Р Е Ш Е Н И Е
№
223
гр.
Велико Търново,
14.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет
и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора С..И., като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №563 по описа на Административния съд за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
К.И.И. ***, е предявил обективно съединени иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е да
бъде осъден ответника по иска да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
в нарушение на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС с оглед неспазване на разпоредбите
на чл.43, ал.4 от него и чл.96, ал.2 и ал.6 от ППЗИНЗС неимуществени вреди в
размер от 2000 лв., причинени в резултат на изключителни лоши санитарно-битови
условия в килията при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в
наказателната килия по време на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“. Второто претендирано обезщетение е за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за нарушение чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо
се в нарушението на правата за свободно изповядване на религия, липсата на
възможност за ползване на телефон, невъзможност да се храни с подходяща за
вегетарианци храни, нарушение на правото да подава жалби и нарушение на правата
му, свързани със здравеопазването по време на престоя в наказателна килия. Претендира
се и законна лихва върху тези суми, считано от датата, на която е приключило изпълнението
на наказанието лишаване от свобода /25.05.2018г./ до датата на предявяване на
иска /25.05.2018г./.
В
обстоятелствената част на молбата се сочи, че за период, започващ от 12.12.2016г.
и завършващ на 25.05.2018 г. ищецът е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Ловеч. През този период ищецът
твърди, че са му били наложени дисциплинарни наказания изолиране в наказателна
килия за определен срок със Заповед № 204 / 17.02.2017г. (отменена впоследствие
със Заповед № 215 / 20.02.2017г.), Заповед № 216 / 20.02.2017г. на Началника на
Затвора гр.Ловеч, Заповед № 742 / 31.05.2017г. и Заповед № 857 / 20.06.2017г. на Началника на
Затвора гр.Ловеч , които прекарал в изолатора.
Твърденията
в исковата молба са, че по време на престоя в затвора в град Ловеч, в килията и
в наказателната килия били без осигурена благоприятна среда и условия за
съхранение на физическото и психическото здраве. Наказателните килии не
отговарят на елементарни хигиенни условия – подът е разложен от влагата и в
килията има миризма на изгнило и мухъл; образуват се плесени по стените в
резултат на неправилно изградените тоалетни на горния етаж; отпадните води от
тоалетните капят в килиите. Имало дървеници, хлебарки и мишки. В тези условия
се хранели наказаните затворници, което било предпоставка за дезинтерия и други
заразни болести. Описва се и липсата на достатъчно свободно пространство в
нарушение на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС (по – малко от 1 кв.м.),
както и че не е достатъчно осветено помещението, което възпрепятствало четене
на печатни издания, а прозорецът е твърде малък, за да осигури слънчева
светлина и проветряване на килията. В наказателните килии липсвали маса за
хранене и стол, а докато се хранели наказаните затворници, от тоалетната, която
не е преградена, се усещало лоша миризма на канализация и фекалии. В килиите имало изградени тоалетни, но без
преграда и врата от основното помещение, като при използването й всички в
коридори имали възможност да наблюдават удовлетворяването на физиологичните
нужди на ищеца. Посоченото обстоятелство водело до неприятна миризма, която
водела до отрицателни изживявания у ищеца, както и неудобство пред другите
затворници.
Поддържа
се, че при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са нарушени правото
му на свободно изповядване на религия, правото да ползва телефон за връзка с ***и
близки,правото да се храни с подходяща храна, правото да подава жалби и на
достъп до институции, както и правата, свързани със здравеопазването. Депозира
уточняваща молба (наименована уточнение) с вх. №4284/08.10.2019г., в която излага
допълнителни обстоятелства за претендирания иск - в какво се изразяват
нарушенията на основните му права при престоя в затвора, кога са нарушени и от
кое длъжностно лице.
Горните
обстоятелства и неизпълнението на нормативно въведените изисквания и
приложимите разпоредби на ЕКПЧ от страна на ответника според молбата са се
отразили неблагоприятно върху ищеца, като са засегнали човешкото му
достойнство, направили са кошмарен престоя в затвора и са оставили траен отпечатък върху психиката
и съзнанието му.
За
тези неимуществени вреди в размер общо на от 4 000 лв., причинени от
унизителното отношение към ищеца по време на престоя му в затвора в град Ловеч,
в т.ч. и в наказателна килия, се претендира осъждането на ответника в петитума
на исковата молба.
В
открито заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли съда да уважи претенцията за
неимуществени вреди в претендирания размер. Моли за присъждане на разноски в
това производство.
Ответникът
по иска ГД“ИН“, чрез процесуалния си представител, изцяло отрича
основателността на иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Подробни съображения за това си становище излага в пледоарията си
по делото и в представените писмени бележки, като намира, че липсват доказателства
за ангажиране на отговорност по чл.284 от ЗИНЗС. Претендира ***ско
възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за частична основателност на иска. Според него молбата се явява
частично основателна, тъй като са безспорно установени и доказани нарушенията
по чл.3 от ЗИНЗС, свързани с неотделена в наказателните килии и произтичащото
от това неудобство и негативни преживявания. По отношение на останалите
оплаквания намира, че са представени доказателства, които опровергават
твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, пряка светлина и свеж въздух,
лоша хигиена и т.н., които лоши условия са били актуална преди извършения
ремонт през месец декември 2016г. Излага подробни съображения за липса на
нарушени основни права на ищеца, с изключение на правото по чл.144,а л. 1 от ЗИНЗС за ежедневен медицински преглед. Що се касае до размера на претендираното
обезщетение, то прокурорът поддържа, че то е прекомерно и следва да бъде
определено в по-нисък размер.
По допустимостта: Искът
е допустим. Ищецът сочи в исковата си молба, че определен набор от
обстоятелства – малка площ на наказателната килия и липса на маса и стол в нея,
лоши битови условия, липса на отделена тоалетна, липса на достатъчно дневна
светлина и въздух в килията, нарушение на право на ползване на телефон, на подходяща храна и т.н. са довели
до емоционални болки и страдания. Твърдението за наличието на тези
обстоятелства и за връзката им с презюмираните от закона неимуществени вреди
/чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да предяви искова претенция, основана
на разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Искът е насочен към надлежен ответник
по аргумент от чл.12, ал.2 от ЗИНЗС.
По
делото са приети като доказателства приложените към исковата молба документи, както
и писмените доказателства, представени с писмо вх. №327/27.01.2020г. и вх. №1213/02.04.2020г.
от Началника на затвора – Ловеч. Прие се и доклад на Омбудсмана на Република България
за извършена проверка в местата за лишаване от свобода – Град Ловеч и град
Плевен, и общежитията към тях през периода 24.04.-28.04.2017г.
По
искане на процесуалния представител на ответника е разпитан в качеството на
свидетел К.Т.К. - служител на ГД“ИН“ в затвора в град Ловеч като зам. началник
по стопанската дейност , началник сектор“ФЛКР“, който дава информация относно
условията за живот в килиите и в наказателните килии при изпълнение на
дисциплинарно наказание, за организацията на религиозни служби, начина на
подаване на жалби до институциите, за здравното обслужване в затвора и
почистването. Показанията на свидетеля съдът ще обсъди в мотивите на настоящото
решение.
По
същество исковата претенция е частично основателна по съображенията, изложени
по-долу.
Най
– напред, следва да се отбележи, че първоначално с исковата молба ищецът
предявява две самостоятелни искови претенции. Първата от тях касае претендирани
обезщетения за претърпени вреди от отменени като незаконосъобразни
административни актове, респ. бездействие на затворническата администрация, представляващи
по своята същност иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1
от АПК. Останалите искови претенции на ищеца, които са
предмет на настоящото дело, се квалифицират като искова претенция по чл. 285,
ал.1 от ЗИНЗС. Предвид различния предметен обхват на предявените искове,
различната тежест на доказване и различния предмет на доказване /чл.284, ал.4 и
ал.5 от ЗИНЗС/ и наличието на хипотезата на чл.210, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, с Определение от 31.12.2019г., постановено в закрито съдебно заседание,
съдът е разделил исковото производство, като по исковите претенции, основани на
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК е
образувано отделно производство.
По делото не се оспорва, че К.И.И. е започнал
изтърпяване на наложеното му с присъда от 20.06.2016г. по НОХД № 2322/2015 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, в законна сила от 10.11.2016г.
наказание от една година лишаване от свобода на 05.12.2016 г. в Затвора-град
Ловеч при първоначален общ режим, като на 22.12.2016г. е разпределен за
изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Велико Търново“ към затвора, а на
21.01.2017г. е разпределен в ЗООТ „Полигона“ към затвора. На 27.02.2017г. със
заповед №201/17.02.2017г. на началника на затвора е настанен в X група в корпуса на затвора за изтърпяване на наказанието си
в закрит тип затворническо заведение до произнасяне на съда, а с Определение №109/15.03.2017г.
по чнд №73/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч И. е настанен в затворническо
заведение закрит тип за изтърпяване на наказанието си. На 10.07.2017г. е
настанен в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян към затвора за доизтърпяване на наказанието,
където пребивавал до освобождаването си на 25.05.2018г. С Присъда № 25 /
03.04.2017г. по НОХД № 1923 / 2016г. на ВТРС, изменена с Решение от
30.06.2017г. по ВНОХД № 141 / 2017г. на ВТОС, И. е осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. С
Определение № 752 / 13.09.2017г. по чнд № 1473 / 2017г. на РС – Велико Търново,
в сила на 17.10.2017г., са групирани наложените наказания на К.И. и е наложено
общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. С Разпореждане от 17.01.2018г. на ВКП е поставен при
общ режим за изтърпяване на наказанието си, но на основание Определение №109/15.03.2017г.
по чнд №73/17 на ОС – Ловеч продължава да го изтърпява в затворническо
заведение от закрит тип.
Не е спорно, че от постъпването в затвора ищецът е
наказван и изтърпял дисциплинарни наказания в наказателна килия на основание
следните актове: Заповед № 216 / 20.02.2017г. на Началника на
Затвора гр.Ловеч – изолиране за срок от 7 денонощия, за периода
17.02.2017г.-26.02.2017г. (прекъснато две денонощия поради явяване за съдебно
заседание), по която са зачетени и прекараните 3 денонощия
(17.02.-20.02.2017г.) във вр. с Заповед № 204 / 17.02.2017г., отм. със
Заповед № 215 /20.02.2017г.) на Началника на Затвора гр.Ловеч. На основание Заповед
№ 742/31.05.2017г. на Началника
на Затвора гр.Ловеч изтърпява
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“ в
периода 13.06-20.06.2017г. и съгласно Заповед № 857 / 20.06.2017г. е изолиран за
периода от 23.06. до 07.07.2017г. В писмото си до съда /л.63 от
делото/ ответникът посочва и още една Заповед №572/26.04.2017г. на Началника на
Затвора гр.Ловеч, с която е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия“ и изтърпяно за срока от 09.05.2017г.
до 24.05.2017г., и тъй като този период е включен в исковата претенция съдът
намира, че следва да се вземе предвид при определяне на размера на
обезщетението (общо 42 денонощия в наказателна килия).
Според представеното писмо на ответника (л.117 от делото) настаняването
на лишените от свобода е съобразено с изискването на чл.43,ал. 4 от ЗИНЗС за 4
кв.м. жилищна площ на човек, наказателните килии отговарят на законовите
изисквания и в тях няма влага, имат пряк достъп до дневна светлина, заключват
се добре, отопляват се, имат условия за проветряване и обезопасено легло.
Посочва, че в затвора в град Ловеч се провежда религиозно просветна дейност с
лишените от свобода като им е предоставена възможност за срещи и беседи с
религиозни лица – представители на българската православна църква, на
евангелската църква „Шалом“ и на районно
мюфтийство – Плевен. В затвора Ловеч и в ЗО – Велико Търново има параклис,
който лишените от свобода могат да ползват. Според посочения документ
обзавеждането в килиите съответства на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. Що се касае до осигуряването
на медицинско обслужване на ищеца от приложената медицинска справка/л.121-122
от делото/ на директора на МЦ към затвора при постъпването на лицето в мястото
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на 06.12.2016г. е извършен
първичен медицински преглед с диагноза „тревожно хиподепресивно разстройство,
съмнение за тежка психопатия“ , а според представената таблица за медицински
прегледи (л.101-103 от делото) за периода 20.0107.07.2017г. са извършени общо
14 прегледи и консултации с медицински специалист. Според представеното писмо
на ответника/л.61 и сл./ в затворническото досие на И. се съхраняват единствено
искане рег. №2993/2017г. и жалба изх. №3122/30.06.2017г. По отношение на жалба
рег. №Ж-3079/29.06.2017г. до главен директор ГД“ИН“ е извършена проверка и са
изготвени докладни записки.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултата на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС е посочено, че лишените от
свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е посочено, че за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
За
да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултата на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Безспорно е и в теорията и в практиката, че
отговорността по чл.284, ал.1 е деликтна и безвиновна. Все пак следва да се
посочи, че тежестта на доказване в производството не бива да се абсолютизира,
преграждайки пътя на проявлението на принципа на ефективност, който изисква
упражняването на правата, които субектите черпят от международните актове, по
които България е страна, да не е невъзможно или крайно затруднително. Впрочем
законодателят е отчел тази специфика на конкретните производства – арг. от
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. За да бъде едно бездействие квалифицирано като
незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията.
Видно
от обстоятелствената част на исковата молба, твърдените нарушения по презумпцията
на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС касаят бездействие, състоящо се в неосигуряването на
съответните санитарно- хигиенни и битови условия и възможност за упражняване на
изброените в исковата молба права на лишения от свобода от страна на
затворническата администрация на затвора в град Ловеч.
Съдът
намира, че по силата на посочената по – горе оборима презумпция на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на лоши
санитарно-хигиенни и битови условия при пребиваването му в затвора, в т.ч и в
наказателна килия, следва да се приемат
за безспорно установени (с изключение на твърдяната недостатъчна жилищна площ
на един лишен от свобода при изтърпяване на дисциплинарно наказание в
наказателна килия). В правната теория за понятието неимуществени вреди са
изведени две основни групи, които попадат в обхвата на понятието – физически
болки и емоционални страдания, неудобства и дискомфорт. От обстоятелствената
част на молбата е видно, че ищецът претендира именно такива емоционални
страдания и неудобства. Ответникът не
ангажира доказателства и доказателствени средства, които да опровергаят
посочената презумпция, въпреки изрично даденото от съда указание с разпореждане
по хода от 30.09.2019 г., постановено в закрито заседание.
Нормата
на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС в релевантната към събитията редакция разпорежда, че осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
Видно е от тази норма, че тя дава защита осъдените лица. Според презумпцията на
чл.3, ал.2, т.3 от ЗИНЗС „За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се
смятат: унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава
го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.“, а според чл.3, ал.3 от този закон в приложимата
му към релевантните към случая факти: „За изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от
длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.“. Конкретните обстоятелства,
които могат да се разглеждат като проява на унизително отношение, водещо до
чувство на незащитеност и на унижение, които се проявяват при бездействие на
съответните длъжностни лица са именно неосигуряването на недостатъчно площ на
осъдения, липсата на проветряване на мястото, където изтърпява наказанието,
хигиенно – битови условия, които водят до затрудняването на поддържане на
елементарна хигиена, неосигуряване на контакти на задържания с неговите близки
и/или със защитника му и т.н. – обстоятелства, които се навеждат в исковата
молба на настоящия ищец.
В
Глава Втора от ЗИНЗС е регламентиран реда за изпълнение на наказанието лишаване
от свобода, а в чл.96 и сл. от ППЗИНЗС
във вр.чл. 103, ал. 2 от ЗИНЗС пребиваването в наказателна килия при
изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание.
Съгласно
чл. 43, ал.4 ЗИНЗС/ал.3
до 7.02.2017
г./ минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка
от 4 кв. м. Съдът намира, че цитираната норма следва да се прилага и към
помещенията (Наказателните килии), в които лишените от свобода изтърпяват
дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. В същност изискването за
осигуряване на минимална жилищна площ, в редакцията на нормата от 2012 г. е
отложено от законодателя за след 01.01.2019 г./§13 от ПЗР на закона/, поради
което тя не е бил част от българското законодателство за част от исковия
период. Нормата на ал.3 е отменена считано от 7.02.2017 г. и е приета ал.4 с
идентично съдържание, която влиза в сила от 7.02.2017 г. Т.е. тази норма е в
сила за част от претендирания период. Независимо наличието на отлагателен срок
за влизане в сила на чл. 43, ал.3 ЗИНЗС (отм.), то при действието на конституционната норма на чл.5,
ал.4 от КРБ следва да се приеме, че за този период по силата на общите принципи
залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС и администрацията на ищеца в затвора в град Ловеч е
била длъжна да осигури нормални условия на лишените от свобода в това число и
на ищеца.
Всъщност
от многократно цитираните от националните юрисдикции минимални стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюция 663 С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерия за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите се установява, че: 10. Всички помещения, в
които живеят и работят лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, отопление и проветряване;
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат
и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба; 12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице лишено от свобода да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност; 13.Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни
за това всяко лице лишено от свобода да може и да е задължено да се къпе или да
взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често,
колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и
географският район, т.е. във всеки случай поне един път седмично в районите с
умерен климат.
Тук
следва да се направи уточнение, че в исковата молба ищецът навежда твърдения за
липса на достатъчно жилищна площ единствено в наказателната килия, в която е
бил настанен при изпълнение на дисциплинарните наказания, наложени с цитираните
по –горе заповеди на началника на затвора в Ловеч. От
представената от ответника справка (т.7 от нея) е видно, че всички наказателни
и изолационни килии са с еднакви размери с площ от 6,3 кв.м са и полезна жилищна площ от 5, 2
кв. м. и в тях може да бъде настанено само едно наказано лице. Няма данни в кои
точно наказателни килии е бил настаняван ищецът, но предвид идентичната им
квадратура съдът намира, че това обстоятелство е без значение. Няма твърдения,
че И. е бил настаняван в наказателната килия през исковия период заедно с други
изтърпяващи дисциплинарно наказание – изолация в наказателна килия, лишени от
свобода, при което съдът приема, че площта на помещението, в което е пребивавал
ищеца през релевантните периоди е достатъчна съгласно приетата като площ с
квадратура от 4 кв.м на едно лице.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС помещенията,
устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и
здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да
се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и
обезопасено легло, а съгласно ал.6 от същата норма храненето се извършва в
наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия. Очевидно е, че по този начин законодателят цели да гарантира
защита на основните права на лишените от свобода, ако и същите да търпят
дисциплинарно наказание.
В исковата молба се твърди, че помещението, в което ищецът е изтърпявал
през процесния период наложените му няколко
дисциплинарни наказания, независимо от факта, че е снабдено със собствен
санитарен възел, не отговаря на санитарните и битовите условия, доколкото,
същото помещение, а и тоалетната към него, е било с влага по тавана и стените,
капеща вода от тавана, разложено дюшеме като в помещението липсват маса за
хранене и стол.
Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че
наказателната килия в Затвора – Ловеч, в която ищецът е прекарал общо 42
денонощния във връзка с издадените заповеди на началника на затвора в Ловеч за
налагане на дисциплинарни наказания изолиране в наказателна килия, както
килията, в която е излежавал наказанието лишаване от свобода, не отговарят на така посочените нормативни
изисквания, което безспорно е резултат от незаконосъобразното бездействие на ГД
"Изпълнение на наказанията" в лицето на затворническата администрация
на Затвора – Ловеч. Твърденията на св. К. за извършен ремонт в края на 2016г. в
изолационните килии и за подобряване на условията за пребиваване в тях не се
подкрепят от събраните доказателства. Както съдът отбеляза по арг. от чл.284,
ал. 5 от ЗИНЗС неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, а
от страна на ответника не се представиха доказателства за възлагане на ремонтни
дейности и тяхното реално осъществяване нито в изолационната килия, нито в
килиите на лишените от свобода. Докладът на Омбудсмана на Република България
относно извършена проверка в местата за лишаване от свобода, в т.ч. в затвора-
Ловеч през 2017г., не води до различен от горния извод за лоши санитарно-битови
и хигиенни условия в затвора. Напротив, в т.II от Доклада се съдържа констатация за влага по
стените и конденз в ЗОЗТ „Атлант“ към затвора в Ловеч, където всъщност ищецът е изтърпял по-голямата част от
наказанието си лишаване от свобода (от 10.07.2017г. до 25.05.2018г.)
Според показанията на св. К. лишените от свобода
сами се грижат за чистота на килиите, в т.ч. и на наказателните килия, като имало
отговорни лица за почистването, а необходимите консумативи и препарати се
осигурявали от администрацията на затвора. Тези твърдения дори не индикират за
изпълнение на задължението по чл. 92, ал. 2 от ППЗИНЗС, при липсата на каквито
и да е доказателства за предоставяне на консумативи и препарати, нито на
поименен график с дежурства за почистване за определен период от време. Непредоставянето
им е предпоставка за лоша хигиена, създаване на благоприятни условия за
увеличаване на броя на вредителите (дървеници и хлебарки), което от своя страна
пряко влияе върху здравословното състояние на лишения от свобода - физическо и
психическо. От администрацията не са посочени конкретни данни, нито са
представени справки или други документи за извършвани периодично
дезинфекцията и дезинсекцията на
помещенията. Наред с това от показанията св. К. и докладна записка на НС
„ФЛКР“ на практика потвърждава заявената
от ищеца липса на нормални условия за хранене в наказателната килия. Твърдението,
че с поставяне на маса и стол в наказателната килия последната ще стане много
тясна не отменя законово задължение на ответника да осигури условия за хранене
на изтърпяващите дисциплинарно наказание по чл.101,т.7 от ЗИНЗС.
В чл. 20, ал. 2 се установява, че в спалните помещения следва да има
осигурен пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Не се оборва от ответника твърдението на ищеца за липса на възможност
за проветрение с естествен въздух и липса на достатъчно светлина в
наказателните килии в затвора Ловеч. Обстоятелството, че в килията на ищеца, в
която е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, без каквото и да е
преградна стена и врата е изградена тоалетна, в която осъществява физиологичните
си нужди, и едновременно необходимостта, той да се храни и обитава за определен
период от време в тази килия, очевидно налага извода, че в случая е налице
липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти.
Относно оплакването за хигиенизиране и почистване
на спално бельо и дюшеците съдът също намира за необорено от ответника по
делото. Не се установяват действия по хигиенизиране на спалното и постелъчно
бельо чрез изпиране, дезинфекция и подмяна чаршафи, одеяла, дюшеци и
възглавници. Както се посочи по – горе липсват доказателства за ангажираност на
администрацията в борбата срещу вредителите. Не са представени доказателства,
че ответникът е създал организация и е осигурил периодични и извънредни
действия в тази насока.
Съдът намира, че
посочени по-горе аспекти на условията, при които ищецът е изтърпявал наложеното
му наказание лишаване от свобода в килията за исковия период от 12.12.2016г. до
25.05.2018г. и няколко дисциплинарни наказания в наказателна килия за период
общо от 42 дни сочат на липса на основни елементарни хигиенни и битови условия,
които взети заедно могат да бъдат квалифицирани като унизително отношение и
третиране по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3, ал.2, т.3 и чл.3, ал.3 от ЗИНЗС. Кумулативният ефект от липсата на условия за живот, съобразени с
хигиенни изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство,
несъмнено са причинили на ищеца неудобства които надхвърлят обичайните свързани
с изпълнение на мярката и които са довели до понесени от него трудности и
негативни емоционални преживявания. Поставянето на наказаното лице в условия,
които застрашават здравето му и са унизителни за достойнството му не е сред
предвидените от закона ограничения, свързани с изтърпяване на дисциплинарното
наказание.
По отношение на твърдяното
от ищеца нарушение на основни права съдът намира следното:
В Глава Девета, Десета и
Единадесета от ЗИНЗС са уредени съответно правата и задълженията на лишените от
свобода, медицинското обслужване,
правото на упражняване на свободата на вероизповедание, доразвити в
ППЗИНЗС.
Разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗИНЗС във вр. с чл. 155 от
ППЗИНЗС регламентират правото на удовлетворяване на религиозните потребности на
осъдените лица чрез срещи и беседи с представителите на различните религии и достъпа
на духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България с
лишения от свобода.
От представените писмени доказателства и
свидетелски показания се установява, че през процесния период в затвора в град
Ловеч са провеждани религиозни мероприятия с лишените от свобода и има изграден
параклис. По делото липсват данни относно изповядваната от И. религия при
първоначалното му постъпване в Затвора – гр. Ловеч, както и за неговото
самоопределяне към конкретна религия по време на престоя в затвора, като от
събраните по делото доказателства не се установява противоправно бездействие
или незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, чрез които
да се е стигнало до лишаване на ищеца от възможността да удовлетворява
религиозните си потребности. Липсват данни И. да е уведомил администрацията на Затвора
– гр. Ловеч за желанието си да присъства в беседа на пастора на евангелистката
църква съответно такова да му е било отказано от ответника. Соченото от ищеца в
подкрепа на твърденията му заявление вх.№ 2991/ 28.06.2017г. не е представено
по делото доколкото същото му е било върнато с резолюция. Наред с това, в
случай че лишеният от свобода е бил убеден, че изповядва убежденията на
евангелистката църква, логично би било да прояви упоритост и настойчивост, а не
еднократно заявено искане за среща и беседа с пастор от тази църква, но
доказателства за други подадени искания в тази насока не се представиха.
Правото на осигуряване на храна на лишените от
свобода е регламентирано в разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗИНЗС. На
това право съответства задължението на администрацията на затвора да им осигури
безплатна храна, съответстваща на законовите изискания. Така цитираната
разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие
или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от
свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна
или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на
утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха
подобни хипотези. От страна на ответника не са представени доказателства
свързани с изхранването на лишените от свобода, въпреки че с протоколно
определение от 03.02.2020г. същият бе задължен да представи такива. Въпреки
това, в настоящия случай не е налице спор относно качеството и количеството на
предоставяната на ищеца храна. Спорът се свежда до това дали администрацията на
затвора е длъжна при осигуряването на храна на ищеца да я съобразява с негови
убеждения, в случая вегетариански. Конкретна правна норма в този смисъл не се
съдържа в нормативните актове, уреждащи положението на лишените от свобода и на
затворническата администрация. В контекста на съдебната практика
на Европейския съд по правата на човека /Решение на ЕСПЧ по делото Яковски
срещу Полша № 17429/06 г./, отказът на затворническата администрация да осигури
на лишен от свобода диета, съобразно религиозните му убеждения и доколкото за
тази храна е достатъчно един продукт да се изключи или замени, без да е
необходимо храната да се обработва по специален начин или да се приготвят
специални рецепти, следва да се разглежда като нарушаване на правото на лицето
на свобода на религията по чл. 9 от ЕКПЧ и чл. 10 от ХОПЕС. Консумацията
на храна, съобразена с изповядваната религия, е част от разбирането за свобода
на религиозното самоопределение, но в конкретния случай няма доказателства, че
ищецът изповядва религия, недопускаща консумация на месо, млечни продукти и
яйца. Единствено в чл. 68 от ППЗИНЗС, в двете приложими редакции към процесния
период, е предвидено, че по предписание на медицински специалист се осигурява
диетична храна на лишените от свобода. Нито ищецът твърди, нито от представеното
медицинско досие може да се установи да е имал лекарско предписание да му се
предоставя храна различна от тази на другите затворници. Ето защо, следва да се
приеме, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители на
ответника да предоставят вегетарианска храна на ищеца.
Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на бездействие на длъжностни лица
- служители на ГДИН да осигурят възможност за провеждане на телефонни разговори
за връзка с ***и близки през периода, през който И. е бил настанен в
наказателна килия и при конвоирането съдът намира също за неоснователно
(уточнението на исковата молба -
л.37 и сл. от делото). Нормата на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на
лишените от свобода на телефонна връзка, като редът и начинът на
осъществяването й следва да се определят от главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията". Целта на телефонната връзка е
формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните
връзки и контакти с външния свят. В чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС в
редакцията до 10.02.2017 година е регламентирано единствено, че телефонните
разговори се провеждат от лишените от свобода за тяхна сметка чрез телефонен
апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор, като
лицата с които лишените от свобода могат да провеждат разговори се утвърждават
от началника на затвора след представена от тях заявка в писмена форма. В сега действащата
разпоредба на ал. 1 на чл. 79 от ППЗИНЗС не се предвижда ограничение в броя на
телефонните обаждания, нито се изисква предварително разрешение след подадена
писмена заявка.
В
случая за периода от 05.12.2016г. до 10.02.2017г., когато е изменена
разпоредбата на чл.79 от ППЗИНЗС, не е налице бездействие на ответника да осигури
възможност за провеждане на телефонен разговор. Не са ангажирани доказателства И.
да е закупувал фонокарта, да е подал заявка до началника на Затвора Ловеч с
посочване на лицата, с които иска да разговаря. Лишаване от право да се проведе
телефонен разговор е налице само ако провеждането на такъв разговор е поискано
и отказано от страна на затворническата администрация, което не се доказва по
делото. В периода след 11.02.2017 г. телефонните разговори се осъществяват
посредством карта, каквато лицето не доказва да е притежавало. Отделно от това,
възможността за провеждане на телефонни разговори е имало при престой на
открито по утвърден график и ищецът е имал такава възможност да осъществи
разговор при наличие на фонокарта. При престой в наказателна килия съгласно
чл.96, ал. 8 от ППЗИНЗС наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС ползват
правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от
свобода. Т.е и по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание в наказателна
килия ищецът е прекарвал време на открито доколкото не се твърди обратното,
през което е имал възможност да осъществява правото си на телефонен разговор. В
самото уточнение на исковата молба ищецът твърди, че достъп до телефона му е
бил осигуряван по време на престоя на открито, което също обосновава извод за
липса на незаконосъобразно бездействие на ответника през исковия период във
връзка с изпълнение на задължението по
чл. 86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. Няма
данни ищецът да е поискал и да му е било отказана среща със защитник.
Не
се установява да е нарушено правото на ищеца по чл.90, ал. 1 от ЗИНЗС, касаещо
правото на лишения от свобода да подава молби и жалби, както и да се явяват
лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие. Видно от представените по делото доказателства с писмо вх. №327/27.01.2020г.
на Началника на Затвора –Ловеч, депозираните от ищеца молби и жалби (искане
рег. №2993/2017г., жалба изх. №3122/30.06.2017г. и жалба рег. №Ж-3079/29.06.2017г.)
са придвижени по съответния законов ред, образувани са преписки и са разгледани
от компетентния орган, а отговорите са адресирани лично до лишения от свобода
или до него чрез администрацията, която му ги предава. В писмото на Началникът
на Затвора Ловеч се сочи (л. 63), че други искания и жалби на ищеца не се
съхраняват от администрацията на затвора и заедно с писмения отговор на
началника на затвора са върнати на И.. Ищецът не е оспорил обстоятелството, че тези
писма са му върнати, поради което съдът приема, че с изключение на изброените
по – горе искания и жалби, други такива не се съхраняват от администрацията на
затвора, ищецът не е пожелал да го представи и последният е получил отговор на
тях. Наред с това, на съда е служебно известно, че лишеният от свобода е
упражнил правото си на жалба против заповедите за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, същите са разгледани от съответния съд и е
постановен краен съдебен акт. Във връзка с тези административни актове е
образувано и разгледано по реда на чл. 203 от АПК адм.дело №1/2020 по описа на
АСВТ. Предвид това, съдът приема и в
тази част исковата претенция за неоснователна поради липсата на доказано чрез
годни доказателствени средства незаконосъобразно действие/бездействие на
служители на ответната дирекция.
От приложените по делото доказателства се установява,
че при постъпване на ищеца в приемното отделение на затвора в Ловеч е извършен
първичен медицински преглед от специалист съгласно изискването на чл. 242, ал.
2 от ЗИНЗС. Единствено по отношение на твърдяното в исковата молба и нейното
уточнение неизпълнение на медицинските задължения по чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, която разпоредба задължава медицински специалист да посещава
лишени от свобода, изолирани в наказателната килия всеки работен ден, по
отношение на него това задължение не е изпълнявано през всички дни на периода,
в който е бил изолиран. Анализът на събраните по делото доказателства
обосновава основателност и на така заявената претенция. По отношение на тази
претенция на ищеца, от страна на ответника е представена медицинска справка, съдържаща
дата на преглед, оплаквания и лечение, причина за прегледа, имена на лекаря,
извършил прегледа. Относно настаняването на ищеца в наказателната килия за
периода 17.02.2017г.-26.02.2017г. (прекъснато две
денонощия поради явяване за съдебно заседание) се установява, че изолираният е
прегледан от медицински специалист само два
пъти – веднъж при постъпване в наказателната килия на 07.02.2017г. и втори път
при завръщане в затвора във връзка с явяване по съдебно дело на 24.02.2017г. В
периода 13.06-20.06.2017г. е прегледан от лекар единствено на 13.06.2017г.,
когато е започнало изпълнението на дисциплинарното наказание, а в периода от
23.06. до 07.07.2017г. е прегледан на 23,29,30.06 и на 04.06 и 07.07.2017г. По
отношение на периода от 09.05.2017г. до 24.05.2017г.
не да представени данни от ответната страна за посещение на изолирания от
медицински специалист. Приложените доказателства удостоверяват извършени през
горепосочените периоди общо осем медицински прегледа на ищеца от прекараните
общо 42 дни в наказателна килия, което е в противоречие с нормативното
изискване за ежедневно следене на здравния статус на изолираното лице. Това, че
ищецът е имал достъп до медицинско обслужване при поискване и при наличие на
оплакване от здравословен характер не отменя задължението на медицинския
специалист всеки работен ден да посещава лишените от свобода, изолирани в
наказателна килия, данни и доказателства за каквото посещение в настоящия
случай липсват.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира за доказани претърпените от ищеца И. неимуществени вреди по
отношение на твърдените неизпълнения на медицински задължения от медицински
специалист при Затвора – Ловеч в периода на изтърпяване на дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия в периода 17.02.2017г. - 26.02.2017г.
съгласно Заповед № 216 / 20.02.2017г. на Началника на Затвора гр.Ловеч; в
периода 13.06-20.06.2017г. на основание Заповед № 742/31.05.2017г. на Началника
на Затвора гр.Ловеч; за периода от 23.06.2017 до 07.07.2017г. съгласно Заповед
№ 857 / 20.06.2017г. и от 09.05.2017г. до 24.05.2017г. на основнаие Заповед
№572/26.04.2017г. на Началника на Затвора гр.Ловеч или общо за 42 дни.
Съдът не намира друга причина извън посочените обстоятелства, които да
са повлияли уроненото човешко достойнство и на чувството за малоценност на лишения
от свобода извън нормалното негативно изживяване, характерно при ограничаването
на правото на свободно придвижване. Наличието на причинно следствена връзка
изисква верига от събития и състояния, без чието сбъдване не би следвал
конкретен резултат. Такава връзка от събития и състояния е налице понастоящем с
оглед констатираните неблагоприятни фактори, въздействали върху психиката на
ищеца и при липса на други факти и обстоятелства, които да са логична
предпоставка за презюмираните от закона неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС „В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.“. Видно е от структурата и, тази норма сочи
неизчерпателно обстоятелствата, които следва да се съобразят на плоскостта на
изискването за установяване на ефекта на неблагоприятното им въздействие в
имуществената или неимуществената сфера на задържаното лице.
В
процесният случай се установява от материалите по делото, че ищецът е
пребивавал в затвора от 05.12.2016г. до 25.05.2018г., т.е. около годна и
половина, от които в наказателна килия е бил изолиран общо за престоя си 42
денонощия. Неблагоприятното въздействие, състоящо се в уроненото чувство за
достойнство и в придобитото чувство на малоценност и незащитеност по повод на
неспазването на изискванията на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл.20, ал.2 и ал.3
от ППЗИНЗС, чл. 92, ал. 2, чл. 96, ал. 2 и ал.6, от ППЗИНЗС е продължило през
целият посочен по-горе период. Неблагоприятното въздействие върху психиката на
ищеца, довела до посочените чувства и изживявания по повод на неспазването на
изискванията за осигуряване на нормални битово-хигиенни условия за живот в
килията и в наказателната килия на лишения от свобода, на неосигуряване на
медицинско обслужване през цялото пребиваване в наказателна килия е продължило през
около година и половина и общо 42 дни в наказателна. По делото не се доказаха
симптоми на влошаване здравословното състояние на ищеца, в пряка причинна
връзка с описаните условия. Вредата, представляваща притесненото състояние на
ищеца и чувството му на малоценност и незащитеност в резултат на лоши санитарно
- битови и хигиенни условия съдът с оглед на субсидиарно приложимата разпоредба
на чл.52 от ЗЗД оценява на 400 лв. с оглед кумулативният период, през който
това състояние е преживяно. Вредата, причинена от неизпълнение на задължението
на ответника за осигуряване на всекидневно медицинско обслужване в работни дни
в наказателната килия, в която е изпълнявано дисциплинарното наказания по
чл.101,т.7 от ЗИНЗС съдът оценява на 100 лв. при
наличие на вече посочения времеви критерий, през който е преживяно съответното
емоционално състояние.
Общото
обезщетение, което следва да бъде изплатено на ищеца е в размер 500 лв., като върху тази сума се следват и
лихвата, която следва да се начислят така, както е поискана в исковата молба, а
именно от 25.05.2018г. – момента на преустановяване на незаконното бездействие,
до 25.09.2019г. - момента на предявяването на иска, възлизаща в размер на 67,92
лв. В останалата си част искът е неоснователен и недоказан и подлежи на
отхвърляне.
Разноски
за ответника не се следват по аргумент от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, основателна се явява
претенцията за присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска. Претендират се разноски за заплатената ДТ в
размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като с оглед
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца се следват
разноски в размер на 51,25 лв.
Водим
от изложеното по-горе, Административен съд – Велико Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“- гр.София, да заплати на К.И.И.,
ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на допуснато от органите по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС при изпълнение на наложеното му
наказание лишаване от свобода в Затвора -град Ловеч за периода от 12.12.2016 г.
до 25.05.2018 г., в едно със законната лихва върху тази сума в размер на 67,92
лв., считано от 25.05.2018г. до датата на предявяването на исковата молба
(25.09.2019г.).
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“- гр.София, да заплати на К.И.И.,
ЕГН **********, сумата от 51,25 лв. (петдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща направените разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.И.И., ЕГН **********, в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: