ОПРЕДЕЛЕНИЕ
26.02.2020 г.
№
397 гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, IХ
състав,
На
двадесет
и шести февруари, две хиляди и двадесетата година, в закрито съдебно
заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като
разгледа постъпилата по адм.д. № 3630/2019 г. по
описа на Административен съд Пловдив, IХ състав, молба
от жалбоподателя по делото за спиране изпълнението на ревизионен акт с
доказателства, както и становището от ответника по искането с приложени
доказателства, намира за установено следното:
Производството е
по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК.
Делото е
образувано по жалба от В.А.Б. с ЕТ „В. – 99 - В.Б.“*** с ЕИК **** против
Ревизионен акт № Р-16001619000409-091-001 от 09.08.2019 г. /РА/, в частта му, в
която е потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП“
- Пловдив. В хода на съдебното производство по обжалване на РА, а именно на
14.02.2020 г., по делото е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя адв.Х. с искане за спиране изпълнението на обжалвания
ревизионен акт. Към молбата са приложени писмени доказателства, като се твърди,
че изпълнението на ревизионния акт е обезпечено с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от 05.07.2019 г. за наложена възбрана върху
два недвижими имота, чиято обезпечителна стойност, съгласно приложени към
молбата удостоверения за данъчни оценки на имотите, възлиза на 78 914,30
лева. Предлага се като допълнително обезпечение да се наложи запор върху движими
вещи, подробно посочени в молбата – разсадопосадъчна
машина с балансова стойност 4889,56 лева, трактор с балансова стойност 35498,29
лв. и трактор с балансова стойност 31 950 лева. Твърди се, че имуществото,
върху което са наложени възбрани, заедно с предложеното допълнително
обезпечение, имат обща обезпечителна стойност от 151 252,15 лева, което
изцяло покрива задълженията по главница и лихви на търговеца-жалбоподател,
посочени в ревизионния акт и поради това са налице законовите условия на
чл.153, ал.3 от ДОПК за спиране изпълнението на ревизионния акт.
С молба от
пълномощника на ответника по делото юрисконсулт Начева се излагат съображения
относно това, че освен постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, е издадено и такова за продължаване действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.6 от ДОПК, като е
налице и вписване на наложената възбрана, но постановленията за налагане на
обезпечителни мерки на се влезли в сила, тъй като не са били все още връчени на
ревизираното лице. Отделно, по отношение на удостоверението за данъчна оценка
на единия от възбранените имоти, находящ
се в гр.****, се оспорва истинността на удостоверението, предвид липсата на
подпис и печат в същото. Алтернативно се твърди, че ако данните за данъчната
оценка се приемат за истинни, то следвало данъчната оценка относно ревизираното
лице да е в размер на една втора от общата такава, предвид това, че поради
данните за сключен граждански брак и момента на придобиване на имота, имотът е
в режим на СИО. Прави се коментар върху представения от жалбоподателя
счетоводен амортизационен план, касателно машината и
тракторите, предложени като обезпечение и се твърди, че общата сума на
стойността на възбранените и на предложените като
обезпечение вещи е 111 795,05 лева, а задълженията по ревизионния акт към
датата на подаване на искането за спиране са общо 152 986,19 лева,
включващи главници и лихви, поради което и не е изпълнена нормата на чл.153,
ал.3 от ДОПК. Сочи се още, че не са налице основанията за уважаване искането за
спиране изпълнението на ревизионния акт, но се прави евентуално искане да се
постанови спиране под условие, като се задължи компетентния публичен изпълнител
да наложи обезпечителни мерки, но не единствено върху предложеното като
обезпечение имущество, а и върху активи, които ще покрият изцяло задължението
по акта.
Съдът, като взе
предвид, че искането по чл.157, ал.2 от ДОПК е направено от жалбоподателя в
хода на съдебно производство, по което се обжалва ревизионен акт и касае спиране
изпълнението на същия в обжалваната му част, намира същото за процесуално допустимо.
По същество,
съдът намира, че искането се явява неоснователно.
Установява се от
фактическа страна от доказателствата по делото, че по отношение на ЕТ „В. – 99 В.Б.“***
е издаден Ревизионен акт № 16001619000409-091-001 от 09.08.2019 г., който е
потвърден с Решение № 628/31.10.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ –
Пловдив касателно установени с него публични
задължения на търговеца за допълнително начислен ДДС в размер на 9360,60 лева,
с прилежащи лихви 1661,65 лева, както и годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2014 г. от 62 636 лева и лихва върху сумата от 27 189,57 лв., а така
също и годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. от 34 900 лева и
лихва върху сумата от 11 596,12 лева. Установява се, че преди издаване на
ревизионния акт с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх. № С 190016-023-0002164/05.07.2019
г. е била наложена възбрана върху два недвижими имота, подробно описани в
постановлението, единият от които апартамент в гр.Пловдив, ул.“****“ № 2, а
другият съставляващ също апартамент в гр.****, ул.“Слънчев бряг“, без в
постановлението да са били отразени данни за стойността на данъчната оценка на
имотите, по която е отразено да са възбранени. След
издаване на ревизионния акт, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки Изх.№
С 190016-139-0001812/20.08.2019 г. било продължено действието на наложените с
постановлението от 05.07.2019 г. обезпечителни мерки. Наложените възбрани върху
недвижимите имоти били надлежно вписани в Службата по вписванията в гр. Пловдив
и в гр. ****.
Няма спор между
страните, че по посочените постановления
за наложени обезпечителни мерки са налице вписани възбрани в съответната Служба
по вписванията, сиреч реално е налице изпълнено обезпечението, определено с
тях, поради което и дали постановленията са влезли в законна сила или не, в
случая не е от съществено значение за преценката на съда в настоящото
производство.
От представените
от страна на жалбоподателя удостоверения за данъчна оценка е видно, че същите
се отнасят именно до възбранените с постановленията
недвижими имоти, като съгласно удостоверението от Община Пловдив - Дирекция МДТ
- данъчната оценка на целия имот е 39331,50 лева, същият е съсобствен
с друго лице и данъчната оценка за съсобственика В.Б. възлиза на 19665,80 лева.
Що се касае до удостоверението от Община **** – Отдел „Местни данъци и такси“,
то съдът, с оглед обстоятелството, че то съдържа конкретен изходящ номер, както
и описание и индивидуализация на имота, съвпадащо с това по постановленията за
налагане на обезпечителна мярка, счита, че следва да го ценени като годно
доказателство, независимо, че не носи печат и подпис на издател, като се има
предвид и че съгласно Закона за електронното управление е допустимо и извършването
на електронни административни услуги, а и че ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се направи извод, че посочената в това удостоверение
данъчна оценка е несъответна или невалидна, или не се отнася до този именно
имот. Освен това, видно е, че публичният изпълнител, който е имал възможност да
извърши конкретно проучване на имущественото състояние на ревизираното лице, при
налагане на обезпечителната мярка е сторил това именно по данъчна оценка, както
е записано в постановленията, но е отразил такава и за двата имота, предмет на
обезпечението, от 0,00 лева, а в становището на ответника се сочи, че това било
така, тъй като данни за данъчните оценки не били представени. В тази насока и
при липса на събрани такива доказателства от страна на публичния изпълнител,
съдът намира, че не следва да се изключва от доказателствата по делото
представеното от жалбоподателя удостоверение за данъчна оценка на имота в гр.****,
което както се посочи касае именно възранения такъв.
От коментираното удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната
оценка за имота и за собственика възлиза на 39582,80 лева. Посочените в
становището на ответника обстоятелства относно това как следвало да се вземе
предвид данъчната оценка с оглед данните, че жалбоподателят е в брак от 1986 г.
и имотът е придобит по време на брака през 2010 г., сиреч, твърди се, че е СИО,
според съда се явяват без съществено значение в конкретния случай, доколкото се
касае до обезпечение. Следва да се има предвид, че на възбрана, съответно опис
и оценка, подлежат вещите като цяло, като с оглед на това дали са съсобствени, или съпружеска имуществена общност, при
извършване на публична продан вече влизат в сила специалните разпоредби на
чл.258 - 259 от ДОПК. Отделно от това,
като се има предвид, че СК е в сила от 2009 г., а имотът в гр. **** е придобит
през 2010 г., то твърденията на ответната страна, че същият е задължително СИО
не са подкрепени с категорични доказателства, като се има предвид режима по СК
относно имуществените отношения, визиран в
чл.18 от СК, съответно разпоредбата на §4 от ПЗР на СК, касателно заварените бракове.
Поради това и в
случая, съдът намира за уместно при преценката си да вземе предвид размера на
данъчната оценка по отношение на всеки от двата възбранени
имота като цяло. / В този смисъл е напр. Определение № 13652/11г. по адм. д. № 13315/11г. на ВАС/.
За да бъде постановено спиране на
изпълнението на ревизионния акт по реда на чл.157 ДОПК, нормативното изискване
е да е налице обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, или да е направено предложение за обезпечение в същия
размер, съобразно с посоченото в чл.157,
ал.3, във вр. с чл. 153, ал.3 - 5 ДОПК, сиреч или да
е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите, когато спирането е
задължително, или предложеното обезпечение да е в този именно размер, когато следва
да се извършва преценка дали изпълнението да бъде спряно. В случая не е
представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа. Не е спорно между страните, че е наложено обезпечение,
съставляващо възбрана върху два недвижими имота в Пловдив и ****, собствени на В.Б..
Общата стойност на данъчната оценка на двата имота действително възлиза на
сумата от 78914,30 лева. Предложените от страна на жалбоподателя допълнителни
обезпечения с предмет посочените в представения счетоводен амортизационен план
на едноличния търговец машина под № 79, както и два броя трактори под № 80 и № 84
в посочения счетоводен амортизационен план, са с обща балансова стойност
72337,79 лева, относима като стойност, съгласно
предвиденото в чл.195 от ДОПК, към обезпеченията.
Следователно, общата стойност на наложените обезпечения, съответно предложените
допълнителни такива от страна на жалбоподателя възлиза като сбор на 151 252,15 лева. Размерът на
установената главница, предмет на обжалвания ревизионен акт, е общо 106 896,60
лева, а лихвата към датата на издаване на ревизионния акт 09.08.2019 г. е общо 40447,34
лева. Като се има предвид, че разпоредбата на чл.153, ал.3 от ДОПК, към която
препраща чл.157 от ДОПК, предвижда проверка относно това дали обезпечението
покрива главницата и лихвите, но към момента на направеното искане за спиране,
то като се отчете, че лихвата върху главницата, считано от 10.08.2019 г. до
датата на подаване на искането 14.02.2020 г., изчислена с общодостъпния лихвен
калкулатор на НАП, възлиза на 5612,49 лева,
следва да се направи извод, че общият размер на главница и лихви е 152 956,43 лева. Следователно и е категорично
установено, че наложените обезпечения, ведно с предложените за допълнително
обезпечаване, не покриват като стойност размера на обжалваните публични
задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, включващи главница и лихви,
изчислени към датата на искането за спиране изпълнението на ревизионния акт.
Ето защо и доколкото в това производство, съобразно разпоредбата на чл.157, ал.3 ДОПК,
вр. с чл.153, ал.5 от ДОПК,
съдът следва да извърши преценка, която да обхваща както въпроса дали размерът
на обезпечението към датата на отправяне на искането е
достатъчен да покрие подлежащите на предварително изпълнение задължения, така и
дали видът на обезпечението гарантира в максимална степен публичния интерес,
т.е. доколко обезпечението е подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране
на публичните задължения, то предвид това, че не са представени доказателства
за първата и основна предпоставка за допускане на спиране, а именно нито
отделно наложените вече обезпечения, нито общо тези обезпечения ведно с
предложените от жалбоподателя обезпечения да покриват размера на задължението,
предмет на оспорване по настоящото дело, ведно с лихвите, то искането по
чл.157, ал.2 от ДОПК ще следва да се остави без уважение. В тази връзка и не
следва да се обсъждат допълнително изложените във връзка с евентуално уважаване
на искането доводи на ответника, като само за коректност ще се посочи, че
законът не предвижда възможност съдът да избира, или насочва публичния
изпълнител кои и какви обезпечителни мерки да предприема, извън предложеното от
искателя в процедурата по чл.157 от ДОПК.
По изложените
мотиви и съобразно с чл.157, ал.4 от ДОПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А.Б. с ЕТ „В. -99- В.Б.“*** с ЕИК ****,
за спиране изпълнението на Ревизионен
акт № Р-16001619000409-091-001 от 09.08.2019 г., в частта му, в която е
потвърден с Решение № 628/31.10.2019г. на Директора на Дирекция “ОДОП“-
Пловдив.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му до страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: