О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от
съдия Р.Станчева
частно
гражданско дело № 2112/2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, чрез процесуалния му
представител адв.Б. против определението на
Варненския районен съд, постановено на 19.06.2015г. по гр.д. № 6814/2015г. и с
което производството по делото е прекратено като недопустимо, на осн. чл.299 ал.2 ГПК.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Оспорват се изводите на съда за идентичност в предмета на спора с този по
влязлото в сила решение по гр.д.№ 5621/2012г. Твърди, че основанието, на което
се претендира вземането в настоящото производство е различно от това на
вземането, отречено с решението, поради което и силата на пресъдено
нещо не се разпростира върху него. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е депозирана в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
по гр.д. № 6814/2015г. по описа на ВРС е образувано по предявени от
жалбоподателя против П.Я.П. искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.415 ГПК за приемане за установено, че в полза на
ищеца съществува вземане за сумата от 1 493.36 лв., претендирана
като стойност на потребена, но неотчетена от СТИ
ел.енергия за периода 14.10.2011г. – 10.04.2012г. в обект, находящ
се в гр.Варна, ул.”Батова” № 4А, ап.12 и за сумата от 456.32лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 10.05.2012г. до предявяване на иска, за които суми в
негова полза е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно
разпореждане по ч.гр.д. № 4047/2015г. на ВРС.
Изрично
в исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че за процесната
сума между същите страни е налице влязло в сила решение на ВРС, постановено по
гр.д. № 5621/2012г. и с което е прието, че същата не се дължи поради нищожност
на чл.38 от Общите условия, съгласно която разпоредба е начислена тази сума.
Независимо от това, счита, че стойността на неотчетеното количество ел.енергия
е дължима от ответника по силата на договорните им отношения и поради това, че
за процесния период в обекта е потребявана
ел.енергия и доказаното виновно въздействие върху СТИ, довело до неотчитането
й. Твърди, че това е основание на претенцията му различно от корекционната процедура по чл.38 ОУ.
При
тези твърдения, установени и от извършената служебна справка с гр.д. № 5621/2012г., настоящият състав изцяло
споделя мотивите на първоинстанционния съд за
недопустимост на предявения иск поради наличието на разрешен с влязло в сила
решение спор относно същото вземане.
Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск, приложима и в хипотезите на иск по чл.415 ГПК вр. чл.422 ГПК.
В
производството по гр.д. № 5621/2012г. предмет на разглеждане е бил предявен срещу жалбоподателя иск за приемане за
установено, че ищецът П.Я.П. не дължи на ответното дружество исковата сума. При
това положение, имайки качеството на ответник жалбоподателят е бил длъжен да
изчерпи всички основания, на които претендира, че оспорваното от ищеца вземане
съществува, без значение соченото от последния основание на претенцията. С
оглед на това със силата на пресъдено нещо се преклудират всички възражения, които той е могъл да направи
срещу основателността на иска. Ирелевантно е дали
основанието, което ищецът по отрицателния установителен
иск е сочил за претендираните от ответника по този
иск суми е идентично с наведеното от жалбоподателя в настоящото производство.
Повторното разрешаване на същия спор, без наведени твърдения за нововъзникнали обстоятелства е недопустимо.
Недопустимостта
на главния иск обуславя и недопустимостта на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Поради
изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА
определението на Варненския районен съд, постановено на 19.06.2015г. по гр.д. №
6814/2015г. и с което производството по делото е прекратено като недопустимо,
на осн. чл.299 ал.2 ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: