Решение по дело №1744/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Синати ЕООД с.Кошарица, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Ж.Б.-Н. ***.

Ответник по жалбата е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-313-0096612/08.09.2023г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – щанд за бърза закуска Фрай Порт с адрес гр.Поморие, ул.П.К.Яворов 46, срещу клуб Немо, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 25.08.2023г. в 19.05 часа е извършена проверка на търговския обект – извършена е контролна покупка на минерална вода на стойност 1.50лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство.

В жалбата се правят подробни оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за незначителност на случая и липсата на съответни мотиви при определяне продължителността на принудителната административна мярка. Сочат се допълнителни обстоятелства, които според жалбоподателя са основания да се приеме, че наложената ПАМ е несъразмерна на нарушението (ако изобщо е налице такова) и стои в разрез с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата с представено писмено становище. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на всички процесуални изисквания, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.

Представен е препис от индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-313-0096612/08.09.2023г. на ответника, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0096612/25.08.2023г. В обстоятелствената част на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по протокола.

Представен е заверен препис от протокол за извършена проверка № 0096612/25.08.2023г., от който се установи, че на същата дата в 19.05 часа е извършена проверка на търговски обект щанд за бърза закуска Фрай Порт с адрес гр.Поморие, ул.П.К.Яворов 46, срещу клуб Немо, стопанисван от жалбоподателя. Извършена е контролна покупка на една минерална вода на стойност 1.50лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство. По-нататък при проверката инспекторите констатирали, че лицето не е регистрирано по ЗДДС; средния дневен оборот е 93.96лв. Констатирана е касова разлики в размер 1.50лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.

Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което представлява официален документ, установяващ отразените в него обстоятелства. Самата контролна покупка и неиздаването на касова бележка за нея не се оспорват от жалбоподателя.

Приложен е и препис от издаденото в тази връзка НП № 724081-F723776/07.09.2023г., с което на Синати ЕООД е наложена имуществена санкция 700лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Във връзка с направеното в тази насока възражение следва да се отбележи, че съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал приложената по делото заповед за оправомощаване), така и началниците на отдели (каквато длъжност заема ответника съобразно представената заповед за преназначаване). Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана относно наличието на фактически и правни основания за нейното издаване.

Правилно е приложен материалният закон относно наличието на основания за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, при плащането на стоката. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката. По-конкретно е без значение обстоятелството дали нарушението е първо за търговеца. Подобно обстоятелство би имало значение при преценка предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност, но законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка не предполагат такава преценка. Несъстоятелни са в тази връзка и оплаквания, свързани с производството по установяване и наказване на визираното в ПИП административно нарушение. Последното се развива самостоятелно, а предвиденото в чл.187 ал.4 от ЗДДС предсрочно отпадане на наложена ПАМ при плащане на наложената имуществена санкция не е защитено право на нарушителя, а уредена правна възможност.

Основателни са оплакванията за немотивираност на заповедта в частта относно определяне продължителността на ПАМ и съответствието на тази част от заповедта с целта на закона, респективно с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.

При установено наличие на материалните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ за органа възниква задължение да издаването на заповед в този смисъл, като определените от закона предели на мярката (до 30 дни) следва да се индивидуализират от органа спрямо конкретния случай. Тази индивидуализация е дейност на органа, осъществявана при условията на оперативна самостоятелност. Последното обаче не означава произволно посочване на срок, при липса на каквато и да е възможност адресата да получи защита. Необходимо е определянето на продължителността на мярката да е съпроводено с изложение на съответстващи мотиви. В случая това изискване на е изпълнено – изложените мотиви са общи и сочат необходимостта от осъществяване на фискален контрол върху стопанската дейност в страната. Конкретните установени обстоятелства (относно случая и в по-общ план дейността на жалбоподателя, изложени по-горе) не могат да обосноват логичен извод за определяне размера на срока към средния. Нерегистрирането по съответния ред на една продажба на стойност 1.50лв., при липсата на установени други релевантни обстоятелства, по никакъв начин не обосновава възприетия от органа обобщен извод, че „създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита“. Затова съдът прие, че оспорената заповед е издадена при наличие на основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Оспорването е основателно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК заповедта следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Синати ЕООД с.Кошарица, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-313-0096612/08.09.2023г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: