничат движението в лявата лента, с поетапно поставени
знаци за намаляване на скоростта, които да принудят водачите да минат в дясната лента.
Съдът не е приел, че критичната скорост за процесния участък е най-малко 140/150
км/ч, която скорост е по-голяма от установената скорост на водача от 92 км/ч/. Освен това
ПТП-то е реализирано в извън населено място, като ограничението на скоростта е 90 км/ч, а
критичната скорост 140-150 км/ч, съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. В случая,
предвид липсата на установени други предупредителни знаци - вертикални и хоризонтални,
въззивника сочи, че не може да се приеме, че той като водач на автомобила съзнателно е
предприел нарушаване правилото на чл.20, ал.1 от ЗдвП, поради което не е налице груба
небрежност от негова страна.
На следващо място сочи, че съдът не бил кредитирал свидетелските показания на
пътника, пътувал с процесния автомобил, поради това, че бил заинтересована страна. Излага
правни съображения за приложимостта на чл.172 от ГПК и цитира съдебна практика на
ВКС.
В жалбата се сочи, че основният спорен въпрос в исковото производство касае
преценката дали осъщественото поведение на 31.03.2024 г. на ищеца-въззивник, като водач
на МПС, представлява груба небрежност при управление на МПС, като тежестта на
доказване относно наличие на изключен риск по смисъла на ОУ е на застрахователя.
Излага правни съображения за груба небрежност и цитира практика на ВКС в тази
връзка.
Счита, че отказът на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение може
да се основе на нормата на чл.408 от ТЗ, но в случая не се твърди умишлено действие на
застрахования, нито пък неизпълнение на друго задължение от него.
Навежда твърдения, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
на пътното платно се е появило куче, както и че пътника, който бил в автомобила се
уплашил и развикал, което допълнително стресирало водача на процесния автомобил. От
събраните писмени доказателства пък се установява, че пред него е имало и друг автомобил,
което му отнема и от видимостта.
Сочи, че от заключението на експерта по СТЕ и поясненията дадени от него в с.з на
23.10.2024 г. се установило, че в конкретния случай не е имало правилна регулация на
пътния участък, тъй като преди конфигурацията от преместваемите знаци, в която се е
ударил ищеца, следва да се поставят допълнителни знаци преди тях, които да ограничат
движението в лявата лента с поетапно поставени знаци за намаляване на скоростта, които да
принудят водачите да минават в дясната лента, каквито в случая не е имало.
Въззивника навежда твърдения, че неговото поведение в случая не представлява груба
небрежност и че движението на застрахования автомобил е било в условията на прекомерен
и неоправдан риск, застрашаващ сериозно неговото увреждане. Цитира съдебна практика,
включително и относно превишаване на скоростта.
Навежда доводи, че първостепенния съд неправилно е приел за неоснователно
направеното възражение от ищеца, че не са приети ОУ. По делото са представени ОУ на
застрахователното дружеството, но няма данни препис от същите да са подписани от
застрахователя и предадени на потребителя. В настоящия случай застрахования е физическо
лице и се явява потребител по смисъла на ЗЗП, като намират приложените правила на чл.
147а, ал. 5 от ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с общите условия на договора и
деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на ОУ и получаване на екземпляр от
потребителя.Цитира съдебна практика.
Поради това изключените от отговорността на застрахователя рискове упоменати в ОУ,
2
не са приложими в настоящия казус и същите не обвързват ищеца.
Счита, че е налице неравноправна клауза на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, във връзка с
чл. 143, ал. 2, т. 10 и чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП от договор за застраховка „Каско“ на МПС, с
полица № 0306X0896261.
Неприлагането на разпоредбите по-горе от първоинстанционния съд, е довело до
неблагоприятните последици от постановения съдебен акт.
Първоинстанционният съд е достигнал до други правни изводи и е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, поради което въззивника желае същото да бъде
отменено и постановено ново решение по съществото на спора.
Моли въззивната инстанция да отмени изцяло Решение № 789/13.12.2024 г.
постановено по гр.д № 2002/2024г. на РС-Враца, като неправилно и необосновано и да
постанови решение по същество, с което да уважи предявените искове, като основателни и
доказани.
Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
ЗАД „Армеец" АД, гр. София.
В проведеното открито съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и
не се представляват. От процесуалните им представили са депозирани молби по хода и по
същество на делото.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Враца е сезиран и се произнесъл по предявени обективно кумулативно
съединени искове от Т. И. Д., ЕГН ********** против „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***, както
следва: 1/иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сума в размер на 19 059,01 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения му л. а. „БМВ Х5“ с рег. №
ВР***СМ, вследствие настъпило на 31.03.2024 г. ПТП, дължимо въз основа на договор за
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 0306X0896261/27.03.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба -20.06.2024
г. до окончателното изплащане на сумата, 2/иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по т. 10.11 от Общите условия на
застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, поради противоречието й със закона, а
именно с нормите на чл. 408, ал. 1, т. 4, чл. 106, ал. 5 и чл. 386, ал. 2 КЗ и 3/ евентуален иск с
правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 и чл. 144 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“,
поради нейната неравноправност.
В исковата молба ищеца Т. И. Д., чрез пълномощника си адв. П. П. твърди, че между
него и ответното застрахователно дружество „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *** гр.София е
сключен застрахователен договор по застрахователна полица № 0306Х0896261 –
автомобилна застраховка „Каско на МПС“, с покритие клауза „Пълно Каско“ със срок на
действие от 00:00 часа на 31.03.2024 г. до 23:59 часа на 30.03.2025 г., за собствения на ищеца
лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР *** СМ, рама № WBAJU810409D32587.
Застрахователната сума по договора е в размер на 128 800 лева, а застрахователната премия
била платена изцяло.
Ищецът твърди, че на 31.03.2024 г., около 15:00 часа управлявал автомобила си по път
I-1 км 163+700 с посока на движение от гр. Ботевград към гр. Враца и непосредствено след
3
излизане от ляв завой, внезапно на пътното платно се появило животно, което той успял да
заобиколи, чрез извършване на маневра – завиване наляво, вследствие на което се ударил в
преносима конфигурация от пътни знаци Г-9, С4.1, С-16, които ограничават двупосочната
лента в еднопосочна, и реализирал ПТП с материални щети. Съставен бил Констативен
протокол за ПТП № 1492333/31.03.2024 г. от полицай при РУ – Мездра, а на ищеца е
съставен АУАН № GA1183921/31.03.2024г. и му е издадено НП № 24-0300-000188/17.04.2024
г. за нарушение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Сочи, че уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 01.04.2024 г., за което е
образувана щета № 725024030100011. Бил извършен оглед на автомобила на 10.04.2024 г.от
експерти на застрахователя, които констатирали следните материални щети по МПС-то:
капачка лява на огледало горна, капачка лява на огледало долна, мигач ляво на огледало,
стъкло ляво на огледало, корпус ляво на огледало, камера ляво на огледало, стъкло врата
предна лява, врата предна лява, лайсна врата предна лява, лайсна вертикална врата предна
лява, лайсна вертикална предна врата задна лява, ел.инсталация ляво огледало, гума задна
лява „Pirelli winter 265/50/19 Runflat“, гума предна лява „Pirelli winter 265/50R19“, вежда
PVC предна лява калник, амортисьор преден ляв комплект, вилка амортисьор преден ляв,
полуоска предна лява, маншон външно каре, държач PVC датчик, държач PVC датчик DSC,
биалета предна лява.
Ищеца твърди, че съгласно оферта от оторизиран сервиз „Мкар Плевен“ ООД,
съгласно поръчка № 71749-1/30.04.2024 г., необходимата за възстановяване на автомобила
сума е в размер на 19 059,01 лева с ДДС, в която сума са включени труд и части.
С писмо изх. № Л-3018/19.04.2024 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че
съгласно т. 10.11 от Общите условия на дружеството, застрахователят не осигурява
застрахователно покритие за щети, причинени в резултат на умишлени или с груба
небрежност действия или бездействия на застрахования. Според застрахователя, причината
за настъпване на ПТП е несъобразяване с конкретна пътна обстановка и поставени пътни
знаци, несъобразена скорост, надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен
участък, което поведение представлявало „груба небрежност“ и представлява изключен риск
по смисъла на Общите условия.
Ищецът твърди, че клаузата на т. 10.11 от ОУ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД - поради противоречието й с императивните правни норми на чл. 408, ал. 1,
т. 4, чл. 106, ал. 5 КЗ и чл. 386, ал. 2 КЗ, както и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Сочи, че процесното ПТП не е в резултат на „груба небрежност“ по смисъла на т. 3.14
от ОУ. Ищеца не бил приемал ОУ на ответника и не бил запознат със същите.
Посочва, че с императивната норма на чл. 408, ал. 1 КЗ са предвидени случаите, в
които застраховател по имуществена застраховка, каквато е „Каско на МПС“ за
автомобилите, може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие и проявата на „груба небрежност“ не е сред тях.
Предвид гореизложените факти за ищеца се породил правен интерес от търсената
съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата молба, с която се иска съдът да
постанови решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „ЗАД Армеец“
АД, ЕИК *** гр.София да му заплати сумата в размер на 19 059,01 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собствения му лек автомобил „БМВ
Х5“, е рег. № ВР *** СМ, рама № WBAJU810409D32587, вследствие настъпило ПТП на
31.03.2024 г., дължимо по силата на договор за застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № 0306X0896261/27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба -20.06.2024 г. до окончателното й изплащане, да прогласи
нищожността на т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на
4
МПС“, поради противоречието й със закона - чл. 408, ал. 1, т.4, чл. 106, ал. 5 КЗ и чл. 386, ал.
2 КЗ, както и поради нейната неравноправност на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗАД Армеец“ АД, с
който оспорва предявените искове, като неоснователни.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по договор за
застраховка „Каско“, обективиран в полица № 0306Х0896261, за собствения на ищеца лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР *** СМ, както и че пред застрахователя е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от 01.04.2024 г., по която е
образувана щета № 725024030100011 г.
Оспорва наличието на застрахователно събитие, като твърди, че не е настъпил покрит
риск по застраховка, а реализираният риск е изрично изключен от застрахователното
покритие, който попада в хипотезата на т. 10.11 от ОУ, поради което за него не се е породило
задължение да заплати поисканото обезщетение на ищеца.
Сочи, че водачът на лекия автомобил отклонил вниманието си и се блъснал в
преносима конфигурация от пътни знаци, за което му е наложено административно
наказание с НП № 24-0300-000188/17.04.2024 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Освен
това експертите на застрахователя в заключението си посочили, че уврежданията по
автомобила са настъпили в резултат на субективните действия на водача на застрахованото
МПС, изразяващи се в грубо незачитане на правилата за движение по пътищата. Същият не
е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и с поставените на платното
пътни знаци, като се движил с несъобразена скорост, надвишаваща съществено максимално
допустимата за конкретния пътен участък, в резултат на което са настъпили процесното ПТП
и вредите по застрахования автомобил. Единствена причина за настъпване на увредите
автомобила е поведението на водача, който управлявайки автомобила с превишена скорост,
над ограничението от 50 км/ч. в процесния участък между село с.Ребърково и град Мездра, е
отклонил вниманието си и се блъснал в трите описани по - горе пътни знака. Сочи, че не е
установено твърдяното в исковата молба препятствие на пътя - внезапно излязло на пътя
животно, което било принудило водача да извърши маневра завой наляво, за да избегне
животното, вследствие на което се ударил в преносимата конфигурация от пътни знаци.
Освен това появата на животното се твърди за първи път в исковата молба, като не се сочи
какво е било животното, с какви размери, откъде е изскочило внезапно и в коя част на
платното се е намирало към момента на удара, нито пък е изобразено животно на схемата на
ПТП в протокола.
Ответникът счита, че поведението на ищеца е уговорено изрично между страните по
застрахователния договор, като изключение от предоставяното застрахователно покритие в
т. 10.11 от ОУ, които представляват неразделна част от договора и които с подписване на
застрахователния договор, застрахованият е заявил, че е запознат и приема. Сочи се, че
според т. 10.11 от ОУ застрахователят не дължи изплащане на обезщетение за повреди,
настъпили в резултат на действия или бездействия, представляващи груба небрежност.
Сочи, че в конкретния случай проявата на груба небрежност от страна на ищеца като
водач на застрахованото МПС се състои в извършената /с превишена скорост/ маневра завой
наляво, която е била изрично забранена в съответния пътен участък, като е било налице и
ограничение на скоростта до 50 км/ч. Счита, че поведението на водача на процесното МПС
представлява самонадеяност и неполагане на грижа, която би положил и най - небрежния
водач. При тези условия и най - невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с
която се движи, за да завие.
На следващо място ответника счита, че е налице неизпълнение на уговорени в
договора задължения от страна на застрахования водач, което поражда право за
5
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Според ответника,
поведението на ищеца представлява неизпълнение на задължения по т. 76.1, 76.2 и 76.14 от
ОУ, а именно: да пази и ползва застрахованото МПС е грижата на добър стопанин; да
предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди; да не допуска поведение, което води до повишаване на риска;
да спазва стриктно правилата за движение по пътищата.
В случая водачът на процесното МПС е извършил забранена маневра с превишена
скорост, което пряко е довело до настъпване на ПТП-то и е в причинна връзка, както с
неговата реализация, така и с настъпилите вреди по МПС. Счита, че са налице хипотезите на
чл. 408, ал. 1, т. 3 и чл. 395, ал. 4 КЗ. В случая, застрахованият не изпълнява задължения
предвидени в закона и в договора, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска и е довело до неговото реализиране. Неизпълнението на
конкретните договорни задължения от страна на застрахования се е отразило
неблагоприятно върху проявлението на риска и върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите, респективно на техния обем и е налице основание да се приеме,
че за ЗАД „Армеец“ е възникнало правото на отказ да плати застрахователното обезщетение.
Освен това на основание чл. 395, ал. 4 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението за предприемане
на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, само ако изрично е
предвидил това в договора. В случая това е предвидено в т. 76.2 от ОУ.
В условията на евентуалност, сочи, че неизпълнението на договорни задължения от
страна на застрахования водач по своя характер е такова, че представлява предпоставка за
намаляване размера на застрахователното обезщетение с 90%.
Оспорва исковата претенция по размер, тъй като претендираната стойност, необходима
за възстановяване на уврежданията по автомобила, е прекомерно завишена и не
кореспондира с действителния размер на вредите към датата на настъпване на процесното
събитие, както и че не всички увреждания по застрахования автомобил са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
Счита иска за прогласяване нищожността на т.10.11 от ОУ за недопустим, тъй като
поддържаното от ищеца основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД не може да бъде приложено
към преценката за действителност на актовете на дружествените органи, в случая - по
отношение на актовете, издадени от Управителния съвет на дружеството ответник.
Освен това счита този иск за неоснователен, като сочи, че клаузата не е неравноправна.
Твърди, че същата е формулирана по пределно ясен и недвусмислен начин и от прочита й е
видно, че същата не е поставена да вреди на застрахования, нито води до неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора, напротив, същата е в съответствие с
принципа на равнопоставеност и правната сигурност в оборота и цели да предотврати
възможността за злоупотреба с права. Балансът между правата и задълженията на страните в
случая не е нарушен, както и принципът на добросъвестност. Сочи, че клаузата в т. 10.11 от
ОУ не противоречи на чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ, чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 106, ал. 5 КЗ.
Ответника желае съдът да постанови решение, с което предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а в
случай, че бъде приет за основателен, то размерът на застрахователното обезщетение да
бъде намален поне наполовина, поради съпричиняване на вредите от ищеца.
Желае прекратяване на производството по иска за нищожност на клаузата по т. 10.11.
от ОУ, поради неговата недопустимост, а в случай, че бъде приет за допустим, да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
6
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269
от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки,
поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, приема
за установено от фактическа страна следното:
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
допусната е и изслушана е съдебно-автотехническа, чието заключение не е оспорено и
прието от съда като компетентно и обосновано.
Между страните не e спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца Т. И. Д. и ответника „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *** е бил сключен
застрахователен договор по застраховка с основно покритие „Каско на МПС“, който е
обективиран в Застрахователна полица № 0306Х0896261, сключена на 27.03.2024 г. със срок
на валидност за времето от 00:00 часа на 31.03.2024 г. до 23:59 часа на 30.03.2025г. По силата
на този договор и за посочения срок ищецът е застраховал собствения си лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. № ВР *** СМ, за застрахователна сума в размер на 128 800,00 лв.
Уговорено е застрахователна премия да се изплати на 4 равни вноски, всяка в размер на 1
477,98 лева, с падежи на 30.03.2024 г., 30.06.2024 г., 30.09.2024 г. и 30.12.2024 г., които са
изплатени напълно, видно от приложени квитанции № **********/27.03.2024 г. и №
**********/01.04.2024 г.
В договора е посочено, че застрахованият е запознат с Общите условия и Специални
условия за застраховката "Каско на МПС" и ги приема. Същите са приложени по делото и от
тях е видно, че по клауза "Пълно Каско" застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователни събития, сред които и ПТП. В ОУ са посочени изключените рискове, при
които не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, като в т.
10.11, като такъв риск са посочени умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. В т. 76. 1. от ОУ е
предвидено, че застрахованият има задължение да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо
състояние, 76.2 от ОУ да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото МПС от вреди; да не допуска поведение, което води до
повишаване на риска и 76.14 от ОУ да спазва стриктно правилата за движение по пътищата
по ЗДвП и подзаконовите му нормативни актове.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че на 31.03.2024 г., около
15:00 часа е реализирано ПТП на път I-1 км 163+700 с посока на движение от гр. Ботевград
към гр. Враца с участието на лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ВР***СМ собственост
на ищеца.
Не е спорно обстоятелството, че ищеца Т. И. Д. депозирал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", въз основа на което е образувана щета
№ 725024030100011, както и че с писмо изх. № Л-3018/19.04.2024 г. ответникът е отказал да
заплати застрахователно обезщетение на основание т. 10.11 от Общите условия по
7
застраховка "Каско на МПС“ с мотивите, че при реализиране на ПТП ищецът не е съобразил
конкретна пътна обстановка и поставените пътни знаци, несъобразил скоростта на движение
надвишавайки максимално допустимата за конкретния пътен участък и с това си поведение
допуснал „груба небрежност“, което представлява изключен риск по смисъла на Общите
условия.
Спори се относно механизма, по който е настъпило това ПТП.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1492333 от 31.03.2024 г. съставен от
мл.автоконтрольор Н. К. М. като обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че
на 31.03.2024 г., в 15:15 часа, на път I-1 км 163+700, с посока на движение от гр. Ботевград
към гр. Враца, ищецът отклонил вниманието си, вследствие на което реализирал ПТП с
материални щети, като се блъснал в преносима конфигурация от пътни знаци Г-9, С-4.1, С-
16. Протоколът е подписан от водача на автомобила участвал в ПТП и от съставителя. На
ищеца е съставен АУАН № 1183921/31.03.2024 г. за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, въз
основа на който е издадено НП № 24-0300-000188/17.04.2024 г., с което му е наложена глоба
за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Ищецът е представил оферта от оторизиран сервиз „М Кар Плевен“ ООД по поръчка
№ 71749-1/30.04.2024 г., необходимата за възстановяване на автомобила, която сума е в
размер на 19 059,01 лева с ДДС, както и 2 бр. фактури № **********/17.05.2024 г. на
стойност 935,22 лева с ДДС и фактура № **********/17.05.2024 г. на стойност 19 242,01
лева с ДДС.
От показанията на свидетелката К. П. И. разпитана пред първата инстанция се
установява, че същата живее на семейни начала с ищеца. Свидетелства, че 31.03.2024 г.
двамата с ищеца се прибирали от гр. Банско, като той управлявал автомобила, а тя пътувала
на предната седалка до него. Времето било слънчево, пътят бил сух. Свидетелката се возила
и не гледала пътя. Движели се в лявата лента за движение и след един завой на пътя имало
„животинка“, поради което ищецът рязко свил надясно и закачил пътните знаци.
Сочи, че е било животното, може би куче, не било голямо, не било и малко, но не
видяла неговия цвят. Също не видяла откъде излязло животното, то стояло на пътното
платно на едно място.
Пред първата съдебна инстанция е изслушано и прието заключение на вещо лице по
САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обосновано, от което се
установява, че средната пазарна стойност на ремонтните работи (за нови части, труд и
материали) за възстановяване на лекия автомобил „БМВ Х5“ с peг. № ВР***СМ възлиза на
15 049,00 лева с ДДС.
Експерта посочил, че към датата на ПТП – 31.03.2024 г. отсечката гр. Мездра -гр.
Ботевград от път I-1 (Главен път Е79) е бил пуснат временно за движение на МПС при
ограничение на максималната скорост за движение от 50 км/ч и съответната пътна
маркировка по време на извършване на строително ремонтни дейности. В настоящия
момент пътната отсечка от гр. Мездра до гр. Ботевград е отново затворена за движение на
МПС, заради продължаващото изграждане на пътя и извършвани СМР. Процесното ПТП е
настъпило на главен път I-1 (Е 79) на км 163+700 в зоната на ляв завой в посока на
движение от гр. Ботевград към гр. Враца. Пътното платно за движение се състои от две
еднопосочни платна с ширина 7 метра, разделени с двойна мантинела, като всяко едно от тях
е разделено в две ленти с единична прекъсната линия M3. В зоната на единична прекъсната
линия M3 на дясното платно е била поставена преносима конфигурация от пътни знаци: Г-
9,С-4.1, С-16.
Лекият автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР***СМ спрямо платното за движение преди
инцидента бил разположен в дясното платно по посока на движение гр. Ботевград – гр.
Мездра, а към момента на настъпване на ПТП-то, достигайки преносимата конфигурация от
8
пътни знаци: Г-9,С-4.1, С-16, разположена по средата на дясното платно за движение, се
блъснал в нея с предната лява странична част. Съприкосновение с преносимата
конфигурация от пътни знаци е настъпило с ляво странично огледало за задно виждане, ляв
мигач, предна и задна лява врата, преден ляв калник, амортисьор преден ляв, полуоска
предна лява, биалетка и датчици.
Вещото лице сочи, че преди и към момента на ПТП лекият автомобил „БМВ Х5“ с peг.
№ ВР***СМ се движил със скорост от 92 км/ч, видно от приложения запис на
скоростта./л.54 в делото/. Сочи, че водача на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП-
то, ако не се бил движил с превишена скорост от 92 км/час, при максимално разрешена 50
км/час, поради което при маневра завой на ляво не е осигурил достатъчно странично
разстояние и се е блъснал в преносимата конфигурация от пътни знаци.
В съдебно заседание експерта заявил, че конфигурацията от пътни знаци е била
поставена правилно на пътното платно. Също така посочил, че преди конфигурацията
нямало поставен друг знак, предупреждаващ водачите, въз основа на някакво „видео“, което
гледал, без да е ясно къде, кога и по какъв повод. Настоящия съдебен състав не кредитира
заключението на експерта в тази част, тъй като това твърдение не е обосновано въз основа
на преки негови наблюдения или други събрани в хода на процеса доказателства.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият въззивен съдебен
състав, прави следните правни изводи:
I.Относно предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, ищецът носи тежестта да докаже в
условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно сключен
договор за застраховка между страните; настъпване на застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; търсената договорната отговорност произтича от
предвиден и покрит застрахователен риск; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие;
качеството на ищеца на изправна страна в застрахователното правоотношение.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед
оборване на заведения иск.
Както бе посочено по–горе при изясняване на делото от фактическа страна, между
страните не се спори, че между Т. И. Д. и ЗАД "Армеец" АД е бил сключен застрахователен
договор за автомобилна застраховка с покритие "Пълно каско", за лек автомобил „БМВ Х5“
с рег. № ВР *** СМ, който е обективиран в застрахователна полица №
0306Х0896261/27.03.2024 г. със срок на действие от 00:00 часа на 31.03.2024 г. до 23:59 часа
на 30.03.2025 г. Не се спори и относно обстоятелството, че на 31.03.2024 г. е настъпило ПТП
с участието на застрахования лек автомобил.
При тези безспорни обстоятелства, съдът намира за установено настъпване на
застрахователно събитие - ПТП в периода на осигурено застрахователно покритие за този
риск от валидно сключен застрахователен договор.
Неоснователно е възражението на въззивника в жалбата, че не е получил ОУ от
договора. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, Общите условия по застраховката, са неразделна част
от договора и обвързват застрахования – ищец по делото по смисъла на чл. 348, ал. 1 от КЗ,
с оглед писменото удостоверяване с полагане на подпис върху застрахователния договор от
ищеца, че са му били предадени при сключване на застрахователния договор. В случая е
налице такъв подпис от Т. И. Д., който не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК.
Основният спор между страните е дали е налице основание за отказ на ответника от
заплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
При разрешаването на този спор следва да се има предвид, че дейността на
застрахователите е обществено значима, поради което е подложена на мащабна законова
9
регулация, част от която са и основанията за отказ /пълен или частичен/ за изплащане на
застрахователни обезщетения след настъпване на застрахователното събитие. Тези
основания са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според който застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2) при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4) в други случаи, предвидени със закон. Такива
други случаи са установени например при: 1) съзнателно или несъзнателно необявяване на
съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос,
съществували при сключването на застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 КЗ; 2)
съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили
след сключването на застрахователния договор – чл. 365 КЗ; 3) неизпълнение на
задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението
на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в
установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за
отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от
застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото или техният размер да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в
хипотезите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната връзка е в тежест
на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в застрахователния договор или
общите условия към него да е предвидено друго, вкл. че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
В конкретния случай ответникът твърди, че е проявена груба небрежност от водача на
застрахования автомобил, поради което и на основание чл. 395, ал. 4 КЗ и съгласно
предвиденото в т. 10.11 от Общите условия за застраховка "Каско" на МПС, съдържащ
общите условия по застрахователната полица, при застраховка Каско не се покриват
причинените вреди.
Разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 за вземане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество, и само ако изрично е предвидил това в договора. Грубата
небрежност е правно релевантна в хипотезата на посочената законова разпоредба, доколкото
тази небрежност е винаги предпоставка за увеличаване, респ. намаляване, на застрахованото
имущество. Тя не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително,
защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат
изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за
изключване на отговорността на застрахователя, както е сторено и в случая с включването
10
на клаузата по т. 10.11 в ОУ, според която по Каско не се покриват вреди на МПС,
причинени умишлено или с груба небрежност на застрахования.
При липса на легално определение, в доктрината и съдебната практика /решение №
184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т. о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г. о. и цитираната в
него практика, гр. д. № 4417/2015 г. – всички на IV гр. о. на ВКС, както и решенията по т. д.
№ 3092/2014 г. на II т. о. на ВКС и т. д. № 656/2019 г. на I т. о. на ВКС , решение № 33/2018 г.
по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II
т. о., Определение № 2241 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1821/2023 г., I т. о., ТК / се
приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-
небрежният би положил в подобна ситуация. Така, при управление на МПС със скорост,
надвишаваща с повече от 50 км/час разрешената за съответния пътен участък, поради
извършване на строително-ремонтни работи, в светлината на застрахователните отношения,
се счита, че е груба небрежност, съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира
в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е
възможно да увреди застрахованото имущество.
В настоящия случай безусловно се наблюдава пълно проявление на горните
белези.При съвкупната преценка и анализ на писмените и гласни доказателствени средства -
протокола за ПТП, чиято материална доказателствена сила не е опровергана, влязлото в сила
НП, касателно факта на налагане на административно наказание по АУАН, САТЕ и
свидетелските показания на К. П. И. - се установява недвусмислено, че водачът на
застрахования лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР *** СМ на 31.03.2024 г., в 15:15 часа, на
път I-1 км 163+700, с посока на движение от гр. Ботевград към гр. Враца се движил със
скорост от 92 км/час и отклонявайки вниманието си, вследствие на което реализирал ПТП с
материални щети, като се блъснал в преносима конфигурация от пътни знаци Г-9, С-4.1, С-
16 е допуснал груба небрежност, която е и единствена причина за настъпване на ПТП, респ.
за настъпилите имуществени вреди на застрахованото имущество. Безспорно е по делото, че
на мястото на ПТП е имало поставена конфигурация от пътни знаци Г9, С4.1. и С16. Пътен
знак Г9 „Преминаване отдясно на знака“ служи за обозначаване на страната, от която
задължително трябва да бъде заобиколен /чл. 89 от действащата към датата на ПТП Наредба
№ 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /отм./, а ограничителна
табела С4.1 се използва за сигнализиране изменението на широчината на платното за
движение /чл. 180 от Наредбата/. С16 представлява светлинен източник, подаващ жълта
мигаща светлина, като при тази конфигурация ищецът е имал задължение да я заобиколи
отдясно и да се преустрои от лявата в дясната лента за движение.
Видно от експертното заключение, съгласно което процесното ПТП не е резултат от
обективни обстоятелства, а на волеви на водача на процесния лек автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № ВР *** СМ, предвид доказаната превишена скорост – при разрешена в участъка от 50
км/час тя е била над 92 км/час.
В настоящия случай скоростният път, който е в процес на изграждане, е бил временно
отворен за движение на МПС, но при ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч,
поради което не бил довършен и на места са предвидени стеснения, преминаване от две
ленти за движение в една и т.н. според етапа на строителство на съответната отсечка.
Именно такова стеснение е указвала конфигурацията от пътни знаци, изводимо от
разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП, в която се е блъснал управляваният от ищеца
автомобил.
Съдът намира, че ищеца като водач на процесното МПС грубо със своите действия е
нарушил правилата за движение по пътищата, превишавайки почти двойно разрешената
11
скорост, които са единствената причина за ПТП-то, като не е положил никаква грижа за
запазване от увреда на застрахованото имущество, което прави поведението му проява на
груба небрежност. В този случай, настоящият съдебен състав намира, че следва да се
приложи уговореното в клаузата на т. 10.11 от ОУ, съответно правоизключващото
възражение на ответника, което е противопоставено с отговора на исковата молба, се явява
основателно. /Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК/.
Както правилно е посочил първостепенния съд, за да бъде изключена отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, е необходимо или
реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо
именно застрахователния риск, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ,
цитирайки актуална практика на ВКС.
Въззивния състав намира, че възражението на ищеца-въззивник относно отказа на
застрахователят да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, при липса на която и
да е хипотезите на чл. 408, ал. 1 КЗ е неоснователно, тъй като в приложените по делото ОУ
към договора ясно и изчерпателно са изброени задълженията на застрахования, покритите
рискове и изключенията от тях, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение
на уговорените изключени рискове, при доказването на които се изключва отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
Несподелими са доводите на въззивника, че съдът не бил кредитирал свидетелските
показания на пътника, пътувал с процесния автомобил, поради това, че бил заинтересована
страна. Въззивната инстанция счита, че свидетелката К. П. И., с която ищеца живее на
семейни начала е в позиция, допускаща висока степен на пристрастност и заинтересуваност,
относно внезапната поява на „животинка“, което е довело до загуба на контрол върху МПС,
които показания не могат да се ценят като надеждни. Тези обстоятелства, дори да се приемат
за верни, нито елиминират, нито омаловажават факта на движение с несъобразена висока
скорост от 92 км/час, при разрешена такава от 50 км/час, тъй като ако това беше сторено,
внезапната поява на животно не би попречило на спирането преди препятствието,
респективно – вредите биха били избегнати или незначителни. Така може да се приеме
обосновано, че ищеца не е положил грижата на добър стопанин, тъй като и най-небрежният
шофьор не би управлявал превозното си средство си по този начин. Следователно е налице
небрежност в най-тежката си степен - "груба" и е налице предпоставката по т.10.11 от ОУ на
ответника.
Предвид гореизложеното предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, до който извод е достигнал и
първостепенния съд.
Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователността на акцесорния иск с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на завеждането на исковата молба -20.06.2024г. до окончателното й
изплащане.
II.Относно предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищеца е предявил против ответника иск с правно основание чл.26,ал.1, предл.1 от ЗЗД-
обявяване нищожност на клаузата т. 10.11 от Общите условия на договора за застраховка,
поради, противоречи на закона – а именно чл. 408, ал. 1, т. 4, чл. 106, ал. 5 и чл. 386, ал. 2 КЗ.
Този иск е допустим, тъй като страните са обвързани със застрахователен договор за
имуществено застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1,
вр. чл. 344, ал. 1 от КЗ, с предмет собствения на ищеца лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ВР
*** СМ. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия и съгласно на чл.
351, ал. 1 от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да
носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите
12
условия са получени от застрахования/ищеца-въззивник/ и той е декларирал, че е запознат с
тях и ги приема, поради което същите го обвързват, поради което възражението му в
жалбата, че не ги получил и не бил запознат с тях е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД гласи, че договорите, които са в
противоречие с императивни норми на закона или добрите нрави, са нищожни.
Съдът не споделя доводите на въззивника за нищожност на клаузата на т.10.11 от ОУ.
Не е налице противоречие на горната уговорка и с конкретно посочените във
въззивната жалба чл. 408, ал. 1, т. 4, чл. 106, ал. 5 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Член 408, алинея 1 от КЗ във всичките си хипотези регламентира правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение, като в точка 4 препраща към "други
случаи, предвидени в закона". Тъй като според член 20а от ЗЗД договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили, би следвало да се приеме, че т.10.11 от ОУ има именно
такова значение за страните по застрахователния договор.
Член 106, алинея 5 от Кодекса за застраховането създават забрана застрахователят да
изисква от застрахования доказателства, с които последният не може да се снабди, поради
съществуващи нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им,
както и на такива, за които разумната преценка не обосновава да са от съществено значение
за установяване основанието и размера на претенцията и изискването им практически цели
необосновано забавяне или удължаване на процедурата по уреждането й.
Този законов текст забранява застрахователят да злоупотребява с правото си да изисква
доказателства за осъществяването на застрахователното събитие, за което дължи заплащане
на обезщетение. Следователно т.10.11 от ОУ от Общите условия няма нищо общо с
цитираната разпоредба, поради което не й противоречи.
Разпоредбата на чл. 386 от КЗ е декларативна и в двете си алинеи, тъй като очертава
рамките на размера на задължението на застрахователя за обезщетяване на застрахования.
Обезщетението не може да надхвърля лимита(застрахователна сума), освен при изключения,
предвидени изрично в закона и следва да съответства на действително претърпените от
застрахования вреди, освен ако не е предварително договорено от страните друго.
След като цитираната норма не е императивна, тя не може да се счете нарушена от
т.10.11 от ОУ.
В обобщение съдът заключава, че клаузата на т.10.11 от ОУ е валидна и произвежда
правно действие. В случая изключването на заплащане на обезщетение при груба
небрежност може да бъде валидно, ако такова е предвидено в Общите условия и ако
съответства на нормите на КЗ. В случая ищеца е превишил скоростта на движение с 92
км/час, при разрешена такава с 50 км/час поради извършване на строително ремонтни
дейности, което се квалифицира като груба небрежност от негова страна и застрахователят
може да откаже изплащането на парично обезщетение, която груба небрежност е изрично
посочена в ОУ, които са неразделна част от застрахователния договор.
Следователно и този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, до какъвто извод
е достигнал и първоинстанционния съд.
III. По евентуалния иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 и чл. 144 ЗЗП-
прогласяване нищожност на клаузата т. 10.11 от Общите условия на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“, поради нейната неравноправност.
Този иск е предявен в условията на евентуалност – в случай, че бъде отхвърлен искът
за прогласяване нищожността на клаузата по т. 10.11 от ОУ, поради противоречието й със
закона и доколкото последният се отхвърля като неоснователен, се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск за неравноправност на същата
клауза.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е
13
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.
143, ал. 2 ЗЗП, като изброяването е примерно. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Безспорно, съгласно дефиницията на § 13, т. 1 и т. 2 от ЗЗП, ищецът може да бъде
квалифициран като "потребител", а ответникът – като "търговец" и спрямо тях са
приложими разпоредбите на този закон.
Ищецът изразява съмнение във валидността и оттам – във възможността a priori да
породи правно действие разпоредбата на т.10.11 от ОУ на ответния застраховател, с която
той е обосновал отказа си да изплати застрахователното обезщетение и по този начин
оспорва основателността на предявения иск.
В раздел VI на ОУ – "Изключения" е предвидено, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на: .... т.10.11 –„умишлени или с
груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на
неговото семейство или лице от домакинството му, негов служил, трето ползващо МПС
лице, наемател или друго основание ползвател на МПС или превозваните с МПС лица“.
Най-общо, съгласно чл.143 на ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя", а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП (на която
хипотеза се позовава въззивникът) - "Неравноправните клаузи в договорите са нищожни
освен, ако са уговорени индивидуално". Само по себе си обаче това обстоятелство не води до
нищожност на клаузата – кумулативната законова предпоставка е тя да е неравноправна и да
не е индивидуално уговорена, а в случая не се наблюдава съвпадение с белезите, визирани в
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Въззивния съдебен състав приема, че клаузата на т. 10.11 от Общите
условия за застраховка „Каско на МПС“ не е неравноправна, тъй като не уврежда
недобросъвестно и едностранно правата на потребителя на застрахователната услуга, нито
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което е неоснователно възражението на въззивника в жалбата.
В ОУ ответното(въззиваема страна) застрахователно дружество ЗАД“Армеец“ АД е
предвидило, че ПТП, настъпило вследствие груба небрежност, представлява изключен риск.
Страните по застрахователния договор имат договорна свобода, изводимо от разпоредбата
на чл.9 от ГПК да уговорят изключени рискове, за които застрахователят изначало обявява на
застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди
при настъпване на застрахователно събитие, т.е. в случая при груба небрежност. С това
негово право, застрахования ищец се е съгласил подписвайки договора за застраховка.
В случая въззивния състав намира, че клаузите на договора са ясно и недвусмислено
формулирани, поради което е изпълнено условието на чл.147 от ЗЗП. Оспорената клауза за
груба небрежност не създава възможност за облагодетелстване на застрахователя за сметка
на застрахования и по този начин да го постави в по – неравностойно имуществено
положение. Това описание в ОУ е идентично с възприетото определение на грубата
небрежност в съдебната практика, цитирана по-горе в решението.
Предвид гореизложеното и този иск се явява неоснователен, до които правни изводи е
стигнал и първостепенния съд.
След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е
неоснователна, а решението на РС-Враца е правилно и обосновано, което следва да се
потвърди.
IV.По разноските:
14
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да
бъде възложена на въззивната страна, която следва да понесе своите, както са направени и
заплати тези на въззиваемата страна на основание чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 200,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, съгласно
чл.25,ал.1 от НЗПП.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно Решение № 789/13.12.2024 г. постановено по гр.д №
2002/2024г. на РС-Враца.
ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Армеец“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 200,00 (Двеста) лева
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15