Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260008, 02
март 2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на втори февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
559 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищци в производството са Н.Н.М., Г.Р.Н. и М.Р.Н., а ответник е дружество
„ДЕМЕТ“ ЕООД. Предявени в условията на активно субективно
съединяване са три иска с правна квалификация чл.200 от КТ за обезвреда
на причинени неимуществени вреди.
Твърди се, че ищците са наследници на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г.,
който към момента на смъртта си изпълнявал длъжността тракторист по трудово
правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор, сключен на
29.05.2018г., установяващ основните задължения и отговорности, между които и следните
: да изпълнява трудовите задължения в съответствие с установената трудова и
технологична дисциплина; да изпълнява стриктно всички задължения, които
произтичат от длъжностната му характеристика.
На 14.03.2019г. бил на работа и заедно с други работници били изпратени
от А. И. – отговорник на бригадата, да довършат пътя в обекта, в който
работели. Пострадалият взел моторен трион, влязъл в гората и започнал да реже
едно дърво. Отрязаният ствол отскочил, а коренището пропаднало, вследствие на
което ударило пострадалия, разбило черепа му и настъпила моментална смърт.
Ищците твърдят, че злополуката е трудова, което било установено с
разпореждане № 5104-19-20/19.04.2019г. на ТП на НОИ Сливен, тъй като се е
случила през време и във връзка с извършваната работа и този въпрос не подлежал
на преразглеждане.
Твърди се, че работодателят следва да обезщети наследниците на
починалия, както следва :
Ищцата Н.М. била негова съпруга, без сключен граждански брак,
следователно са съжителствали на съпружески начала. Били изградили щастлив
семеен живот, дълга и хармонична връзка, отгледали две деца – ищците Г. и М.,
много се обичали и подкрепяли, били познати в обществото като добро семейство и
отговорни родители. Ищцата Н.М. твърди, че загубата на съпруга ù се
случила в най-щастливите ù години, когато най-много се нуждаела от
неговата опора и подкрепа, много ù липсвал, тъй като той бил
най-близкият ù човек. Имали общи планове, а всичко се провалило със
смъртта му. Ищцата останала без опора, подкрепа и любовта му и до настоящия
момент продължавала тежко да преживява внезапната загуба. Изпитвала морални
страдания, скръбта от невъзвратимата загуба била огромна и неописуема.
Ищците М.Н. и Г.Н. също изживявали изключително тежко загубата на баща
си, който бил в добро здравословно състояние, деен и активен мъж и се грижел за
семейството. Поддържали много добри отношения помежду си, подкрепяли се и
взаимно си помагали. Изпитвали морални страдания, скръб, огромен шок и трагедия,
които щели да ги съпътстват през целия им живот. В резултат на търпените
страдания се влошило и здравословното и емоционалното им състояние.
Молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от ищците
25 500.00 лева, частично от 120 000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от момента на увреждането – 14.03.2019г., до окончателното
изпълнение на задължението. Заявяват претенции за присъждане на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата
молба. Оспорва се размера на претендираното обезщетение, като се
противопоставят следните възражения :
Между ищците и починалия не са били установени хармонични семейни отношения, а напротив ищцата Н.М. го
била изгонила от къщи, а другите двама ищци го биели, поради което пострадалият
се бил принудил да води живот на клошар и често да преспива във фабриката.
Търсеното обезщетения не било справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и от
гледна точка на съдебната практика, част от която се цитира.
Прави възражение за проявена от пострадалия груба небрежност, тъй като
не бил положил елементарно старание и внимание при спазване на правилата за
безопасни и здравословни условия на труд, което следвало да изключи
отговорността на работодателя, евентуално – да намали размера на обезщетението
поради съпричиняване.
Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените
разноски.
С определение № 71/08.04.2020 г. съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК
е конституирал дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ като трето лице –
помагач на страната на ответника по всички предявени срещу него искове.
Третото лице е подало становище, в което се възразява срещу редовността
на исковата молба, поддържа възраженията и оспорванията, направени в отговора
на ответника, вкл. възражението за прекомерност на исканите обезщетения, които
не отговаряли на критерия справедливост, както и възражението за
съпричиняване поради допусната груба небрежност (приел да изпълнява
несвойствени за длъжността му задължения, нито е имал необходимата
правоспособност). Оспорва се материалноправната легитимация на ищцата Н.М. да
претендира обезщетение, тъй като не била сред кръга от наследници на починалия.
Оспорва се твърдението, че е съжителствала на съпружески начала. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
С определение от 03.07.2020г,
постановено по реда на чл.140 от ГПК, са разрешени предварителните въпроси по
допустимостта на предявените искове и по редовността на исковата молба.
С протоколно определение от
13.10.2020г. съдът е допуснал увеличение на цената на всеки от предявените
искове на 100000.00 лв, частично от 120000.00 лева.
В съдебно заседание ищците се
представляват от адв. Б.К. от САК, преупълномощен от адв. П.К. от САК, който
поддържа предявените искове, съобразно изменения размер. Прави се искане съдът
да определи дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, върху което да бъде начислено ДДС, тъй като упълномощеният адвокат П.К. от
САК била регистрирана по ЗДДС. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. В писмената защита, депозирана
в определения по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, се развиват детайлни съображения
за основателността на предявените искове.
Ответникът се представлява от адв. М.Д.
***, който в съдебно заседание, а впоследствие и в писмената защита, поддържа
отговора и направените с него възражения и оспорвания. Разноските се
претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество „ДЕМЕТ“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в
село Тича, община Котел. В предмета му дейност са вписани покупка, преработка и
търговия с дървен материал, както и останалите обичайни дейности като
производство и търговия със стоки и друго имущество, търговско посредничество,
комисионна, превозна, спедиционна, складова дейност и пр. Управител и
представител на дружество е Х.Р.К..
На 27.09.2018г. третото лице – помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е
издало застрахователен сертификат към задължителна застраховка „Трудова
злополука“ № 3607180700R00355, според който „ДЕМЕТ“ ЕООД е застраховал
работниците по сключен трудов договор, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятието, принадлежащи към икономическа дейност
с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Покрити за три
застрахователни риска, вкл. и смърт на застраховано лице в резултат на трудова
злополука. Срокът на действие на застраховката е от 28.09.2018г. до
27.09.2019г.
На 29.05.2018г. между „ДЕМЕТ“ ЕООД и Р. Н. Н. бил сключен трудов договор,
по силата на който дружеството
възложило, а Р. Н. приел да изпълнява длъжността тракторист в звено
„дърводобив“ със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната
характеристика, срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 510лв,
при осемчасов работен ден. Уговорени са допълнителните плащания, размерът на
годишния отпуск и др. Работникът се е задължил да постъпи на работа на
30.05.2018г.
Неразделна част от трудовия договор е длъжностната характеристика за
длъжността тракторист, клас по НКП : оператори на машини, съоръжения и
транспортни средства, код по НКПД : 83412003. Според този документ, работата на
тракториста се свежда до управление на селскостопански машини при извършване на
земеделски работи или при превоз на товари от едно място до друго. Основните
задължения са изброени в петнадесет пункта и са свързани с правилната и
безопасната експлоатация на превозното средство. Посочено е, че работникът е
длъжен да изпълнява и задълженията, свързани с работата, възложени от прекия му
ръководител. В раздел ІІІ е очертано задължението на работника да спазва
утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на
труд.
Св. А. И. сочи, че тогава когато пострадалият не бил ангажиран с трактора,
му се възлагала и друга работа – да премести камион от едно място до друго в
двора на фабриката, както и да товари дърва.
Свидетелите, разпитани по инициатива на ищците, сочат, че пострадалият
доставял с камион дърва на местното население. Св. А. И. отрича да знае
пострадалият да е извършвал такава дейност.
На 14.03.2019г. пострадалият Р. Н. заедно с още четирима работници – св. Ю.
Х., Ш., Р. и М., били изпратени на обект в гората край село Тича. Св. А. И.
извършил преди това ежедневен инструктаж, разпределил им работата и им обяснил
какво трябва да работят. Св. А. И. обясни в съдебно заседание, че обектът на
посоченото място бил на привършване – трябвало да се доизсече дървесината,
планирана за сеч, и да се извози до фабриката в село Тича. Работникът М. и св. Ю.
Х. трябвало да режат дървета и така да отварят просека в гората. Работникът Ш.,
който карал булдозер, трябвало да минава през отворилата се просека и да
заравнява терена, като прави горски път. Пострадалият Р. Н. трябвало да извлича с трактора отсечените
дървета от трудно достъпните места до рампата, като ги закача на лебедка. На
този ден работниците носели с тях три резачки за дърва. По някое време сутринта
пострадалият взел една резачка и тръгнал с нея по просеката. Другите работници
изгубили визуален контакт с него. Чували само шума от резачката, докато
пострадалият режел дърво. По едно време шумът престанал и тъй като не видели
пострадалият да се връща, св. Ю. Х. тръгнал в посоката, в която бил отишъл
пострадалият. Видял го паднал на земята неподвижен. Резачката била близо до
него. Свидетелят се уплашил, върнал си при останалите работници и им съобщил
какво е видял. Обадили се по телефона на св. А. И., който отишъл на място, където
разбрал, че пострадалият е починал. Обадил се в полицията.
На 21.03.2019г. управителят на „ДЕМЕТ“ ЕООД подал до ТП на НОИ Сливен
декларация за трудова злополука.
С протокол № 5103-19-6 от 15.04.2019г. комисия, назначена със заповед №
1015-19-55/26.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ Сливен, приела на основание
чл.58, ал.4 от КСО и чл.8, ал.3 от Наредба за установяване, разследване и
отчитане на трудовите злополуки, че злополуката е трудова и е настъпила при
следните обстоятелства : на 14.03.2019г в 10:00 часа в отдел 146а на горския
фонд землището на село Тича при
извършване на земни работи по прокарване на горски път пострадалият Р. Н. рязал
повалено дърво с моторен трион и се предполага, че отрязаният ствол отскочил и
го ударил в лицето, като разбил черепа му и причинил смърт. Посочено е, че не
били установени причините на злополуката, както и допуснати нарушения на
нормативните актове, съответно лица, които да са допуснали такива нарушения.
Разпоредено е провеждане на извънреден инструктаж и запознаване на персонала с
настъпилата злополука.
Наследници на починалия са ищците М.Р.Н. и Г.Р.Н. – негови синове, родени
от съвместното съжителство с другата ищца Н.Н.М.. От свидетелските показания се
установява, че тримата ищци и пострадалият Р. Н. са живели като семейство,
въпреки че ищцата Н.М. и пострадалият не са били в граждански брак – имат деца,
съградили са общ дом, възприемат се от близки и познати като семейство.
По делото се изнесоха твърде повърхностни и схематични по същество
свидетелски показания за живота на семейство (така условно ще бъде наричано
по-долу) преди и след смъртта на Р. Н.. Починалият Р. Н. е родом от село до
град Сливен. От показанията на св. Т.К. стана ясно, че през 1991г. семейството
живеело в село Маленово близо до град Ямбол, където Р. Н. работел като дояч в
кравеферма, както и като тракторист. Децата – ищците М.Н. и Г.Н., са родени
съответно през 1990г и 1992г. В това село са живеели за период, който не се
установи по делото, след което са се преместили в село Тича, където заживели в
наследствена на ищцата Н.М. къща. Пострадалият Р. Н. на няколко пъти започвал
работа в ответното дружество и напускал. Ищцата Н.М. също работела известно
време там – на някакви плоскости. Синовете им от повече от десет години живеят
и работят извън село Тича – ищецът Г.Н. в чужбина, а ищецът М.Н. – в Слънчев
бряг, но през последната година живеел в село Тича и работел в дърводобива.
Известно време преди датата на смъртта ищцата Н.М. не работела, тъй като имала
някакъв здравословен проблем. Свидетелите предполагат, че е разчитала на
починалия и на синовете си да я издържат.
Отношенията в семейство са трудно установими от свидетелските показания.
Св. Т.К. сочи, че когато ги е виждал заедно, не е имало проблеми, сядали,
хапвали, пийвали, а когато говорел в пострадалия по телефона, го питал за
децата и той му казвал, че редовно се чували и че децата били добре.
Свидетелите А. П. и Х. Б. твърдят, че хубаво си живеели, разбирали се и се
обичали.
Свидетелите безпротиворечиво сочат, че пострадалият е употребявал редовно
алкохол. Св. К. твърди, че пиел като всеки нормален човек, което обобщение е
твърде разтегливо. Св. Х.Б.е по-конкретен в показанията си, тъй като лично бил
продавал алкохол на пострадалия. Този свидетел твърди, че пострадалият си
купувал ракия и бира почти всеки ден. В тази част показанията му се
потвърждават от тези на св. Ю. Х., който казва, че пиел „баячко“ – по 2-3-4
ракии едновременно с бира. Св. Ю. Х. твърди, че чувал скандали в семейството
им, но те били като във всяко друго семейство. Имало случаи пострадалият да не
се прибира вкъщи, а да преспи в камиона в двора на фабриката. Като цяло, го
описват като тих и спокоен човек, който не обичал шумните компании. Св. Х. Б.
сочи, че пострадалият си купувал алкохол и сядал сам на някоя пейка да пие, а
през почивните дни отивал в гората. Същият този свидетел заявява, че
пострадалият имал вид на човек, който го мъчи някакъв проблем. Често се
случвало да пазарува, без да плаща веднага, защото иначе семейството щяло да
гладува. Споделил бил преди около три години с св. Ю. Х., че синът му
(свидетелят не уточни кой от двамата сина) му нанесъл побой, имал и синини на
лицето.
Св. А. П. и Х. сочат, че след
смъртта Н.М. ходи на гроба и плаче, а момчетата говорят за баща си и не могат
да го забравят.
Горната фактическа обстановка съдът изгради след анализира всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетели бяха
подложени на критичен анализ, при съобразяване с особеността им като средство
за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти. Внимателния им прочит налага извод за липса на съществено противоречие
досежно относимите към спора факти, а впечатлението за противоречивост се дължи
по – скоро на съжденията на свидетелите за определени факти и собствената им
интерпретация на тези факти, без да са налице основания за съмнение в
достоверността на изложените факти. Съдът кредитира и всички представени по
делото писмени доказателства и ги цени, съобразно доказателствената сила, която
им придава ГПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съобразно доказателствената тежест, разпределена от материалноправната
норма, за да възникне
имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинени вследствие
на настъпила трудова злополука неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК следните елементи от фактическия състав : трудова злополука, вреда, водеща
до неблагоприятни последици – болки и страдания, както и
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди.
Обезвредата винаги се търси по реда
на чл.200 от КТ, който изключва приложението на чл.49 от ЗЗД.
Спорът е трудов по смисъла на чл.357
от КТ, поради което независимо от цената на предявените искове, е родово
подсъден на районен съд като първа инстанция – чл.104, т.4 от ГПК.
Имуществената отговорност на работодателя е за тези причинените
болки и страдания, които са закономерна, естествена, необходима, присъща,
адекватна последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието.
Отговорността е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия –
при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността би отпаднала само при умишлено самонараняване. При
съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност отговорността на
работодателя може само да бъде намалена. По делото няма доказателства пострадалият умишлено да се самонаранил,
поради което правоизключващото възражение на ответника се явява лишено от
основание.
Злополуката, при която е загинал Р. Н., е трудова, тъй като се е случила по
време на работа. Установена е по реда чл.58 от КСО и съдът, който разглежда
последиците от злополуката, е длъжен да приеме, че тя е трудова. По това
обстоятелства не се оформи спор.
Ищците, които са предявили настоящите искове, твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Р. Н.. С ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК, е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППл № 4 от 25.05.1961 г., и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки. В т.2 от ППл № 4 от 25.05.1961 г. е посочено, че при смърт на пострадалия при непозволено
увреждане, каквото е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без
оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от
което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик, има право на
обезщетение за преживените морални страдания от смъртта
му. Следователно ищците по делото са легитимирани да търсят обезвреда на
причинените им щети, претърпени от всеки от тях в резултат на смъртта на Р. Н..
Тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди, то следва да се
определи по справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД, тъй като КТ не урежда
специален ред за определяне на това обезщетение. При определянето на паричния размер на обезщетението
съдът трябва да вземат предвид обстоятелствата, посочени в ППл № 4/1968 г.,
но също така обществено-икономическите условия в страната. Справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в
сходни хипотези – такова е
тълкуването в редица актове на ВКС, постановени в производство по чл.290 от ГПК, което се споделя от настоящия съдебен състав – решение № 139 от 9.10.2020 г. по гражд. дело № 873/2020 г,
IV г. о; решение № 163/01.07.2016 г. по гражд. дело № 411/2016 г.,
ІV г. о; решение № 140 от 24.07.2013 г. по гражд. дело № 1328/2012
г., III г; решение № 177 от 27.10.2009 г. по търг. дело № 14/2009 г.,
II т.о; решение № 66 от 12.03.2015 г. по гражд. дело № 5839/2014 г,
IV г. о. и др.
Правнорелевантни са обстоятелствата,
при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стресът на близките му
от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия,
грижите, които той е полагал за семейството си, страданията на неговите близки
от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална
подкрепа в особено завишена степен.
По делото липсват данни за създадена особена близост между пострадалия и
ищците, особено със синовете му. Не се изнесоха данни синовете да са преживели
по особено мъчителен начин загубата на баща си. Извод за хармоничност в
отношенията между баща и синове не може да се извлече и от показанията на св. Т.К.,
който неопределено заявява, че когато се били събирали, сядали, хапвали и
пийвали. Този наблюдения на свидетеля са обясними с оглед на ситуацията, за
които излага данни, тъй като е житейски обяснимо членовете на семейството да
пазят приличие в присъствието на гости. В тази връзка следва да се съобразят
по-конкретните показания на останалите свидетели, сочещи за злоупотребата с
алкохол и за нанесено от страна на един от синовете физическо насилие спрямо
пострадалия. От показанията на свидетелите може да се извлече извод за създадено
напрежение вътре в семейството по повод алкохола и е обяснимо синовете да са се
противопоставяли и да са правили опити, вкл. и чрез използване на физическа
сила (без съдът да обсъжда доколко това е оправдано), да мотивират пострадалия
да преустанови пиенето. В контекста на изложеното, съдът намира за достоверни
показанията на св. Хюсеин Бобаисмаилов, че през почивните дни пострадалият си
купувал алкохол и отивал в гората, за да го пие там на спокойствие. Правилно
този свидетел отбеляза, че едва ли пострадалият е ходел да събира гъби и билки,
тъй като никой не отива в гората за гъби и билки, носейки бутилка ракия и
бутилка бира. Най-логичното обяснение на това поведение е било нежеланието му
да провокира скандали вкъщи, ако пие в присъствието на домашните си. Пак по
същите причини се е случвало да пренощува в камиона в двора на фабриката, за
което свидетелства Генчо Вълков, а св. Ю. Х. обобщава, че ако предната вечер са
се карали, не се прибирал вкъщи. Съдът обаче не може да се съгласи с тезата на
ответника, че пострадалият бил изгонен от къщи и водел живот на клошар, тъй
като нито един от свидетелите не излага такива данни.
Все пак от показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ищците,
може да се направи извод, че ищцата Н. М. страда от смъртта на пострадалия –
плаче и ходи на гроба му. Дори и да е имал зависимост от алкохола,
постарадалият до смъртта е живял заедно с ищцата. Съжителството им е продължило
около 30 години, имат двама сина и заедно са съградили дом. Отношенията им са
били основани на търпимост, компромиси и взаимни отстъпки, довели до положение,
при което и двамата съжители са изключили възможността за раздяла. Сложилите се
отношения са били взаимно приемливи и за двамата, поради което са били
устойчиви във времето. Със смъртта на пострадалия, ищцата е останала без
човека, с когото е изживяла 30 години от живота си и който е баща на децата
ù, разчитала е на него за подкрепа, вкл. и за издръжка. Празнината,
която пострадалият е оставил след себе си, ищцата трудно би запълнила скоро.
Нито един от свидетелите не сочи пострадалият да е бил агресивен към
семейството си, независимо че е злоупотребявал с алкохол, дори напротив,
заявяват, че бил много спокоен човек. Св. Х. Б. твърди, че вършел всякаква
къщна работа, обичайно присъща на жената в семейството – готвел, перял, сеел
градината.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен страдащият и емоционално да бъдат потиснати, до известна степен, изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. Размерът на
обезщетението, от друга страна, не следва да служи като източник на
неоснователно обогатяване и на неследващи се доходи.
Прегледът на съдебната практика сочи, че за смърт, настъпила през периода
2017г – 2019г., на близките лица се присъждат обезщетения в диапазона между
60000.00 и 100000.00 лв – например решение № 139 от 9.10.2020 г. на ВКС по гражд. дело № 873/2020 г.,
IV г. о.; решение № 304 от 23.10.2020 г. на ОС - Сливен по въззивно гражд. дело № 596/2020г; решение № 260005 от 15.01.2021 г. на РС Свиленград по
гражд. дело № 616/2020г; решение № 780 от 3.08.2020 г. на РС Добрич по гражд. дело № 4649/2018г.; решение № 261790 от 23.12.2020 г. на РС Варна по гражд. дело № 3434/2020 г; решение № 115 / 16.04.2020 г. на ОС Стара Загора по въззивно гражд. дело № 1042/2020 година. Прочитът обаче на тези съдебни актове сочи, че
обезщетения в посочените размери са били определени при доказана от ищците
дълбока емоционална близост с починалия и силни по интензитет и продължителни
по време болки и страдания от загубата на близкия човек. Настоящият случай не
разкрива типичната за този вид дела фактология, поради което съдът определя на
ищцата Н.М. обезщетение в размер на трикратно по-ниския от обичайното, а именно
20000.00 лева.
Относно обезещетението, което следва да се присъди на ищците Г.Н. и М.Н. :
Тези двама ищци не доказаха да са претърпели болки и страдания от смъртта на
баща си. Болките и страданията са субективни преживявания, за които може да се
съди от други проявили си в обективната действителност положителни факти.
Такива доказателства не бяха ангажирани, в изпълнение на разпредената
доказателствена тежест. Не се доказа, че пострадалият се е грижел за тях, че
моралните им страдания и скръбта били огромни и неописуеми и ще ги съпътстват
през целия им живот, че загубата се била отразила на здравословното и
емоционално им състояние. По аналогия съдът следва да приложи разпоредба на §
95 от ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018г.), според която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а,
ал.4 от КЗ (ищците Г.Н. и М.Н. попадат в
този кръг лица) се определя в
размер до 5000 лв. Този размер е
донякъде ориентир и въпреки че еднозначно в съдебната практика по искове по КЗ
се приема, че ограничението не е обвързащо, то съдът в настоящия случай го
прилага затова защото твърденията не са доказани по правилата на чл.154 от ГПК,
но пък сигурно тези двама ищци са преживели някакви болки, които следва да се
съизмерят с посочения в КТ лимит.
Неосноснователно е релевираното от ответника възражение за допусната от
пострадалия груба небрежност, която би довела само до намаляне на
обезщетението, но не и до отпадане на отговорността на работодателя. Възразява
се, че пострадалият бил допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като самоволно предприел да изпълнява работа, която не е част от трудовите му
функции.
В множество решения на ВКС, вкл. и такива постановени по реда на чл.290 от ГПК, е изяснен смисълът на понятието груба небрежност. В решение № 178 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2017 г.,
III г. о., са изложени
следните мотиви : „Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица (добрият
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването ù. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има
своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са
критериите за намаляване на обезщетението“.
Изложеното тълкуване, отнесено към спецификата на процесния случая, не сочи
на проявена от пострадалия работник груба небрежност. Св. Ю. Х. сочи, че Р. Н.
взел една резачна машина и тръгнал сам, за да реже дървета покрай просеката.
Следователно извършваната работа по рязане на дървета, дори и да не му е била
разпоредена от прекия му ръководител – св. А. И., е извършвана в интерес на работодателя. Ирелевантно е обстоятелството
дали загиналият работникът сам, без нареждане от св. И., се е включил в
осъществяване на работата по рязане на
дървета, която е била възложена на други двама работници – М. и св. Ю. Х.. В
тази връзка съдът следва да отбележи следното : вярно е, че Р. Н. е бил
назначен на длъжността тракторист, без обаче да са представени доказателства,
че се е запознал с длъжностната характеристика, очертаваща основните
произтичащи от длъжността задължения и отговорности. Представената с отговора
длъжностна характеристика носи само подписа на М. К., която я е утвърдила на
30.03.2018г., но не и подписа на работника. Съдът намира сериозни основания да
се съмнява в достоверността на изложеното от св. А. И., че само Ю. и М. са били
работниците, които е следвало да режат дърва, защото петте работниците са
тръгнали към гората не с две машини за рязане, а с три, като третата би била
излишна, ако това, което твърди свидетелят, е вярно. Няма доказателства дали на
този ден работниците са били инструктирани по реда на Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането
на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, тъй като за извършване на инструктажа
се предвижда специална писмена форма и доказването му със свидетелски показания
е недопустимо. В аспекта на
изложеното съдът приема, че като е извършвал рязане на дърво, загиналият работник е действал добросъвестно, в
интерес на работодателя, без да му е била изяснена непосредствената опасност за
живота и здравето му, т. е. не е бил инструктиран относно изискванията
относно безопасността на труда. Няма обективни
данни, сочещи, че пострадалият е допуснал някакви съществени отклонения от
правилата за работа с моторната резачка, което доказване донякъде е и
невъзможно, тъй като другите работници не са били покрай него, за да имат преки
възприятия от начина му на боравене с машината. Поради тази причина е изключена възможността
работникът да е действал при груба небрежност, т. е. да е съзнавал, че може да
настъпят вредоносни за него последици и да е предвиждал абстрактната възможност
да бъде причинено увреждането. Следователно, той не е действал нехайно,
несъобразително, а напротив – добросъвестно и изключително в
полза на интереса на работодателя.
В обобщение, искът, предявен от ищцата Н.М., е основателен до 20000.00
лева, а исковете, предявени от ищците Г.Н. и М.Н. – до 5000.00 лева за всеки от
тях. За разликата исковете подлежат на отхвърляне.
Законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с
начален момент 14.03.2019г., когато е настъпилата трудовата злополука.
Работодателят е изпаднал в забава за плащане и без покана – чл.84, ал.3 от ГПК,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.212 от КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност
на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се
прилага гражданският закон. Отговор в
посочения смисъл е даден с решение № 441 от
8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о.
По претенциите за разноски :
Адв. П.К. е сезирала съда с искане да определи адвокатското възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че е оказала безплатна правна помощ
на ищците като материално затруднени. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед изхода от спора, възнаграждението следва да бъде определено в размер, съобразно с уважената част от исковите претенции. За уважената част от иска, предявена от ищцата Н.М., е
приложим чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, според който минималното възнаграждение
е 1130.00лв (1356.00лв с ДДС), а за другите двама ищци – чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, и изчисленото по този ред минимално възнаграждение е 580.00 лв
(696.00лв с ДДС). Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, и по тази причина минималните възнаграждения се явяват справедливи и обосновани. Основателно е искането на адв. К. върху определените
възнаграждения да се начисли ДДС, тъй като представя удостоверение
регистрацията ù по ДДС. Безпротиворечиво се приема в съдебната практика,
че при присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран
по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС, доколкото
предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват
облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за
процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда
по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв ред. Изчислено по този
начин, възнаграждението, което ответникът следва да заплати на адв. П.К.,
възлиза на общ размер 2748.00 лв.
Претенцията на ответника за разноски е частично основателна. Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. С договора за правна помощ е уговорено адвокатско възнаграждение
в глобална сума в размер на 12000.00 лв, без да се диференцира плащането за
защитата срещу всеки един от трите предявени срещу ответника иска, поради което
съдът приема, че е по равно – по 4000.00лв. Представени са доказателства, че
банковата сметка на „Адвокатско дружество – Д. и Данчева“ е била заверена с
посочената сума. Възражението на пълномощника на ищците за прекомерност е
основателно. Заявената част от вземането е 100000.00 лв, следователно
минималният размер на възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, т.5
от Наредбата и възлиза в размер на 3530.00 лв. Както вече
беше посочено по – горе, липсват основания за присъждане на възнаграждение над
минимума, поради което съдът редуцира възнаграждението до минимума от 3530.00
лева, от който ще присъди в полза на ответника частта, съразмерна на
отхвърлената част от исковете. Следва да се уточни, че отговорността за
разноски е законова последица от призната с решението неоснователност на
исковата претенция и не се осъждествява с привилегията да не се заплащат такси
и разноски при водене на делото, която е установена за определена категория
ищци, между които попадат и ищците по делото. Ищцата Н.М. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника 2824.00 лева, а другите двама ищци – по 3353.50
лв. Претенцията за разликата подлежи на отхвърляне.
В тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважения
размер на исковете – 800.00 лв такса върху иска, предявен от Н.М., и по 200.00
лв – върху исковете, предявени от другите двама ищци, общо в размер на 1200.00
лв. Държавната такса върху отхвърления размер на исковете остава за сметка на
бюджета на съдебната власт.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.200 от КТ
„ДЕМЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Тича, община
Котел, ул. Георги Димитров 95, представлявано от Х.Р.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.М.,
ЕГН **********,***, сумата 20000.00 (двадесет хиляди) лева, частично от
120000.00 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г.
в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от
14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за
разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.200 от КТ „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Р.Н., ЕГН **********,*** 15, сумата 5000.00 (пет хиляди) лева, частично от
120000.00 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г.
в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от
14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата
до пълния му предявен размер 100000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.200 от КТ „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ
на М.Р.Н., ЕГН **********,***, сумата 5000.00 (пет хиляди) лева, частично от
120000.00 (сто и двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р. Н. Н., починал на 14.03.2019г.
в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от
14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за
разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град София 1000, район Триадица, ул. Позитано 5, представлявано от
изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, като трето лице –
помагач на страната на ответника „ДЕМЕТ“ ЕООД по всички предявени срещу него
искове.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв
„ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Д. С.-К., сумата 2748.00
лева (две хиляди седемстотин четиридесет и осем лева), представляващо
определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищците Н.Н.М., Г.Р.Н. и М.Р.Н..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Н.М., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни,
сумата 2824.00 лева (две хиляди осемстотин двадесет и четири лева),
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г.Р.Н., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 3353.50 лева (три хиляди триста
петдесет и три лева и петдесет стот), представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Р.Н., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 3353.50 лева (три хиляди триста
петдесет и три лева и петдесет стот), представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ДЕМЕТ“ ООД, с посочени данни, за разноски за
разликата до пълния ù размер от 12000.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Котел сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева,
представляващи окончателна държавна такса върху уважения на предявените срещу
него искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :