Определение по дело №2112/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2733
Дата: 27 юли 2015 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20153100502112
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и седми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА ПЕНЕВА

                               КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

                                                   

като изслуша докладваното от съдия Р.Станчева

частно гражданско дело № 2112/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, чрез процесуалния му представител адв.Б. против определението на Варненския районен съд, постановено на 19.06.2015г. по гр.д. № 6814/2015г. и с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на осн. чл.299 ал.2 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на съда за идентичност в предмета на спора с този по влязлото в сила решение по гр.д.№ 5621/2012г. Твърди, че основанието, на което се претендира вземането в настоящото производство е различно от това на вземането, отречено с решението, поради което и силата на пресъдено нещо не се разпростира върху него. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 6814/2015г. по описа на ВРС е образувано по предявени от жалбоподателя против П.Я.П. искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.415 ГПК за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 1 493.36 лв., претендирана като стойност на потребена, но неотчетена от СТИ ел.енергия за периода 14.10.2011г. – 10.04.2012г. в обект, находящ се в гр.Варна, ул.”Батова” № 4А, ап.12 и за сумата от 456.32лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 10.05.2012г. до предявяване на иска, за които суми в негова полза е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно разпореждане по ч.гр.д. № 4047/2015г. на ВРС.

Изрично в исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че за процесната сума между същите страни е налице влязло в сила решение на ВРС, постановено по гр.д. № 5621/2012г. и с което е прието, че същата не се дължи поради нищожност на чл.38 от Общите условия, съгласно която разпоредба е начислена тази сума. Независимо от това, счита, че стойността на неотчетеното количество ел.енергия е дължима от ответника по силата на договорните им отношения и поради това, че за процесния период в обекта е потребявана ел.енергия и доказаното виновно въздействие върху СТИ, довело до неотчитането й. Твърди, че това е основание на претенцията му различно от корекционната процедура по чл.38 ОУ.

При тези твърдения, установени и от извършената служебна справка с  гр.д. № 5621/2012г., настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради наличието на разрешен с влязло в сила решение  спор относно същото вземане. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, приложима и в хипотезите на иск по чл.415 ГПК вр. чл.422 ГПК.

В производството по гр.д. № 5621/2012г. предмет на разглеждане е бил предявен срещу жалбоподателя иск за приемане за установено, че ищецът П.Я.П. не дължи на ответното дружество исковата сума. При това положение, имайки качеството на ответник жалбоподателят е бил длъжен да изчерпи всички основания, на които претендира, че оспорваното от ищеца вземане съществува, без значение соченото от последния основание на претенцията. С оглед на това със силата на пресъдено нещо се преклудират всички възражения, които той е могъл да направи срещу основателността на иска. Ирелевантно е дали основанието, което ищецът по отрицателния установителен иск е сочил за претендираните от ответника по този иск суми е идентично с наведеното от жалбоподателя в настоящото производство. Повторното разрешаване на същия спор, без наведени твърдения за нововъзникнали обстоятелства е недопустимо.

Недопустимостта на главния иск обуславя и недопустимостта на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския районен съд, постановено на 19.06.2015г. по гр.д. № 6814/2015г. и с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на осн. чл.299 ал.2 ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: