определение

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, 46-ти състав състав в закрито заседание на 09.10.2019 год., в състав:

 

Районен съдия: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11873 по описа за 2019 год., намира следното:

 

 

            Производството по делото е образувано по молба от 25.07.2019 г. на А.Г.Х. срещу П.С.Д., с правно основание и с правно основание чл. 127а от СК за постановяване на решение заместващо съгласието на бащата детето Сияна Петкова Стефанова да напуска многократно пределите на Република България, придружавано от своята майка и да пътува в чужбина до навършване на пълнолетие, без ограничение на държавите които посещава и чл. 127, ал. 2 от СК, за предоставяне на родителските права по отношение на детето, родена на *** г. на молителката, определяне местоживеенето на детето при майката на адрес Кралство Белгия: Затегем, 9620, Леонс Рулсстраат 20/2012, за определяне на режим на личен контакт на детето с бащата, както следва: един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и през първата половина от пролетната ваканция, за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 300,00 лв., с падеж първото число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на молбата до навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето или до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването ѝ.

В исковата и уточняващата я молба се излага, че към датата на подаване на исковата молба детето Сияна Петкова Стефанова е установено трайно в Белгия, където посещава Основно училище Кралски Атенеум-033103. Сочи се, че понастоящем детето се намира именно в Белгия. Позовава се, че въпреки пребиваването на детето в Кралство Белгия, българското законодателство се явява по- благоприятно за разрешаване на въпросите, свързани с родителската отговорност, поради което се извежда, че българският съд е международно компетентен да разгледа делото.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище по същество на спора без да възрази по отношение на компетентността на сезирания съд.

Варненският районен съд, след като се запозна с искова молба и приложените писмени доказателства, намира, че не е компетентен да разгледа и реши въпросите свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката му, режима на лични отношения с родителя, комуто не са възложени родителските права и относно даването на разрешение, заместващо съгласието на единия родител детето да пътува извън пределите на страната по следните съображения:

В чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 е уредно общо право за компетентност на  съдилищата на държава-членка за разглеждане  делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран. Пророгация на компетентност е допустима в случай, че  ответникът по молбата изрично или по друг недвусмислен начин  приемем приеме компетентността на сезирания и съд и това е във висш интерес на детето (чл.12, ал.1 „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003).

В случая от представените към исковата молба- удостоверение за адресна регистрация на Сияна Петкова Стефанова и удостоверение за училище, издадено на 26.09.2019г., може да се направи извод, че детето не само пребивава в Белгия, но и е трайно установено в тази държава. Посещението на учебно заведение в страната несъмнено сочи на извод на установена връзка и социална интеграция в страната на пребиване. Там се намира и част от семейството му. Впрочем тази констатация на съда не се опровергава от изложеното от страните, вкл. от ответника, който почва, че детето се намира именно в Белгия.

Макар ответникът да не е оспорил компетентността на сезирания съд и следователно на приема компетентността, настоящият състав приема, че пророгацията на компетентност не е в интерес на детето по смисъла чл.12, ал.1 „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003. Със сезирането на настоящия съд не би се изпълнило условието за защита на най-висшия интерес на детето, като водещ критерий във всички производства, засягащи правата на дете. Възрастта на детето предполага то да бъде изслушано (т. 19 от премабюла на Регламент (ЕО) № 2201/ 2003), като неизслушването на детето съставлява основание за непризнаване на съдебното решение (чл. 23 от регламента). Изслушването на детето ако не невъзможно, ще е трудно осъществимо, предвид липсващото съгласие на бащата детето на пътува извън България. В случай, че детето бъде доведено от родителя за изслушване,  съвсем реална е възможността детето да не може да излезе от страната до постановяване на решение по чл. 127а СК. Съдействието на майката за изслушване на детето е под съмнение. От друга страна неизслушването на детето е основание за непризнаване на решението, което практически обезсмисля процеса.

На следващо място пребиваването на детето в Белгия съществено би затруднило изготвянето на социално проучване, което има определящо значение при произнасяне по въпросите за родителската отговорност. Съвсем не без значение, че при произнасянето по въпроса за издръжката българският съд би отчитал нуждите на детето и възможностите на ответника според икономическата обстановка в страната. Съдът ще следва да  се съобрази с утвърдените критерии и практиката на съдилищата при присъждане на издръжка. В този смисъл решението на съответния компетентен съд в Белгия би защитило в по-голяма степен финансовия интерес на дето, съобразявайки нуждите от издръжка по стандартите  за тази държава.

 С оглед на изложеното и като съобрази, че и пророгацията на компетентност не е интерес на детето, съдът намира, че образуваното производство следва да се прекрати.

Водим от горното и на осн.чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №11873/2019г. по описа на ВРС – 46-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: