№ 180
гр. Благоевград, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500869 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по жалба на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,насочена против решение № 29 от
14.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 625/20 по описа на РС Гоце Делчев.В
жалбата се поддържа,че сумата,за която е осъден въззивника не е
дължима,съпоставено с така разширения кръг на правоимащи да получат
застрахователно обезщетение ,съгласно решението на ОСНГТК по ТД
№1/2016г.На самостоятелно основание поддържа,че обезщетението е
присъдено над лимита,определен в пар.96 ПЗР КЗ.Във въззивната жалба са
развити подробни съображения за така наведените оплаквания.Моли да се
отмени решението в обжалваната част.
От страна на въззиваемата Д. Н. П. е постъпил писмен отговор,с който се
оспорва жалбата,като намира,че неведените в нея доводи са неоснователни,а
решението е правилно и законосъобразно.
Конституираното по делото трето лице помагач АНГ. ИЛ. Л.,чрез
назначения му по ЗПП адвокат Ш. е заявила становище за
незаконосъобразност на съдебния акт.Моли да се отмени обжалваното
решение.
1
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна
по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а
по правилността,съобразно доводите на страните,прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
подадена от адв. С.Ч. като пълномощник на ищцата Д. Н. П. против ЗК „Лев
Инс“АД .Ищцота претендира ответното дружество да бъде осъдено да й
заплати суми в размер на по 15000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност",
обективиран в застрахователна полица № 22115000595653,валидна от
19.02.2015г. до 18.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 12.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.Ищцата
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на баба си
А.Р.М., починала на 12.08.2015 г при ПТП, настъпило на 12.08.2015г. около
19ч в с.Мусомище. Като виновен за това е водачът на лек автомобил
„Ситроен“ с д.к.№ Е 2451,който е нарушил правилата за движение по
пътищата и потеглил на заден ход без да се увери,че пътят зад превозното
средство е бил свободен.Гражданска отговорност на водача била застрахована
при ответното дружество. Управлявалият автомобила А.Л. е бил осъден с
влязла в сила присъда, установяваща противоправното му и виновно
поведение, както и пряката причинно- следствена връзка със смъртта на А.М..
Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП ищцата е имала с баба
си особено силна родова и емоционална връзка , а внезапната й смърт е
причинила силни емоционални болки и страдания, като до момента на
предявяването на иска ,мъката не е намаляла. Ищцата е изживяла
стрес,станала самотна и унила.Чувствала потиснатост ,вътрешна
опустошеност и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като
цяло.
Ангажират доказателства, претендират разноски.
Ответното дружество е представило своевременно писмен отговор, с
който е оспорило исковете по основание и размер. Оспорени са всички
твърдения на ищцата, обосноваващи настъпили вреди, техния интензитет и
проявление, както и периодът, за който се твърди да са търпени. Оспорват,че
2
в случая ищцата попада в кръга на легитимираните да получат обезщетение
поради изключителност на случая.
Относно размера на исковете въззиваемата страна намира, че същите са
прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 ЗЗД, както и на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ, вр. чл. 493, ал. 4 от КЗ.
Направили са възражение за давност по претенцията за лихви.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени .
ОС Благоевград след преценка на събраните по делото доказателства
единично и в съвкупност,прие следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Районният съд е приел писмени доказателства и е разпитал
свидетели.Изслушал е и съдебно-техническа експертиза във връзка с
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалата М..
За да приеме, че претенцията е доказана по основание и размер, съдът е
приел, че ищцата и ответното дружество са материално правно легитимирани
като страни по делото, както и че са налице всички предпоставки на
отговорността на застрахователя- валиден застрахователен договор,
противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието на
застрахования и настъпилите неимуществени вреди за ищцата вследствие
смъртта на нейната баба, пострадала при процесното ПТП. След анализ на
свидетелските показания, районният съд е приел, че ищцата е общувала със
своята баба непрестанно,живеели в една къща,хранели се заедно,когато
родителите на ищцата събирали билки или били на работа в
чужбина,оставяли Д. на грижите на баба й.Така между двете се установила
силна емоционална връзка.След смъртта й станала затворена,общувала по-
трудно,често говорела за баба си.
Относно размера на претендираното обезщетение са изложени доводи за
неприложимост на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ и лимита от
5000 лв. в цитираната норма.
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане съдът е приел,
че такова е дължимо от датата на ПТП.
Сумата,която е приел за справедливо обезщетение е редуцирана с
3
20%,като в това съотношение е определено обезщетението за
съпричиняване.Искът е уважен за сумата от 10400лв.
По същество въззивната инстанция намира, че в обжалваната от
застрахователното дружество част решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно.
Не е налице спор по фактите.
Установено е,че ищцата е била внучка на пострадалата А. М..Последната е
пострадала при ПТП,осъществило се на 12.08.2015г.,като с влязла в сила
присъда по н.о. х.д.№ 230/2018г. на ОС Благоевград е признат за виновен
А.Л.,който при непредпазливост е причинил смъртта на А.М.,нарушавайки
чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП. От тази присъда,задължителна за гражданския
съд,разглеждащ гражданско правните последици от деянието се установяват
противоправността на деянието, вредите и причинноследствената връзка
между деянието и настъпилата смърт.
Безспорно е, че към датата на ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена между ответното дружество и собственика на автомобила.
Пред първата инстанция страните са ангажирали свидетелски показания .
Св.Георги Иванов дава показания,че А.М. е живяла с двама от синовете си
и още няколко внука / 8 или 10 /,между които и ищцата в една къща в с.
Мусомище.Къщата е била с два входа.А. е живяла със сина си,който е баща
на ищцата.Ищцата се е омъжила през 2007г.,но е продължавала да живее в
тази къща,като баба й е помагала да отглежда детето,а и ищцата е помагала
на баба си.Твърди,че след 2015г. не е имало празник в
семейството.Родителите на Д. ходели по 2-3 месеца за билки или в чужбина
да работят и тогава за ищцата се е грижила баба й.Но освен ищцата,бабата е
гледала и другите внуци.След смъртта на баба й тя не се усмихвала,не
желаела да общува.Така и свидетеля не уточнява ходила ли е Д. в чужбина да
работи,показанията му са противоречиви.
Св.В.И. дава същите показания,че ищцата е страдала за баба си,че
родителите по 2-3 месеца през годината са оставяли на грижите на
починалата й баба.Свидетелят твърди,че преди да почине бабата на ищцата е
починал мъжа на А.,но тогава скръбта на Д. била по-малка.
4
Св.Чапкънов ,който е съсед,заявява,че починалата А. е живяла с другия си
син В. /В./.Той обаче твърди,че родителите не са работили в чужбина и по
принцип са си гледали детето-Д..Твърди,че преди да почине,бабата на ищцата
е живяла при семейството на ищцата.
Разпитана е и св.Р. Л.а/съпруга на третото лице помагач/.Те са живеели
близо до къщата на починалата А.,но свидетелката не може да установи
релевантни за спора факти,а именно какво е било състоянието на ищцата след
смъртта на баба й.
При така установените факти, въззивната инстанция приема следните
правни изводи:
С ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/16 г. на ОГНГТК на
ВКС бе разширен кръга на лицата, които са активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице. Съгласно т. 1
от цитираното ТР, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбоко емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Посочено е още, че обезщетение се присъжда при особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта неимуществени вреди.
Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че
изключението, допускащо обезщетяване на други лица, извън посочените в
двете цитирани постановления на Пленума на ВС, следва да се допусне само
за случаите, когато поради житейски обстоятелства и ситуации, между
починалия и съответното лице се е породила особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени вреди /наред с най-
близките на починалия или вместо тях- ако последните не докажат, че са
претърпели вреди от смъртта на починалия/. В тълкувателното решение се
акцентира на обстоятелството, че традиционно в българското семейство
отношенията между баби/ дядовци и внуци, както и между братя и сестри,
които са част от най- близкия семеен кръг, се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. По тази причина, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е толкова силна,
5
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществените вреди и на преживелия родственик.
Наличието на изключителност на създадената връзка, отличаваща се по
съдържание от типичните родствени връзки в семейството и проявлението на
неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията между баба и внуци болки и страдания,
предпоставя активната материално-правна легитимация на претендиращия
обезщетение.
В конкретния казус от свидетелските показания не се установява
наличието на изключително близка, надхвърляща обичайните роднински
отношения между баба и внуци, връзка между ищцата и нейната баба. Касае
се за обичайни отношения между баба и внучка. Не се установяват житейски
обстоятелства или ситуации, които да са довели до силно сближаване между
ищцата и баба й, в степен тя да е изместила родителите на ищцата в грижите
и възпитанието на последната , както и да е имала доминиращо присъствие в
живота й.Обстоятелството,че за няколко месеца /2-3/ от годината бабата се е
грижила з а своята внучка,което по реда на непълното доказване е оборена/
св.Чапкънов/ ,не прави случая изключителен,още повече,че към момента на
смъртта на бабата,ищцата е била пълнолетна със свое семейство,поради което
не може да се направи извод, че със смъртта на баба си е загубила опората в
живота си, ерго- че е претърпяла дълбока емоционална и духовна травма от
преждевременната й смърт,която надхвърля обичайната тъга и загуба по
близък родственик.
При така установената фактическа обстановка Благоевградският
окръжен съд намира, че иска за присъждане на застрахователно обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на баба
й А. М. е неоснователен.
Предвид несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, с
която застрахователят е осъден да заплати на въззиваемата ищца
застрахователно обезщетение в размер на по 10400 лв. за претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на баба й,ведно със законната лихва от
6
12.08.2015г. Вместо това настоящата съдебна инстанция следва да постанови
ново решение, с което иска в уважения от РС гр.Гоце Делчев да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължат разноски пред двете
инстанции и в тази част решението следва да се отмени.
По аргумент за противното от чл. 78, ал. 6 ГПК, решението на РС гр.Гоце
Делчев следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на ответника са
възложени дължимите държавни такси за първата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
сторените от него разходи за двете инстанции: Съгласно списъка за разноски
ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. за
съдебно техническа експертиза.А разноските пред въззивната инстанция са
заплатена д.т. от 208 лв. Съдът намира на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ,че следва да се определи и в
двете инстанции по 360 лв. възнаграждение за юрисконсулт,а не
претендираното в списъка за разноски по 450 лв
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29 от 14.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 625/20
по описа на РС Гоце Делчев в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която "ЗК „Лев
Инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Н. П. застрахователно обезщетение в
размер на 10400 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и изцяло В
ЧАСТТА за присъдени разноски на Д.П. и за определената в полза на РС
Гоце Делчев държавна такса в размер на 416 лв. и 5 лв. за издаване на
изп.лист, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Н. П. от с.Мосомище за осъждане на ЗК „Лев
Инс“ да заплати застрахователно обезщетение от 10400 лв. по договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна
7
полица № 22115000595653, за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на смъртта на баба й А. М. /починала на 12.08.2015 г. /, причинена по
непредпазливост вследствие ПТП на 12.08.2015 г., реализирано от А.Л.,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Д. Н. П. от с.Мосомище да заплати ЗК „Лев
Инс“АД,направените пред съда разноски и в двете инстанции-208 лв. д.т., 500
лв.възнаграждение за експерт и 720 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е конституирано трето лице помагач-АНГ. ИЛ. Л..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8