РЕШЕНИЕ
№ 1036
гр. Пловдив, 13.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното административно
дело № 2376 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано
е по подадена жалба от А.А.Б. *** срещу Решение №2153-15-149/12.07.2018 г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което решение е заличено поради
погасена давност негово задължение за периода 01.01.2018г.-31.112.2012г. в размер
на 17139.60 лева и е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №**********
/протокол №3045-15-40/12.06.2018г./ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив в частта, в която е разпоредено възстановяване на
неоснователно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ за периода
01.01.2013г.-30.04.2015г. в общ размер на 6601.06 лева. Жалбоподателят твърди,
че неправилно с обжалването решение е заличено по давност част от задължението
и е отхвърлена жалбата му срещу посоченото разпореждане в останалата част.
Счита, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите
на КСО, тъй като в случая не са били налице основанията по чл. 114 от КСО. Отделно излага и съображения
за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Затова моли
съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – директора на ТП на НОИ– Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк.В. заема становище за неоснователност на жалбата, а атакувания
административен акт счита за законосъобразен и издаден при съобразяване с
административнопроизводствените правила. Сочи, че в случая издаденото
разпореждане се базира на влезли в сила съдебни актове, с които е било
установено основание за прилагане на разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от КСО. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С
разпореждане №**********/протокол №3045-15-40/12.06.2018/ г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ – Пловдив е било разпоредено на А.Б. да възстанови сумата от 23069,18
лв., от които главница в размер на 12938.42 лева и лихва върху нея, изчислена
към 12.06.2018г., в размер на 10802.24 лева. Посочената сума е прието, че се
дължи от него във връзка с Разпореждане №N1340/31.08.2015г
и влязло в сила Решение №1603/06.02.2018г., постановено по административно дело
№2764/2017г. по опис на ВАС. Други съображения относно фактически и правни основания
за него, не са посочени. Недоволен от него, А.Б. го е обжалвал по реда на
чл.117 от КСО пред горестоящият административен орган. Директорът на ТП на
НОИ-Пловдив с процесното решение приел, че се касае за недобросъвестно получени
от жалбоподателят суми, защото не е констатирано първоначално посоченият в
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ осигурителен стаж след
01.07.1991г., в която връзка липсват доказателства за положен осигурителен стаж
от втора категория 30г 03м 01ден и трета категория 13г 00м 04дни, както и
доказателства за осигурителен стаж и доход за периода
01.01.1993-31.12.1995година. Позовал се и на обстоятелството, че първоначалното
Разпореждане №108/16.01.2001г за отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от
13.12.2000г. е отменено с Разпореждане №********** /прот.
ПР-01340/31.08.2015г., с което е изменена, считано от 13.12.2000г размера на
отпуснатата му лична пенсия за ОСВ, което от своя страна е потвърдено с Решение
№2153-15-1/04.01.2016г на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, което от своя страна
е в сила след обжалването му по съдебен ред, за което са издадени Решение
№79/20.01.2017г по АД №182/2016г. по опис на Административен съд-Пловдив,
оставено в сила с Решение №1603/06.02.2018г, постановено по АД №2764/2017г по
опис на ВАС-6 отделение. На тази база приел, че с жалбата е направено и
възражение за изтичане на погасителна давност за част от недобросъвестно
получените суми, поради което е заличил задължението за времето от 01.01.2008г
до 30.04.2015г. и го е потвърдил за задължението за периода 01.01.2013г. до
30.04.2015г.. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата,
на 18.07.2018 г., видно от приложената на стр. 176 от административната
преписка по делото обратна разписка. Жалбата до административния съд е подадена
чрез ТП на НОИ – Пловдив на 24.07.2018 г., което се установява от поставения на
нея вх. № 2103-15-32/24.07.2018г.. В хода на съдебното производство се
ангажират доказателства от жалбоподателят, свързани с механизма на издаване на
административния акт, както и по отношение на това дали същият е добросъвестен,
по отношение на размера на сумите, които се сочат за недобросъвестно получени и
за които е разпоредено възстановяването им.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства- административната преписка по обжалвания
акт, постъпила с писмо вх.№14803/26.07.2018г., както и приобщените справка за
направени удръжки от 12.09.2018г на ТП на НОИ, справка относно отчетена липса
на пенсионно досие на жалбоподателя, в едно с протокол за подадени заявления за
периода 24.11.1998г-13.12.2000година, указателни писма изх.№№
91-01-204/25.09.2007г и 91-01-188/26.08.2008г., писмо №11-93-1/24.02.2015г на
НОИ –София, 3 бр. заповеди на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, в едно с работна
инструкция за работата на отдел „пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив.
При така
установеното от фактическа страна, на база събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в
срока по чл.
118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Така
постановеното решение се обжалва с твърдения за противоречието му с
материалноправните разпоредби на КСО. Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК. За да потвърди разпореждането, с което на жалбоподателя е
разпоредено да възстанови неоснователно изплатени суми по отпусната лична
пенсия за ОСВ, ведно с лихва върху тях, директора на ТП на НОИ е приел, че от
датата на отпускането 13.12.2000г. до 30.04.2015г. жалбоподателя е получил
същите недобросъвестно. Необходимо
е да се отбележи във връзка с възражението на жалбоподателят относно
компетентността на административният орган, че нормата на чл.98 ал.2 от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл.98
ал.1 от КСО да издават разпореждания за възстановяване на неправилно
изплатените суми за пенсии В тази насока обаче те задължително преценят и
основанията по чл.114 ал.1 от КСО,
която норма определя, че единствено и само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Тази
недобросъвестност не се предполага, а следва обективно да е налице и
аргументирана със съответните за това доказателства. Този аргумент се
извлича по несъмнен начин от прочита на правилото на чл.114 ал.1 от КСО. Касае
се за общо правило, приложимо при всички случаи, при които се установява
хипотеза само и единствено на недобросъвестно получаване на суми за всякакви
видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентното длъжностно
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ или съгласно чл.114 ал.3 КСО
друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението следва да
изложи подробна обосновка защо счита, че тези суми са недобросъвестно получени
от лицето. В настоящият случай от страна на първоинстанционният административен
орган въобще не е дадено описание как и по какъв начин именно първоначалното
отпускане на лична пенсия за ОСВ на А.Б. не съответства на действително
установения при последващите проверки осигурителен стаж. В последствие
горестоящият административен орган е посочил, че липсват доказателства,
съобразно които да има възможност се прецени правото на пенсия на
жалбоподателят към 13.12.2000г., което според него е достатъчно основание да се
прецени неговата недобросъвестност и да иска връщане на неправилно получени
осигурителни суми. В тази връзка той се е позовал на невъзможността на самото осигурено
лице да докаже осигурителния си стаж, от което извежда и извода си за
първоначалната негова недобросъвестност. Следва да се спомене, че не всяка
неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно
получена от съответното лице. В КСО не се съдържа легална дефиниция за
понятието „добросъвестност/респ.недобросъвестност” при получаване на
осигурителни плащания. В този смисъл уредбата в КСО сочи, че неправилно
изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил, като
поставя условието те да са получени недобросъвестно, т.е. лицето да е знаело
според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило
определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за
поведение. Затова и настоящият спор е относно приложението на материалния закон
– разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. От съвкупния анализ на цитираните
разпоредби за настоящият съдебен състав следва извода, че по отношение на
изложената от административният орган недобросъвестност на А.Б. липсват
конкректни, пълни и обосновани мотиви, които да сочат при какви конкретни
обстоятелства се е проявила недобросъвестността на лицето при получаването на
съответните суми. С тяхната липса съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателят.
Това е така, защото тяхната липса е предпоставка той да не успее в пълна степен
да осъществи адекватна реализация на правото на защита. Събраните в хода на
административното производство доказателства в конкретния случай не сочат
никакви обективни и субективни елементи на проявена от жалбоподателя
недобросъвестност. Необходимо е да се посочи, че с оглед общите принципи на
правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат
тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че
те му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало,
че няма право да получи съответното плащане. Липсва в процесния административен
акт описание на съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност” от
обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи
факти, които съзнателното да са укривани от дееца, с оглед постигане на
неправомерна резултатна цел- неговото облагодетелстване. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е
необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи
върху административния орган. В този смисъл е и константната практика на ВАС,
VІ отделение: решения № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г,
реш. № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., реш. № 11902 от
13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време реш. № 3997 от
21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по
адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от
2011г.. Ето защо по изложените съображения, обжалвания административен акт е незаконосъобразен,
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, и като такъв следва да
бъде отменен, а преписката да бъде върната на Директора на ТП на НОИ-Пловдив за
ново произнасяне по жалба на А.Б. относно установените в Разпореждане №№**********
/протокол №3045-15-40/12.06.2018г./ на
Ръководител пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив суми за възстановяване за
периода 01.01.2013г до 30.04.2015г. с дължимите лихви при съблюдаване на
дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на
закона.
Останалите възражения на жалбоподателят, за неспазване на сроковете за
издаване на съответните административни актове, коетос поред него касае
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счита за
неоснователни. Тези срокове са препоръчителни и не преклудират възможността за
произнасяне на административният орган.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски, такива по силата на чл.143 ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя. От
страна на жалбоподателя е представено пълномощно /л. 187 от делото/ за изплатено
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 500.00 /петстотин/ лева, за
което не е направено възражение за прекомерност.
Така
мотивиран, на осн.
чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.Б. *** Решение №2153-15-149/12.07.2018 г. на директора на ТП
на НОИ – гр. Пловдив, с което решение е заличено поради погасена давност негово
задължение за периода 01.01.2008г. до 31.12.2012г. в размер на 17139.60лева и е
отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №********** /протокол
№3045-15-40/12.06.2018г./ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Пловдив в частта, в която е разпоредено възстановяване на неоснователно
изплатена сума за лична пенсия за ОСВ за периода 01.01.2013г.-30.04.2015г. в общ
размер на 6601.06 лева.
ИЗПРАЩА преписката на
Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив за ново произнасяне по жалба вх.№1012-15-170/27.06.2018г.,
подадена от А.А.Б. срещу Разпореждане №**********
/протокол №3045-15-40/12.06.2018г./ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Пловдив относно
подлежащи суми за възстановяване за периода 01.01.2013г до 30.04.2015г. в едно с
дължимите лихви, при съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение
указания по тълкуване и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -гр.
Пловдив да заплати на А.А.Б.
*** съдебни разноски в размер на 500.00/петстотин/
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен
съд по реда на АПК.
СЪДИЯ: