№ 754
гр. Ямбол, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500497 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на М. Д. Д. от гр.**********
против определение № 277/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 229/2022 г. по описа на
Тополовградски РС, с което съдът е прекратил производството по делото поради липса на
правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на клаузи от договор за
потребителски кредит № 4446005, както и иск за нищожност на сключения във връзка с него
договор за предоставяне на поръчителство. Определението се счита за незаконосъобразно,
тъй като жалбоподателката е погасила частично задълженията си по двата договора и
поради това не са налице предпоставките да предявява иск по чл.55 от ЗЗД за връщате на
даденото без основание, както смята първоинстанционния съд, за да приеме, че разполага с
по-голямата защита на този осъдителен иск. В същото време такива твърдения за заплащане
на суми не са направени и от двамата ответника, а и съдът не е изложил мотиви за това
обстоятелство – ищцата погасила ли е задълженията си или не. По тези съображения
атакуваното определение се счита за неправилно и противоречащо на закона, поради което
се желае отмяната му и присъждане на разноски в настоящото производство – платена ДТ и
разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
От ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД не са
постъпили становища по частната жалба.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото
на ТРС, приема за установено следното:
Гр.д. № 229/2022 г. по описа на ТРС е образувано по искова молба на М. Д. Д. от
гр.********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с
която са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК:
да бъде признато по отношение на М. Д. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният
между тях договор за паричен заем № 4446005/30.03.2022 г. е нищожен, евентуален иск да
бъде прогласена нищожността на разпоредбата на чл.4 от договора за паричен заем, ако
първия иск бъде отхвърлен, както и иск да бъде признато по отношение на М. Д. Д. и
„Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за гаранция № № 4446005
е нищожен. Ищцата е изложила подробни съображения за твърдяната от нея нищожност на
договорите, които са в противоречие и не отговарят на изискванията на нормите на чл.19
1
ал.3 от ЗПК, чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Заявено е, че договорът за гаранция е лишен от
основание, тъй като в полза на потребителя не е предоставена услуга, както и същият би
следвало да е сключен между кредитора и поръчителя, а не както в случая между
поръчителя и длъжника. Налице е и накърняване на добрите нрави, тъй като сумата,
уговорена като възнаграждение в договора за гаранция е в размер на почти половината от
сумата по отпуснатия заем. В исковата молба е посочено още, че към момента на
депозирането й, ищцата е погасила частично задълженията си по кредита.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците са депозирани отговори на исковата молба
като единствено ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е направил възражение за
недопустимост на предявените искове, които са установителни, а при възможност да бъдат
предявени осъдителни искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД, ищцата няма правен интерес от
предявените установителни.
Районният съд е приел за основателни доводите на ответника за недопустимост на иска
и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Безспорно са предявени искове за прогласяване нищожност на два договора – за
паричен заем и договор за гаранция, евентуално за нищожна клауза от договора за
паричен заем, както и че искът за нищожност по съществото си е установителен. За да
бъде предявен допустим установителен иск ищецът следва да има правен интерес, а
правният интерес се изследва за всеки случай съобразно наведените в исковата молба
твърдения. Възражението на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за липса на правен
интерес от установителен иск за нищожност на договора за паричен заем, евентуално на
негова клауза, е неоснователен. Действително, когато за ищеца съществува по-силната
защита на осъдителния иск, той няма правен интерес от установителен такъв, но в случая
това не е така. Ищцата не твърди да е изпълнила задълженията си по договора, чиято
нищожност желае да бъде обявена и не предявява отрицателен установителен иск, че не
дължи по нищожния договор. Твърди се, че задълженията на ищцата по договора за заем са
частично изпълнени. Правен интерес от заведения иск за ищцата е налице, тъй като изцяло
от изхода на настоящия спор за нищожност/недействителност, съгласно чл.22 от ЗПК на
договора за заем зависи дали ищцата ще има осъдителна претенция и в какъв размер, тъй
като съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Липсват основания отнапред с депозиране на исковата молба
и преди да бъдат изследвани съществените за настоящия спор въпроси, производството по
делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес. От друга страна, както и
районният съд е посочил неправилно, преди да изплати всички свои задължения по
договора, който счита за нищожен, ищцата не може да предяви осъдителен иск и да се
позовава на направено плащане, което да й бъде върнато. При такава хипотеза означава, че
ищцата би била поставена в ситуация да изпълнява договор, който смята за недействителен,
без да може да предяви претенциите си прогласяването му за такъв – изцяло или частично,
което по-скоро означава отказ от правосъдие, а не както е посочено във възражението на
ответника злоупотреба с права от нейна страна.
Като е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил
неправилно определение, още повече, че вторият ответник не е възразил по допустимостта
на предявения срещу него иск за нищожност на договор за гаранция, а и липсват мотиви на
съда в тази насока. След отмяна на определението за прекратяване делото следва да бъде
2
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
При този изход на настоящото производство следва да бъде уважено искането адвоката
пълномощник на частната жалбоподателка да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, което на основание чл.11 от НМРАВ № 1/9.07.2004 г. следва да е
в размер 400 лв.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 277/20.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 229/2022 г. по
описа на Тополовградски РС за прекратяване на производството по делото поради липса на
правен интерес и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* гр.София, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28 ет.2 ап.40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28 ет.2 ап.40-46 да заплатят на адв.Д. М. М. на основание чл.38
ал.2 от ЗА, вр. чл.11 от НМРАВ № 1/9.07.2004 г. адвокатско възнаграждение в размер 400
лв.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3