Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия
Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 640 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С решение № 106 от 3.07.2019 г по гр. дело № 811/2018 г
по описа на РС – Кнежа състав на същия съд е
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.В.,
ЕГН **********,***, представляван
от особен представител адвокат адвокат Р.И.Б. от ПлАК, че към него съществува
изискуемо вземане на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б. ” №
49, бл. **, вх. *, чрез пълномощника си – юрк. К.К.А. , в размер на 11188,66
лева, ведно със законната лихва за забава от 29.08.2018г. подаване на заявление
по чл.410 от ГПК в Районен съд гр.Кнежа, до окончателното изплащане на
задължението.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от В. В. чрез особения му процесуален представител
адв. Р.Б. като се правят
оплаквания, че решението на РС е
незаконосъобразно. Възразява се ,че процесният договор е недействителен поради
неизпълнение на разпоредбите на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и с оглед
определения годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, които са в
противоречие с добрите нрави и са определени в изключително завишени размери. Според въззивната жалба при
недействителност на договора се дължи само чистата сума, която е получена по
кредита от длъжника. Претендира се отмяна на постановеното решение
в атакуваната му част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете и , алтернативно, да се присъди
само чистата сума по кредита.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Възразява се ,че съдът е обсъдил всички
доказателства по делото.Според въззиваемата страна са представени доказателства
за предоставените и платени суми по кредита. Съдът е длъжен служебно да се
произнесе по неравноправните клаузи. Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на валидни и изискуеми задължения по
процесния кредит , действителност на отделни клаузи по договора за кредит,
размер на дължимите суми
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд - Кнежа е приел
в решението си , че на 03.10.2011г. е сключен Договор за револвиращ заем
(ДРЗ) № **********, между „П.К.Б.“ ЕООД, като кредитор, от една страна и В.Н.В.,
като длъжник от друга страна. Договорът е сключен при посочени параметри в
раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“ и е по молба от клиента
за отпускане на заем до размера на посочения от него или до по-нисък размер,
одобрен от кредитора. Общо задължение по договора е 11 685,87 лева,
включващо: сума за изплащане на заема: 2900 лева; срок на заема: 48 месеца;
размер на вноска: 242 лв.; дата на погасяване: 11-ти ден от месеца; годишен
процент на разходите (ГПР %): 149.17%; годишен лихвен процент: 97.66%; лихвен
процент на ден: 0,27%; сума на изплащане на револвинга: 242 лв.; договорно
възнаграждение при револвинг: 6447 лв. и размер на револвинга: 8712 лева.
Договорът е
подписан при Общи условия / ОУ/, които са неразделна част от него, предадени са
на ответника при подписването
им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДЗР/.
Според РС „П.К.Б.“ ЕООД изпълнило точно
и в срок задълженията си по договора, като превело на 04.01.2011 г. парична
сума в общ размер на 2900 лв. по посочената от длъжника В.Н.В. банкова сметка, ***водно
нареждане (документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер:
270PMWU131510050 от 31.05.2013г.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.”
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Кнежа. По
заявлението е образувано ч.гр.дело № 581/2018г. На дружеството е изпратено
указание на основание чл, 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 31.10.2018г.
Според РС искът с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК е положителен
установителен иск и в тежест на ищеца е
да докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаването му и наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който
произтича вземането му . Правният интерес на ищцовото дружество от предявяване
на иска се доказва с представените по делото писмени доказателства, от които се
установява , че на длъжника издадената заповед за изпълнение №539/18г. по ч.гр.д.№581/2018г. по описа на РС-Кнежа е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Искът е предявен в едномесечния
срок по чл.415 , ал.1 от ГПК и е допустим , а разгледан по същество се явява
основателен и доказан .
Безспорно е било, според РС, че ищцовото дружество е активно лигитимирано
да предяви настоящият иск. Претенциите му произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на Договор за
револвиращ заем № ********** от 03.10.2011г.
Според РС револвиращият кредит е вид заем, отпускан от банките, при който
кредитоползвателят разполага с
определена сума като може да я използва частично или изцяло, но му се начислява
лихва само върху частта, която използва. Типично за отворения вид заем, е че
парите по него се усвояват от кредитополучателя неограничено, в зависимост от
нуждите му. Това става изцяло или на дялове през целия период. Одобряването на
такъв вид заем не е задължително обвързано с конкретна покупка – жилище,
автомобил, машини и пр., като същевременно няма краен срок, в рамките на който
да сте задължен да го върнете. Освен това крайният срок за издължаване по всяко
време може да се преподнови. Затова този заем е популярен като възобновяем или
отворен заем. Споразумението за такъв кредит се прави след проучване от финансовата
институция, а размерът се определя персонално и на база идентифицираните нужди
и реалния потенциал на ползвателя да го изплаща. Ако револвиращ заем бъде отпуснат, но не се използва, банката не би
трябвало да му начислява никаква лихва. Ако е използван дял от заема, но не се
внасят редовно вноските, упоменати в споразумението, банката е в правото си да
блокира сметката и тя да не може да се използва.
Плюсовете на револвиращия кредит,
според РС, са икономията на
време за бизнеса, понеже не е необходимо да се кандидатства постоянно, а
кредита винаги е наличен. Освен положителните страни, той има и отрицателни,
като: по-големия лихвен процент, в сравнение с традиционните кредити,
изчисляването на банковите такси, глоби при закъснения и други го правят не така привлекателен, както
изглежда на пръв поглед.
При така изложените съображения РС е приел , че следва предявеният иск
да се уважи изцяло , като основателен
и доказан.
РС е
счел за неоснователни направените
от особения представител на ответната страна възражения, а именно, че кредитора
е следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, независимо, че в т.10.3 от ОУ е предвидено, че в случай че
кредитополучателя просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договора. Неоснователни са и възраженията, според
РС, за нищожност на договора, като
противоречащ на добрите нрави и добрите търговски практики, поради прекомерно
високите лихвени проценти.
В случая, според РС, се касае за договор за револвиращ заем, със своите плюсове и минуси
изброени по-горе в обстоятелствената част на настоящото решение. Револвиращият
кредит се различава от обикновенния кредит по своята гъвкавост, липса на краен
срок на връщане, редовно внасяне на вноските, а при неизпълнение са предвидени:
по-голям лихвен процент, в сравнение
с традиционните кредити, изчисляване на банковите такси, глоби при закъснения и
други, за които уговорки ответника е бил запознат при подписване на договора на
03.11.2011г
Решението на РС е частично
незаконосъобразно
РС –
Кнежа е изложил мотиви за решението си, които не се споделят
от въззивната инстанция. РС изобщо не е
отговорил по същество на възраженията за недействителност на клаузи от договора
с оглед противоречие на добрите нрави. РС се е задоволил бланкетно да посочи,
че възраженията са неоснователни с оглед вида на кредита, но не е изложил
мотиви по отношение на конкретните възражения и размера на уговорените лихвени
проценти и ГПР.
Въззивният съд приема, че в случая
уведомяването за предсрочна изискуемост следва да се приеме, че е направено с
исковата молба, но в случая това не е от съществено значение за спора доколкото
към момента на произнасяне е изтекъл целия период за издължаване на кредита.
Въззивният съд приема, че е установено
по делото наличието на договор за кредит, описан и посочен и в
първоинстанционното решение. Безспорно е по делото, видно от представения
договор за кредит, че годишния лихвен процент е в размер на 97,66 % при ГПР от
149,17 %. В подадения отговор по делото
е направено възражение за нищожност на клаузите относно посочените
параметри като противоречащи на добрите нрави .
Възнаградителната лихва има характер на цена на
предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря
връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Нищожността на отделните
клаузи не влече нищожност на целия договор. Следва да се приеме, че клаузата, касаеща договорната лихва, противоречи
на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на договора
е налице законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва,
по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където
е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. . Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК служи именно за
рамка на размера на уговорените лихви по
кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на
всеки един от компонентите на ГПР, се явяват нищожни Касае се за кредит, при
която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил
ограничен размера до три пъти размер на законовата лихва.
По
отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/
На
основание изложеното, Пл ОС приема , че в случая е налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, вкл. и размера на включващата
се в него възнаградителна лихва, което противоречи на добрите нрави и води до
нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова
правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за
кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. . ГПР
като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва всички разходи по
кредита. Клаузата е нищожна като
накърняваща добрите нрави – чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдебната практика приема,
че противно на добрите нрави е да се уговори възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва – в конкретния случай четирикратния и
по-голям размер . Въззивният съд съобразява
вида на кредита и неговата необезпеченост на кредита и наложителността
от договарянето на по – висока лихва. В този смисъл съдебната практика е
възприела възможността за уговарянето на такава по - висока лихва, но не и в
размер, по голям от посочения по – горе трикратен размер на законната лихва. Добрите
нрави са правила за справедливост и
добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори и
сделки. Задължението за добросъвестност
при сключването им означава честно отношение при договарянето на гражданско –
правните сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за
двете страни по сделката.
Предвид гореизложеното следва
да се осъди длъжника да заплати само чистата сума по кредита, която е получил.
Видно от заключението на ВЛ в изпълнение на задълженията на длъжника е внесена
сумата от 504 лв, която, с оглед по – горе приетото относно лихвата и ГПР,
следва да се приеме, че погасява само главницата, поради което следва да се
уважи иск само в размер на 2396 лв главница, а в останалата част за разликата
до 11 188 лв решението следва да се отмени и искът да бъде отхвърлен.
При този изход разноски за
въззиваемата страна не следва да се присъждат като такива не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 106 от 3.07.2019 г по гр. дело №
811/2018 г по описа на РС – Кнежа В
ЧАСТТА,В КОЯТО СЪДЪТ Е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.В., ЕГН **********,***, представляван
от особен представител адвокат адвокат Р.И.Б. от ПлАК, че към него съществува
изискуемо вземане на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б. ” № *, бл. ***, вх. *, чрез пълномощника си – юрк. К.К.А.
, в размер на 11188,66 лева, ведно със законната
лихва за забава от 29.08.2018г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2396 ЛВ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Б. ” № *, бл. ***, вх. *, чрез пълномощника си – юрк. К.К.А. ИСК на осн. Чл. 422 ал.1
вр. С чл. 415 от ГПК СРЕЩУ В.Н.В., ЕГН **********,*** за
установяване на дължимост на задължение по договор за потребителски кредит
№**********/31.05.2013 г в размер на 11 188, 66 лв, за който е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 581/2018 г на РС – Кнежа ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2396 лв до пълния размер от
11 188,66 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :