Присъда по дело №359/2020 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 19.11.2020 г. по НОХД № 359/2020 г. по описа на РС – Айтос.
Съдeбното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в
съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Айтос против подсъдимата Д. И. М. :
родена на *** г., в с. Р., общ. Р., обл. Б., с адрес **********, български гражданин,
неграмотна, безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********, за това, че след като е
осъдена с Решение № 38/26.02.2018 г. по гражданско дело № 149/2018 г. по описа на
Районен съд гр. Айтос, влязло в законна сила на 26.02.2018 г., да издържа свой низходящ –
М.В.С., ЕГН ***, чрез неговия баща и законен представител В. М. С. от с. Р., общ. Р., обл.
Б., като заплаща издръжка в размер на 130.00 лева /сто и тридесет лева/ месечно, съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 27
месечни вноски, за периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2020 г., общо в размер на 3510.00 лева
/три хиляди петстотин и десет лева/ – престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Айтос в съдебно заседание поддържа
обвинението и излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние и доказващи както от обективна, така и от субективна страна
последното. Аргументира изводите относно правната квалификация на същото.
Подсъдимата, в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си
и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на
досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради наличие на
препоставките на чл.9, ал.2 от НК.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимата Д. И. М. е родена на *** г. в с. Р., обл. Б., живуща в **********,
български гражданин, омъжена, неосъждана.
Подсъдимата Д. И. М. има син М.В.С., роден на *** г., от брака с неговия баща и
законен представител В. М. С. , живущ заедно с детето в с. Р., обл. Б..
С решение № 38/26.02.2018 г. по гр.дело № 149/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Айтос, влязло в сила на 26.02.2018 г., бракът между родителите е прекратен и подсъдимата е
осъдена да издържа общото на страните дете – малолетния си син М.В.С., чрез неговия баща
и законен представител В. М. С. , като заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева,
начиная от влизане на решението в сила -26.02.2018 г., ведно със законна лихва до
настъпване на причина за изменение или прекратяването й.
През периода, обхванат от обвинителния акт, подсъдимата съзнателно не е
изпълнявала задължението си да заплаща издръжката, на която е осъдена – общо 27 месечни
вноски за периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2020 г., всяка от които в размер на 130.00 лева
или общо 3 510 лева.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по
категоричен и безспорен начин от самопризнанието на подсъдимата, дадено по реда на
чл.371, т.2 от НК, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приложена
е и справка за съдимост, копие от съдебното решение; документи от Дирекция „Бюро по
1

труда“, справка за регистрирани МПС, документи и справки от Агенция по вписвания, СИС,
НОИ и НАП, удостоверения за раждане.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че в периода, обхванат от обвинителния акт, с действията си подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК, като
престъплението е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Същата след като била осъдена с влязло в сила съдебно решение да
издържа свой низходящ – малолетния си син М.В.С., роден на *** г., от брака с неговия
баща и законен представител В. М. С. , с ежемесечна издръжка от 130 лева, съзнателно не
изпълнила това свое задължение в размер на две и повече от две месечни вноски - в случая
общо 27 месечни вноски за периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2020 г., всяка от които в размер
на 130.00 лева или общо 3 510 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – предаване лично на
законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който кредиторът
може да разполага безусловно с нея. Подсъдимата не е изпълнила повече от две месечни
вноски – общо 27 месечни вноски за периода от 26.02.2018 г. до 26.05.2020 г.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл, тъй като е
съзнавала, че е задължена да дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнила
задължението си.
Бездействието на подсъдимата не може да бъде оправдано по причина, че издръжката
не е била търсена от нея. Безспорно не е образувано изпълнително производство, но
осъществяването на състава по чл.183, ал.1 от НК не изисква като предпоставка издръжката
да е търсена по принудителен ред. Достатъчно е неизпълнение на повече от две вноски по
влязлото в сила съдебно решение, независимо от това дали насрещната страна е предприела
или не действия по снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително
производство. Последните имат значение само за гражданскоправните отношения между
страните по влязлото в сила решение.
С оглед изложеното подсъдимата е извършила престъплението по чл.183, ал.1 от НК,
за което е повдигнато обвинение, а възражението на защитата относно приложението на
чл.9, ал.2 от НК, доколкото подсъдимата не е разполагала с доходи, през този период е
родила още едно дете и съответно е забременяла с трето, не се възприема като основателно
от съда. Данните по делото са категорични, че действително през този период подсъдимата е
създала ново семейство, като е родила второто си дете и е забременяла с трето, но
същевременно по делото е установено също така, че в периода от м.02.2018 г. до м.04.2020
г. за подсъдимата има подадена декларация с начислен осигурителен доход като
самоосигуряващо се лице – земеделски производител – справка от НАП на л.51 от ДП. Това
обстоятелство, при съобразяване на данните по делото, че второто дете на подсъдимата и
новата й бременност са подсигурени от настоящия партньор на подсъдимата, наред с
продължителния период на бездействие повече от две години, в който подсъдимата изобщо
не е правила опити да предостави дори частично изпълнение на издръжката, дължима на
първото си дете, обосновават извод, че деянието не е малозначително и неговата
обществената опасност не може да счете за явно незначителна до степен, че да обоснове
приложението на чл.9, ал.2 от НК. Посочените от защитата обстоятелства относно
раждането на второто дете и бременността на подсъдимата, наред с материалните
затруднения, чистото съдебно минало, проявеното искрено разкаяние и съжаление за
стореното, следва да се разглеждат от съда единствено като смекчаващи обстоятелства,
2

които поради своята многобройност и изключителност обосновават извод, че и най - лекото
предвидено в закона наказание за престъплението по чл.183, ал.1 от НК - пробация - се
оказва несъразмерно тежко по отношение на подсъдимата, поради което при условията на
чл.55, ал.1, т.2 б. „в“ от НК следва да бъде заменено с глоба в минимален размер от 100 лева.
Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимата като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали
в чл. 36 от НК.

МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	12
Дата:	16 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия:	Таня Генчева Спасова

Дело:	20202110200359
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 септември 2020 г.

Присъда по дело №359/2020 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите