№ 19595
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110115685 по описа за 2024 година
Производството е по реда на АПК.
Образувано е въз основа на Жалба, вх. № ПО-15-3748/13.03.2024г. на ОСЗ-Източна в
град София, подадена от Ц. В. П. чрез адв. И. А.-Р. – АК-София, срещу Решение №
3541/09.02.2024г. на ОСЗ-Източна в град София, с което на наследниците на Я.В.Б. на
основание влязло в сила решение на ОСЗ и решение на съда е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а
именно – 1,648дка, V категория, в размер на 1206,00 лева.
Жалбоподателката оспорва посоченото по-горе решение като нищожно, недопустимо
и незаконосъобразно. Сочи се, че правото на възстановяване на собствеността върху
процесния имот било признато с решение на съда от 2006г. В изпълнение на същото с
Решение № 3541/05.03.2007г. ОСЗГ Кремиковци признала правото на възстановяване върху
имота. Въпреки това с решение по същата преписка от 11.01.2018г. правото на собственост
отново било признато правото на собственост, но този път възстановяването в стари реални
граници било отказано, въпреки че имало решение на съда и на общинската служба по
земеделие и земи в обратна насока. Поради това се моли да бъде установена инцидентно
неговата нищожност. Именно като последица от това второ порочно съдебно решение било
издадено и оспореното такова, при това без административният орган да е бил сезиран. Това
означавало, че административният орган се произнесъл извън компетентността си.
Оспореното решение не било мотивирано и страдало от редица пороци, обуславящи
незаконосъобразността му. Липсвала ясна индивидуализация на имота. Вписано било, че се
издава въз основа на преписка за обезщетение, но такава всъщност нямало. Цитирано било
съдебно решение по адм.д. № 9793/2021г. Това поставяло жалбоподателката в
неблагоприятно положение, доколкото имали правен интерес да го обжалват. Нямало мотиви
за размера на определената стойност на имота, нито бил определено като паричен размер
дължимото обезщетение или поименните компенсаторни бонове. На собствениците не били
връчени уведомления, за да могат да упражнят правото си да посочат начина на
обезщетяване. Определената стойност от 1206 лева не кореспондирала с реалната стойност
на имота. Имотът бил актуван като държавен, за което се водело дело за собственост в СГС.
В насроченото по делото заседание жалбоподателката се представлява от адв. А.-Р., която
1
поддържа подадената жалба, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 327093/16.10.2024г. на СРС.
Административният орган - ОСЗ - Източна в град София не е изразил писмено
становище по основателността на жалбата. В насроченото по делото публично съдебно
заседания ОСЗ-Източна се представлява от адв. С.Йор., който оспорва жалбата, включително
в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. №
328577/16.10.2024г. на СРС.
Заинтересованите лица Г. Я. А., И. П. Р., и С. Ф. И. се явяват лично, като се
представляват от адв. И. А.-Р., а заинтересованото лице И. П. Р. – и от адв. Стоян Белмезов.
Заинтересованите лица Х. П. Н., В. П. Я., Ю. Я. А., Н. Д. Х., М. С., Л. К. П., К. П. Р., В. Ц.
Г., В. Ц. П., А. Л. С., М. Л. К., Я. О. М., Г. Ц. И., Б. Ц. И. и С. Г. Х. не се явяват, като се
представляват от адв. И. А.-Р.. Заинтересованите лица изразяват становище за основателност
на предявената жалба и молят същата да бъде уважена.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената жалба и оплакванията в
нея, както и становището на участващите в производството страни, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката на 28.02.2024г.,
поради което жалбата, входирана на 13.03.2024г., е подадена в срок. Същата е подадена от
лице с правен интерес и право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С Решение от 03.05.2001г. по гр.д. № 3516/2000г. на СРС, 43 състав, на наследниците
на Я.В.Б. е възстановена собствеността върху намиращите се в землището на кв. Враждебна
/град София/ ниви, включително 2 дка в м. „Кривински път“. Решението е влязло в сила на
29.05.2001г.
С Решение от 26.10.2006г. по гр.д. № 9322/2006г. на СРС, 33 състав, на основание чл.
11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено, че наследниците на Я.В.Б. притежават правото за
възстановяване на собствеността върху недвижим имот – нива, находяща се в землището на
кв. Враждебна, м. „Кривински път“, с площ от 1,648 дка, при съседи: С.Д., С.Т., М. П., А.В. и
път. Решението е влязло в сила на 15.11.2006г. Във връзка с посоченото решение и молба от
Ц.н Р. П. от 08.02.2007г. е постановено Решение № 3541/05.03.2007г. на ОСЗГ-Кремиковци, с
което на наследниците на Я.В.Б. е признато правото на собственост върху нива с площ от
1,648 дка, V категория, в землището на бившето село Враждебна, сега квартал на София, м.
„Кривински път“.
Подадено е заявление от 27.07.2017г. /л. 61/ от Ц. В. П., с което е поискано издаване
на решение от поземлената комисия за възстановяване на имота в м. „Кривински път“.
Видно от протокола на л. 59 от делото, имотът попада на територията на учебно опитно поле
на Лесотехническия университет, като е издаден и акт за държавна собственост от 2014г. С
Решение № 3541/11.01.2018г. на ОСЗ – Панчарево е признато правото на собственост върху
описания имот, като обаче е отказано възстановяването му в съществуващи /възстановими/
стари реални граници, тъй като същият попада в опитното поле на Лесотехническия
университет и собствеността върху него не подлежи на възстановяване. С Решение №
5151/08.01.2018г. /датата на решението вероятно е погрешно вписана/ по гр.д. №
12136/2018г. на СРС, 90 състав, подадената от Ц. В. П. жалба срещу решението на ОСЗ-
Панчарево е отхвърлена. Срещу решението е подадена жалба до Административен съд –
София-град, но постановеният в тази връзка съдебен акт не е представен към преписката. С
Решение № 20150494/02.07.2021г. по гр.д. № 68369/2019г. на СРС, 128 състав, подадената от
Ц. В. П. жалба срещу решението на ОСЗ от 08.01.2018г. е отхвърлена. Решението е
потвърдено с Решение № 195/13.01.2022г. по к.адм.д. № 9793/2021г. на АССГ, XVI
кас.състав.
2
С оглед горното и влизането в сила на Решение № 3541/11.01.2018г. е издадено и
оспореното по настоящото дело Решение № 3541/09.02.2024г. Със същото на наследниците
на Я.В.Б. е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи – 1,648 дка, V категория, в размер на 1206 лева /732 лева на декар/.
Посочено е, че обезщетяването със земя/поименни компенсационни бонове ще се извърши
въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка
уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в
ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Налице е протокол
№ 4/09.02.2024г. с мотиви за определяне на размера на обезщетението и излагане на
констатации във връзка с издаването на акта.
АПК не съдържа изрична норма, определяща кога един административен акт е
нищожен. Теорията и практиката приемат, че нищожен е този административен акт, който е
засегнат от така съществен порок, че актът изначално и от момента на издаването си не
поражда правните последици, към които е насочен. Така всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса
на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила
са основания за нищожност също ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до
липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност
на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд - р.133/07.01.2019г.-адм.д.9108/2018г.-VІотд.
Оспореният съдебен акт е издаден от компетентен орган по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ в
изискуемата от закона писмена форма, като е подписан от лицата, участващи в състава на
приелата го служба по земеделие.
Не се констатират обстоятелства, които да обосновават наличие на съществени
нарушения на производствените правила и на приложимите материалните норми,
включително такива, които да обуславят нищожност на оспорения акт.
Действително съобразно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Дали ще бъде уважено искането на наследниците на имотите да бъдат обезщетени със земя
или не зависи действително от възможностите на държавния/общински поземлен фонд, като
не е задължително обезщетяването да стане непременно в земя.
Оспореният в настоящото производство акт има характер на решение по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ, с което ОСЗ определя правото на обезщетяване на собствениците, посочвайки
стойността на обезщетението. Това ясно личи от текста на решението, в което е вписано, че
се определя право на обезщетяване за имота "със земя и/или поименни компенсационни
3
бонове". Конкретното обезщетение ще се определи по реда на чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ след
приключване на производството по оспорване на решението от 09.02.2024г. В тази връзка,
включително с оглед съдържанието на решението, е несъстоятелен доводът, че липсва
определен размер на обезщетението.
Правилно е определена и оценката на признатото право на собственост. Съгласно чл.
36, ал. 2 ЗСПЗЗ размерът на обезщетенията, включително за имоти, попадащи в рамките на
урбанизирани зони, се определя по Наредбата за реда и определянето на цени на
земеделските земи. Изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-
оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо
лице, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без
индикации за неправилност, се установи, че, изчислено по методиката на Наредбата,
обезщетението възлиза на 996,22 лева, т.е. дори по-малко, отколкото е прието в оспорения
административен акт.
Не се констатират обстоятелства, които да могат да обосноват наличие на
несъответствие с целта на закона и превратно упражняване на власт от административния
орган.
Липсват пороци на оспорения административен акт с такава тежест, че да доведат до
неговата нищожност. Напротив - същият е валиден и законосъобразен.
Съдът не разполага и с процесуално правомощие да осъществи косвен съдебен
контрол за валидността и законосъобразността на предходните актове на ОСЗ, доколкото
делото от една страна върху тях е упражнен съдебен контрол, а от друга производството се
разглежда по реда на АПК, който не предвижда такава възможност. В тази насока е и
практиката на Върховния административен съд - "Върховният административен съд
многократно се е произнасял в свои актове, че посоченият институт /инцидентен косвен
съдебен контрол/ намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет
спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един
административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно
необходимостта за установяване на относимите към решаването на гражданско-правния
спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл.
17 ГПК. Аналогична разпоредба в АПК не е налице и това не е случайно, защото от една
страна - възможността за съдебен контрол относно действителността на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, а от
друга - допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на
жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на
административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един
административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен
неговият стабилитет следва да бъде зачитан." (р.8584/01.07.2020г.-адм.д.842/2020г.-ВАС-
VІІотд.). Така и р.14160/21.12.2016г.-адм.д.2707/2016г.-ВАС-ІVотд.
Ирелевантен за настоящото производство е и изходът от спора относно собствеността
върху процесния имот, доколкото предмет на делото е единствено произнасянето на ОСЗ по
определянето на обема на правото на обезщетение върху имота, правото на собственост
върху който е признато.
При това положение подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ц. В. П., ЕГН **********, Жалба, вх.
4
№ ПО-15-3748/13.03.2024г. на ОСЗ – Източна /град София/, срещу Решение №
3541/09.02.2024г. на ОСЗ – Източна /град София/.
Решението е постановено при участието на Х. П. Н., В. П. Я., Г. Я. А., Ю. Я. А., Н.
Д. Х., М. С., Л. К. П., И. П. Р., К. П. Р., В. Ц. Г., В. Ц. П., С. Ф. И., А. Л. С., М. Л. К., Я. О.
М., Г. Ц. И., Б. Ц. И. и С. Г. Х. в качеството им на заинтересовани лица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-
град с касационна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в 14-дневен срок от
съобщението.
Решението да се съобщи на страните /на заинтересованите лица – чрез адв. А.-Р./.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5