Определение по дело №1762/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 994
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20205300601762
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 99416.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветан И. Цветков
Членове:Петко И. Минев

Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Петко И. Минев Въззивно частно наказателно
дело № 20205300601762 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпил е протест от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив срещу
Определение от 17.08.2020г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 2893/2020г. по описа на
ПРС, 17 н.с., с което е отменено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
13.03.2020г., с което наказателното производство по д.п. № 282/2017г. по описа на сектор
„ИП“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно и
необосновано и се иска неговата отмяна. Твърди се, че повереникът на пострадалия не е
сред лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Изразява се становище, че ПРС е следвало да остави без
разглеждане жалбата на адв. С. като недопустима. Алтернативно се изразява становище за
необоснованост на първоинстанционното определение, тъй като не са дадени конкретни
указания, а единствено е критикувано съдържанието на прокурорския акт. Иска се отмяна на
първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Пловдив като
правилно и законосъобразно.
Пострадалият К. Д. В. – жалбоподател в първата инстанция и неговият повереник –
адв. С. не са взели становище пред ПОС.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на
атакуваното определение, намира и приема за установено следното:
Протестът на РП – Пловдив е подаден в законоустановения 7-дневен срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустим. Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните
съображения:
С постановление от 13.03.2020г. Районна прокуратура - Пловдив е прекратила
наказателното производство по д.п. № 282/2017г. по описа на Сектор „ИП” при ОДМВР-
1
Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като
е прието, че същото не е налице извършено престъпление от общ характер.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на пострадалия К. Д. В.
против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като
първоинстанционния съд с атакуваният съдебен акт е приел, че прокурорският акт се явява
необоснован, което е пречка за проконтролиране волята на наблюдаващия прокурор относно
възприетата от него липса на престъпление в случая. Поради това постановлението на
прокурора е отменено и делото върнато за правилно приложение на закона.
Изложените от районния съд съображения за невъзможността съдебните инстанции
да проверят правилността и законосъобразността на прокурорския акт се споделят от
въззивната инстанция.
На първо място, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са безспорно
установени и правдиво възпроизведени няколко факта от обективната действителност,
касаещи извършената покупко-продажба на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“М.Д.“
№***; начина на извършването й; постъпилите суми по сметката на пълномощника на
продавача и тяхното изтегляне, както и уведомяването на св.Л. В. – майка на пострадалия от
непознато лице, че предстои продажба на въпросния апартамент. Оттам насетне обаче, какви
са установените отношения между свидетелите В., С. и Г. и от кои доказателства се приема,
че не е налице имотна измама не става ясно от постановлението на РП-Пловдив. Безспорно,
съдържанието на прокурорският акт е изпълнено с възпроизвеждане на свидетелските
показания, но липсва доказателствен анализ на същите и най-вече изводи за това, какви
обстоятелства се приемат за установени и какви не, в резултат на свидетелските показания.
Няма съпоставка на доказателствата така че да е ясно както за съда, така и за страните каква
е волята на прокурора. Посочено е, че обвинението кредитира някои гласни доказателства,
но кои обстоятелства от обективния състав на престъплението се приемат за установени,
също не става ясно. Прокурорът следва да изложи конкретни мотиви коя от изложените
версии за случилото се приема за достоверна и въз основа на кои доказателства. Едва след
това следва да установи дали И.С. и Р.Г. са извършили измамливи действия с цел да
причинят имотна вреда на пострадалия К.В. и да набавят за себе си облага. Поредицата от
действия по упълномощаване, вземане на оригиналния нотариален акт и връщане на цветно
копие на същия на пострадалия, извършването на сделки с имота. За да изясни въпроса
налице ли е измама, прокурорът следва да засегне няколко въпроса: получил ли е
пострадалия пазарната цена на имота си срещу продажбата му; искал ли е той изобщо да
продава имота и извършена ли е тази продажба против неговата действителна воля; бил ли е
въведен в заблуждение пострадалия, че пълномощното за продажба на имота е само
гаранция за получен заем; предадена ли е от св. Р.Г. на пострадалия К.В. сумата от 58 800
лева, получена от първия и това ли е действителната пазарна цена на този имот; съставляват
ли измамливи действия убеждаването на пострадалия да даде оригиналния нотариален акт и
връщането на цветно ксерокопие на същия; всички гореописани действия част ли са от
имотна измама или се касае за класическа гражданскоправна сделка. Едва след отговора на
тези конкретни въпроси би могъл да се формулира солиден и мотивиран отговор на въпроса
налице ли е измама, кои са нейните автори и каква е ролята на всеки от тях. Едва тогава
съдът ще може да проконтролира мотивираният отговор на горните въпроси и да се
произнесе по правилността и законосъобразността на изводите на прокурора.
Необосноваността на постановлението прави невъзможна проверката за това дали е
приложен правилно закона.
Ето защо въззивният състав счита, че определението на РС – Пловдив следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а протестът на РП – Пловдив да бъде оставен
2
без уважение като неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.08.2020г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД №
2893/2020г. по описа на ПРС, 17 н.с., с което е отменено постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 13.03.2020г., с което наказателното производство по д.п. №
282/2017г. по описа на сектор „ИП“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3