О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. Габрово, 15.04.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от петнадесети
април, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 46 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-466 от 16.03.2022 г., подадена от „Холидей
Фан“ ЕАД, гр. Габрово, с ЕИК: *********, против Заповед № 03-РД/270 от
28.01.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ -
София за спиране обработката на Заявка за
окончателно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 500 от 17.11.2014 г. и удължаване срока за обработка на същата заявка.
С процесния административен акт /АА/ на основание
чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15/21.05.2010 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Развитие на
рибарските области“, подмярка 4.1.А „Финансова подкрепа за прилагане на
местните стратегии за развитие и покриване на текущи разходи на рибарските
групи“ по приоритетна Ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области“ от ОП
за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България за програмен период
2007 – 2013 г. се разпорежда: 1. Спиране обработката на Заявка за плащане по
проект № B-DCH-D/3-3.1-016, УНР: 633542, по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 500 от 17.11.2014 г., сключен
между жалбоподателя – „Холидей фан“ АД, ИАРА и МИРГ „Български Черноморски
сговор: Бяла – Долни Чифлик – Аврен“, с наименование на проекта: „Обогатяване
на туристическите атракции в МИРГ „БЧС: Бяла -
Долни Чифлик – Аврен“ чрез закупуване на плавателен съд тип Bavaria Sailing, за круизи и морски
развлечения“ до приключване на проверки по ДП № 136/2019 г. по описа на Главна
дирекция „Национална полиция“ – МВР, образувано с Постановление от прокурор при
Софийска градска прокуратура. Разследването е във връзка със съмнения за
нередност по договор, с който е одобрен проекта на бенефициента от изпълнението
на сключен договор с фирма „ЛЗ Яхтинг 1991 г.“ АД за доставка на лодка, произведена от BAVARIA YACHTBAU GMBH, модел 56 CRUISER, на стойност 514 179.82 лв. без ДДС или 617
015.78 лв. с ДДС.
В процеса на обработка на заявката за плащане са
направени проверки, при които е възникнало съмнение, че проектът не се
изпълнява на територията на рибарската област на МИРГ „Бяла – Долни Чифлик –
Аврен“, което е в нарушение на Наредба № 15 от 21.05.2010 г. Също така, след
представената справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР е
установено, че Корабният дневник на ветроходна яхта тип Bavaria Sailing Cruiser 56, с наименование „Holiday Fun“ е с невярно съдържание,
като са налице доказателства за манипулиране на същия от страна на
бенефициента. С оглед на това е нарушен принципът за добро финансово управление
на средствата от Европейски фондове и Националния бюджет.
По така изложените причини е предвидено и: 2. Удължаване
на срока за обработка на посочената в т. 1 Заявка за плащане с времето,
необходимо за извършване на всички проверки по случая от страна на ГД
„Национална полиция“ – МВР по ДП № 136/2019 г. по описа на същата.
С жалбата се оспорва административен акт /АА/, с
който на практика се спира административното производство по подадено искане за
издаване на такъв /Заявление за плащане/, поради което делото подлежи на
разглеждане по реда на глава десета, раздел четвърти от АПК, на основание чл.
54, ал. 5 и чл. 200, т. 2 от същия нормативен акт, като то следва да се
разгледа в закрито съдебно заседание /з.с.з/.
Актът е получен от адресата си на 16.02.2022 г.,
видно от приложената на л. 34 от делото разписка. Жалбата е депозирана при
ответника – ДФЗ, на 4.03.2022 г., но по делото е приложен пощенски плик, от
който е видно, че тя е изпратена по пощата на 1.03.2022 г. – в законния срок.
Нито в нея, нито в придружителното писмо, с което тя е изпратена, няма указания
за начин и срок на обжалването й, поради което и да е била подадена след 14 дни
от връчването, то на основание чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване на ИАА
се удължава на два месеца, т.е. – до 16.04.2022 г. Като подадена от
заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА тя се явява
допустима.
В жалбата си дружеството е изтъкнало следните
съображения, мотивирали искането му за отмяна на процесния АА: Подробно е
разяснена фактологията около подаване на заявление от жалбоподателя за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключването на договор през 2014 г.,
издавани два броя заповеди за отказ за изплащане и отмяната им по съдебен ред.
При обжалването на втората заповед част от оспорването е твърдението на
административния орган, че ползването на плавателния съд извън акваторията на
Бяла – Долен Чифлик – Аврен не е в разрез със сключения договор, нито с Наредба
№ 15/2010 г., като този мотив е ползван и в настоящия случай за спиране на
производството. Административният орган е следвало да издаде решение по
съществото на искането на жалбоподателя до 10.10.2021 г., съгласно даден му от
съда с влязъл в сила съдебен акт срок за произнасяне. Поради непроизнасяне на
АО в този срок е налице мълчалив отказ, който дружеството е обжалвало пред
министъра на ЗГ на 9.12.2021 г., а поради непроизнасяне от висшестоящия
административен орган в законния срок същото е подало жалба до АСГ на 24.01.2022
г., като делото по настоящем е висящо в същия съд. Твърди се
незаконосъобразност на заповедта и в двете й части – по отношение спирането на
производството и по отношение удължаването на срока за произнасяне. Нормата на
чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15/2010 г. не предоставя правомощия на АО да
спре производството на посочените основания, а само да удължи срока за
разглеждане на заявлението или по отношение диспозитива за спиране не е налице
правна обоснованост на АА. Евентуално общото правило на чл. 54, ал. 1,т. 3 от АПК, макар и да не е посочено в процесната заповед, също не може да послужи
като такова основание, т.к. не са изложени и доказани твърдения за установяване
на престъпни обстоятелства, свързани с издаването на АА. Не са „разкрити“
такива обстоятелства при наличието само на започнало ДП, при което е налице
„евентуална“ престъпна дейност, като не е ясно нито кой е реализирал такава,
нито каква е тя по своя вид, а от там и каква е връзката й с административното
производство. Не става ясно по какъв начин цитираното ДП № 136/2019 г. на ГД
„Национална полиция“ е свързано с процесния правен спор.
По отношение диспозитива за удължаване на срока
за произнасяне не става ясно коя от двете хипотези на чл. 42, ал. 3, т. 2 от
Наредба № 15/2010 г. се има предвид, но тъй като конкретен срок не е посочен и
от съдържанието на текста може да се направи извод, че мотивировката съвпада с
първата предпоставка, то жалбоподателят намира, че МВР не е компетентно да дава
„становища“ по проектите, свързани с финансирания по процесния ред. Ако пък се
има предвид втората хипотеза на нормата, то жалбоподателят препраща към
изложените аргументи в жалбата си по отношение липсата на твърдения и
доказателства за разкрити престъпни обстоятелства и други конкретни актове –
„документи или информация, създаващи съмнение за нередност“. Твърди се
злоупотреба с правото, допусната от страна на административния орган, т.к. в
продължение на 6 години и въпреки две влезли в сила съдебни решения, АО не е
осъществил задълженията си, съобразно дадените му от съда указания, а въпреки
това спира производството, позовавайки се отново на основания, вече разглеждани
преди това в предходните съдебни производства.
Поради така изложените съображения жалбоподателят
моли за отмяна на ИАА.
С Определение № 272 от 23.03.2022 г. съдът е
изискал от ответника преписката по издадения ИАА и е разпределил тежестта на
доказване, изискал е доказателства вкл. и
затова, че към датата на издаване на процесната Заповед е било налице
ДП, което има преюдициален характер по отношение заявлението за плащане на
жалбоподателя и че това разследване е висящо. Служебно е изискал и приложил
решения на АСГ, потвърдени от ВАС, с които се отменят две заповеди на
изпълнителния директор на ДФЗ, с които е постановен отказ от плащане по заявка
за окончателно плащане на жалбоподателя от 31.05.2015 г. С тях преписката е
върната на административния орган за ново произнасяне в двумесечен срок от
влизане в сила на второто решение. То е влязло в сила на 10.08.2021 г., когато
е потвърдено с Решение № 9127 от тази дата на ВАС, следователно срокът за
произнасяне е изтекъл на 10.10.2021 г. Вместо да се произнесе обаче,
административният орган е спрял административното производство на 28.01.2022
г., с издаването на процесната Заповед.
От представените въз основа на горецитираното
Определение материали по административната преписка е видно, че на 17.11.2014
г. е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № 500,
рег. № на проекта – B-DCH-A/3-3.1-016, с
наименование: „Обогатяване на туристическите атракции в МИРГ „Български
черноморски сговор Бяла – Долни Чифлик – Аврен“, чрез закупуване на плавателен
съд тип BAVARIA
SAILING за круизи и морски
развлечения, по мярка 4.1. – „Развитие на рибарските области“, подмярка 4.1.А –
„Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване
на текущите разходи на рибарските групи“. Срокът за реализация е определен на 5
месеца. Бенефициент по договора е настоящият жалбоподател; управляващ орган – Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури чрез изпълнителен директор и началник отдел
ФСО; както и Местна инициативна рибарска група /МИРГ/. Управляващият орган е
предвидено да финансира постъпилите проектни предложения и чрез ДФЗ – РА предоставя
безвъзмездна финансова помощ при извършване на проекта съобразно договора. Договорен
е размер на помощта. На 26.03.2015 е сключен анекс към договора, с който е
определен краен срок на изпълнение – 31.08.2015 г. Няма спор, че на 31.08.2015
г. е подадена Заявка за плащане от жалбоподателя, въз основа на която
административният орган двукратно е отказал да постанови такова и отказът е бил
отменян с влезли в сила съдебни актове /приложени към настоящото дело/.
В Докладна записка от 12.11.2021 г. на
директор дирекция „РА“ до директор дирекция „Противодействие с измамите“ и зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, е посочено, че е подаден сигнал от 13.12.2018 г.
от ДФЗ до ВКП за извършване на проверка по случай, която да установи извършено
ли е престъпление по НК от „страна на „Холидей Фан“ ЕАД, бенефициент по ОПРСР
/2007 – 2013 г./, поради което се иска предоставяне на информация на какъв етап
се намира проверката, приключило ли е ДП, има ли произнасяне по подадения от
ДФЗ сигнал.
В отговор от 9.12.2021 г. директорът на
дирекция „Противодействие с измамите“ сочи само, че е получил информация, че
към този момент разследването по ДП не е приключило. Приложен е и отговорът на
ст. Разследващ полицай от 1.12.2021 г., в който се съдържа тази информация –
„ДП № 1362019/г. по описа на ГДНП – МВР е образувано с постановление на
прокурор при СГП, с оглед на извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр.
първо, във вр. с ал. 2, пр. първо от НК, след което е изпратено на ГДНП – МВР
за разследване. Към настоящия момент разследването по ДП не е приключило.“. От
този отговор не става ясно изобщо какво престъпление се разследва и дали то има
нещо общо със сключения договор и подаденото заявление за плащане от страна на
жалбоподателя.
Приложен е и корабния дневник на яхтата, в който
са отразени дестинациите по дати, но съдържащата се в него информация не
съставлява данни за престъпление или административно нарушение. Не е нарушения
на сключения договор за финансиране, а в случай, че е такова, то е следвало да
се постанови отказ от плащане, а не да се спира производството на такова
основание. При издадените двата отказа за плащане обаче съдът е счел, че
изложените основания за това, сред които и напускането на яхтата пределите на
МИРГ, не водят до недължимост на плащането от страна на финансиращата
институция и по тази причина те са били отменени.
Съгласно договора, плащане се извършва до три
месеца от регистриране на Заявката за плащане, каквато е подадена още през август,
2015 година, като е предвидено и авансово плащане. В чл. 12 от договора са
предвидени основания за отказ от плащане, но не и основания за спиране на
самото производство. Несъответствие между одобрените и фактически извършените
разходи, недопустими разходи, липса на документи – това са основания за отказ
от финансиране, каквито обстоятелства са неотносими към настоящото
производство.
В Заповедта като правно основание е посочена
нормата на чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1., издадена от МЗХ.
Според чл. 42 от тази Наредба в срок до три месеца от регистриране на заявката за плащане заедно с
всички необходими документи, доказващи завършения проект, изпълнителният
директор на ДФЗ – РА, извършва административни проверки на представените
документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за
плащане; 2. при необходимост назначава извършването на проверка на място за
установяване на фактическото съответствие с представените документи; 3. одобрява с оторизационно писмо или
мотивирано отказва със заповед изплащането на безвъзмездната финансова помощ
след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие
по документи между одобрения и изпълнения проект; 4. изплаща безвъзмездната финансова помощ на
бенефициента; 5. изпраща уведомително писмо на бенефициента и на МИРГ за извършеното
плащане. В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота в
заявените данни и посочените факти ЦУ - РА, уведомява писмено бенефициента,
който в срок до 10 работни дни от деня на уведомлението може да отстрани
констатираните нередовности, непълноти и/или неясноти чрез представяне на
допълнителни и/или нови документи, извън изискуемите по реда на настоящата
наредба.
Според цитираната ал. 3 срокът може да бъде удължен в следните случаи: 1. когато е изпратено писмо за отстраняване на
нередовности, този срок се удължава със срока за получаване на отговор; 2. със заповед на изпълнителния директор на
ДФЗ - РА, в случай че по даден проект е необходимо становище на други органи
или институции, както и в случаите, когато в резултат от дейностите по ал. 1 са
събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност. Административният орган
се е мотивирал с т. 2, която норма, за да се реализира, предвижда две различни
хипотези: 1. По даден проект е необходимо становище на други органи или
институции; 2. В случаите, в които като резултат от дейности по ал. 1 са
събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност. Процесната
Заповед не съдържа информация за това, коя от двете хипотези има предвид
административния орган, което я прави недостатъчно мотивирана и това е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения АА, т.к. е недопустимо в хода на
съдебното оспорване да се прави такава конкретизация. Освен това дори при
издаденото Определение с разпределение на доказателствената тежест между
страните, такова уточнение административният орган не е правил дори при наличния
висящ правен спор.
Въпреки това съдът разгледа наличието на всяка
една от двете хипотези, като счита, че нито една от тях не е установена като
налична по несъмнен начин. Не е налице правно основание, въз основа на което да
се счита, че за да се направи плащане по заявлението е необходимо становище на
друг орган или институция. За да е налице втората хипотеза пък е необходимо да
се посочи точно какви документи и каква информация е събрана при изпълнение на
дейностите по чл. 42, ал. 1 от Наредбата, и за каква конкретна по вид нередност
става въпрос, т.к. понятието има легална дефиниция. Такива данни не са изложени
нито в заповедта, нито се съдържат в изисканата от съда преписка. Самата
нередност не е описана като конкретен вид и като нормативно основание, за да се
счита, че такава е налице и да се направи проверка за нея. Наличието на
заведено ДП, неясно срещу кого и за какво по вид престъпление, не е основание
да се счита, че е налице изобщо нередност, свързана с изпълнението на сключения
договор за финансиране, още по-малко да се предполага каква е тя. В случай, че
проектът не се изпълнява, за доказването на което обстоятелство
административният орган е разполагал с близо шест години и половина, или не се
изпълнява съобразно изискванията, решението е постановяване на отказ за
плащане, а не на спиране на производството /спиране на обработката на
заявлението, което по съществото си е именно спиране на производството/. Във
връзка с така изложеното съдът намира, че не са налице мотиви и доказателства
за наличието на която и да било от предпоставките по чл. 42, ал. 3 от Наредба №
15/21.05.2010 г.
На следващо място посоченото правно основание не предоставя
възможност на административния орган да „спре обработката на Заявка за плащане
по проект“, той може само да „удължи
срока за произнасяне“. Като бъдещо сигурно събитие срокът, за разлика от
условието, следва да се удължи в рамките на посочен времеви периметър, а не да
зависи от настъпването на бъдещото несигурно събитие, каквото се явява,
например, „извършването на всички проверки по случая от страна на ГД „НП“ – МВР
по ДП № 136/2019 г.“. Затова и в частта си в т. 1 от Заповедта произнасянето е
без каквото и да било правно основание по Наредба № 15/2010 г. Не са визирани,
нито се установяват и обстоятелства за спиране на производството по чл. 54 от АПК. Не е налице хипотезата на т. 3 – „когато в хода на производството се разкрият
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта“, т.к. престъпни
обстоятелства не са описани – ползването на яхтата извън териториалния обхват
на МИРГ не е такова обстоятелство. Не се доказва, че е налице и наказателно
производство по повод съставяне на документ /корабен дневник/ с невярно
съдържание, налице е само твърдение за това, съдържащо се в самия оспорен АА,
което остава неустановено. Не е налице и хипотезата на т. 5 – „при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да
стане преди неговото приключване“, т.к. по никакъв начин не се установява, че ДП
е преюдициално за воденото административно производство по заявлението за
плащане, подадено от настоящия жалбоподател. Наличието просто на ДП и то, както
е посочено, срещу дружество, което е недопустимо, не съставлява доказана
хипотеза на т. 3 или т. 5 от чл. 54 на АПК. Останалите хипотези нито се твърдят
като налични, нито се установяват като такива. Освен това според чл. 54, ал. 3
от АПК при
спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да
текат. В случая обаче срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл
още на 10.10.2021 г. и той се намира вече в забава.
В заключение съдът намира, че процесната Заповед
следва да бъде отменена, като издадена при съществено нарушение на процесуалния
закон, неспазване формата на акта, необоснованост и липса на предпоставки за
издаването й.
В тази връзка и на основание чл. 200 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-466 от 16.03.2022 г. на „Холидей Фан“,
Габрово, ЕИК: *********, Заповед № 03-РД/270 от 28.01.2022г., издадена от зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с която на
основание чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15 от 21.06.2010 г. е разпоредено да
бъде спряна обработката на Заявление за заплащане по проект № B-DCH-А/3-3.1-016,
УНР: 633542 по договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ № 500 от 17.11.2014 г., сключен между
жалбоподателя, и МИРГ и е предвидено удължаване на срока за обработка на същата
Заявка за плащане с времето, необходимо за извършване на всички проверки по
случая от страна на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР по ДП № 136/2019
г., по описа на същата.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията за
изготвянето му.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, подадена
от страните, участващи в административното производство, чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/