Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.11.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА
Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
08 октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело №
4340 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
В.Г.Д. твърди в исковата си молба, че депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
с ЕИК *********, за сумата от 311,78 лева, представляваща начислена по
фактура №
**********/06.11.2018г., издадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
като претендира и направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. С
Разпореждане, постановено по ч.гр.д. 2630/2019г. описа на Районен съд - гр.
Пловдив, 13-ти състав /получено от ищеца на 19.03.2019 г./, бил уведомен, че било уважено
искането му и срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД депозирали възражение, с оглед на което ищецът можел да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
С
оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява иск за установяване на вземането му срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД.
Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането му били следните:
През
месец ноември 2018г. ищецът получил фактура № **********/06.11.2018г.,
на клиент В.Д., с която фактура „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД претендирал сумата от 311,78 лева с ДДС /259,82 лева без ДДС/,
дължима по чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 48. ал. 1 и
чл. 51, ай. 1 от ПИКЕЕ, и начислена за имот, находящ се в 6000 Стара Загора,
ул. кв. Железник 9.
В
тази връзка законният представител на ищеца заявил пред служители на ответника,
че това било абсурдно и че нямало как да потребил такова количество
електрическа енергия в рамките на 3 /три/ месеца в периода от 23.08.2016г. -
21.11.2016г., и поискал обяснение на какво основание му била начислена такава огромна
сума. Информация не му била предоставена, а му било заявено единствено, че
сумата от
311,78 лева трябвало
да бъде заплатена, защото в противен случай електрозахранването в обекта на В.Г.Д.
щяло да бъде прекъснато и за тази сума щяло да бъде заведено съдебно
производство срещу В.Г.Д..
„ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало процесната сума на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ
предвиждал, че „при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 от
настоящите правила,
операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол /КП/”, който се съставял в
присъствието на клиента и се подписвал от него, а в случай, че клиентът не присъствал
на проверката и изготвянето на КП, последният се съставял в присъствието на
двама независими свидетели, които не били служители на оператора на съответната
мрежа и го подписвали. Във втората хипотеза, КП се изпращал на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка (арг. от чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ).
Ищецът
В.Г.Д. не присъствал на такава проверка,
извършена от страна на служители на ответника „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, нито получавал констативен протокол по реда, предвиден в ПИКЕЕ, а именно -
с препоръчано писмо с обратна разписка. При това положение било налице
неизпълнение на процедурата по извършване на проверката, съгласно ПИКЕЕ.
Следователно, при несъблюдаване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ, било налице
ненадлежно изготвен
КП, който не било годно основание за извършване на корекцията
от страна на длъжника
„ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД и респ.,
фактуриране на сума по корекция в
размер на 311,78 лева с ДДС и претендирането й като дължима.
Същото
представлявало и неизпълнение на договорните задължения, уредени в чл. 28, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия /одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ - 013 от 10.05.2008г./
на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за осъществяване на
проверката и съставяне на КП.
Въпреки,
че смятал сумата от
311,78 лева с ДДС,
начислена по фактура с № **********/06.11.2018г.,
издадена от ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за недължима, ищецът В.Г.Д., бил заплашен от
служител на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с предстоящо съдебно
производство и
извършил на 23.11.2018г.
плащане на цялата сума по
процесната фактура, за да не бъдело преустановено от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД електрозахранването в имота му, видно от 1 брой
Извлечение от 23.11.2018г. от банкова сметка *** В.Д., издадено от Банка ДСК АД
за сумата от 311.78 лева.
Считаме,
че сумата в размер на 311,78 лв. по
фактура №**********/6.11.2017г. е начислена неоснователно на В.Г.Д., за презумирана, а не реално начислена
електрическа енергия.
Процесната сума от
311,78 лева,
представлявала общата сума за главница за презумирано количество електрическа енергия, начислена по
фактура №**********/6.11.2017г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД.
В
резултат на платената без правно основание процесна сума от 311,78 лева настъпило
обедняване на ищеца и обогатяване на ответното дружество. Обедняването и
обогатяването били неразделен резултат на едно и също събитие, а именно
издадена фактура № **********/06.11.2017г. от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и 1 брой Извлечение от 23.11.2018г. от банкова сметка ***
В.Д., издадено от Банка ДСК АД, за сумата от 311,78 лева от ищеца. Условие за
възникване на вземане по посочения фактически състав на неоснователно
обогатяване било липсата на основание за преминаване на имущественото благо от
патримониума на обеднилото се лице (В.Г.Д.), в патримониума на обогатилото се
за негова сметка лице („ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД). Преминаването на
имуществени блага поначало следва да става на някакво определено основание. При
липсата му, по силата на закона, възниквало задължение за възстановяване на
съответната имуществена облага на обеднилото се лице, от чийто патримониум излязла
облагата.
В настоящия
случай, процесната сума от 311,78 лева, представлявала начислената по фактура с
№ **********/06.11.2017г.
и била платена от ищеца без никакво правно основание и същата била недължимо
платена.
Ищецът
заплатил процесната сума по процесната фактура, за да не бъдели предприети
срещу него съдебни действия от страна на ответника и за да не бъдело
преустановено електрозахранването в имота му - 6000 Стара Загора, кв. Железник 9.
Въпреки
това, той считал, че така заплатената от него процесна сума била за презумирано,
а не за реално потребено количество електрическа енергия, поради което сумата
от 311,78 лева била получена от ответника без основание и подлежала на връщане,
за което излага следните правни аргументи:
1. Липса на
облигационна връзка между
В.Г.Д. и ответното дружество;
2. Липса на
законово основание за едностранна корекция на сметката на В.Г.Д..
Основен
спорен въпрос по делото било дали ищеца притежавал качеството „краен клиент -
потребител на ел. Енергия”, въз основа на което за ответното дружество да
възникнело правото да претендира сумата в размер на 311,78 лева, част от
начислена по фактура №
**********/06.11.2018г. за доставена ел. енергия на процесния имот.
В
чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се казвало, че:
- „Потребител
на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на
имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си”;
- „Потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за
обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство„.
Следователно,
съгласно ОУ, предварително и едностранно определени от ответното дружество,
потребителят по договорите за продажба на ел. енергия следвало да отговаря на
три кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
- да бил носител на вещното право на
собственост или на ползване върху определен имот;
- имотът му да бил присъединен към електроразпределителната
мрежа;
- да ползвал ел. енергия за стопански нужди.
Ищецът
счита, че в настоящия случай не били налице в условията на кумулативност
изброените три задължителни предпоставки, за да бъдело едно лице потребител на
ел. енергия и респективно, да бъдел обвързан от ОУ на дружеството-монополист,
тъй като ищеца по делото не бил носител на вещното право на собственост или на
ползване върху процесния имот и съответно - не бил потребител - краен клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
С оглед на
горното
ищецът оспорва, че имал качеството „потребител на електрическа енергия” по
смисъла на ЗЕ и Общите условия за продажба на ел. енергия. За доставената ел.
енергия на обекта отговарял винаги собственика или титуляра на вещното право на
имота. Ако въпреки горното, все пак съдът приемел, че било налице основание за
начисляване на процесната сума по процесната фактура, в условията на
евентуалност и/или алтернативност ищецът счита, че същата била недължима поради
липса на законово основание за едностранна корекция на сметката на ищеца.
Съгласно чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществявали съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Както било изрично посочено в §2, ПИКЕЕ били приети на основание чл.
21, ал. 1, т. 9, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В чл. 48 от същите, ДКЕВР уредила
възможност при липса на
СТИ, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установяло, че СТИ не измервало или измервало с
грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислявал
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90
дни, като при наличие на точен измерител количеството преминала ел. енергия се
изчислявала като функция на измерителя, като се отчитал класа на точност на
средството за търговско измерване /т. 1а/.
Анализът
на посочените правни норми налагал извода, че законодателят в чл. 83 от ЗЕ
делегирал възможност на съответния държавен орган по чл. 21 от ЗЕ, а именно -
ДКЕВР, да приемел ПИКЕЕ, в които да бъдел уреден и въпросът за „установяване
случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”,
а не възможност за създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия
чрез въвеждане на фикция /и то не със закон/, за
потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната
консумация, на която не можело да бъде установена, поради неизправност на СТИ,
за която неизправност потребителят не следвало да носи отговорност. Създадената възможност за
доставчика на електроенергия по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ излизала извън
делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР. На практика уредената корекционна
процедура въвеждала безвиновна /обективна/ отговорност на потребителите на
електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването на императивната
разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, визираща наличието на виновно поведение у ищеца
/потребителя/, като предпоставка за ангажиране на отговорността му на договорно
основание, каквато от страна на ответника не била и доказана в случая. По тази причина ищецът счита, че
въпреки приетите през 2013г. ПИКЕЕ, предвидената в чл. 48 от тях корекционна
процедура на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следвало да бъде приложена като
противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Обективната отговорност била
изключение, тъй като ангажира отговорността
на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното
предвиждане било единствено правомощие на законодателя, а не на административен
орган като ДКЕВР. В ЗЕ дори и след последните му
изменения, не се предвиждало обективна безвиновна отговорност в тежест на
потребителите на електрическа енергия. Именно в този смисъл
била новата съдебна практика на ВКС, касаеща периода след
изменението на ЗЕ, а именно - Решение № 115, постановено на
20.05.2015г. по гр. д. № 4907/2014
г. от IV ГО на ВКС, което прилага за сведение на съда.
Освен
това било уместно да се вземело предвид, че обективната отговорност била вид
гражданска отговорност /без значение договорна или деликтна/, поради което, за
да бъдела ангажирана, било необходимо да е налице поведение на отговорното
лице, което да било в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на
потребителя по договора за продажба на електрическа енергия било за
бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му било
налице само при доказано действие, каквото същият поел да не осъществява.
Тежестта на доказване била на доставчика на електрическа енергия. В този смисъл
било и Решение
№ 38 от 15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
На следващо място, цитираните разпоредби на ПИКЕЕ, а именно
—чл. 48, чл. 49. чл. 50 и чл. 51 били ОТМЕНЕНИ с Решение № 12897, постановено
на 01 декември 2015г., - по. адм. д. № 9462/2014г. от IV отделение на ВАС, като
мотивите за отмяната им били, както следва: „Разпоредбите
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са приети от КЕВР е НАРУШЕНИЕ НА ПРЕДОСТАВЕНАТА Й
ДЕЛЕГАЦИЯ С ЧЛ. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Те са посветени на начина на определяне
и изчисляване на стойността на количеството ел. енергия при установена
неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се установява, че ТАКОВА ПРАВОМОЩИЕ
НЕ Е ДЕЛЕГИРАНО НА КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън
делегираната й компетентност.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА,
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби
или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по
неговото прилагане с правилата може да се урежда само материята, за която е
предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо, в подзаконовия
нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или
изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия
нормативен акт. Тези текстове, издадени без право на делегация, СА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ, поради което следва да бъдат отменени на основание чл. 7, ал. 2 и чл.
12 от ЗНА”.
От
разгледаната дотук нормативна уредба следвало логичният извод, че за да можело
да извърши корекция на сметката на ищеца, дружеството-монополист било длъжно да докаже
при условията на пълно и главно доказване виновно неизпълнение от страна на
потребителя на договорните му задължения. Предвидената с измененията в ЗЕ
възможност за доставчика на ел. енергия да коригирал едностранно сметките на
потребителите не изключвало доказването, че установеното неизмерване, неправилното
и/или неточното измерване на електрическа енергия се дължало единствено на
поведението на потребителя.
Същевременно,
в §1 на ЗЗП било предвидено, че при противоречие на два закона се прилагал
този, който осигурявал по-висока степен на защита на потребителите. По тази причина,
дори и да не се възприемали гореизложените доводи за неприложимост на
корекционната процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ, то тя и на това допълнително
основание следвало да се приеме за неприложима, а именно поради противоречие на
общите правила на гражданското законодателство, съгласно които при договора за
покупко-продажба се дължало заплащане само на реално доставената стока, в
случая - електроенергия, както и за виновната отговорност при неизпълнение на
облигационните задължения.
На
следващо място следвало да се отбележи, че приетата в ПИКЕЕ методика давала
възможност сметка на абонат да бъдела коригирана едностранно от ответника въз
основа на съставени от негови служители частни документи и с количество електроенергия,
което реално не било доставено и потребено. Поради това ищецът счита, че тези
клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП, и на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП били нищожни, тъй като налагали на потребителя да изпълни
задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът не изпълнил
своето задължение - да доставел онова количество електроенергия, което абонатът
заплатил; налагал тежест на доказване, която според приложимото право би
следвало да бъде на другата страна и задължавал потребителя да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Следвало да се отбележи, че
съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13 а от
ДР на същия: ”... Националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това...” ВКС се произнасял многократно и
еднозначно по този въпрос и с редица свои решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, като се произнесъл относно неравноправния характер и нищожността на
клаузите, регламентиращи едностранна корекция на сметки на абонати -
потребители на ел. енергия.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, в
тежест на ответното дружество било да докаже по несъмнен начин при условията на
пълно и главно доказване, че неточното измерване и/или неизмерване на ел.
енергия се дължало на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ от страна на ищеца или от друго лице с негово знание
или позволение - т. е., наличие на виновно поведение. Освен
наличието на виновно поведение, ответното дружество следвало да докаже {ако изобщо се приемело, че ПИКЕЕ били законосъобразни, което било
отменено с цитираното решение на ВАС, и били приложими към настоящия казус),
че изцяло била спазена процедурата, предвидена в чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ.
Представител на ищеца не
присъствал и не бил информиран за извършената проверка на процесното СТИ, от
което следвало, че ако ответното дружество съставило констативен протокол за
евентуална проверка, въз основа на която извършило корекцията на сметката на
ищеца и издало процесната фактура, то изцяло в тежест на монополиста било да
докаже фактите и обстоятелствата, записани в констативния протокол. От казаното дотук можело да се стигне
до заключението, че ответното дружество, дори и да се приемело, че имало право
едностранно да коригира сметките на ищеца на основание съществуващата нормативна
уредба (което, както вече изяснили било абсолютно незаконосъобразно и
противоречало на материалния закон), то същото не изпълнило процедурата по
установяване на неточното измерване на ел. енергия на обекта на ищеца в
изпълнение на ПИКЕЕ.
С
оглед гореизложеното ищецът счита, че в конкретния случай за ответното
дружество не съществувало право да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца
за презумирани количества електроенергия на основание процесната фактура,
издадена въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.
Такава
едностранна корекция ответното дружество принципно имало право да извърши само
в случай на неизпълнение на договорните задължения от страна на потребители,
като при това положение било
длъжно да докаже виновно неизпълнение на тези задължения от потребителя; хипотетично
ответното дружество могло да коригира едностранно сметки само при констатиране
на обективно обстоятелство - неизмерване или неточно измерване на ел. енергия,
ако обаче това било регламентирано в закон, тъй като единствено със закон могла
да се ангажира безвиновна обективна отговорност в тежест на потребителя.
Към
настоящия момент ответното дружество имало право на едностранна корекция на сметки,
ако били налице кумулативно следните предпоставки: доказано виновно поведение
на потребителя и пълно изпълнение на разпоредбите на ЗЕ, ПИКЕЕ (ако се приемело,
че ПИКЕЕ били законосъобразни), и собствените му Общи условия за провеждане на
проверката по установяване на такова неточно измерване. Ищецът счита, че тези
предпоставки не били налице в настоящия казус.
В
настоящия случай, процесната сума от 311,78 лева, представляваща начислена по фактура с № **********/06.11.2018г.,
била платена от ищеца без никакво правно основание, т.е. същата била недължимо
платена.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Пловдив 4000,
р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик,
дължи на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 311,78 лева (триста и единадесет
лева и седемдесет и осем стотинки), за която била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2630/2019 г., по описа на
13-ти състав при Районен съд - гр. Пловдив (заповедно производство). Сумата
била неоснователно и недължимо събрана.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски,
както в настоящото исково, така и в предходното заповедно производство.
С
настоящата искова молба ищецът заявява, че поддържа предявения иск и не
възразява да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие, в
случай че не се явят процесуален представител за ищеца в насроченото открито
съдебно заседание по делото.
Моли
съда да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238 от ГПК, ако са
налице предпоставките за това.
Ответникът
„ЕВН България Електроразпределение"АД, чрез процесуалния си представител в
законоустановения срок представя писмен отговор, в който взема становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по
основание и размер. Подробни съображения излага в отговора си.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 2630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 1502/15.02.2019г., с която е разпоредил длъжникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД да заплати на кредитора В.Г.Д. следните суми: 311,78
лева главница, представляваща презумирано количество електрическа енергия по
фактура № **********/06.11.2018г. и 27,50 лева - разноски по делото. С
разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото
са приети и
неоспорени от страните фактура № **********/06.11.2018г., извлечение от сметка на В.Д. от 23.11.2018г. на Банка ДСК, констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 319863 от 21.11.2016г., констативен протокол от метрологична
експертиза за средство за търговско измерване № 288 от 30.04.2018г. на БИМ, писмо
от 06.11.2018г.
От представения констативен протокол от
метрологична експертиза за средство за измерване № 288 от 30.04.2018г. се установява, че
е осъществен достъп до вътрешността на електромера – монтирано допълнително
съпротивление в измервателната верига между съпротивленията R19 и R 37, водещо до
промяна на метрологичните характеристики на електромера. Метрологичните
характеристики и външния вид на електромера не съответстват на изискванията за
одобрения тип.
Безспорно установено е по делото, че
процесният период за
начислена ел.енергия е от 23.08.2016г. до 21.11.2016г., т.е. при действието на Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-014/10.05.2008г.
на ДКЕВР, с които са одобрени Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД и Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
В приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира
като добросъвестно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото, вещото лице е установило, че процесния електромер е манипулиран. В измервателната верига върху
електронната платка между съпротивления R19-R37 е монтирано допълнително
съпротивление, непринадлежащо към схемата на електромера. С включването
му се променят метрологичните му характеристики. Електромерът не съответства на
техническите и метрологичните изисквания и не отчита част от консумираната
електрическа енергия. Методът за отчитане на неотчетена ел.енергия и методиката
за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие
с чл.48 ал.1 и т.1А и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.
Предявеният иск е с правно основание чл.55,
ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. с чл.91 и сл. от ЗЕ – претендира се връщане на сума,
която е платена без основание.
Възражението на ищеца, че липсва облигационна връзка между страните е
неоснователно. От представените по делото заявление – докларация за започване
на продажба на електрическа енергия № 14034332/19.12.2014г., В.Д. е заявил
желание пред ответното дружество да получава електрическа енергия за имот,
находящ се в гр.Стара Загора, кв.Железник, който е придобил с постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.11.2014г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег.№ 766
от РКЧСИ.
В
настоящото производство е спорно именно основанието, поради което ответникът е
поискал, а ищецът е заплатил процесната сума. Той обосновава това свое искане с твърдението, че сумата е
начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ. Счита, че
процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на ЕВН Българи Електроразпределение АД.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бл.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия,
както създаването и поддържането и достъпа до база данни с регистрацията със
средствата за търговско измерване. С други думи, законодателят е предвидил
възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт
по правната си същност, а не в общите условия на договорите, които не са
нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ, обаче, не съдържат подобна регламентация.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл.41 се установи
грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и
неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила
установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура,
определена в договорите с оперотара на преносната мрежа или в раздел 9 от тези
правила за оператора за разпределителната мрежа. След като липсва в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване
на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъд извършена
съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба, даваща
възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция за
минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011, II т.о.;
Р-44-2012, II т.о.).
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху
средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез
съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен
протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако
последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва
от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от
доказателствата по делото този ред в случая е спазен, като при съставяне на
констативния протокол е присъствал управителя на дружеството.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да
коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за
доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която
да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т.6 ит.18 от ЗЗП и
поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД,
тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на
ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано
сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви
действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция
на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от
12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които
регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на
неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на
Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за
всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както
и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът
намира, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда
обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на
Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област
са посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния
вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите
членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива
до 5 юни 2014г.
С оглед на
гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а в тежест на ответника е било да го направи, че е доставил
конкретно количество електроенергия на
ищеца за процесния период на стойност 311.78лв., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото
дело в размер на 325,00 лв., представляващи ДТ и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдвокатурата, съобразно уважената част на исковете,
както и направените по ч.гр.д. № 2630/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив
в размер на 325,00 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул.”Христо
Г.Данов" № 37, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер,
Жанет Петкова Стойчева, Робърт Дик, че дължи на В.Г.Д., ЕГН **********,***
Консатнтинов № 56Д, със съдебен адрес:***, офис партер,чрез адв.Сияна Великова
сумата от 311,78 лева – главница, представляваща недължимо платена сума по фактура № **********/06.11.2018г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
за начислена ел.енергия, доставена до обект, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Железник 9, под ИТН № 4012357 за периода от 23.08.2016г. до 21.11.2016г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1502/15.02.2019г. по
ч.гр.д. № 2630/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от: Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева, Робърт Дик да заплати на
В.Г.Д., ЕГН **********,*** Консатнтинов № 56Д, със съдебен адрес:***,
офис партер направените от последния разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 2630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив
в размер на 50,00 лева,
представляващи заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, представлявано от: Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева, Робърт Дик да заплати на
Адвокатско съдружие „Сияна консулт“, чрез пълномощника му адв.Сияна
Великова, адрес: гр.София, ул.Гургулят №31, ет.1, офис партер суматаот 600
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по настоящото дело и по ч.гр.д. № 2630/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: