На основание §2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,производството се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ Настоящото производство е образувано по повод , депозирана от "БЛИК-9" ООД против “Амбалаж” ЕООД,искова молба . В същата се твърди,че дружеството има за своя основна дейност производство и продажба на ПВЦ-профили, с търговска марка "Блик" и метални усилители за тях. Твърди се,че в периода 18.11.2005г. до 15.11.2006г. ,"БЛИК-9" ООД било произвело и доставило на "Амбалаж" ЕООД, ПВЦ- профили и метални усилители на обща стойност от 29270,79лева. За така доставените стоки били съставени и издадени три броя данъчни фактури, с описани наименование на предоставените стоки, количество, единична цена, стойност и начислено ДДС: Фактури № ********** от 18.11.2005 г. на стойност без ДДС -14 117,55 лв.,а с ДДС -16 941.06 лв.; № ********** от 14.02.2006 г. на стойност без ДДС -6 176.64 лв.,а с ДДС -7 411.97 лв. ;№ ********** от 15.11.2006 г. на стойност без ДДС – 4 098.13 лв.,а с ДДС -4 917.76 лв.,или общо на стойност с ДДС – 29 270.79 лв. Твърди се също,че по тези фактури плащането е следвало да се извърши по банков път. До момента на предявяване на исковата претенция, въпреки проведените многобройни разговори, напомняния и покани ответното дружество било платило само частично по данъчна фактура №**********/14.02.2006г. - сумата от 4058,84 лв. на 10.11.2006г., което било видно от представено извлечение от сметката на ищеца в НVВ Вапк Вiochim. Поради което и задължението на ответника за заплащане на цената за изработените и доставени му /подробно описани в трите данъчни фактури/ ПВЦ-профили и метални усилители,била в претендиран общ размер от 25 211,95 лв. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 25 221,95 лв. - за изработените и доставени му от ищеца и незаплатени от него, стоки подробно индивидуализирани по наименование, количество, единична цена и стойност в представените три броя данъчни фактури: №********** от 18.11.2005г. ; № ********** от 14.02.2006г. и №********** от 15.11.2006г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира разноски. В съдебно заседание, ищецът,чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция. Прави искане и съдът допусна на основание чл.116 от ГПК /отм./ ,изменение на обстоятелствената част на исковата претенция,досежно обстоятелството,че ответното дружество е извършило частично плащане не по една ,а по две от процесните фактури,а именно : по фактура № ********** / 14.02.06 г. и по фактура № **********/18.11.2005 г.,на сумата в общ размер от 4 058.84 лв.,на 10.11.2006 г. чрез НVВ Вапк Вiochim. В съдебно заседание,ответникът – “Амбалаж” ЕООД,гр. Кърджали,чрез процесуалния си представител,оспорва иска и по основание,и по размер. Твърди,че стоките описани в процесните фактури не са му доставени. Твърди,че направеното плащане по фактурите се дължало на счетоводна грешка. Прави искане и съдът откри производство за оспорване истинността на процесните 3 броя фактури,досежно обстоятелството,подписа положен срещу получател над името Йордан Солаков/Цолаков принадлежи ли на управителя на ответното дружество Йордан Солаков. Прави искане и съдът откри производство за оспорване истинността на съдържанието на стр.17,9 и 25 от дневника за продажби на ищцовото дружество,на които страници са отразени процесните фактури. Ответникът прави и възражение за нищожност на процесните фактури,твърдейки ,че същите като договори за покупко-продажба са нищожни ,поради липса на съгласие от страна на ответника за тяхното сключване на основание чл.26 от ЗЗД. Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа и правна страна следното : По делото са представени в оригинал три броя данъчни фактури,съответно : № **********/14.02.2006 г. за сумата с ДДС в размер на 7 411.97 лв. ,съставляваща стойността на посочени изчерпателно като вид,количество и цена стоки,с посочен изпълнител “Блик-9” ООД,гр. София и получател “Амбалаж” ЕООД,гр. Кърджали,с посочен начин на плащане –по банков път ,положен за изпълнител подпис над името Валентин Коцев,и за получател положен подпис над името Йордан Солаков; № **********/118.11.2005 г. за сумата с ДДС в размер на 16 941.06 лв.,съставляваща стойността на посочени изчерпателно като вид,количество и цена стоки,с посочен изпълнител “Блик-9” ООД,гр. София и получател “Амбалаж” ЕООД,гр. Кърджали,с посочен начин на плащане –по банков път , положен за изпълнител подпис над името Валентин Коцев,и за получател положен подпис над името Йордан Цолаков; № **********/ 15.11.2006 г. за сумата с ДДС в размер на 4 917.76 лв. ,съставляваща стойността на посочени изчерпателно като вид,количество и цена стоки,с посочен изпълнител “Блик-9” ООД,гр. София и получател “Амбалаж” ЕООД,гр. Кърджали,с посочен начин на плащане –по банков път , положен за изпълнител подпис над името Валентин Коцев,и за получател положен подпис над името Йордан Солаков. Видно от заключенията,изготвени по назначените единична и тройна съдебно-графически експертизи ,се установява,че подписите положени срещу получател в описаните данъчни фактури вероятно не са положени от лицето Йордан Стоев Солаков. Вероятността се предопределя според вещите лица от методиката за извършване на този вид криминалистически експертизи,и в случая се предопределя от много простия строеж на положения подпис,обект на експертизата. В този смисъл,и с оглед съществуващата вероятност,която обаче по своя характер определено предпоставя отсъствие на безспорност, откритото на основание чл. 154 от ГПК/отм./,от страна на ответника,производство за оспорване истинността на процесните фактури,досежно обстоятелството,е ли е положения върху тях срещу получател подпис на управителя Йордан Солаков/Цолаков,настоящата инстанция намира за недоказано по делото. Представено е по делото Удостоверение за актуално състояние към датата на завеждане на исковата претенция,от което се установява,че по ф.д. № 9789/01 г. е вписано в съответния регистър при СГС, ООД с наименование “БЛИК-9” ,със седалище и адрес на управление гр. София,район “Надежда”,ул.”Илиенско шосе” № 8,с съдружници и управители Велизар Найденов Петков и Валентин Николов Коцев,действащи заедно и поотделно. Представено е и Удостоверение за актуално състояние към 29.06.2007 г. ,от което се установява,че по ф.д. № 281/1991г. е вписано в съответния регистър при КОС, ЕООД с наименование “АМБАЛАЖ” ,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Язовирска” № 5,с едноличен собственик на капитала “Амбалаж-Грат” ООД и управител Йордан Стоев Солаков. По делото е назначена съдебно –счетоводна експертиза ,от изготвеното по която заключение,се установява,че процесните фактури не са описани в дневниците за покупки на ответното дружество-“Амбалаж” ЕООД,но са записани в дневника за продажби на ищцовото дружество- “Блик - 9” ООД, и дружеството по тези фактури е внесло дължимото ДДС . Обсъдените от вещото лице дневници,в частност заверените копия от л.17,л.9 и л.25 от тях са представени и по делото. Доказателства установяващи тяхната неистинност в производството не бяха представени. В този смисъл откритото на основание чл. 154 от ГПК /отм./,от страна на ответника,производство за оспорване истинността на тяхното съдържание, остана недоказано по делото. В производството са представени и приобщени към доказателствата,писмено доказателство,наименовано “ напомнително и покана за издължаване” ,от прочита на което се установява,че на 07.03.2007 г.,процесуалният представител на ищцовото дружество,адв. Теодосиева, е напомнила на ответното дружество за задължение от 25 211.93 лв. и ги е приканила да бъде издължено същото. По делото е представено и заверено копие на банково извлечение от сметка на ищцовото дружество от 10.11.2006 г. на ЦУ на НVВ Вапк Вiochim , гр. София,от което се установява,че на същата дата е извършена транзакция за сумата 4 058.84 лв. по фактури № **********/14.02.2006 г. и № **********/18.11.2005 г. от “Амбалаж” ЕООД. В хода на тези констатации,настоящата инстанция изгради своето становище. Страните в производството безспорно са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ, което прави сделките сключени между тях,доколкото същите са свързани с упражняваното от тях занятие,за търговски такива по смисъла на чл.286 от ТЗ. В производството са предявени в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Цената на предявените искове е в общ размер от 25 221.95 лв. Съобразно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗЗД,ако длъжникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за забава. Това е направил в производството и ищеца “Блик-9” ООД. В този аспект в производството беше установено от обсъдените в предходен абзац,три броя данъчни фактури,че на 18.11.2005 г.,на 14.02.2006 г. и на 15.11.2006 г.,между ищцовото дружество – “Блик - 9” ООД и ответното дружество “Амбалаж” ЕООД, се сключени три търговски сделки,в частност търговски продажби ,на стоки /описани като ПВЦ-профили и метални усилители/ на стойност с ДДС,съответно в размер на 16 941.06 лв.,на 7 411.97 лв. и на 4 917.76 лв.,или на обща стойност 29 270.79 лв. Задължението на продавача-ищец в производството да издаде данъчна фактура,установяваща осъществена сделка произтича от разпоредбата на чл.321 от ТЗ. С аспекта на това неоснователен се явява довода на защитата на ответното дружество,че процесните фактури съставляват сами по себе си сделки и същите на основание чл.26 от ЗЗД,могат да бъдат нищожни поради отсъствие на съгласи за тяхното сключване. Или съдът приема,че в производството се доказва наличие между страните на сключени три договора за търговска продажба, който договор по своята правна същност е двустранен, възмезден, консесуален, комутативен и има облигаторно-вещно действие. Продажбата е комутативен договор, защото страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключването му. В случая продавачът е изпълнил задълженията си и затова има право да получи насрещна престация. Както беше посочено той е издал фактури,установяващи факта на продаване на стоките. Същите са осчетоводени в съответния дневник за продажби на ищеца и дължимият се по тях ДДС е внесен. Процесните фактури определено притежават реквизитите,изискуеми се от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, и всяка от тях носи подпис,положен срещу получател. Както вече беше посочено, в производството беше установена вероятност подписът,положен срещу получател да не е положен от управителя на ответното дружество. Вероятност сама по себе си обаче означава отсъствие на безспорност. Но дори съдът да приравни вероятността на безспорност за целите на производството,а именно ,че положеният срещу получател,подпис не принадлежи на управителя Солаков,т.е. друго неупълномощено за това лице е положило подпис от името на търговеца,то и при това положение тази констатация не променя приетата по делото фактическа обстановка. И това е така защото разпоредбата на чл.301 от ТЗ,предписва,че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,се смята,че търговецът потвърждава действията му,ако не се противопостави на тези действия веднага след узнаването им. Разбира се тази законова презумпция е оборима, а тежестта за това пада върху ответника. От събраните по делото доказателства законовата презумпция не беше оборена от същия. Нещо повече не само ,че не се събраха данни ответното дружество да се е противопоставило,но дори по две от процесните фактури същото е извършило частично плащане в размер на 4 058.84 лв. В аспекта на това не само неоснователен и недоказан,но и юридически,и чисто житейски неиздържан ,е доводът на защитата на ответното дружество ,че извършеният банков превод по две от процесните фактури,идентифицирани конкретно с номер,дата на издаване,сума и получател,се дължи на грешка. Факта на идентификация на фактурите е и доказателство за факта на узнаването. В този аспект неоснователен се явява и доводът на защитата,че не дължи плащане поради това ,че стоките по тези фактури не са му предадени. И това е така и защото законът е уредил тази възможност между търговците,страни по търговска продажба,в разпоредбата на чл.327 от ТЗ,като е предвидил задължението на купувача да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго. Не беше установено в производството между страните да е уговорено друго,поради което следва приложение да намери цитираната правна норма. Съдът приема, че посочената във всяка една от издадените фактури дата е моментът, в който на ответното дружество са били предавани посочените в тях по вид и количество стоки,и в този смисъл цената по всяка от сключените търговски сделки се дължи. Прочие беше установено ,че общата стойност по трите процесни данъчни фактури е 29 270.79 лв. Беше доказано в производството,и че ответното дружество на 10.11.2006 г. е издължило на ищеца част от тази сума,а именно в размер на 4 058.84 лв. Или исковата претенция за дължимост на сума в размер на 25 211.95 лв.,се явява доказана. С оглед основателност на главната претенция, доказана по основание се явява и предявената акцесорна такава на основание чл.86 от ЗЗД,за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение под формата на законната лихва върху присъдената стойност по издадените фактури от момента на предявяване на исковата претенция в съда -13.06.2007 г. до окончателното й изплащане. В останалата си част искът за разликата от 10.00 лв., до пълния предявен размер от 25 221.95 лв.,следва да бъде отхвърлен. Прочие следва с оглед изхода на делото да бъде осъден ответникът да възмезди ищеца за направените от него разноски в производството,съразмерно с уважената част от предявения иск,а именно в доказания размер от 1860 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на данъчни фактури с №№ **********/18.11.2005 г. ;**********/14.02.2006 г. и № ********** /15.11.2006 г.,досежно обстоятелството, положения срещу получател подпис принадлежи ли на управителя на “Амбалаж” ЕООД,гр. Кърджали; и оспорването истинността на съдържанието на стр.17,9 и 25 от дневника за продажби на “Блик - 9” ООД, гр. София. ОСЪЖДА “АМБАЛАЖ” ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Язовирска” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на “БЛИК - 9” ООД,със седалище и адрес на управление гр. София,район “Надежда”,ул.”Илиенско шосе” № 8,сумата в размер на 25 211.95 лв.,съставляваща неплатена по фактури с №№ **********/18.11.2005 г. ;**********/14.02.2006 г. и № ********** /15.11.2006 г., цена на продадени стоки,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 13.06.2007 г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 25 221.95 лв. ОСЪЖДА “АМБАЛАЖ” ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Язовирска” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на “БЛИК - 9” ООД,със седалище и адрес на управление гр. София,район “Надежда”,ул.”Илиенско шосе” № 8,сумата в размер на 1 860 лв.,съставляваща разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |