Мотиви
към присъда № 31 / 22.Х.2019г.,постановена по НЧХД № 274 по
описа на Харманлийски районен съд за 2018г.
Обвинението против подсъдимия К.Б.К. ЕГН ********** ***, е за това,
че :
На 22.ІV.2018г. в с.Свирково,
общ.Симеоновград, обл.Хасковска, причинил на Р.А.Н. ЕГН
********** *** лека телесна повреда, из-разяваща
се в контузия на главата, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание-то,
охлузване на носа и счупване на костите на носа, причиняващи разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130
ал.1 от НК.
Частната тъжителка е предявила
срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 5000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - физически болки и морални страдания в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, който е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
Подсъдимият К.Б.К. е българин, български
гражданин, неже-нен, осъждан, с основно образование, род. на 29.VІІІ.1994г. в
гр. Харманли, живущ *** ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението. Заявява,
че въпросната вечер се скарал с момиче на име Цветелина , при което тъжителката
Н. му нанесла удар с юмрук в ребрата от ляво. Той отвърнал, и я ударил с шамар
по лицето от който тя паднала на земята и се ударила, при което от носа и
потекло кръв.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства : обяснения на
подсъдим ,показания на свидетели, съдебно- медицински експертизи и
писмени мате-риали прие за установено следното:
На 22.ІV.2018г. в с.Свирково тъжителката Н. със сестра
си- св. М Н. седнали да пият кафе. В
последствие при тях седнала тяхна позната на име Цв а, а по-късно и сестра й
св. Ви . На съседната маса на заведението седял подсъдимия К.. По някое време
подсъдимия започнал да вика и крещи по ад-рес на св. С а , с която преди време
поддържали връзка. Сестрата на св.Ст а направила забележка на подсъдимия да
престане , при което той започнал да крещи по нея и да я обижда, както и да
дърпа св. Стоянова.
В опит да преустанови свадата и разтърве дърпащите се,
тъжителката Н. се намесила и ударила с ръка подсъдимия в областта на лявата
половина на гръдния кош. Той от своя страна, се обърнал към нея и след като я
попитам защо го е ударила , и нанесъл удар с юмрук в лицето - в носа . От
удара потекла кръв от носа на
тъжителката и тя паднала на земята. Веднага около нея се събрали намиращите се
наоколо хора , за да и помогнат . Виждайки това подсъдимия К. се прибрал в дома
си .
Междувременно за случилото се били уведомени родителите
на тъжителка-та – св. М , както и служители на ПУ Симеоновград: св. А.И. и Ва Д. ***: св. Н.Г. и Т.А.. По настояване на
медицинското лице, тъжителката била откарана с линейка да МБАЛ Хас-ково за
лечение , където останала 7 дни.
От приобщената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 5/19г. се установява , че на 22.ІV.2018г. ,в
следствие на нанесен удар подсъдимия К. е получил : Контузия – болка , в лявата
половина на гръдния кош, което е при-чинило болка (еднократно субективно
специфично неприятно изживяване , което се из-черпва към момента на
причиняването или непосредствено след това ).
От съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 3/19г. – приобщена като доказателство по делото и от разпита
на вещото лице в съдебно заседание ,се уста-новява, че в следствие на случилото
се на 22.ІV.2018г. в с. Свирково общ. Симеонов-град пострадалата Р. На е получила : Контузия на главата. Сътресение
на мо-зъка без пълна загуба на съзнанието. Охлузване на носа. Счупване на
костите на носа в следствие на което и е причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При разпита в съдебно заседание на
22.Х.2019г.,вещото лице детайлно описва механизма на причиняване на телесната
повреда посочена в заключението му. Категорично заявява, че нараняванията на
пострадалата са в следствие на юмручен удар който и е счупил носа. Изключва
вероятността нараняванията да са получени от падане на терен, тъй като не са
установени характерните за това ожулвания от контакта с терена.
Така описаната фактическа
обстановка съда установи въз основа на обясне-нията на подсъдимия Ко К., показанията на разпитаните по делото
свидетели : М Н., М И ва, Цветомир К., Бо Д., М и И., В Ст а , А.И. , В.Д., Н.Г. , П.М. и То А., приобщените по делото писмени
доказателства ( Справки относно извър-шени проверки и писма ) както и от
заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи по писмени
данни № 3/19г. и № 5/19г.– потвърдени изцяло от разпита на вещото лице Хр.Е. в съдебно заседание.
При така изяснената фактическа
обстановка състава на съда, намира обвине-нието за извършено от подсъдимия К Б.К. престъпление по чл. 130 ал.1 от НК за
доказано по несъмнен и безспорен начин. В следствие на нанесен на 22.ІV.2018г.
в с. Свирково удар от страна на подсъдимия , тъжителката е получила телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка без пълна
загуба на съзна-нието, охлузване на носа и счупване на костите на носа,
причиняващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл и с цел причиняване на телесните увреждания. За това деяние
подсъдимия следва да носи съответната отговорност.
Настоящия състав на съда не
споделя изложените от защитата доводи за приложение на института на реторсия по
чл.130 ал.3 от НК. Съгласно утвърдената практика, реторсия по чл. 130 ал.3 от НК, може да се приложи, само когато са причи-нени еднакви по степен на
увреждане леки телесни повреди. Видно от
събраните по де-лото доказателства подсъдимия К. е причинил на тъжителката Н. разстройство на здравето извън случаите по
чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по сми-съла на чл.130 ал.1 от НК, а тъжителката е причинила на подсъдимия болка която е била кратковременна и
дори не е преминала в страдание. Предвид различния характер на причинените увреждания,
институтът на реторсия, регламентиран в чл.130 ал. 3 от НК, е неприложим.
В конкретния казус съдът счита ,
че не съществува правна възможност за приложение института на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказател-на отговорност с налагане на
административно наказание, предвид обстоятелството, че не са налице
предпоставките за това, предвидена в чл.78а ал.1 б.”Б” от НК- деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
от-говорност по този раздел - видно от приложената справка за съдимост К. е
осъж-дан няколкократно.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете сравнително не високата степен на обществена
опасност на деянието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете,
предходните осъждания на подсъдимия, липсата на критично отношение към
извършеното и агресивното му поведение към пострадалата. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. С оглед на това и на основание чл. 57 ал.1 от НК ,
съдът наложи на подсъдимия наказание „ Пробация” за срок от 10 месеца със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Според съда това наказание се
явява справедливо и би способствало за из-пълнение на целите заложени в чл.36,
ал.1 от НК.Алтернативно предвиденото нака-зание „Лишаване от свобода” би се
явило прекалено тежко за извършеното от под-съдимия, поради което и като
съобрази чл.57 ал.1 от НК съдът избра да наложи посоче-ното по-горе наказание.
Същото е над определения законов минимум от 6месеца тъй като се налага срокът
му да е малко по-дълъг от минималния и по-продължително вре-ме да се указва
поправително въздействие върху извършителя най-вече при срещите му с
пробационен служител.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в настоящо-то наказателно производство
граждански иск предявен от пострадалата
против подсъ-димия за сумата от
5000лв. - обезщетение за претъпените от нея в резултат на деянията
неимуществени вреди, съдът намира, че предвид постановената по отношение на под-съдимия
присъда, предявения граждански иск е частично основателен. Безспорно е
установено, че подсъдимия е извършил инкриминираното деяние както и , че от него
като пряка и непосредствена последица е
настъпила телесната повреда на пострадалата.
Що се касае до размера на обезщетението, за неимуществени вреди , което
следва да получи увреденото лице, то следва да бъде определено при условията на
чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост и съдът приема, че сумата 1500лв. ще
бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди претърпени от пострадалата
от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК . Именно до този размер съдът намира
претенцията за основателна, ето защо осъди подсъдимия да заплати на пострадалата
посочената сума, като за разли-ката до пълния предявен размер от 5000лв.
отхвърли иска като неоснователен. Върху
така определеното обезщетение съдът присъди и законната лихва от момента на
увреж-дането – 22.ІV.2018г. до окончателното изплащане .
На основание чл. 189 от НПК
подсъдимият К.Б.К. следва да заплати
на тъжителката Р.А.Н. сумата от 322лв. разноски по делото.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия : ..................
/В.Коларов /