№ 2115
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110201253 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Й. срещу наказателно постановление /НП/
№ КПК-НП-479/17.12.2024 г., издадено от *** за председател на Комисията за
противодействие на корупцията, с което за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и на
основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, е
наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Според жалбоподателя атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че
срокът, в който жалбоподателят е подал декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК, не надвишава три месеца и следователно не може да се твърди, че от
забавата са настъпили общественоопасни последици. Твърди се, че за
извършеното от жалбоподателя нарушение следва да намери приложение
институтът на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието се отличава с незначителна
степен на обществена опасност, поради което само на това основание КПК е
следвало да прибегне до предупреждение, а не да издава процесното
наказателно постановление. Твърди се, че нарушението е извършено за първи
1
път, както и че не е налице укриване на подлежащи на деклариране
обстоятелства, доколкото жалбоподателят е декларирал изискуемите данни
преди съставяне на акта и издаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Жалбата се поддържа и се моли за това наказателното постановление да бъде
отменено. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и моли
обжалваното НП да се потвърди като правилно и законосъобразно. На
24.04.2025 г. са депозирани писмени бележки от юрисконсулт, в които се
навеждат доводи в подкрепа на неоснователността на жалбата. Поддържа, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и че
правилно е приложен материалният закон. Счита се, че в НП детайлно са
описани нарушените правни норми и доказателствата, въз основа на които
АНО е приел, че лицето е задължено да подаде процесната декларация. Сочи
се, че в конкретния случай не се установяват никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което се счита, че не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Акцентира се на
това, че процесната декларация не е подадена и към настоящия момент, с
оглед на което се счита, че наложената глоба в размер, равен на минималния,
предвиден от законодателя, се явява съответстващ на цялостното поведение на
лицето. Поради това се моли за постановяване на решение, с което
обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, както
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КПК-
АУАН-ПР-1847/25.07.2024 г., съставен от Р. Д. Д., на длъжност главен
инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при Комисия за противодействие
на корупцията /КПК/ и в присъствието на *** и *** – свидетели при
съставянето на акта, е констатирано, че жалбоподателят Д. К. Й. в качеството
си на задължено лице не е подала ежегодна декларация за имущество и
2
интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК за предходната година в законоустановения
срок по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК – до 15 май 2024 г. В акта е отразено, че на
15.07.2024 г. в гр. София са били нарушени разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, като препис от него е връчен лично на
лицето в деня на съставянето му.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № КПК-НП-479/17.12.2024 г. от ***, председател на КПК, с
което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя Д. К. Й. е наложено е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда /
лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
Наказващият орган е упражнил и правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Препис от оспореното НП е връчен лично на жалбоподателя на 25.07.2024 г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
установеното бездействие, касателно неподаването на декларацията по чл. 52,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Показанията на актосъставителя
следва да се кредитират с доверие като логични, последователни и вътрешно
балансирани, имайки предвид, че същите се намират в пълна кореспонденция
с останалите писмени доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно
обсъждане. В тази връзка е уместно да се отбележи, че между страните не се
спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон, които
оплаквания ще бъдат обсъдени от съда при формиране на изводите си от
правна страна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. Р. Д.; АУАН; заповеди за компетентност;
протокол за извършена проверка; констативен протокол за уведомяване по
телефон, както и от останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят
Д. потвърждава в цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията
3
на свидетеля като последователни и логични, без вътрешни противоречия и
неясноти.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно
лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията,
вменени им със заповеди за компетентност. Съставеният АУАН и оспорваното
наказателно постановление са издадени в предвидените от закона съдържание
и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, като
съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето
на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които
се твърди да е извършено нарушението, са точно и ясно конкретизирани, и
изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където
подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между
фактическото описание и дадената цифрова квалификация на деянието,
съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
Предвид на това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на
4
санкционния акт.
С оглед липсата на процесуални нарушения и въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства съдът приема, че материалният
закон е приложен правилно. Установено е, че жалбоподателят Д. Й. е
управител на Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси“, гр.
Сливен. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата,
заемащи публични длъжности, подават ежегодно в срок до 15 май декларация
за имущество и интереси пред Комисия за противодействие на корупцията.
Сред лицата, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от
ЗПК, са управителите и управителните органи на общинските предприятия, а
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК представителите на държавата или на
общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с
държавно или общинско участие в капитала. На следващо място както в
АУАН, така и в НП правилно е издирена и приложена относимата
материалноправна разпоредба, като жалбоподателят с бездействието си,
изразило се в неподаване на процесната декларация в срок до 15.05.2024 г. е
нарушил именно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК.
Нарушението е извършено умишлено, доколкото незнанието или
неправилното тълкуване на закона не са основания за освобождаване от
административно-наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗПК: "Лице, заемащо
публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се
наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. " В конкретния случай на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1000 лева, като в НП е посочено, че нарушението е извършено за първи път,
както и че за него се налага наказание в законоустановения минимум. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид (по смисъла на чл.
11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН), касае се за формално
нарушение /на просто извършване/ и законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от
5
същото.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата не е основателна
и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по
предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв.
Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за това дела от такъв вид, проведено е едно открито
съдебно заседание и е разпитан един свидетел, затова следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100.00 лв., което жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите /НАП/.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КПК-НП-
479/17.12.2024 г., издадено от *** за председател на Комисията за
противодействие на корупцията, с което за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и на
основание чл. 115, ал. 1 от същия закон на Д. К. Й. е наложена глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Д. К. Й. да заплати на КПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100.00 (сто) лева.
Реш ението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
6
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7