№ 177
гр. Плевен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20224400100859 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ГПК.
Постъпила е искова молба от И. И. Т. от с. **********, община
ЛЕВСКИ, Плевенска област, чрез пълномощникът му адв.Р. Н. Р. от АК-
Плевен против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с петитум: да
се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът И. И. Т. не
му дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от №
260143/22.02.2021г. по гр.д.№ 325/2015г. на Плевенски ОС, по който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218150400860 по
описа на ЧСИ Т. К. с район на действие –ПОС, а именно сумите : 41 534 лв.,
представляваща сбора от изплатени от ГФ обезщетения за неимуществени
вреди на увреденото лице Е. М. К. и на наследниците на М. Д. Л., вследствие
ПТП станало на 08.04.2007г. в с. **********, обл. Плевен, причинено от И. И.
Т., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
ИМ - 31.03.2015 год. до окончателното й заплащане, както и съответните
такси и разноски или общо сумата 75 356.20лв., поради факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът е получил на
1
09.09.2021год. покана за доброволно изпълнение изх. № 29847/19.08.2021 год.
от ЧСИ Т. К., с рег. № 815, район на действие ОС-Плевен по изпълнително
дело № 20218150400860. Твърди се, че делото е образувано срещу него, по
молба вх. № 26852/03.08.2021 год. на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, въз основа на
изпълнителен лист № 260143/22.02.2021год., издаден по влязло в сила на
25.10.2015год., Решение № 472/13.10.2015 год., постановено гражданско дело
№ 325/2015 год. по описа на Окръжен съд- Плевен, за принудителното
събиране на следното вземане: Олихвяема сума от 41 534 лв., представляваща
сбора от изплатени от ГФ обезщетения за неимуществени вреди на
увреденото лице Е. М. К. и на наследниците на М. Д. Л., вследствие ПТП
станало на 08.04.2007г. в с. **********, обл.
Плевен, причинено от И. И. Т., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на ИМ-31.03.2015 год. до окончателното й
заплащане, която към 19.08.2021 год. е 26 923, 75 лева лихви; 1871,36лева
неолихвяема сума; 187, 30 лева разноски по изп. дело, както и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с ДДС в
размер на 4893,80лева в полза на ЧСИ.
Ищецът твърди, че с поканата за доброволно изпълнение са му
наложени запори върху банковите сметки и вземания и е насрочен опис на
16.09.2021 гол, от 11:00 до 13:00 часа на движимите вещи в дома му. Ищецът
счита, че вземането на Гаранционен фонд, за което се води изпълнителното
дело, не съществува. Позовава се на изтекла погасителна давност, като излага
следните съображения : Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 117 от
ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за
погасяването му е всякога пет години. Съгласно даденото в т. 10 и т. 14 от ТР
№ 2/2013 по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, предприемането
на кое да е от посочените изпълнителни действия прекъсва давността:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение; проучването на имущественото състояние на
длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и др.
Вземането на ответника е станало изискуемо на 25.10.2015 год.- датата на
2
влизане в сила на Решение № 472/13.10.2015 год. След повече от 5 години
бездействие, на 22.02.2021год. по молба на ответника е издаден изпълнителен
лист № 260143, като последното не е действие прекъсващо давността. Едва на
03.08.2021 год. е подадена молбата за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ Т. К., с която е поискано и налагане на запор на банкови сметки,
трудово възнаграждение, възбрана на откритите недвижими имоти, опис и
продажба на имуществото на длъжника.Предвид обстоятелство, че за
погасяване на вземането на ответника е приложима 5-годишна погасителна
давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите, то последица
от бездействието на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД от дата на установяване на
вземането - 25.10.2015 год. до молбата за образуване на изпълнителното дело
от 03.08.2021 год., е погасяване на вземанията му по давност, което е
новонастъпило обстоятелство по см. на чл.439, ал.1 ГПК. Предвид това за
ищеца е налице правен интерес от установяване на недължимост на
посоченото вземане с оглед прекратяването на предприетото от ответника
принудително изпълнение.
В заключение, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да се установи недължимост на вземането, за което е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 325/2015г. на Плевенски ОС и за събирането на което е
образувано изп.дело № 20218150400860 по описа на ЧСИ Т. К., като погасено
по давност. Претендира се и заплащане на разноските по делото.Към исковата
молба са приложени следните писмени доказателства : ПДИ с изх. № 29847
от 19.08.2021 г. изпратено до И. И. Т. - заверено копие; Изпълнителен лист №
260143/22.02.2021 год., издаден по влязло в сила на 25.10.2015 год., Решение
№ 472/13.10.2015 год., постановено гражданско дело № 325/2015 год. по
описа на Окръжен съд- Плевен –копие и Молба за образуване на
изпълнително дело от 03.08.2021год., подадена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Гаранционен фонд", със седалище и адрес на управление
гр.София, представляван от изп.директори М. К. и С. С., чрез пълномощника
им адв.Я. А. от АК-Плевен. Ответникът е взел становище, че искът е частично
допустим само за сумите по издадения изпълнителен лист, а именно 41 534лв.
четиридесет и една хиляди, петстотин тридесет и четири лева, ведно със
законната лихва считано от 31.03.2015г. до окончателното й плащане, както и
3
за сумата от 1661.36 лв. деловодни разноски.Разликата до предявеният иск в
размер на 75 356.20 лв., се явява недопустим, тъй като, видно от Поканата за
доброволно изпълнение, това са суми представляващи такси по изп.дело №
860/2021г. на Частен съдебен изпълнител Т. К., с рег. № 815 на КЧСИ.
Въпреки, че сумата е включена от ищеца в общия размер на исковата му
претенция, тя не може да бъде предмет на производството по чл.439 от ГПК,
доколкото таксите не съставляват вземане на взискателя по изпълнителното
дело.Процесуалният ред за оспорването и установяването, че разноските по
изпълнението не се дължат, е друг - с жалба по реда на чл. 436 ГПК на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК против действията на частния съдебен
изпълнител.
По същество ответникът счита предявения иск за неоснователен -
към датата на образуване на изпълнителното дело, не са били налице нови
факти, които да обосноват завеждането на иска по чл.439 от ГПК.Счита, че
давността е било спряна в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. през
периода на обявеното в страната извънредно положение по силата на чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Твърди се, че
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в
„Държавен вестник" (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето.От 14 май 2020 г., след отмяна на извънредното
положение, се удължават с един месец: сроковете определени в закон, извън
тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са
свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти, т.е за времето от 13.03.2020г. до 14.06.2020г. не е
текла погасителна давност, поради което този периода следва да се изключи
при преценката на срока по чл.117 от ЗЗД.
С определение № 345 от 06.03.2023г. производството по делото е
прекратено частично – по отношение на исковата претенция за установяване
на недължимост на сумата 187.30лв. разноски по изп.дело и за сумата
4893.80лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради недопустимост на иска по
чл.439 ГПК в тази му част.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди
4
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, с искане да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, за
които е издаден изпълнителен лист № 260143 от 22.02.2021г., въз основа на
влязло в сила на 25.10.2015г. решение № 472/13.10.2015г. по гр.д. № 325 по
описа на ОС-Плевен, по който изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20218150400860 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на
действие ОС-Плевен, а именно:41 534лева, представляваща сбора от
изплатени от ГФ обезщетения за неимуществени вреди на увреденото лице Е.
М. К. и на наследниците на М. Д. Л., вследствие ПТП станало на 08.04.2007г.
в с. **********, обл. Плевен, причинено от И. И. Т., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ - 31.03.2015 год.,
изчислена на сума в размер 26 923.75лв. по изп.дело, както и разноски в
размер на 1871.36лв. или общо сумата 70 329.11лв., останала като цена на
иска след частичното прекратяване на производството по делото, поради
факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна
давност. Искът е допустим. Ищецът има правен интерес от търсеното
установяване - предпоставка за допустимост на иска, тъй като е заведено
изпълнително дело за принудително събиране на оспореното вземане и са
предприети принудителни изпълнителни действия срещу имуществото
му.Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК като
форма за искова защита на длъжника срещу изпълнението, е установяване
несъществуването на изпълняемото право на кредитора, за което му е издаден
изпълнителен титул, по който е започнало принудителното му изпълнение, по
причини, настъпили след приключване на производството, в което е издаден
акта, който се изпълнява.
Не се спори между страните, че ОС – Плевен е издал
изпълнителен лист № 260143 на 22.02.2021год., по влязло в сила на
25.10.2015год., Решение № 472/13.10.2015 год., постановено гражданско дело
№ 325/2015 год. по описа на съда, за принудителното събиране на следното
вземане: 41 534лева, представляваща сбора от изплатени от ГФ обезщетения
за неимуществени вреди на увреденото лице Е. М. К. и на наследниците на М.
5
Д. Л., вследствие ПТП станало на 08.04.2007г. в с. **********, обл. Плевен,
причинено от И. И. Т., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на ИМ - 31.03.2015 год. до окончателното и заплащане и
за деловодни разноски в размер на 1661.36лева.
Няма спор, че решението на съда е влязло в сила на 25.10.2015г.,
както е посочено и в изпълнителния лист, от която дата вземането срещу
ищеца по настоящото дело И. И. Т. е станало изискуемо. Няма спор, че до
завеждане на изп.дело № 20218150400860 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815,
с район на действие ОС-Плевен, ответникът Гаранционен фонд, в чиято полза
е присъдено вземането, не го е потърсил от длъжника И. И. Т..
Спорно е погасено ли е по давност вземането срещу ищеца за
сумата 70 329.11лв.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното : Видно
от приложеното копие на изпълнително дело № 20218150400860 по описа на
ЧСИ Т. К., то е образувано по искане на Гаранционен фонд София от
03.08.2021г. По искане на взискателя са предприети изпълнителни действия,
като длъжника /ищеца по настоящото дело/ И. И. Т. е получил на 09.09.2021г.
покана за доброволно изпълнение - за заплащане на посочените по-горе суми
както и на изтекла до момента законна лихва върху присъдената главница в
размер на 26 923.75лв. Частният съдебен изпълнител, по искане на взискателя,
е наложил запори върху банковите сметки на длъжника и е насрочил опис на
негови движими вещи. Тези обстоятелства също са безспорни между
страните. Ищецът, като длъжник по изпълнението е възразил, че не дължи
посочените суми на Гаранционен фонд, поради това че от датата на
изискуемостта на вземането до датата на образуване на изпълнителното дело
вече е била изтекла общата петгодишна погасителна давност и кредиторът е
изгубил възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане.
Възражението е основателно. С изтичането на предвидената в
закона погасителна давност, за длъжника възниква потестативното право да
откаже изпълнение на задължението си. Действително няма пречка
кредиторът да иска доброволно изпълнение на задължение, което е погасено
по давност, но не е да води дело за принудителното му събиране. За да се
погаси вземането на кредитора, е необходимо волеизявление от длъжника, че
иска да се възползва от тази възможност да откаже да изпълни, т.е. след
6
изтичането на погасителната давност длъжникът може или да се позове на
нея, или да си изпълни задължението, тъй като само по себе си изтичането на
срока не погасява вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в
случая това е 25.10.2015г. - датата, от която е влязло в сила съдебното
решение на Плевенски ОС. С изтичането на петгодишна давност /чл. 110 ЗЗД/
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
случая се касае за съдебно установено вземане и е приложима нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД съгласно която, ако вземането е установено със съдебно
решение, срока на новата давност е всякога пет години и започва да тече от
влизане в сила на съдебното решение, т.е. и относно вземането за лихви тя е
петгодишна. В конкретния случай този давностен срок изтича на
25.10.2020г., а както молбата за издаване на изпълнителен лист, така и
молбата за завеждане на изпълнителното дело са били подадена от ответника,
след изтичането на този срок, т.е предприети са действия за принудително
изпълнение след изтичане на погасителната давност. Предвид изложеното и
при положение, че длъжникът е възразил срещу изпълнението, позовавайки
се на давност, доводът му е основателен - вземането на Гаранционен фонд-
София е погасено по давност.
В тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които
твърди, че/все още/ притежава правото, т.е., че все още съществува
вземането, присъдено му по гр.д.№ 325/2015г. на ОС-Плевен и то не е могло
да се погаси по давност преди предприемането на действия за
принудителното му събиране чрез ЧСИ. Принципът, установен в чл.154, ал.1
ГПК, е, че на доказване подлежат само положителни факти. На ответника е
указано, че с оглед вида на търсената от ищеца защита, в доказателствената
тежест на ответника е да установи, че давността не е започнала да тече или че
е била прекъсната и поради това не е изтекла преди завеждане на
изпълнителното дело или други факти и обстоятелства, които да се
препятствали настъпването на твърдяния от ищеца факт – изтичане на
предвидения в закона давностен срок за погасяване на вземането.
В отговора на исковата молба се твърди, че давността е било
спряна в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. - през периода на обявеното
в страната извънредно положение по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
7
Народното събрание от 13 март 2020г. Сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването в „Държавен вестник" (13 май 2020 г.) на Закона за изменение
и допълнение на Закона за здравето. Дори при удължаване на срока на
погасителната давност с два месеца, поради прекъсването и по време на
извънредното положение, няма основание да се обоснове различен извод от
изложения, тъй като молбата за завеждане на изпълнителното дело е подадена
девет месеца след изтичане на петгодишен срок от влизане в сила на
решението, с което е присъдено вземането.
Поради изложеното, искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 260143 от
22.02.2021г., въз основа на влязло в сила на 25.10.2015г. решение №
472/13.10.2015г. по гр.д. № 325 по описа на ОС-Плевен, по който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218150400860 по
описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на действие ОС-Плевен, а именно:41
534лева, представляваща сбора от изплатени от ГФ обезщетения за
неимуществени вреди на увреденото лице Е. М. К. и на наследниците на М. Д.
Л., вследствие ПТП станало на 08.04.2007г. в с. **********, обл. Плевен,
причинено от И. И. Т.; сумата 26 923.75лв. - изтекла законна лихва върху
главницата от 41 534лв., считано от датата на завеждане на ИМ - 31.03.2015
год. до получаване на поканата за доброволно изпълнение; сумата 1871.36лв.
разноски по делото, или общо сумата 70 329.11лв., поради факт настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК ДТ в размер на 2813.16лв. и за
адвокатско възнаграждение на адв. Р. Н. Р., на основание чл.38, ал.2 от ЗА –
сумата 6 276.32лв, изчислени съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
БУЛСТАТ **********, **********, представляван от изп.директори М. К. и
С. С., че И. И. Т. от с.**********, община Левски, Плевенска област,
**********, с ЕГН ********** не дължи сумите, за които е издаден срещу
него изпълнителен лист № 260143 от 22.02.2021г., въз основа на влязло в сила
на 25.10.2015г. решение № 472/13.10.2015г. по гр.д. № 325 по описа на ОС-
Плевен, по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20218150400860 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на действие ОС-
Плевен, а именно:41 534лева, представляваща сбора от изплатени от ГФ
обезщетения за неимуществени вреди на увреденото лице Е. М. К. и на
наследниците на М. Д. Л., вследствие ПТП станало на 08.04.2007г. в с.
**********, обл. Плевен, причинено от И. И. Т., както и законна лихва в
размер на 26 923.75лв., считано от датата на завеждане на ИМ - 31.03.2015
год. и разноски в размер на 1871.36лв. или общо сумата 70 329.11лв., поради
факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, БУЛСТАТ **********, **********, представляван от
изп.директори М. К. и С. С. да заплати по сметка на Плевенски ОС ДТ в
размер на 2813.16лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, БУЛСТАТ **********, **********,
представляван от изп.директори М. К. и С. С. да заплати на адв. Р. Н. Р. от
АК-Плевен, за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца И. И. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
6 276.32лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,
БУЛСТАТ **********, **********, представляван от изп.директори М. К. и
С. С., че И. И. Т. от с.**********, община Левски, Плевенска област,
**********, с ЕГН ********** не дължи сумите, за които е издаден срещу
него изпълнителен лист № 260143 от 22.02.2021г., въз основа на влязло в сила
на 25.10.2015г. решение № 472/13.10.2015г. по гр.д. № 325 по описа на ОС-
Плевен, по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20218150400860 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 815, с район на действие ОС-
Плевен, а именно:41 534лева, представляваща сбора от изплатени от ГФ
обезщетения за неимуществени вреди на увреденото лице Е. М. К. и на
наследниците на М. Д. Л., вследствие ПТП станало на 08.04.2007г. в с.
**********, обл. Плевен, причинено от И. И. Т., както и законна лихва в
размер на 26 923.75лв., считано от датата на завеждане на ИМ - 31.03.2015
год. и разноски в размер на 1871.36лв. или общо сумата 70 329.11лв., поради
факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр.София, БУЛСТАТ **********, **********, представляван от
изп.директори М. К. и С. С. да заплати по сметка на Плевенски ОС ДТ в
размер на 2813.16лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, БУЛСТАТ **********, **********,
представляван от изп.директори М. К. и С. С. да заплати на адв. Р. Н. Р. от
АК-Плевен, за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца И. И. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
6 276.32лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11