РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №127 по описа за 2021 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 1318/19.04.2021 г. подадена от ЕТ „Атанас Ханев“,
ЕИК *********, с адрес: гр. Ловеч,
ул.Черно море № 1, чрез адв. И.К. – ЛАК, със съдебен адрес: ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11057 от
26.03.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – фурна за
тестени изделия, находящ се в гр. Ловеч, ул. Черно море №1, стопанисван и
експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. К.. Поддържа се предявената жалба.
Претендира се възстановяване на сторените разноски.
Ответникът,
редовно призован, е представлява от юрисконсулт И.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в
тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване
на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда
за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ №11057/26.03.2021 г., Протокол
от извършена проверка в обект /ПИП/ серия АА №0449574 /лист 9/, Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката /лист 10/, разпечатки
на дневен отчет и отчет на фискална памет /листа 12-18/, и Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.
/лист 19/ на Изпълнителен директор на НАП.
С оспорената заповед
ответникът е приложил спрямо ЕТ „Атанас Ханев“ с ЕИК ********* принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ - фурна за тестени изделия,
находяща се в гр. Ловеч, ул. Черно море №1, стопанисвана и експлоатирана от
жалбоподателя, и забрана за достъп за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. Основанието за това е, че на дата 19.03.2021 г., при
извършена проверка от инспектор по приходите в обекта са закупени и консумирани
стоки на стойност 6 лв., платени в брой от В.С. - инспектор приходи, на М.Н. – проздавач-консултант
в обекта, като за покупката не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от инсталираното
и работещо фискално устройство (ФУ) в обекта. При извършената проверка е
установена разлика между фактическата наличност от 64,70 лв. и разчетената от
ФУ касова наличност от 72,10 лв., т.е. разлика от - 7,40 лв. Установените
обстоятелства са описани подробно в ПИП.
Прието е, че
търговецът е нарушил задълженията по чл. 25, ал.1, във вр. с ал. 3 във вр. с
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС
– не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
поради което в хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС e била приложена
преустановителната и превантивна принудителна административна мярка –
запечатване на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.
Във връзка с проверка
относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната
принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" - Търново. В тази връзка е и представената по
делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.
Налице са мотиви в
заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на
съставения ПИП.
Установени са
следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка:
Съгласно чл. 25, ал.
1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в редакцията,
действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но
настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези.
В ПИП и ЗНПАМ е
описана фактическата обстановка: на 19.03.2021 г. в търговския обект,
стопанисван от жалбоподателя, лице в трудови правоотношения с дружеството на
длъжност „продавач-консултант“ е извършило продажба на стоки на стойност 6 лв.
на служител на ТД на НАП, прието е плащане, за което не е издаден фискален
касов бон от монтирано и въведено в
обекта ФУ. Установена е разлика между
фактическата наличност и касовата наличност, като разликата е в полза на
касовата наличност – от ФУ са разчетени 7,40 лв. в повече от фактическата
наличност в обекта.
Административният
орган е приел, че с това действие е извършено нарушение на задължението по чл.
25, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. във вр.с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материално-правните
предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в
брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство.
Съдът счита, че
действително са налице данни, че редът за издаване на документ за продажбата не
е спазен. Но органът е изложил общи мотиви при обосноваване на определената
продължителност на принудителната административна мярка. Не е обсъдено
обстоятелството налице ли са извършени други нарушения от същия търговец. И
най-важното - не е отчетена разликата от 7,40 лв. в повече на въведените във ФУ
суми, установена при проверката, която разлика дори надвишава сумата от
контролната покупка в размер на 6 лв.
По този начин органът
се е ограничил да изложи общи мотиви за местоположението на търговския обект,
факта, че неиздаването на ФКБ накърнява фискалната политика на държавата и не
позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, и е направил извод,
че една от целите на търговеца е отклонение от данъчното облагане. Което според
съда не е очевиден и не е обоснован извод. При положение, че във ФУ са въведени
суми, надвишаващи фактическата наличност в обекта, фактът, че при контролната
покупка не е издадена ФКБ на стойност под разликата между фактическа и касова
наличност, не е достатъчен да обоснове извод за такава тежест на нарушението,
налагаща прилагане на ПАМ за 14 дни.
Съдът намира
определения срок на действие на принудителната административна мярка за
несъответстващ на тежестта на нарушението, при определянето му не са взети
предвид всички обстоятелства, установени при проверката. При този начин на
процедиране, с определената продължителност на мярката се засяга съществено
правната сфера на адресата и се игнорира целта на закона за защита на
обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Наложеният
срок на ПАМ не е съразмерен и противоречи на целите по чл. 22 от ЗАНН.
Липсата на обсъждане
на всички относими към определяне тежестта на нарушението обстоятелства в мотивите
за определяне срока на ПАМ, независимо от наличието на материално-правните
предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т. к. препятства преценката за
съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.
169 от АПК /вж. Решение № 6493 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2094/2020
г., решение № 4167/13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2019 г., VIII о.,
решение № 3154/27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2019 г., VIII о., решение
№ 2458/17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13734/2019 г., I о., решение №
2375/13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2019 г., I о. /.
Изложеното налага
извод за отмяна на оспорената заповед.
На основание чл. 143,
ал. 1 от АПК ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП дължи на жалбоподателя
деловодни разноски в размер на 50 лв. за държавна такса за водене на делото и
500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради изхода от
спора ответникът няма право на разноски.
С оглед изложеното
Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
11057 от 26.03.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА ГД
"ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ" в ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „Атанас Ханев“, ЕИК
*********, с адрес: гр. Ловеч, ул.Черно
море № 1, деловодни разноски в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Решението да се
съобщи на страните.
Административен
съдия: