Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./13.07.2021 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 137/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от ***с адрес: к.к.***, представлявана
от***– Председател, срещу Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 48, ал. 8, вр.
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за сумата от 1 240 лева, представляваща годишна парична
вноска за 2019 г. за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на искововете – 06.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията;
2. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
42 от Правилник за вътрешния ред в ***за сумата от 124 лева, представляваща
лихва за забава за заплащане на годишната парична вноска за 2019 г. за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост, начислена за периода
от 02.09.2019 г. до 05.01.2021 г.
Ищецът твърди, че ответницата е
собственик по наследство от***, починал на 18.10.2015 г., на недвижим имот , находящ се на адрес: к.к.***,
представляващ апартамент № 24, с площ от 88,07 кв.м., с идентификатор ***,
съгласно Нотариален акт вх.рег. № *** от 21.09.2007 г., акт № ***, том *** на
Нотариус ***. Сочи, че апартаментът е разположен в сграда с режим на етажна
собственост, която се управлява от Общо събрание и се представлява от
Председател.
Заявява, че на 13.07.2017 г. било
проведено Общо събрание на ***, като съгласно решение по т. 5 от дневния ред на
същото, размерът на паричните вноски за управление и поддръжка на общите части
на етажната собственост бил определен на 7,20 евро/кв.м. от площта на
апартаментите, заедно с прилежащите им общи части. Твърди, че съгласно чл. 42
от приетия на същото Общо събрание Правилник за вътрешния ред в етажната
собственост, заплащането на посочената вноска се извършва по следния начин: 50
% от сумата на 01.05. и останалите 50 % - на 01.09. на същата година, а
съгласно чл. 47 от Правилника /след решение по т. 2 от дневен ред на проведено
на 16.07.2019 г. Общо събрание/, при забава в заплащане на годишната вноска се
дължи лихва в размер на 10 % от размера на задължението.
В открито съдебно заседание ищецът не
се представлява. В депозирано писмено становище се поддържат предявените искове
като основателни. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, като се
оспорват представените протоколи от проведени Общи събрания на дати 13.07.2017
г., 12.07.2018 г. и 16.07.2019 г. Твърди се, че към същите не са представени
списъци на присъствалите лица, липсва индивидуализация на обектите в етажната
собственост, съответните идеални части на общите части в същата, кворум и
мнозинство при вземане на решенията. Оспорва се редовността на провеждане на
общите събрания. Направено е възражение за нищожност на решенията, като
противоречащи на закона и взети при липсата на законоустановените
кворум и мнозинство. Оспорват се претендираните суми
по основание и размер, като се сочи, че ищецът не е заявил какви разходи са
включени в тях. Оспорва се твърдението, че ответницата била уведомена за
задълженията си към ищеца, както и се твърди, че не са представени
доказателства за конкретно извършени разходи в полза на етажната собственост.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни и иска тяхното
отхвърляне. Претендира сторените разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот вх.рег. № *** г., акт № ***, том ***, на Нотариус ***,
се установява, че***, ЕГН **********, е придобил правото на собственост по
отношение на Апартамент № ***, с площ от 72,90 кв.м. и 88,07 кв.м. с общите
части, находящ се на трети жилищен етаж, при граници
хоризонтални: югоизток – апартамент № 23 на трети жилищен етаж и коридор;
югозапад – външен зид; североизток – апартамент № *** на трети жилищен етаж;
северозапад – външен зид; и вертикални: отдолу – апартамент № *** на втори
жилищен етаж и отгоре – апартамент № *** на терасовидния етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор***, с административен адрес: к.к.***, с предназначение: жилище, апартамент, на площ от 73
кв.м. по кадастрална карта, ведно с 2,711 % идеални части от общите части на
жилищна сграда с магазини с идентификатор *** застроена на площ от 628,65
кв.м., с разгъната застроена площ от 3 274,15 кв.м., находяща
се в УПИ № ***, по действащия ПУП на к.к. ***, Община
Несебър, Област ***, съответстващ на поземлен имот с идентификатор *** по КК на
град ***.
От Удостоверение за
наследници изх. № ***., издадено от Община *** Район ***, е видно, че***, ЕГН **********,
е починал на 18.10.2015 г., като единствен негов наследник е ответницата Л.Д.К.. Не се спори
по делото, че последната е приела наследството на своя наследодател.
Като писмено доказателство
по делото е приет Протокол № *** г. на Общото събрание на собствениците на *** от който се
установява, че годишната вноска за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост е определена в размер на 7,2 евро на кв.м. от съответния
обект. Съгласно т. 3 от дневния ред на ОС е приет Правилник за вътрешния ред в
ЕС, като чл. 42 от същия предвижда визираните ежегодни вноски да се заплащат на
два етапа: 50% от сумата на 01.05. и остатъкът – на 01.09. на същата година, а
чл. 47 – лихва за ненавременно заплащане на таксата в размер на 0,2% на ден от
закъснението, но не повече от размера на таксата.
От т. 2 от Протокол № ***
г. на Общото събрание на собствениците на ***е видно, че неустойката за забава за
заплащане на годишната такса е увеличена на 10%.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените искове с
правна квалификация чл. 48, ал. 8, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответницата е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост за процесния период; валидни решения на Общото събрание на ЕС
за събиране на парични вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата в рамките на процесния
период и на лихва за забава за заплащане на същите; размер на дължимата такса
за управление и поддръжка на общите части на сградата за процесния
период и на претендираната лихва за забава;
изискуемост на вземанията. Липсата на доказване на който и да е от фактите, разпределен в доказателствена тежест на ищеца, обосновава извод за
неоснователност на исковата претенция и води до нейното отхвърляне.
Разпоредбата на чл. 48, ал.8 ЗУЕС
посочва, че за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред
или с решение на общото събрание. Следователно, задължение за
поддържане на общите части на имоти, намиращи се в режим на Етажна собственост,
имат собствениците, ползвателите и обитателите, които следва да правят
ежемесечни вноски. Основанието за заплащането на тези ежемесечни вноски е
валидно взето решение на Общото събрание или правилник за вътрешния ред.
От събраните по делото писмени доказателства
– Уведомление по чл. 46б ЗУЕС и протоколи от проведени ОС на ЕС /№ 3/19.06.2017
г. и № 6/16.07.2019 г./ се установява, че за Управител и представляващ ***е
избран***, като липсват твърдения и доказателства решението за избор на
последния да е било оспорено по съответния ред, поради което и съдът намира, че
посоченото лице се явява надлежен управител на ЕС.
В настоящия случай се претендира заплащането на такси
за поддръжка и управление на общите части на сградата, намираща се в режим на
етажна собственост, от ответницата в качеството й на собственик на процесния обект. От приетите по делото нотариален акт и
удостоверение за наследници се установява, че Л.Д.К. е собственик на процесния
обект.
От съвкупния анализ на представените
писмени доказателства се доказва, че за процесната
2019 г. са взети валидни решения по реда на ЗУЕС от
Общо събрание на етажната собственост, по силата на които е определен размерът
на дължимите от собствениците и обитателите в ЕС вноски за поддръжка и управление на общите
части на сградата.
По своето естество решението на
общото събрание е формален акт, поради което подлежи на доказване единствено с
протокола, в който е обективирано. Така приетите
решения обвързват ответницата, тъй като ЗУЕС е
предвидил обвързващата сила на взетите решения на ОС на ЕС и спрямо
неприсъствалите на събранието етажни собственици, които не са проявили своята
воля.
В тази връзка, следва да се отбележи,
че по въпроса за характера на решенията на ОС на ЕС е постановено
Решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ВКС, I Г.О. Съгласно даденото
в него разрешение, решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове,
взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Налице е специална уредба относно процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е
основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални
основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност
не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД. Законосъобразността на
тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаване на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Извън определения от
закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е неприложимо принципът
нищожност да се установява без срок.
Съгласно така
даденото разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за нищожност и
незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тоест само в срока по
този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост,
независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност. По тези
съображения, възраженията на ответницата за нищожност и незаконосъобразност на
взетите решения на ОС на ЕС са недопустими, предвид уредения специален ред и
срок за оспорването им. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му,
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и
съда доказателствена сила /в този смисъл Решение № ***
г. по гр.д. № **** г. по описа на ВКС, ***./
С оглед на
това, съдът намира, че законосъобразността на взетите решения на общото
събрание на етажната собственост е извън предмета на настоящото производство.
Собствениците са длъжни да изпълняват решенията по реда на чл. 38 ЗУЕС, като в противен случай би
се обезсмислила нормативно установената процедура за атакуване на акта пред
съда, като реалното извършване на разходи не е предмет на изследване в
настоящото производство. Последното би имало отношение към разходването на
събраните средства, но не освобождава собствениците от задължението им
съгласно по ЗУЕС да заплащат дължимите
вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата.
Ответната страна възразява, че през
исковия период не е ползвала притежавания от нея недвижим имот, поради което не
дължи заплащането на разходи за етажната собственост. Следва
да се отбележи, че уведомление до управителя на ЕС не е поставено като част от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, за разлика с хипотеза
на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС. В първия случай е
достатъчно собственикът да обитава имота не повече от 30 дни за календарна
година, което предполага трайно отсъствие и именно поради това законодателят не
е предвидил като изискване уведомяване за отсъствието, което да е
предпоставка за освобождаването му от заплащане на разходите по управлението и
поддържането на общите части. Разпоредбата приравнява епизодичните или
краткотрайни посещения в имота с отсъствие на ползване на общите части, а
заплащането на разноски за поддържането и управлението им в хипотеза, при която
не се използват, би довела до неоснователно обогатяване на ЕС за сметка на
индивидуалния етажен собственик. Уведомление, че не се обитава имота не е
необходимо и предвид факта, че обикновено едно такова значително и трайно
отсъствие е видно и за останалите етажни собственици. За разлика от чл. 51, ал.
2 ЗУЕС, разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС предполага едно
по-трайно ползване на имота, което обективно изисква и ползване на общите
части, поради което поначало собственикът не е освободен от заплащане на
разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Именно защото отсъствието
му не е значително, същият следва да уведоми писмено управителя, като едва след
взето положително решение на общото събрание на ЕС задължението му за заплащане
на разходите не отпада, а се редуцира в половин размер.
Въпреки посоченото
обаче, пребиваването
в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година
представлява изгоден за ответницата факт, поради което и нейна е тежестта за
доказване на същия. В подкрепа на това твърдение по делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства от ответната страна, поради което релевираното
правоизключващо възражение следва да се приеме за
недоказано.
Поради изложеното, съдът намира
предявеният иск с правно основание чл. 48, ал. 8, вр.
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за доказан по своето основание. Съдът намира същия за
доказан и по размер, като съгласно валидно взетите решения на ОС на ЕС, дължимата такса за процесната 2019 г. е в размер на 7,20 евро на кв.м. върху
общата квадратура на имота. От приетите писмени доказателства по делото се
установява, че общата квадратура на процесния имот с
включените идеални части е в размер на 88,07 кв.м., поради което дължимата годишна
такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост възлиза
на претендираната такава от 634 евро или 1 240
лева.
В приетия Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост е определен срок, в който следва да се заплащат
дължимите такси за поддръжка и управление на етажната собственост, а именно: до
01.09. на съответната година, след който срок незаплатилите етажни собственици
изпадат в забава. По отношение на същата, с решение на ОС от 16.07.2019 г. е
определено обезщетение в размер на 10% от задължението, но не повече от размера
на годишната вноска, което в случая се равнява на претенцията от 124 лева.
По отношение на забавата съдът намира
за неоснователно възражението на ответницата за неуведомяване за взетите
решения на ОС, доколкото процесното задължение е
периодично и парично, поради което е носимо, а не търсимо, респективно ответницата и имала задължение да го
плати по седалището на ищеца до 01.09.2019 г.
По изложените съображения,
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, от които
100 лева – внесена държавна такса.
Ищецът е доказал и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, по отношение на което е
направено възражение за прекомерност от ответната страна. Съдът намира така направеното
възражение за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, при интерес от
1 000 лева до 5 000 лева минималното възнаграждение е 300 лева + 7 % за
горницата над 1 000 лева. Съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство, обстоятелството, че по същото е проведено
едно открито съдебно заседание, в рамките на което не е присъствал процесуалния
представител на ищеца, осъщественото от последния процесуално поведение,
намира, че съответно на всичко посочено е адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, до който размер такова следва да бъде присъдено в полза на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с адрес: к.к.***,
представлявана от***– ***, следните суми: сумата от 1 240 (хиляда двеста и
четиридесет) лева, представляваща
годишна парична вноска за 2019 г. за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост; ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 06.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 48, ал. 8, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС; както и сумата от 124 (сто двадесет и четири) лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
годишната парична вноска за 2019 г. за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост, начислено за периода от 02.09.2019 г. до 05.01.2021 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 42 от Правилник за
вътрешния ред в ***.
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***с адрес: ***, представлявана от***–
***, сумата от общо 500 (петстотин) лева – разноски за
настоящото производство, от която: 100 (сто) лева – внесена държавна
такса и 400 (четиристотин) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: