Р
Е Ш Е Н И Е
…………/18.02.2020 г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10 състав,
в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело Nо 2490 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове по чл. 124, ал.1 от ГПК и по чл. 74 от ТЗ вр чл. 139 от ТЗ и
чл. 126 от ТЗ.
Ищецът Д.З.
твърди, че е съдружник в ответното дружество „С.“ ООД. На 23.11.2018 г. след
справка по партидата на дружество узнал, че е постъпило заявление от 23.11.2018
г., с което се искало вписване на промяна по партидата на ответника, а именно –
заличаване на съдружника Д.З.. Твърди, че такова решение не е взето на
посоченото ОСС от 08.10.2018 г., тъй като макар и да е присъствал в началото на
ОСС, самият той го е напуснал веднага след началото, а не е присъствал
представител на съдружника „М.“ ООД. Поради това се твърди, че е налице нищожно
решение за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество, тъй като в
протокола е отразено решение, което реално не е взето. Аргумент в подкрепа на
тези твърдения е обстоятелството, че в протокола е отразено участието в ОСС на
съдружника „М.“ ООД, чийто представител не е присъствал, заверката на подписа и
съдържанието на протокола е месец по-късно, в протокола не е отразен начинът,
по който са гласували съдружниците. Твърди се, и че с отразения брой гласове за
изключване на съдружник не може да се вземе такова решение. Като евентуална се
предявява претенция за отмяна на решението за изключването му като съдружник
поради ненадлежно свикване (поканата не е връчена в законоустановения
срок по ТЗ) и провеждане на ОСС (неучастие на всички съдружници
и съответно негласуване с необходимия брой гласове) и липса на основания за
изключването му (липса на твърдените нарушения, липса на предупреждение по чл.
126 от ТЗ). С допълнителна молба прави уточнение, че иска прогласяване като
нищожни, съответно отмяна на всички решения на ОСС, проведено на 08.10.2018
г.,без да са изложени по-различни съображения.
В отговора на исковата молба и в допълнителния
отговор, ответникът С. ООД, излага съображения за недопустимост на иска по чл.
74, ал.1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразно решенията на ОСС, проведено на
08.10.2018 г., както и за неоснователност на исковете за прогласяване на същите
като нищожни. Относно недопустимостта на исковете за отмяна, сочи, че е пропуснат
преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ, тъй като
ищецът сам е заявил, че е присъствал на
ОСС на 08.10.2018 година. Твърди се, че ответникът е присъствал до края на ОСС
на 08.10.2018 г., като е бил уведомен за всички взети решения. Излагат се и
съображения за неоснователност на исковете за нищожност, като се сочи, че тези
решения са взети от ОСС с гласовете на всички останали съдружници,
като съдружникът „М.“ ООД надлежно е бил представляван и е гласувал. Сочи се,
че за изключването на ищеца като съдружник са гласували необходимият брой съдружници.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
След справка по партидата на С.ООД в
Търговски регистър при Агенция по вписванията се установява, че ищецът Д.З.З. е вписан като съдружник в дружеството с вписване от
24.09.2014 година.
Съдружници
в С.ООД от 04.05.2006 г. са Н.С.Г., с дял
- 450 лв., Д.З.З., дял - 450 лв., "М."
ООД, ЕИК *****, - дял - 15 лв. и Й.Х.Л., 585 лева.
Считано от 25.09.2014 г. управител на С.ООД
е Й.Х.Л..
По делото е представена нотариална
покана от Й.Л.в качеството му на управител на С. ООД до Д. Лазаров, връчена на
03.10.2018 г. на адресата – видно от удостоверяването на нотариус С.Т..
В тази нотариална покана, Й.Л.в
качеството му на управител на С. ООД е свикал извънредно ОС на дружеството за
08.10.2018 от 14,00 часа, с дневен ред: 1) Обсъждане и вземане на решение за
изключване на Д.З. като съдружник поради системно и виновно неизпълнение
задълженията, поети като съдружник и нарушения на дружествения договор и ТЗ; 2)
Приемане на решение за намаляване на капитала по реда на чл. 149, ал.1 във
връзка с ал.3, т.2 от ТЗ поради изключване на съдружника Д.З. чрез връщане на
дела на Д.З., като това решение следва да породи действие само в случай, че
капиталът бъде увеличен с 450 лева по реда на чл. 148, ал.1, т.2 от ТЗ; 3).
Приемане на решение за увеличаване на капитала едновременно с намаляването му
чрез записване на нови дялове от съдружниците-за Й.Л.-450
дяла по 1 лева срещу вноска от 450 лева; 4). Приемане на нов дружествен
договор; 5). Приемане на ГФО на С. ООД.
В самата нотариална покана са посочени
нарушения, във връзка с които е дадена възможност на съдружника Д.З. в 5 дневен
срок от получаване на поканата да коригира поведението си, изразяващо се в
констатирани от началото на 2018 г. пълно неизпълнение на задълженията за
оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството - неидване
на работа в офиса, където се извършва оперативната и управленската дейност;
нетърсене и ненамиране на клиенти на дружеството за продажба на предлаганите от
него продукти; неоказване на съдействие за разработване на нови технологични
иновации и при сключване на с договори с предлагани от дружеството продукти;
неосъществяване на комуникация с дружеството и съдружниците във връзка с
развитието му и ежедневната оперативна дейност; неоказване на контрол върху
персонала и неизвършване на действия, които да са израз на личната заинтересованост
от дружествените дела и увеличаване на финансовите резултати.
По делото е представен протокол от
извънредно ОС на съдружниците на С. ООД от 08.10.2018
година. (стр. 6-12 по делото).
В протокола е отбелязано, че на
08.10.208 г. в 14,00 часа се е провело извънредно ОСС на С. ООД, на което са
присъствали следните съдружници – Й.Л., Н.Г., Д.З. –
лично и с адв. Д.Д.и съдружника М. ООД, представляван
от управителя Т.Т.. ОСС е открито в 14,00, тъй като
има кворум. ОСС е протекло по следния дневен ред: 1) Обсъждане и вземане на
решение за изключване на Д.З. като съдружник поради системно и виновно
неизпълнение задълженията, поети като съдружник и нарушения на дружествения договор
и ТЗ; 2) Приемане на решение за намаляване на капитала по реда на чл. 149, ал.1
във връзка с ал.3, т.2 от ТЗ поради изключване на съдружника Д.З. чрез връщане
на дела на Д.З., като това решение следва да породи действие само в случай, че
капиталът бъде увеличен с 450 лева по реда на чл. 148, ал.1, т.2 от ТЗ; 3).
Приемане на решение за увеличаване на капитала едновременно с намаляването му
чрез записване на нови дялове от съдружниците-за Й.Л.-
450 дяла по 1 лева срещу вноска от 450 лева; 4). Приемане на нов дружествен
договор; 5). Приемане на ГФО на С. ООД.
В протокола от ОСС от 08.10.2018 г. е
посочено, че по т. 1 от дневния ред, управителят на дружеството е заявил, че
във връзка с констатираните нарушения в дейността
на Д.З. като съдружник: неидване на работа в офиса, където се извършва
оперативната и управленската дейност; нетърсене и ненамиране на клиенти на
дружеството за продажба на предлаганите от него продукти; неоказване на
съдействие за разработване на нови технологични иновации и при сключване на с
договори с предлагани от дружеството продукти; неосъществяване на комуникация с
дружеството и съдружниците във връзка с развитието му и ежедневната оперативна
дейност; неоказване на контрол върху персонала и неизвършване на действия,
които да са израз на личната заинтересованост от дружествените дела и
увеличаване на финансовите резултати, за които е получил писмено
предупреждение, няма промяна в поведението на съдружника.
По т. 1 с мнозинство от 70 % от
гласовете – 1050 дяла е взето решение за изключване на съдружника Д.З.. По т. 2
от дневния ред е взето решение на изключения съдружник да се изплати стойността
на дружествения му дял към края на
м.октомври 2018 година, капиталът на дружеството да бъде намален от 1500 лева
на 1050 лева с дела на Д.З. при условие, че бъде увеличен с 450 лева по реда на
чл. чл. 148, ал.1, т.2 от ТЗ. По т. 3 от дневния ред е взето решение за
увеличаване на капитала едновременно с намаляването му чрез записване на нови
дялове от съдружника Й.Л.с 450 основни дяла – по 1 лева всеки дял, срещу
парична вноска, вносима в тридневен срок от решението
на ОСС. По т. 4 от дневния ред е взето решение за приемане на нов дружествен
договор, а по т. 5 – за приемане на ГФО на С. ООД за 2017 година.
За всички решения са гласували „1050
дяла или 70 % от капитала на дружество“.
Протоколът е с нотариална заверка на
подписите на Й.Л., Н.Г. и Т.Т. като представител на М.
ООД и на съдържанието на 22.11.2018 г., извършени от нотариус С.Т., рег. номер
065 на НК.
Представено е и пълномощно за адв. Д.от Д.З.
да представлява З. за участие в ОС на С. ООД. (стр. 45 по делото).
Като свидетели по делото са разпитани Д.Г.Д.(свидетел
на ищеца Д.З.), С.Н.Г.и Н.С.Г. (свидетели на ответното дружество).
Свидетелят Д.Д.заявява,
че е присъствал на общото събрание
на „С.“ ООД като пълномощник на Д.З., тъй като е адвокат. ОС се провело в
началото на м. октомври 2018 година. Общото събрание се провело в сграда близко
до Южния парк, на „Луи Айер“. Свидетелят не е
познавал преди това останалите съдружници. На срещата били четири човека – свидетелят, Д.З.,
още един съдружник – човекът, който
чакал също да свидетелства (свидетелят Д.говори за свидетеля Г., отстранен от
съдебната зала по време на разпита на свидетеля Д.). На ОС присъствал и човек,
който според свидетеля Д.е управителят на „Сокорт“. В
хода на разговорите, свидетелят Д.чул от З., че има още един съдружник, който
обаче не бил представен и не е присъствал на самото заседание на Общото
събрание до момента на напускането на стаята от свидетеля и З.. До момента на
напускане на стаята, където се провеждало ОСС от страна на свидетеля и Д.З.,
друго лице е присъствало. Протоколът от ОСС бил предварително готов, с подготвени
решения, и го показали на свидетеля и на упълномощилия го Д.З.. Свидетелят се
опитал да съдейства за постигане на някакво доброволно уреждане на отношенията
между тях за определяне на цена, при която да бъде заплатен дела на Д.З., но не
се постигнало съгласие. След приключване на този разговор, свидетеля и З. си
тръгнали. До момента, в който били в стаята не се взели и гласували никакви
решения, а протоколът бил написан предварително, а свидетелят знаел, че
изключваният съдружник не участва.
Разпитан свидетелят Н.Г.
заявява, че е съдружник в „С.“ ООД. Д.З.
влязъл като съдружник в края на 2014 г. във фирма „С.“ ООД. Това което правил в
началото било, след като приключел работа на другото си работно място, идвал да
работи в „С.“ ООД с текущата работа. По принцип свидетелят Г. не бил този,
който задавал задачите или ги разпределя. Всеки от съдружниците се очаквало да върши
най-различни неща, за да може това дружество да просъществува - да намира
клиенти за дружеството, да подпомага финансово дружеството, ако има възможност
след като не може да намира клиенти, трябва да участва в управлението на
дружеството изобщо по някакъв начин да подпомага дружеството и то да върви
напред. Свидетелят Г. не знае да има някакъв документ, разпределение на
задачите между съдружниците. От началото на 2018 г., даже и края на 2017 г. свидетелят
Г. не бил виждал Д. в офиса, за да извършва дейност, която е била текуща,
оперативна или която да касае управлението на дружеството или нещо друго, което
е свързано с текущите ни дейности. От края на 2017 г. и през 2018 г. Д. не е
участвал в управлението на дружеството по преценка на свидетеля, във
финансирането на дружеството под някаква форма, в намирането на нови клиенти
или в изпълнението на оперативни задачи. Свидетелят Г. присъствал на Общото
събрание за изключването на Д.З. като съдружник, като Д. също лично присъствал на
това събрание заедно с адвокат, който го представлявал. Ищецът бил запознат с
дневния ред на Общото събрание и с поставените за обсъждане въпроси и в процеса
на времето, в което стоял в офиса, може би около 45 минути, заедно с неговия
адвокат преглеждали документите и дневния ред, който останалите съдружници били предложили и предварително подготвили. След това адвокатът, който бил с Д. казал, че
така или иначе според тях е взето вече решение от останалите съдружници, че те (Д.З. и адвоката му) не виждат какъв е смисълът
да бъдат там и съответно те по всяка вероятност ще обжалват, което ще отнеме
повече време, т.е. ще удължи по някакъв смисъл цялата процедура, при което
адвокатът предложил да се разберат под някаква друга форма, като имал предвид финансово
обезщетение. Останалите съдружници обяснили, че такъв
разговор вече бил воден с Д.З., преди ОС, в присъствието на друг адвокат на Д. и
още тогава била отхвърлена такава възможност. След това било предложено все пак
да се започне формално да се разглеждат точките от дневния ред, като управителят,
който също е съдружник в дружеството започнал да чете дневния ред. Някъде по
средата отново били прекъснати от Д.З. и адвоката му, че няма смисъл да
продължават в тази посока и че те не виждат смисъл да остават до края и си
тръгнали. Решението било взето след като Д.З. и адвоката му напуснали Общото
събрание. На общото събрание, докато свидетелят Г. бил в офиса, там били Д., свидетелят
Г. и Й.Л.. До момента на напускане на свидетеля Г., в офиса не е присъствал
представител на съдружника „М.“ – управителят й Т.Т..
Свидетелят Г. си тръгнал след като си тръгнал Д.З. и минали по дневния ред с
останалия в офиса управител и съдружник Й.Л., свидетелят Г. гласувал, подписал
се и си тръгнал.
Свидетелката С.Г.е собственик на фирма, която счетоводно обслужва фирма „С.“
ООД, и в това си качество познава Д.З.. Няма лично впечатление от дейността на
ищеца, но той имал сключен трудов договор със „С.“ ООД в изпълнение на проект
по оперативна европейска програма. По спомени на свидетелката в края на август
2017 г. бил сключен трудов договор с Д.З. във връзка с европейската програма,
но не си спомня точната длъжност. До един момент му се начислявало възнаграждение
по тази програма, а след това по нареждане на управителя, не му се плащало,
защото няма свършена работа. З. не е общувал със свидетелката – да й възлага конкретни
задачи, нещо да уточнява, или ме пита.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Относно
установителните искове по чл. 124, ал.1 от ГПК за
прогласяване за нищожни на всички решения на ОСС на С. ООД, проведено на
08.10.2018 г., тъй като се касае за невзети решения, които обаче са отразени
като взети в протокола от ОСС от 08.10.2019 г. на С. ООД
В конкретния случай спорът по делото е
дали атакуваните решения на ОС на съдружниците на С.
ООД, отразени в протокола за ОСС от
08.10.2018 г. са взети по време на самото общо събрание, или не са взети по
време на ОСС на С. ООД, проведено на 08.10.2018 г., а са вписани като взети
по-късно в протокола.
Относно този иск, е налице правен
интерес у ищеца за предявяването му, тъй като е съдружник в дружеството и
посочените решения засягат и това негово качество. По установителния
иск за нищожност на решения на ОСС по чл. 125 от ГПК не се обсъжда и въпросът
за предявяване на иска в определен срок, тъй като исковете могат да бъдат
предявени безсрочно, до момента, до който се установи наличието на правен
интерес у ищеца.
В конкретния случай, ищецът твърди, че е
съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на ОСС от 08.10.2018
г., поради което има правен интерес от установяване нищожността на всички
решения, приети на това ОС, доколкото същите засягат неговият статут като
съдружник.
Ищецът сочи, че в подкрепа на
твърденията му, че на ОСС на ответното дружество, насрочено за 08.10.2018 г. не
са взети атакуваните решения е неточното отразяване на фактите по провеждане на
ОСС, а именно, че той не е присъствал на ОСС, не е присъствал и представител на
четвъртия съдружник М. ООД, както и не е отразено как са гласували отделните съдружници. Сочи се, и заверката на подписите и
съдържанието на решенията на ООС от 08.10.2018 г. е направена едва на
22.11.2018 година.
Следва да се отбележи, че сами по себе
си пороци в процедурата по свикване, провеждане на ОСС, вкл. и мнозинството за
вземане на решения сочат по принцип на твърдения за незаконосъобразност на
решенията на ОС, средството за защита срещу която е конститутивният
иск по чл. 74 от ТЗ.
В конкретния случай, Съдът разглежда
доводите, свързани с неточното отразяване в протокола на присъствалите съдружници и начинът на гласуване като аргументи в подкрепа
на твърденията, че в протокола от ОСС са отразени решения, които не са взети.
За да се произнесе по въпроса за
валидността на процесните решения на ОСС, проведено на 08.10.2018 г., Съдът
съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2002
г. на ОСГК на ВКС, в Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице
нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският
закон изрично квалифицира като нищожни решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал.
2 вр. с ал. 1 ТЗ. Нищожно е също липсващото
(невзето) решение, което е отразено в протокола, както и решението извън
пределите на компетентност на ОС, определена с устава или закона. Само в
изброените хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по
чл. 124, ал.1 от ГПК (чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)), който не е ограничен със срок.
Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато
въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът
не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание (в този
смисъл решение № 100 от 04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС).
След приемане на посоченото тълкувателно
решение с изменения в ТЗ със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 105/2016 г., в сила от
02.01.2017 г. са приети две нови алинеи на чл. 137 от ТЗ – ал. 4 и ал.5 от ТЗ
Нормата на чл. 137, ал. 4 ТЗ (изм. ДВ
бр. 105/2016 г.) установява особена форма за действителност на изрично посочени
в нея решения на общото събрание, между които е и това по, ал. 1, т. 2 за изключване
на съдружници, по т.4
- за намаляване и увеличаване на капитала, а именно едновременно
извършено нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, в
който са обективирани, освен ако в дружествения
договор е предвидена обикновена писмена форма. Съгласно изричната разпоредба
на, ал. 5 на чл. 137 ТЗ (изм. ДВ бр. 105/2016 г.) неспазването на
квалифицираната форма по, ал. 4 има за последица нищожността на взетите решения.
Следователно, с тези изменения се
въвежда още едно допълнително основание за нищожност на определена категория
решения на ОСС на ООД.
В дружествения договор на С. ООД не е
предвидена особена форма на решенията от общото събрание относно изключването
на съдружник и увеличаване/намаляване на капитала.
Следователно, относно решенията по
т.1,т.2 и т.3 от ОСС от 08.10.2018 г. следва да е налице посочената в закона
особена форма - едновременна заверка на
подписите и съдържанието на протокола на ОСС.
За да съобрази значението на спазването
на изискването за специална форма за валидност на решението на ОСС в конкретния
случай, следва да се отбележи и, че в ТЗ не се съдържат изрични разпоредби относно
съдържанието на протокола от ОСС на ООД, съответно подписите на чии лица следва
да носи, подобно на разпоредбата на чл. 232 от ТЗ, отнасяща се до акционерните
дружества. Поради императивният характер на чл. 232 ТЗ и въведеното с нея
изискване за валидност единствено по отношение на акта на ОС на АД, изключва разширителното й тълкуване и правоприлагането й по
аналогия, съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗНА ( в този смисъл решение № 311 от 21.06.2007
г., ТК на ВКС).
По своята същност писменият протокол,
който се съставя след ОСС на ООД материализира обстоятелствата по провеждането
на ОС и взетите от него решения. Този частен документ, в различните си части
има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв (така решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д.
№ 8/2011 г., ТК, І ТО на ВКС).
По съществото си едновременното
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието цели запазване на екземпляр
от протокола за взетите решения при нотариуса (чл. 590, ал. 4 от ГПК).
Разпоредбата на чл. 590, ал. 1 ГПК предвижда, че удостоверяването на
съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху
документа. При едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието на
документ, съгласно чл. 590, ал. 4 ГПК, молителят трябва да представи два или
повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл.
589, ал. 2, предписващ, че при удостоверяване на подписа върху частен документ
лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените
подписи. След удостоверяване на подписа и съдържанието единият екземпляр се
подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя. Едновременната
заверка на подписа и съдържанието на документа съобразно чл. 590, ал. 4 ГПК
удостоверява, че лицето е подписало представения частен документ, както и че
съдържанието на така подписания документ съответства на втория представен пред
нотариуса и подреден в специалния регистър екземпляр. (в този смисъл решение №
2797 от 16.12.2019 г. по т. д. № 4736/2019 г. на САС).
По тази причина и законодателят е приел
посочените изменения в ТЗ досежно формата за вземане
на определени решения от ОСС, засягащи персоналния състав на дружеството,
капитала на дружеството, изборът на управител, сделките с недвижими имоти.
Видно от мотивите на вносителя на законопроекта МС (https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42208/),
с посочените изменения се цели предотвратяване на явлението „кражби на фирми“,
съответно предпиемане на действия от страна на
управителите, които не са съгласуван със съдружниците чрез представяне на
неистински документи с производствата пред ТРРЮЛНЦ, както и улесняване на
процеса по доказване при спор.
Като съобрази разпоредбата на чл. 137, ал.4
и ал.5 от ТЗ, липсата на разпоредба, сходна с чл. 232 от ТЗ в частта относно
ООД и мотивите на законодателят за промените в чл. 137, ал.4 и ал.5 от ТЗ,
настоящата съдебна инстанция намира, че не може да се възведе в задължение на
съдружниците в ООД да провеждат своите общи събрания в присъствието на
нотариус, пред който непосредствено след края на ОС да удостоверят подписа си
под взетите решения, съответно съдържанието на протокола, доколкото това би
довело до налагане на неоправдано тежка форма на валидност на определена
категория решения на ОСС на ООД. Същевременно обаче, с оглед действащата
нормативна уредба, следва да се приеме, че законодателят допуска едновременното
удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола от ОСС да бъде
извършено и след самото ОСС, съответно надлежното изготвяне на протокола, ако
всички лица, чиито подписи се съдържат в самия протокол, се явяват пред
нотариуса за изпълнение на процедурата по чл. 590 от ГПК. При тази хипотеза
обаче, с оглед изричната разпоредба на чл. 137, ал.5 от ТЗ (изм. ДВ бр.
105/2016 г.), решенията на ОСС по т. 2, т.4, т.5, предл.
1 и т.7 на чл. 137, ал.1 от ТЗ реално са в състояние на своеобразно изчакване,
сравнимо с „висяща недействителност“ до момента, до който не бъде изпълнена
формата за валидност, дори и същите да са обективирани
в протокол от ОСС, съставен в самия ден на провеждане на общото събрание
(сходна е хипотезата напр. на взето решение от мним представляващ едноличния
собственик на капитала – съгласно решение № 178/24.04.2017 г. по т.д. №
1340/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., разрешенията Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС са
приложими и по отношение на представителството на съдружници
при провеждане на общо събрание. Съобразно даденото разрешение в т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д.
№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт, вкл. в хипотеза
на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от
мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при
отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея
може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието -
едноличният собственик на капитала. Ето защо, в този случай, съгласно т. 1 и т.
3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК
на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на
капитала, поради което същото е нищожно).
До момента на оформяне на решенията, посочени
в чл. 137, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ бр. 105/1996 г.) по предвидения в закона начин –
с едновременно нотариално удостоверяване на подписите на присъствалите съдружници и на съдържанието на протокола, няма реално
взето решение на ОСС, което да породи правни последици, вкл. и в отношенията
между съдружниците и дружеството (решенията по чл.140, ал.4 от ТЗ). Касае се за
форма на валидност на решението, но следва да се отчете спецификата на вземане
на същото – провеждане на съответно Общо събрание, обсъждане и удостоверяване
на подписите под вече изготвен протокол, което е възможно да протече и в един
по-продължителен период от време. В тежест на дружеството (или на този, който
иска да се ползва от това решение) е да докаже, че на датата, посочена в
протокола, а не на датата на заверката на подписите и съдържанието се е провело
ОСС, на което са взети определени решения, ако се твърди това, без тази разлика
в датите, според настоящата съдебна инстанция да може да бъде сама по себе си
аргумент за неспазване на процедурата по свикване и провеждане на ОСС на ООД
(напр. с оглед датата на провеждане на ОСС, съпоставима с датата, посочена в поканата
за ОСС и датата, на която се приеме, че е взето решението например за
изключване на съдружник, ако удостоверяването на подписите и съдържанието е
направено напр. на следващия ден). Поради това, във всеки конкретен случай,
следва да се преценява дали е проведено ОСС на датата, посочена в протокола,
която дата може и да е различна от датата на нотариланото
удостоверяване по чл. 590, ал.3 от ГПК и на същото са взети решения по чл. 137,
ал.4 от ТЗ, т.е дали е спазена предвидената в закона форма.
В конкретния случай по делото е
представен протокол от ОСС на С. ООД, за който се твърди, че е съставен на
08.10.2018 г., но същият е с удостоверени подписи и съдържание на част от
съдружниците едва от 22.11.2018 година.
Ищецът оспорва, че на ОСС на 08.10.2018
г. са присъствали посочените лица, както и че са взети посочените решения.
Касае се за оспорване на частен
свидетелстващ документ, като тежестта за установяване на посочените факти е на
ответното дружество.
Като цени в съвкупност показанията на
разпитаните свидетели – свидетелят Г. (свидетел, посочен от ответника, който
също е съдружник в дружеството) и свидетелят Д.(адвокатът, представлявал ищеца
по време на ОСС), Съдът приема, че по делото се установява, че на 08.10.2018 г.
в 14,00 часа е започнало събрание на С. ООД. Не се установява на това ОСС да е
присъствал представител на четвъртия съдружник М. ООД (свидетелят Г. е
категоричен, че докато той е присъствал представител на М. ООД не е бил в
офиса, а свидетелят сочи, че е е останал докато са
минали заедно с другия съдружник и управител Й.Л.целият дневен ред, гласували
са и свидетелят е подписал протокола). Установява се, че преди да се пристъпи
към реално разглеждане на дневния ред и гласуване, ОС е било напуснато от
съдружника З. и неговият адвокат. Това не е отразено в съдържанието на
протокола от 08.10.20178 г., представен по делото. Следователно, по делото е
представен протокол, със заверени подписи на тримата съдружници
Й.Л., Н.Г. и М. ООД чрез управителя Т.Т., за които се
предполага, че са гласували за изключването на ищеца и удостоверено съдържание,
който протокол обаче не удостоверява действителното протичане на проведеното
точно на 08.10.2018 г. от 14,00 часа ОСС на С. ООД.
По изложените съображения, дори и да се
приеме, че със заверката от 22.11.2018 г. се създава впечатление за спазване
на изискването на чл. 137, ал.4 от ТЗ в
частта относно валидността на решенията за изключване на Д.З. като съдружник и
намаляване/увеличаване на капитала (в
исковата молба няма довод за неспазване на формата по чл. 137, ал.4 от ТЗ като
основание за нищожност), с оглед данните по делото реално не се установява по
време на ОСС, проведено на 08.10.2018 г. описаните в същия протокол решения да
са взети от съдружниците, които са посочени, че са присъствали по време на ОСС.
За пълнота, Съдът намира, че и формата за валидност на решенията на ОСС от
08.10.2018 г. – едновременно удостоверяване на подписите на присъствалите съдружници и на съдържанието на протокола, не е спазена,
тъй като чрез тази специална форма се цели да се установи, че на конкретна дата
са взети посочените в протокола решения от посочените в протокола съдружници – Й.Л., Н.Г. и М. ООД чрез управителя Т.Т..
Поради това и следва да се приеме, че в
представения протокол от ОСС на С. ООД от 08.10.2018 г., с удостоверяване на
подписи и съдържание от 22.11.2018 г. са отразени невзети решения на ОСС,
включващо съдружниците Й.Л., Н.Г. и М. ООД чрез
управителя Т.Т.. Следователно, касае се за отразени в
протокола от ОСС като взети, липсващи решения на ОСС.
Доколкото от показанията на свидетеля Г.
се установява, че той заедно с другия съдружник и управител Й.Л.са обсъдили и
са взели решенията по дневния ред, то
вероятно впоследствие подобно обсъждане е било направено и с третия съдружник М.
ООД (представлявано от управител си Т.Т.) и
впоследствие постигнатото съгласие между тримата е удостоверено от представения
по настоящото дело протокол. Аргумент в тази насока е и включването на името на
пълномощника на Д.З. в протокола, което не би било възможно, ако протоколът не
е изготвен след явяването на Д.З. заедно с адв. Д.по време на ОСС. Обсъжданият
обаче по време на самото ОСС дневен ред и протокол не е представеният по делото
протокол, тъй като от показанията на свидетеля Г. се установява, че той се е
подписал върху протокола преди да напусне офиса, в същия ден, след като е
обсъдил с единствения останал съдружник Й.Л.дневния ред, а в представения
протокол нотариалното удостоверяване на подписа на Н.Г. е от 22.11.2018 година,
на която дата и Н.Г. би следвало да се е явил лично пред нотариуса и да положи
подписа си пред него.
Макар и формата по чл. 137, ал.4 от ТЗ
да е форма за валидност само на решенията по т.1, т.2 и т.3 от протокола от
08.10.2018 г., то за останалите две решения, с оглед данните по делото също не
може да се приеме, че се установява да са взети именно на 08.10.2018 г. от
посочените съдружници.
По изложените съображения, Съдът намира,
че предявеният установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено,
че всички решения, на ОСС на С. ООД, отразени в протокола от 08.10.2018 г., с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от 22.11.2018 г. са
нищожни като невзети, но отразени в протокола, са основателни.
С оглед основателността на предявените
главни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, не следва да се разглеждат предявените
евентуални конститутивни искове по чл. 74 от ТЗ във връзка с чл. 139 от ТЗ и
вр. чл. 123 от ТЗ
Само за пълнота следва да се отбележи,
че Съдът намира и първият предявен евентуален конститутивен
иск по чл.74, ал.1 вр. чл.139, ал.1 от ТЗ за основателен.
Съгласно установената константна
практика на ВКС разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е изцяло диспозитивна и съдържа императивни изисквания относно
свикването, от които дружествения договор не може да се отклонява, в частта
относно писмената форма, получаването на поканата от всеки съдружник и минималния
срок от 7 -дни, в който това трябва да стане. Съдружниците са свободни да
уговорят по -дълъг срок от минималния, специална форма на поканата, но
покриваща писмената /напр.нотариална покана, електронно писмо, съобщение чрез
социална мрежа и т.н./, специфичен начин на връчване, адреси за връчване, но не
могат да дерогират изискването за получаването й в
писмена форма и минималния срок за това. Противоречащи на императивните
разпоредби уговорки в договора, се считат несъществуващи и водят до приложение
на правилото на чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като не могат да го дерогират
(в този смисъл решение № 217 от 12.05.2015 г. по т. д. № 62/2014 г., ТК, І ТО на
ВКС, решение № 74 ОТ 14.07.2011 Г. по т. д. № 633/2010 Г., ТК, І ТО на ВКС).
В конкретния случай, видно о актуалния
дружествен договор на С. ООД, в същия е предвиден 5 дневен срок за връчване на
поканата за провеждане на ОСС – чл. 31. В тази си част нормата от дружествения
договор противоречи с императивна правна норма.
В конкретния случай, ищецът е получил покана
за ОСС, насрочено за 08.10.2018 г., на 03.10.2018 година. Следователно, същият
е бил нередовно уведомен за ОСС, поради неспазване на законово определения
минимален срок. Поради това и за него срокът за обжалване на решенията е 14 -
дневен от узнаването, но не по-късно от три месеца от ОСС. И тъй като именно
това е спорният момент – бил ли е ищецът редовно уведомен за ОСС, чиито решения
атакува и съответно кога за него в е започнал да тече срокът за атакуване на
тези решения, ако би разгледал исковете по чл. 74 вр чл. 139 от ТЗ, Съдът би се
произнесъл с решение (в този смисъл и решение
№ 34 от 25.03.2013 г. по т. д. № 144/2012 г., ТК, І ТО на ВКС). И тъй като няма
данни ищецът да е узнал за решенията на ОСС от 08.10.2018 г. преди 23.11.2018 г
– датата на подаване на заявлението в ТР за впсиване ан промени по партидата на ответното дружество въз основа
на този протокол, искът би следвало да се приеме за допустим и
основателен.
Относно
разноските
И двете страни правят искане за
присъждане на направените разноски, като и двете страни правят възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед този изход на делото, на ищеца
се дължат направените разноски за заплатена държавна такса по предявените
искове, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като Съдът
намира, че този размер е съобразен с възражението за прекомерност на ответника,
с действителната правна и фактическа сложност на делото, и ориентировъчните
размери, дадени в Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела – чл. 7, т.10.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявени от Д.З.З., ЕГН **********, съдебен адрес:г***
****, офис 9, адв. Х.В. срещу С. ООД, ЕИК ****, съдебен адрес: *** ****, адв. Г.А. искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ТЗ, че
решенията на ОСС на С. ООД, ЕИК ****, проведено на 08.10.2018 г., с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието от 22.11.2018 г. на нотариус С.Т.:
1. Решение за изключване на съдружника Д.З.; 2. Решение на изключения съдружник
да се изплати стойността на дружествения
му дял към края на м.октомври 2018 година, капиталът на дружеството да бъде
намален от 1500 лева на 1050 лева с дела на Д.З. при условие, че бъде увеличен
с 450 лева по реда на чл. чл. 148, ал.1, т.2 от ТЗ,3) решение за увеличаване на
капитала едновременно с намаляването му чрез записване на нови дялове от
съдружника Й.Л.с 450 основни дяла – по 1 лева всеки дял, срещу парична вноска, вносима в тридневен срок от решението на ОСС; 4. решение за
приемане на нов дружествен договор и т.5 – решение за приемане на ГФО на С. ООД
за 2017 година, са нищожни като липсващи (невзети), но отразени в протокола от
ОСС от 08.10.2018 година.
ОСЪЖДА
С. ООД, ЕИК ****, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.З.З., ЕГН **********,*** на основание чл. 78
от ГПК сумата от 1080 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщението от страните.
СЪДИЯ: