№ /19.03.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 386 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалбата на Г.Н.Ч. *** срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03000316009538-091-001/25.10.2017 година, издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция (ТД) гр. Варна на Националната агенция по приходи (НАП),
потвърден с Решение № 466/15.01.2018 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който е ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК за задължения за
данъци, установени с РА № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 година, издаден срещу
„Ч. клима“ ООД. Жалбоподателят твърди, че РА е незаконосъобразен, като постановен
при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че ревизионният акт, с който
са установени дължими от дружеството „Ч. клима“ ООД задължения за данък върху
добавената стойност и корпоративен данък, установява само дължимостта на
публични задължения, но не и укриването на факти и обстоятелства, които е бил
длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Твърди, че
подадените справки-декларации са съставени въз основа на отчетните регистри,
поради което не е налице укриване на факти и обстоятелства. В условията на
евентуалност твърди, че издаването им не е било умишлено. Отделно от това твърди,
че поведението му не е причина за несъбраните задължения на дружеството за
корпоративен данък и данък върху добавената стойност. Отделно от това счита, че
отговорността по чл. 19 от ДОПК не обхваща задължения за лихви. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорения РА.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмени становища от 25.09.2018
година и 25.02.2019 година излага подробните си съображения.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмени становища от 28.09.2018
година и 28.02.2019 година излага подробните си съображения.
РА е съобщен на жалбоподателя на 30.10.2017
година (л.634). Обжалван е по административен ред с жалба вх. №
53807/09.11.2017 година (л.645-643) и входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при
“ЦУ” на НАП на 16.11.2017 година. С Р № 466/15.01.2018 година, в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП е
потвърдил РА. Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП е
връчен на жалбоподателя на 15.01.2018 година (л.12 от делото),
поради което с подаване на жалбата по пощата на 24.01.2018 година (л. 11 от
делото), е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата
се явява
допустима.
Ревизията на Г.Н.Ч. *** е
започнала със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000316009538-020-001/30.12.2016 година (л. 4, папка 2/14), издадена от Б.С.С., оправомощен със
Заповед № Д-1249/30.06.2017 година, с обхват отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2010 – 31.12.2011 година и за данък
върху добавената стойност за периода 01.01.2011 – 31.12.2013 година на „Н.клима
2014“ ЕООД гр. Варна (правоприемник на „Ч. клима“ ООД). Определени са органи по
приходите, които да извършат ревизията – Д.Н.Б. – ръководител и В.Г.Б., както и срок за
завършване - 3 месеца от датата на връчване – 09.01.2017 година.
Със Заповед от 17.02.2017 година (л.6, папка 2/14) ревизионното производство е
спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Със Заповед от 20.07.2017
година (л.8, папка 2/14) ревизионното производство е възобновено. В срока по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК е изготвен РД № Р-03000316009538-092-001/27.09.2017 година, връчен на 27.09.2017
година. РА е издаден от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата, органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и е
потвърден изцяло с Решение № 466/15.01.2018 година на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. В ЗВР е посочено основанието за извършването и – чл.
19 от ДОПК. Срокът за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по
чл. 114 от ДОПК. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от органа, възложил
ревизията, и ръководителя на ревизията, съобразно разпоредбата
на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което не е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила при извършване на ревизията, което да
обуслови нищожност на ревизионния акт.
В ревизионния акт и потвърждаващото го
решение е прието, че ревизираното лице дължи корпоративен данък за 2010 и 2011
година в общ размер на 80 671,24 лева и лихви в общ размер на
51 088,89 лева и данък върху добавената стойност в общ размер на
189 996,80 лева за данъчни периоди м.януари 2011 – м.декември 2013 година
и лихви в общ размер на 94 768,49 лева.
За да достигнат до този извод органите по приходите са
приели, че за периода 24.06.2008 – 27.03.2014 година жалбоподателят е бил
управител на „Ч. клима“ ООД, с вписано ново наименование – „Н. клима 2014“
ЕООД. Приели са, че с РА № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 година са установени
задължения на представляваното от жалбоподателя дружество, както следва :
корпоративен данък за 2010 и 2011 година в общ размер на 80 671,24 лева и
лихви в общ размер на 51 088,89 лева и данък върху добавената стойност в
общ размер на 189 996,80 лева за данъчни периоди м.януари 2011 – м.декември
2013 година и лихви в общ размер на 94 768,49 лева. Приели са, че Г.Н.Ч.,
лично и чрез пълномощник, е подал справки-декларации по ЗДДС и ЗКПО със
занижени размери на дължимите данъци, което е квалифицирано като укриване на
факти и обстоятелства, които са му били известни и е бил длъжен да обяви пред
органите по приходите. Приели са, че жалбоподателят е разпоредил извършването на плащания в
брой и по банков път (подробно описани в РД, РА и потвърждаващото решение),
което представлява отклонение на парични средства под формата на скрито
разпределение на печалба. Приели са, че разпоредителните сделки с недвижими имоти за периода
м.февруари, м.август и м.септември 2013 година и м.март 2014 година (подробно
описани в РД, РА и потвърждаващото решение), представляват разпореждане с
имущество при наличието на установени задължения на дружеството. Посочили са,
че част от сделките са прогласени за нищожни с решения на Силистренския и
Варненския окръжни съдилища. Приели са, че прехвърлянето на задълженото дружество
на Н.С.С. (лице, което не е осигурявано) е с цел освобождаване от задължения за
дружеството. Въз основа на тези фактически и правни констатации органите по
приходите са извели извод, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК,
т.к. жалбоподателят, в качеството си на управител е укрил факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви и
вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци, както и че
е
отчуждил имущество на дружеството по цена, значително по-ниска от пазарната (НА
№ 19/28.02.2013 година и НА № 181/17.03.2014 година и два броя автомобили
„Ивеко Дейли“ и „Форд Транзит“), както и е извършил
разпореждания със средства от банковата сметка на дружеството, което
представлява скрито разпределение на печалба, в резултат
на което имуществото на задълженото дружество е намаляло и по тази причина не
са погасени публичните задължения.
Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи приема за установено от фактическа страна
следното :
С влязъл в
сила РА № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 година на „Ч. клима“ ООД са установени
задължения за корпоративен данък за 2010 и 2011 година в общ в размер на
80 671,24 лева и лихви върху тях в размер на 51 088,89 лева и данък
върху добавената стойност за данъчни периоди м.януари 2011 – м. декември 2013
година в общ размер на 189 996,80 лева и лихви върху тях в общ размер на
94,768,49 лева.
Видно от
справка в публичния Търговски регистър Г.Н.Ч. е управител на дружеството за
периода 24.06.2008 – 27.03.2014 година. С договор за покупко-продажба от
05.03.2014 година Г.Ч. е прехвърлил дружествените си дялове на Н.лай Сийков
Станев.
Видно от
представените извлечения от банкови операции (л.9-43 от папка 2/14) за периода
01.01.2010 – 31.12.2014 година Г.Ч. и Елена Чернева, негов пълномощник, са
изтеглили суми, за които няма данни да са изразходвани за дейността на
търговското дружество.
За периода 2013 -2014 година „Ч. клима“ ООД е
извършило разпоредителни сделки, както следва :
1.
С Нотариален акт № 19/28.02.2013 година – недвижим имот,
находящ се в гр. Силистра, местност „Меджеди табия“ с площ от 1 853 кв.м.,
ведно с постройка от 19 кв.м. Имотът е прехвърлен на П.Ч. – съдружник в дружеството
за сумата от 1 200 лева.;
2.
С Нотариален акт № 156/21.08.2013 година – недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 166А- офиси № 39 и № 40.
Имотът е прехвърлен на „Ч. клима – Сервис“ ООД срещу задължение в размер на
120 400 лева.;
3.
С Нотариален акт № 116/29.08.2013 година – недвижим имот,
находящ се в гр. Силистра, ул. „Петър Бояджиев“ № 31, с площ от 660 кв.м.,
ведно със сграда със застроена площ от 480 кв.м. Имотът е прехвърлен на „Ч.
клима – Сервис“ ООД срещу задължение в размер на 261 500 лева.;
4.
С Нотариален акт № 66/27.09.2013 година – недвижим имот,
находящ се в с. Калипетрово, община Силистра, ул. „Въча“ № 14 – сграда с площ
от 156 кв.м. Имотът е прехвърлен на Имотът е прехвърлен на Е.Ч., майка на
жалбоподателя, за сумата от 5 600 лева.
5.
С Нотариален акт № 181/17.03.2014 година – недвижим имот,
находящ се в гр. Силистра, ул. „Дочо Михайлов“ № 1, ет. 3, ап. 30. Имотът е
прехвърлен на Д.Г.С. за сумата от 35 484,40 лева.
С Решение №
198 от 30.12.2015 година, постановено по гр.д. № 177/2015 година по описа на
Окръжен съд – Силистра, Решение № 299 от 27.04.2016 година, постановено по т.д.
№ 1683/2015 година по описа на Окръжен съд – Варна и Решение № 241/04.07.2016
година, постановено по гр.д. № 1148 по описа на Окръжен съд – Силистра
сделките, обективирани в Нотариални актове № № 116/29.08.2013 година,
156/21.08.2013 година и 66/27.09.2013 година са обявени за недействителни по
отношение на Държавата.
С договори
за лизинг (л.392 и 383) „Ч. клима“ ООД е наел, с възможност за закупуване леки
автомобили марка „Ивеко Дейли“ и „Форд Транзит“. След изтичане на договорите
автомобилите са прехвърлени на „Ч. клима-сервиз“ ООД.
Видно от
Справка от НАП за сключените трудови договори към 01.04.2013 година дружеството
не е наемало лица по трудово правоотношение.
Видно от справка, изходяща от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП,
офис Добрич (л.234 гръб и л.242 от делото), задълженията на „Ч. Клима“ ООД към
27.03.2014 година (датата на прекратяване на дейността на Г.Ч. като управител)
възлизат на 347 244,12 лева
главница и 168 902,47 лева
лихви, а към 25.10.2017 година – датата на издаване на РА възлизат на 615 529,28 лева главница и 441 507,53 лева лихви.
Видно от заключенията на ССчЕ и СОЕ дружеството е разполагало с активи на
стойност, както следва :
|
Актив |
Пазарна стойност към 27.03.2014 година |
Пазарна стойност към 25.10.2017 година |
|
1.
Апартамент № 30 с идентификатор 66425.500.7037.2.52, с адрес гр. Силистра,
ул. „Дочо Михайлов“ № 1 |
54 140
лева |
58 092
лева |
|
2.
Апартамент № 1 с идентификатор 10135.51.436.7.1 с адрес гр. Варна, ул. „Иван
Рилски“ № 6, ет. 2 |
78 293
лева |
82 961
лева |
|
3.
Поземлен имот с идентификатор 66425.506.487 с адрес гр. Силистра, местност
„Меджиди Табия“ |
|
19 792
лева |
|
4. Офис №
39 и № 40, находящи са в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 2 |
|
133 955
лева |
|
5.
Работилница, находяща се в с. Калипетрово, община Силистра, ул. „Въча“ № 14 |
|
29 915
лева |
|
6.
Материали описани в СОЕ л. 388 |
211 990,89
лева |
191 766,96
лева |
|
7. Товарен
автомобил, м. „Ситроен, модел „Берлиго“ с ДК № В 42 85 КН |
2 100
лева |
|
|
8. Лек
автомобил, модел „Ситроен“, модел „Берлинго“, комби с ДК № В 48 59 КН |
6 000
лева |
|
|
9. Лек
автомобил, марка „Опел „Зафира“ с ДК № В 63 12 КТ |
3 200
лева |
|
|
10. Лек
автомобил, марка „Ситроен“ модел „Берлиго“ с ДК № В 47 23 РС |
10 400
лева |
|
|
11.
Товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с ДК № В 12 08 РХ |
5 600
лева |
|
|
общо |
371 723,89 лева |
516 481,96 лева |
С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична
имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни
вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т.т. 1 и 2 от ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за
това са: лицето да има качеството на орган на управление или управител на
задължено лице, към момента,
за който са установени публичните задължения за последното; да е налице
поведение на това лице, изразяващо се в укриване
на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител (ал. 1); и/или да са извършени недобросъвестно
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице (ал.
2); вследствие на това поведение (причинно-следствена връзка) да не могат да бъдат събрани задълженията за
данъци или задължителни осигурителни вноски на лицата по чл. 14, т.т. 1 и 2 от ДОПК.
Според чл. 16, ал. 3
от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по
събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя
нормите в чл. 16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл.
18 и чл. 19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК.
Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изрично в заглавието на чл. 19 е
определена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 - 3 от ДОПК. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че на задълженото лице на основание
чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е
възложена отговорност и за лихвите за
неплатени в срок данъчни и осигурителни задължения на управляваното дружество.
Видно от
справка в публичния Търговски регистър за периода 24.06.2008 –
27.03.2014 година „Ч. Клима“ ООД, преобразувано в „Н. клима 2014“ ЕООД се е управлявало от Г.Н.Ч. и П.Н.Ч. заедно и поотделно, поради
което налице първата от изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
жалбоподателя – същият е управител на задълженото дружество за периода
на възникване на задълженията за данъци и лихви. Дружеството е представлявано от
двама управители, които носят солидарна отговорност, като изборът на приходния
орган чия отговорност да ангажира не подлежи на контрол от съда.
Между страните не се спори, че „Ч. клима“ ООД е подавало справки-декларации
по ЗДДС. С влязъл в сила РА № Р-08-1400020-091-01/09.01.2015 година са
установени задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък в
общ размер на 270 668,04 лева и лихви в общ размер на 145 857,38
лева, произтичащи от неправилно упражнено право на данъчен кредит и неправилно
отчетени разходи.
Между страните не се спори и по отношение разпоредените плащания за периода
01.01.2010 – 23.08.2013 година и разпореждания с недвижими имоти и движими вещи
– 2 броя автомобили на дружеството в периода 2013 и 2014 година.
Съставомерното
поведение по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на
факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това
умишлено,
т.е. да е наясно със
смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или
да допуска настъпването им.
Органите по приходите са приели, че подадените справки-декларации и други,
въз основа на които са приспадани суми, като данъчен кредит не отразяват
обективно извършените от дружеството сделки, както и че жалбоподателят е
действал умишлено, подавайки ги. В ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК не
са събирани повторно доказателства, че доставките не са реално извършени. Този
извод е изведен въз основа на РА от 09.01.2015 година, с който са установени
данъчните задължения за дружеството.
Субективните предели на стабилитета на РА, с който са установени публичните
задължения не се разпростират върху жалбоподателя, т.к. същият не е бил страна
в ревизионното производство, поради което не може да се приеме, че същият е укрил факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител само въз основа на влезлия в сила РА. В тежест на жалбоподателя, обаче, е чрез главно и пълно
доказване да установи, че е декларирал вярно, т.е. че доставките реално са
осъществени, нещо което не е сторено в настоящото производство. Съдът намира,
че декларирането на доставки на стоки и услуги, които не са извършени,
обосновава извод за укриване на факти и обстоятелства.
Управителят на дружеството е бил длъжен да знае каква е дейността на
дружеството и да следи за вярното отразяване в справките-декларации на
дейността му. Подаване на справките-декларации от пълномощник не обосновават
извод за неумишлено поведение, т.к. изборът на пълномощник, респ. отговорността
за неговите действия е на управителя. Съдът намира, че управителят на
дружеството е бил длъжен да знае, че деклариране получаването на неизвършени
доставки на стоки и услуги и в резултат на това неправомерното упражняване на
данъчен кредит обуславя дължимост на данъка върху добавената стойност, респ. на
корпоративния данък. Въз основа на тези обективни действия следва да се изведе
извод за субективното отношение на управителя, а именно, че е целял
настъпването на този резултат, а това обосновава прекия му умисъл при
деклариране на доставки на стоки и услуги, които реално не са осъществени.
Съставомерен
резултат от поведението на управителя трябва да е настъпила несъбираемост на
задълженията на дружеството.
В конкретния случай, в резултат на невярното деклариране дружеството не е
заплатило данък върху добавената стойност по доставките, по които дружеството е
получател и поради тази причина прекият резултат е невнасянето на данъка. След
извършването на ревизията са установени задължения за данък върху добавената
стойност и корпоративен данък. Т.е. укриването на факти и обстоятелства в този
конкретен случай има за последица невнасяне на данък.
Предвид горното съдът намира, че с действията си по подаване на неверни
справки-декларации управителят на дружеството е препятствал събирането на
държавни вземания. Тези вземания са възникнали в резултат на това поведение и
макар, че резултатът е опосреден от проведеното ревизионно производство, то
същото само установява задълженията, възникнали в по-ранен момент.
Налице е и третата предпоставка по чл. 19, а именно - вследствие на това поведение да не
могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни
вноски.
Видно от справка, изходяща от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП,
офис Добрич (л.234 гръб и л.242 от делото), задълженията на „Ч. клима“ ООД към
27.03.2014 година (датата на прекратяване на жалбоподателя като управител)
възлизат на 347 244,12 лева
главница и 168 902,47 лева
лихви, а към 25.10.2017 година – датата на издаване на РА възлизат на 615 529,28 лева главница и 441 507,53 лева лихви. Лихвите,
както беше посочено по-горе следва да се включват в обхвата на задължението.
Спорът касае и момента, към който следва да се извърши преценката за
невъзможността да бъдат събрани задълженията. В хипотезата по ал. 1 е
неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ДОПК според която недобросъвестност е налице, когато действието е
извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол
по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6
месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка,
срокът тече от получаване на искане или протокол съгласно чл. 110, ал. 5. Съдът
приема, че датата на извършване на преценката следва да е датата на
установяване на задълженията по чл. 19 от ДОПК с РА – 25.10.2017 година.
Задълженията са възникнали в резултат на невярното деклариране на факти и
обстоятелства за съответните данъчни периоди от жалбоподателя за периода 2010 –
2013 година. Установяването им е с влезлия в сила РА от 09.01.2015 година.
Ревизионното производство по чл. 19 от ДОПК е приключило с РА от 25.10.2017
година и поради липсата на специални правила, следва да се приложи общото
правило.
Видно от изготвената таблица на активите на дружеството стойността им
възлиза на 543 781,96 лева (при включване на всички възможни активи). Тази
сума е недостатъчна за погасяване на задълженията.
Въз основа на това съдът намира, че следва да се изведе извод, че
взискателят не може да се удовлетвори от активите.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Между страните не се спори, че в периода м.февруари, м.август и м.септември
2013 година дружеството е прехвърлило движими вещи (2 броя автомобили)
безвъзмездно, недвижими вещи (подробно описани по-горе) на цени по-ниски от
пазарните и е предоставило суми (теглене на суми от банковите сметки на
дружеството) на Петър Ч. – брат и съдружник в дружеството и Елена Чернева -
майка на жалбоподателя. Разпореждането с движимите вещи е безвъзмездно и в
полза свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от Допълнителните
разпоредби на ДОПК. Част от недвижимите имоти са прехвърлени срещу недоказани
задължения на свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ от Допълнителните
разпоредби на ДОПК, а друга част – на свързани
лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на
ДОПК и по цени значително по-ниски от пазарните. Легално определение на
понятието „пазарна цена“ е дадено в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на
ДОПК, като видно от обстоятелствената част на решението продажните цени са под
данъчната оценка на имотите. Изтеглянето на суми от банковата сметка на
дружеството, за които жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е
провел главно и пълно доказване, че са вложени за дейността на дружеството,
следва да се квалифицират като „скрито разпределение на печалба“ по смисъла на
§ 1, т. 5, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК.
Съдът намира, че извършените разпоредителни сделки при знание за дължимост
на държавни вземания обосновават извод за неправомерно поведение на управителя
по смисъла на чл. 19 от ДОПК. Като последица от това неправомерно поведение е
възникнала невъзможност дължимите публични вземания да бъдат събрани. Тук са
относими мотивите по приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Последица от тези разпореждания е, че имущественото състояние на
дружеството е намалено и то не може да погаси задълженията си за държавни вземания.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от ДОПК недобросъвестността по ал.
2 е налице, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване
на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за
установяване на задължението. Всички установени действия са извършени след
деклариране на нереални доставки.
По
изложените по-горе съображения жалбата, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Предвид направеното искане от ответника и на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на същия следва да се присъдят направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 6 695,25 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Ч., ЕГН **********
*** срещу Ревизионен акт №
Р-03000316009538-091-001/25.10.2017 година, издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция гр. Варна на Националната агенция по приходи, потвърден с
Решение № 466/15.01.2018 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при Централното управление на Националната агенция за приходи, с
който на са установени задължения в общ размер на 416 525,42 лева, на
основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите гр. София -
Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна сумата от 6 695,25 (шест хиляди шестотин
деветдесет и пет и 0,25) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 161 от ДОПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :