Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 15.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1265 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.И.Й. с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция: с. П*, общ. Д*, ул. „*” № *, срещу НП № * г., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Д*, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуалния си представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Процесното Наказателно постановление е било съставено на 06.08.2019 г., след което е било изпратено за връчване на адреса на нарушителя в град Варна чрез „Български пощи“, като от известието за доставяне с № ИД PS 9300 00V5IU 5 се установява, че пратката не е била потърсена. Доколкото към преписката не са приложени никакви доказателства кога е посетен съответния адрес и как е установена невъзможността за връчване на адреса, за да се премине към изготвяне на обратната разписка, то не са налице и условията за приемане, че в случая е спазена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По делото не са налице безспорни доказателства, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, или че е променил същия без да уведоми по надлежния ред органите.

Действително в жалбата от нарушителя са посочени два адреса – в град В* и в с. П*. Съдът не споделя становището на въззиваемата страна, че адресът в с. Прилеп се сочи за първи път в жалбата, доколкото е видно, че самото НП, Констативния протокол и АУАН са изготвени във връзка с установено в с. П*нарушение.

Ето защо съдът приема, че на наказващият орган му е бил известен и този адрес, посочен в жалбата и въпреки това не са били положени нужните усилия за намиране на нарушителя и връчване на НП лично срещу подпис. В настоящия случай е следвало, чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е открит на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

В случая, административно-наказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на жалбоподателя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т. е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна:

На * г. във връзка с получен в ОБДХ Д*телефонен сигнал в с. П*, общ. Д* била извършена проверка, в хода на която в недвижим имот - нива, частна собственост, се установило, че Д.И.Й. е изхвърлил кланични отпадъци – кожи и вътрешни органи от заклани свине, негова собственост. Д.Й. притежавал лично стопанство, в което отглеждал тези свине. Установеното в хода на проверката били обективирано в Констативен протокол № 374/30.07.2019 г. /л. 7/, с който жалбоподателят е бил запознат по надлежния ред.

За констатираното нарушение на *** г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № * от същата дата, като актосъставителят посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът бил съставен в присъствие на двама свидетели на установяване на нарушението и в присъствие на самия нарушител, която собственоръчно е написал в акта, че е заклал три прасета според изискванията и предупрежденията на властите (кмета на с. П*). Оставил кожите в найлонови чували в собствената си нива, изчаквайки багера. Днес, *** г. багерът е щял да ги зарови, но някой е видял преди това кожите и е проявил „гражданска бдителност“. Кожите вече били заровени, както са щели да бъдат заровени и без „гражданска бдителност“. Подписал съставения АУАН, който му бил връчен по надлежния ред, както и бил уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такива не са били депозирани от страна на жалбоподателя до административно наказателният орган.

Въз основа на така съставения акт и на материалите в административно-наказателната преписка впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на актосъставителя П.Н., свидетелите И.Т. и М.Ш., присъствали при установяване на нарушението и на съставяне на акта, както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 58/06.08.2019 г.; копие от плик, с известие за доставяне. АУАН № 07/30.07.2019 г.; констативен протокол № 374/30.07.2019 г.; справка от БАБХ; Заповед № ОКД-14-02-1/27.07.2019 г.; Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата чл. 132, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност гласи буквално, че собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни са длъжни да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз;“.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочена конкретната правна норма, която се счита, че е нарушена от дееца.

Правната квалификация на нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна и не посочва конкретни задължения за отглеждане, предвижване и транспортиране на животните, а препраща към други правни норми, които регламентират изискванията към собствениците на животновъдни обекти. Несъмнено това изисква да се посочи конкретната правна норма, в която е предвидено съответното задължение при отглеждането, предвижването и транспортирането на животните, за да може да се изведе категоричен и несъмнен извод какво точно не е изпълнил нарушителят.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е определил прецизно правната квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние. От обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че нарушението се изразява в това, че Й. „е изхвърлил кланични отпадъци – кожи и вътрешни органи от заклани от него свине (негова собственост), отглеждани в личното му стопанство на територията на с. П*, общ. Добричка за лични нужди“. Както бе посочено, нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД предвижда, че: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: 3. спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз;“.

Кои точно са ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз в настоящия случай не става ясно в така протеклото административно-наказателно производство.

При така направените констатации за липса на посочена конкретна разпоредба, която не е спазена от собственика на животните и за извършено конкретно нарушение не може да се прецени действително ли е извършено последното и в какво се изразява то. Разпоредбите на чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН са императивни, тъй като са гаранция за правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност субект, който има право да узнае точно какво административно нарушение е обвинен да е извършил и обстоятелствата при които го е извършил, както и въз основа на какви доказателства, за да може адекватно да организира защитата си. Констатираното нарушение не е от категорията на пропуските, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не може да се санира в хода на съдебното производство. Предвид изложеното издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

От друга страна, в хода на производството по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените такива, беше установено, че жалбоподателят на посочената дата и място „е изхвърлил кланични отпадъци – кожи и вътрешни органи от заклани от него свине (негова собственост), отглеждани в личното му стопанство на територията на с. П*, общ. Д* за лични нужди“. Видно от обясненията му при съставяне на АУАН Й. не отрича стореното, както и в депозираната жалба не излага доводи в обратен смисъл на описаното в АУАН и НП поведение от негова страна.

В същото време обаче установеното и коментирано по-горе процесуално нарушение възпрепятства съда да отнесе поведението на нарушителя, установено в хода на производството по делото, към конкретна правна норма, вменяваща задължение за адресата, и да прецени дали са били изпълнение изискванията на материалния закон за установяване на нарушението и неговия автор.

Предвид гореизложеното съдът приема, че процесното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 58/06.08.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ – гр. Добрич, с което на Д.И.Й. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

 

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                             /Галя Митева/