№ 309
гр. Шумен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20203630101730 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени, по реда на чл. 422, вр. 415
ГПК, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни, установителни искове, от Дружество за колективно управление
в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални
видеозаписи и на артистите изпълнители – „Профон“ гр. София, против
„Тексас Фууд 2 - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор за публично изпълнение на звукозаписи и
музикални видеозаписи № 8170-5344/11.02.2013 г., за което има образувано
заповедно производство - ЧГД № 3752/2017 г., по описа на PC - Шумен, като
има издадена Заповед № 2178/12.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: чл. 79 ЗЗД и
цена 691,11 лева – възнаграждение по Договор № 8170-5344/11.02.2013 г. за
предоставени права за публично изпълнение на звукозаписи и музикални
видеозаписи през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., съгласно фактура №
**********/03.08.2015 г., ведно със законната лихва върху претенцията,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане; чл. 92 ЗЗД и цена 183,11 лева – неустойка за забава
върху сумата от 691.11 лв., за периода от падежа - 31.03.2015 г. до подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 11.12.2017 г., както и насрещно възражение от
1
ответника с правно основание чл. 20а, ал. 2, хип. 2 ЗЗД за погасяване на
задължението му за плащане на възнаграждение поради прекратяване на
договора по взаимно съгласие на страните, считано от 28.11.2013 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че като
сдружение с нестопанска цел в частна полза, управлява авторски права с цел
да представлява и защитава интересите на продуцентите на звукозаписи и
музикална видеопродукция съобразно чл. 85-90 от Закона за авторското право
и сродните му права, както и на артистите изпълнители съгласно чл. 76-77 от
същия закон. С Договор № 8170-5344/11.02.2013 г. ответникът се задължил да
плати възнаграждение за предоставени през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г. права за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи в
размер на 691,11 лева, с падеж 31.03.2015 г.. Ищецът издал фактура №
**********/03.08.2015 г. за дължимата сума отразена счетоводно. След
падежа ответникът изпаднал в забава, поради което ищецът претендира
мораторна лихва върху сумата, в размер на 183,11 лева за времето от датата
на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и
законната лихва върху сумата по фактурата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане. Поради
неплащане ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ЧГД № 3752/2017 г., по описа на ШРС, и в негова полза била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Ответникът подал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед. Моли съдът да постанови решение с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
691,11 лева – възнаграждение по Договор № 8170-5344/11.02.2013 г. за
предоставени права за публично изпълнение на звукозаписи и музикални
видеозаписи през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане; 183,11 лева - мораторна лихва върху
сумата от 691.11 лв., за периода от падежа - 31.03.2015 г. до подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 11.12.2017 г.. Претендира разноски в заповедното
и исково производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител,
2
подава писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни.
Твърди, че процесният Договор сключил с управителя на ответното
дружество Светлозар И. на имейл „************@***.**“, чрез съдействието на
А. П. - регионален мениджър на ищцовото дружество, като чрез него се
осъществявала цялата комуникация. Впоследствие установил, че П. е
представител, както за „Профон“, така и за „Музикаутор“, с което ответното
дружество също било в договорни отношения. Процесният договор обхващал
три обекта в гр. Шумен: кафе-аперитив „Подводницата“ - собственост на „И.
Комерс“ ЕООД; бюфет „Тополите” - собственост на „Тополите 2 Шумен“
ЕООД; гостилница „Тексас“ - собственост на „Тексас Фууд 2 Шумен“ ЕООД.
Договорената за 2013 г. сума в размер на 637,95 лв. била платена и била
издадена проформа фактура № 8170-5344/11.02.2013 г.. През ноември 2013 г.
ответникът потърсил П. по телефона във връзка с това, че бюфет „Тополите“
и кафе-аперитив „Подводницата” преустановили дейност и нямало да се
стопанисват, така че да функционират по предназначението си, за да
продължи ползването на предоставените по процесния договор права. По
препоръка на П. на 28.11.2013 г. ответникът изпратил Уведомление на
дадения му имейл: „******@******.***”. Три-четири дни по-късно станало
ясно, че ще преустанови дейността си и третото заведение - гостилница
„Тексас“, уведомлението за което било изпратено по същия начин на
02.12.2013 г.. Така ответникът счел, че всичко е приключило. На 03.04.2015 г.
получил съобщение, а след това и фактура № **********/08.12.2014 г., с
които ищецът го уведомявал, че не е платил за 2014 г. сумата от 664,54 лв..
Провел разговор с представител на ищеца, който обещал да говори с колегите
си, като отбележат, че въпросните заведения вече не функционират и че е
прекратено публичното изпълнение на звукозаписи и записи на музикални
аудиовизуални произведения в обектите. До получаване на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.01.2018 г. никой не бил правил опит да се
свърже с ответника. Твърди, че не е плащал такса за 2014 г., а фактура за 2015
г не е получавал. Счита, че не е задължен да плаща нито за 2014 г., каквато
претенция не е предявена в исковата молба, тъй като договорът бил прекратен
в края на 2013 г., нито за 2015 г.. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в заповедното и исково производства.
В проведените съдебни заседания ищецът не се явява и не се
3
представлява. С молба от 23.04.2021 г., чрез процесуален представител,
поддържа исковете. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете, като поддържа становището изразено в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а и от събраните по делото писмени доказателства
еднозначно се установява, че на 11.02.2013 г. страните са сключили Договор
№ 8170 - 5344/11.02.2013 г. за предоставени права за публично изпълнение на
звукозаписи и музикални видеозаписи /л. 6 - л. 13 по ГД № 12290/2018 г., по
описа на СРС/. От две писма, с идентично съдържание едното от 22.01.2013 г.
/л. 56 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/ и второто от 06.02.2013 г. /л.
63 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/, изпратени от електронен адрес
„************@***.**“, ответникът предоставя на вниманието на А. П. данни за
обекти в град Шумен, като прилага: Удостоверение № 7963 за утвърдена
категория „една звезда“ на обект „Кафе аперитив Елеганс“ /л. 59 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/; Удостоверение № 1034 за утвърдена
категория „една звезда“ на обект „Кафе аперитив Подводницата“ /л. 60 по ГД
№ 12290/2018 г., по описа на СРС/; Удостоверение № 1035 за утвърдена
категория „една звезда“ на обект „Кафе аперитив Тексас“ /л. 61 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/; Удостоверение № 335 за утвърдена
категория „една звезда“ на обект „Бюфет Тополите” /л. 62 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/. От Съобщение с посочена дата 11.02.2013 г.
/л. 27 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/, се установява, че на
посочената от ответното дружество електронна пощата „************@***.**“,
са получени два комплекта документи, изпратени от А. П., със съответни
указания и адрес за изпращане след попълване: гр. София, ел. „Цар Асен“, №
77, както следва: Договор № 8170-5344/11.02.2013 г. /л. 31 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/ за публично изпълнение на звукозаписи и
музикални видеозаписи; Опис - декларация към договор № 8170-5344/2013 г.
/л. 29 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/; Изчисление за дължимо
възнаграждение за публично изпълнение в обектите на „Тексас Фууд – 2 –
Шумен“ ЕООД /л. 30 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/; Фактура-
4
проформа № 8170-5344/11.02.2013 г. /л. 37 по ГД № 12290/2018 г., по описа
на СРС/, с начислена първа вноска за 2013 г. по Договор 8170-5344/11.02.2013
г. в размер на 637.95 лв., с ДДС. Договор за публично изпълнение на
звукозаписи и музикални видеозаписи № 8169-5343/11.02.2013 г. /л. 40 по ГД
№ 12290/2018 г., по описа на СРС/; Опис декларация към договор № 8169-
5343/2013 г. /л. 38 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/; Изчисление за
дължимо възнаграждение за публично изпълнение в обектите на „Елеганс-1-
Шумен“ ЕООД /л. 39 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/; Фактура-
проформа № 8170-5343/11.02.2013 г. /л. 46 по ГД № 12290/2018 г., по описа
на СРС/, с начислена първа вноска за 2013 г., по Договор 8170-
5343/11.02.2013 г., в размер на 206.62 лв., с ДДС. В съобщението е посочен
електронен адрес за кореспонденция „office®mboxbg.net” и телефон за връзка
„+359 897 830 803”. От Вносна бележка с дата 13.02.2013 г. /л. 65 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/, се установява, че в полза на Профон от
ответника е преведена сумата 637.95 лв., по Фактура-проформа № 8170-
5344/11.02.2013 г., издадена от ищеца /л. 66 по ГД № 12290/2018 г., по описа
на СРС/. С електронно Писмо от 28.11.2013 г. /л. 52 по ГД № 12290/2018 г.,
по описа на СРС/, неоспорено от страните, ответникът „Тексас Фууд-2-
Шумен“ ЕООД уведомява ищеца за заведения, които към 28.11.2013 г., не се
стопанисват като прилага: Уведомление от 27.11.2013 г. /л. 51 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/, с което съобщава, че „Кафе аперитив
Елеганс“ е преустановило дейността си; Уведомление от 27.11.2013 г. /л. 50
по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/, с което съобщава, че „Кафе
аперитив Подводницата“ и „Бюфет Тополите” няма да работят през 2014 г.;
Уведомление от 02.12.2013 г. /л. 49 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/,
с което съобщава, че „Кафе аперитив Тексас“, няма да работи през 2014 г.. От
електронно Писмо от 03.04.2015 г. /л. 47 по ГД № 12290/2018 г., по описа на
СРС/, изпратено по електронен път, се установява, че в отговор на проведен
разговор ответникът препраща на ищеца кореспонденцията от 28.11.2013 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата по делото
СТЕ се установява, че на 28.11.2013 г. в 08:52 часа от електронния адреса на
ответника ***********@***.** е изпратено писмо, копие от което е запазено
автоматично в папка „изпратени”, до адрес office®mboxbg.net, към което са
прикачени 5 файла, три от които до Музикаутор: Уведомление от 27.11.2013
г., с което съобщава, че обект „Бюфет Тополите” е преустановил дейността
5
си; Уведомление от 27.11.2013 г., с което съобщава, че обект „Кафе аперитив
Подводницата“ е преустановил дейността си; Уведомление от 27.11.2013 г., с
което съобщава, че обект „Кафе аперитив Елеганс“ е преустановил дейността
си и две до Профон: Уведомление от 27.11.2013 г., с което съобщава, че
обект„Кафе аперитив Елеганс“ е преустановил дейността си; Уведомление от
02.12.2013 г., с което съобщава, че „Бюфет Тополите” и „Кафе аперитив
Подводницата“ са преустановили дейността си. Мейл записа на
******@******.*** е присъединен към домейн mboxbg.net, като за контакти е
оставен адрес позициониран във Варна, в който е структурирана интернет
страница, която е представена като рекламен информационно - развлекателен
видеоканал, разпространяван на територията на един или повече обекти от
една верига. В боди секцията е поставено заглавие Andrei TV, а за контакти е
посочен телефонен номер „+359 897 830 803” и електронен адрес за
кореспонденция „******@******.***”. При изследването пощата на
изпращача „************@***.**“ не е установено наличие на съобщения
показващи неполучени писма от получателя на 28.11.2013 г. и 03.04.2015 г.,
поради което вещото лице счита, че е налице обмен на данни между
сървърите на подател и получател. Към Електронно съобщение от 03.04.2015
г. /л. 70 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/, с подател „Полина
Морфова“, е приложено Писмо изх. № 1013/03.04.2015 г. /л. 68 по ГД №
12290/2018 г., по описа на СРС/, с което ответникът е поканен, в двадесет
дневен срок, да плати, съгласно проформа - фактура № 23361/08.12.2014 г. /л.
72 по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС/, сума в размер на 664.54 лв. с
ДДС – възнаграждение за сродни права съгласно Договор № 8170-
5344/11.02.2013 г. за публично изпълнение на звукозаписи, за 2014 г..
Съгласно проформа - фактура № 25188/03.08.2015 г. /л. 8/, издадена от ищеца,
като задължение на ответника е осчетоводено задължение по Договор №
8170-5344/11.02.2013 г. за публично изпълнение на звукозаписи, за 2015 г., в
размер на 691.12 лева, с ДДС. От приетото заключение по допуснатата по
делото ССЕ, неоспорено от страните, се установява, че счетоводствата на
ищеца и ответника са водени редовно. Размерът на сумите отбелязани като
вземания на ищеца към ответника възлиза на 691.12 лева. В счетоводството на
ответното дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, няма отразени
задължения към ищеца, тъй като процесната фактура не е осчетоводена при
него. От приложеното ЧГД № 3752/2017 г., по описа на РС Шумен, се
6
установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. №
18348/11.12.2017 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 2178/12.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати
сумата 874.22 лева за заплащане на възнаграждение за ползване на права по
договор за публично изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи №
8170-5344/11.02.2013 г., от които: 691.11 лв. - главница, с включен ДДС и с
падеж 31.03.2015 г., 183.11 лв. - мораторна лихва от 31.03.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в ШРС - 11.12.2017 г. и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в ШРС - 11.12.2017 г., до плащане на вземането,
както и сумата от 25 лв. - държавна такса и 360 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
От приобщеното ЧГД № 3752/2017 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. №
18348/11.12.2017 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 2178/12.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, който на
09.01.2018 г. е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи вземането,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, съобщението, за което му е връчено на 22.01.2018 г., като молба рег. №
3175/23.02.2018 г. заявителят представя доказателство за заведена на
21.02.2018 г. искова молба в СРС, където е образувано ГД № 12290/2018 г.,
поради което производството се явява допустимо, а предявените
установителни искове подлежат на разглеждане по същество. С определение
№ 154051/20.07.2020 г. постановено по ГД № 12290/2018 г., по описа на СРС,
делото е изпратено по подсъдност на РС Шумен.
7
Основателността на исковата претенция по чл. 79 ЗЗД и цена 691,11
лева – възнаграждение за предоставени права за публично изпълнение на
звукозаписи и музикални видеозаписи през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г., е предпоставена, при условията на пълно и главно доказване от ищеца:
наличие на валидно облигационно отношение между страните по Договор №
8170-5344/11.02.2013 г.; че действително е изпълнил задължението си по
договора; както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл. В
тежест на ответната страна, предвид предявеното насрещното възражение за
погасяване на задължението за плащане на претендираното възнаграждение
взаимно съгласие между страните, е да установи, че считано от 28.11.2013 г.е
постигнато съглашение за прекратяване на договора по смисъла на чл. 20а, ал.
2, хип. 2 ЗЗД.
Както бе посочено страните не спорят, че са се намирали във валидни
облигационни правоотношения по силата на Договор № 8170 -
5344/11.02.2013 г. за предоставени права за публично изпълнение на
звукозаписи и музикални видеозаписи. Съгласно чл. 1 от процесния договор
ищецът, в качеството си на сдружение за колективно управление на сродни
права по смисъла на ЗАПСП, разрешава на ответника неизключителното
право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи и записи на
музикални аудиовизуални произведения, чрез апарати за озвучаване или по
друг начин, в обектите, посочени в Приложение № 1. Съгласно чл. 3 от
договора същият се сключва зa срок от 01.1.2013 г. до 31.3.2016 г. и влиза в
сила от датата на подписването му. Няма спор между страните, че в
изпълнение на задължението си по договора, за срока на неговото действие,
ищецът е предоставил на ответника, в качеството му на ползвател, цялата
притежавана съвкупност от права, която администрира и притежава -
звукозаписи и записи на музикални и аудиовизуални произведения.
Сключеният между страните договор е консесуален, поради което не е
необходимо да се доказва реално ползване на престацията за пораждане на
действието му. В този смисъл ирелевантно за дължимостта на възнаграждение
за срока на действие на Договора, е дали ответникът е възпроизвеждал или не
в процесните обекти авторските произведения, предмет на договора.
Достатъчно е, че за процесния период му е дадено възможност за това.
Изложеното налага да бъде разгледано насрещното възражение на ответната
8
страна, че между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на
договора считано от 28.11.2013 г..
По общо правило облигационната връзка може да се прекрати по
взаимно съгласие на кредитора и длъжника, с последващо споразумение като
съгласието трябва да бъде оформено чрез сключването на договор между
двете страни, с предмет прекратяване действието на предходния договор.
Споразумението за прекратяване на договора се сключва като всеки договор –
чрез отравяне на оферта /предложение/ и приемане на офертата от другата
страна. Офертата следва да съдържа недвусмислено изявление от страната,
която я отправя, че желае прекратяване на сключения преди това договор и
това е минималното нейно съдържание. Освен това от съдържанието на
офертата следва да личи, че се прави предложение за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, защото има разлика в правните последици при
едностранното прекратяване на договора и при прекратяването му по взаимно
съгласие. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна като го приеме или отхвърли.
В случай, че приемащата страна е съгласна безусловно с направеното
предложение, тя следва да уведоми другата за това и да го направи по
уговорения между страните начин. В случай, че страната, към която е
отправено предложението, не отговори или не уведоми другата страна за
взето решение се счита, че предложението не е прието. В процесния случай от
ангажираните по делото доказателства се установява, че на 28.11.2013 г. в
08:52 часа от електронен адреса „***********@***.**” е изпратено писмо до
адрес „office®mboxbg.net”, към което са били прикачени 5 файла, с които
ответникът съобщава, че обектите, в които е получил право да осъществява
публично изпълнение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални
произведения, чрез апарати за озвучаване или по друг начин, няма да работят
през 2014 г.. От приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата по делото СТЕ се установява, че на процесната дата 28.11.2013 е
налице обмен на данни между сървърите на подател и получател. От една
страна в изпратеното до адрес „office®mboxbg.net” писмо не се съдържа
едностранно, недвусмислено изявление за прекратяване на договора по
взаимно съгласие от страна на ответното дружество. От друга страна не са
представени никакви доказателства за постъпило при предложителя
9
насрещно изявление от ищцовото дружество съдържащо съгласие в този
смисъл. Следователно не се установява да е постигнато взаимно съгласие
между страните за прекратяване на договора по смисъла на чл. 20а, ал. 2, хип.
2 ЗЗД. Ето защо възражението на ответника в тази насока се преценява от
настоящия съдебен състав като неоснователно. Същевременно следва да се
има предвид, че съгласно клаузата на чл. 5, ал. 4, б. б от процесния договор
ползвателят се задължава, при прекратяване на публично изпълнение на
звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения в обект,
включен в Приложение № 1, да уведомява в писмен вид ищеца, като за
валидни се считат тези уведомления, които са направени предварително в
датата на прекратяване на публичното изпълнение, като в този случай,
авансово предплатените суми за този обект се преизчисляват и се прихващат
от възнагражденията, дължими за новооткрити обекти или за следващ период
в срока на действие на договора. В този смисъл съдът намира, че е налице
изпълнение на договорно задължение - уведомяване по смисъла на чл. 5, ал. 4,
б. б от процесния договор, а не валидно едностранно, недвусмислено
изявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие от страна на
ответното дружество.
В чл. 2 от Договора е уговорено възнаграждение за срока на действие в
размер на 1 993,60 лева (хиляда деветстотин деветдесет и три лева и
шестдесет стотинки), с ДДС, което съгласно Таблица № 1 е разделено на три
вноски с падежи, както следва: сумата 637.95 лв. /платена на 13.02.2013 г./ -
падеж 31.03.2013 г.; сумата 664.54 лв. /неплатена и непредявена/ - падеж
31.03.2014 г. и сумата 691.11 лева /предявена в настоящото производство/ -
падеж 31.03.2015 г., като за всяко договорено плащане ищецът е издал
проформа – фактура: № 8170-5344/11.02.2013 г.; № 23361/08.12.2014 г. и №
25188/03.08.2015 г., всяка от които е следвало да бъде изпратена на адреса на
управление на ползвателя в срок до 10 (десет) дни преди датата на падеж на
съответното плащане, което е следвало да се извърши само по банков път по
посочена банкова сметка.
При липса на доказателства за плащане на сумите по договора, каквото
изпълнение и не се твърди от страните, възнаграждението по Договора се
дължи, поради което искът се явявя основателен в претендирания размер от
691.11 лева.
10
Предвид основателността на обуславящата искова претенция
основателна се явява и обусловената претенция за неустойка, ако се установи,
че ответникът е изпаднал в забава и че същата е в сочения размер, тъй като
съгласно чл. 8, ал. 1 от договора при забава ответникът дължи неустойка в
размер на законната лихва върху неплатената сума от деня на забавата,
увеличена с десет пункта. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, както е в случая -
31.03.2015 г., длъжникът изпада в забава след изтичането му, т. е от
01.04.2015 г.. Определена с помощен продукт Апис Финанси, дължимата
неустойка, за периода от 01.04.2015 г. до 11.12.2017 г., е в размер 189.40 лева.
Исковата претенция е за 183.11 лева, която с оглед диспозитивното начало
следва да бъде уважена в претендирания размер.
Относно разноските:
Предвид основателността на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
за сумите по заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските
сторени по заповедното производство в размер на 385 лв. - държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение 4/2013
г. на ОС на ГК и ТК, както и разноските по исковото производство: 75 лева -
държавна такса, 720 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лв. -
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, че „Тексас
Фууд – 2 Шумен“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап. офис 2, дължи на „Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители –
ПРОФОН“, с Булстат ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Цар Асен“ № 77, парично вземане в размер на 691,11 лева (шестстотин
деветдесет и един лева и единадесет стотинки) лева – възнаграждение по
Договор № 8170-5344/11.02.2013 г. за предоставени права за публично
изпълнение на звукозаписи и музикални видеозаписи през периода 01.01.2015
11
г. - 31.12.2015 г., съгласно фактура № **********/03.08.2015 г., за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 3752/2017 г., по описа на РС
Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед
№ 2178/12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение, платима по
банкова сметка IBAN: BG 25 UNCR ***, BICUNCRBGSF„Уникредит
Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.12.2017 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 79 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, че „Тексас
Фууд – 2 Шумен“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап. офис 2, дължи на „Дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители –
ПРОФОН“, с Булстат ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Цар Асен“ № 77, парично вземане в размер на 183,11 (сто осемдесет и три
лева и единадесет стотинки) лева – неустойка в резмер на законната лихва
върху сумата от 691.11 лв., за периода от падежа - 31.03.2015 г. до подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 11.12.2017 г., за което има образувано
заповедно производство - ЧГД № 3752/2017 г., по описа на РС Шумен, като
по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед №
2178/12.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение, платима по банкова
сметка IBAN: BG 25 UNCR ***, BICUNCRBGSF„Уникредит Булбанк“ АД, на
основание чл. 92 ЗЗД.
Осъжда „Тексас Фууд – 2 Шумен“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ж.к. „Южен бряг“, бл. 3, ап. офис 2, да плати на
„Дружество за колективно управление в частна полза правата на
продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите
изпълнители – ПРОФОН“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Цар Асен“ № 77, сумата 1480.00 (хиляда четиристотин и
осемдесет) лева - разноски, от които 385 лева по заповедното и 1095 лева по
исковото производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
12
ГПК.Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 3752/2017 г.,
по описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
13