Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……
24.10.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 24.09.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 177 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба /ведно с уточнителна молба вх. №
920/23.04.2019 г./ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против А.Ц.Г.,
в която се твърди, че ответникът е страна по правоотношение с предмет доставка
на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр.
Средец, ВОЕНЕН БЛОК 2, …………, за който в ищцовото дружество е открита и заведена
партида с аб. № 721415 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен
уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК по смисъла
на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е следвало да заплаща
консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи
се, че за отчетния период от 15.09.2016 г. до 05.04.2017 г. по партидата на
процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода на обща стойност 164,27 лева, осчетоводени в периода
25.10.2016 г. – 25.04.2017 г. посредством фактури №№ **********/25.10.2016 г.
на стойност 72,50 лева, **********/25.11.2016 г. на стойност 20,52 лева,
**********/23.12.2016 г. на стойност 20,52 лева, **********/25.01.2017 г. на
стойност 20,52 лева, **********/24.02.2017 г. на стойност 4,21 лева,
**********/24.03.2017 г. на стойност 9,58 лева и **********/25.04.2017 г. на
стойност 16,42 лева. Поддържа се, че през процесния период в ищцовото дружество
не са постъпвали молби за прехвърляне на друго лице или закриване на партидата
на водоснабдения имот. Сочи се, че спрямо ответника са били предприети действия,
целящи доброволно уреждане на задълженията, но изпълнение не е последвало. Претендира се на
основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по фактурите, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното им
изплащане, както и лихва за забава в общ размер 34,05 лева за периода от деня
на падежите до 24.01.2019 г., в това число по съответните главници, както
следва: 16,33 лева за периода 26.11.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,33 лева за
периода 26.12.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,15 лева за периода 27.01.2017 г. –
24.01.2019 г., 3,98 лева за периода 26.02.2017 г. – 24.01.2019 г., 0,78 лева за
периода 25.03.2017 г. – 24.01.2019 г., 1,70 лева за периода 25.04.2017 г. –
24.01.2019 г. и 2,78 лева за периода 26.05.2017 г. – 24.01.2019 г., за които
суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 53/2019 г. по описа на Районен съд – Средец. Претендират се направените разноски
в заповедното и исковото производства, както и юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор ответникът, чрез особен представител, назначен на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете по основание от гледна точка
на липса на доказателства към исковата молба във връзка с качеството
потребител. Счита, че размерът на вземанията е съответен на сумите по
представените от ищеца фактури, както и на приложените доказателства относно
начина на отчитане на измервателния уред. В този смисъл се поддържа, че е в интерес на ответника да не се
назначават исканите от ищцовата страна експертизи, тъй като това би довело до
увеличаване на разноските му. Възразено е, че претендираните задължения по
процесната партида са погасени понастоящем, т. е. платени.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 105/30.01.2019 г.,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 53/2019 г., Районен съд –
Средец е разпоредил А.Ц.Г. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр. Бургас сумата 164,27 лева по неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги,
със законна лихва от 28.01.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
34,05 лева, начислена за периода 26.11.2016 г. – 24.01.2019 г., сумата 25 лева
за държавна такса по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. Заповедта е връчена на длъжника в заповедното производство по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес на заявителя да предяви по
реда чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в настоящото
производство исковете за установяване на задълженията му. Преди предприемане на
действия по съдебен ред ищецът е изпратил покана изх. № К-2622/16.10.2018 г.,
получена от съпругата на ответника на 19.10.2018 г., за доброволно изпълнение в
срок до 30.10.2018 г. на задължение в размер на 194,16 лева за аб. № 721415,
представляващо стойността на консумирана и отведена вода.
От справка от
Служба по вписванията – Средец се установява, че ответникът А.Ц.Г. е собственик на водоснабдения процесен обект, находящ се в гр. Средец,
ВОЕНЕН БЛОК 2, ……….. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 99, том 7, рег. № 1565/15.07.2008 г. От всички писмени доказателства по
делото се установява, че за имота в ищцовото дружество е открита партида на
името на ответника с абонатен № 721415.
От Справка за
показанията на водомера на ответника се установява, че измервателното средство в
имота на ответника е отчитано от инкасатор на 13.10.2016 г., 11.11.2016 г., 15.02.2017
г., 02.03.2017 г. и 05.04.2017 г. Невъзможността на инкасатор, в качеството му
на служебно лице, да отчете водомера на ответника, поради неосигурен от негова
страна достъп за отчитане, е обективирана съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба №
4/04.09.2004 г. в надлежни 2 бр. протоколи от дати 15.12.2016 г. и 16.01.2017
г., когато служебно е вписано потребено количество вода. В резултат, за периода
15.09.2016 г. – 05.04.2017 г. са отчетени 116 куб. м. водно потребление.
Количеството вода е осчетоводено посредством фактури №№ **********/25.10.2016
г. на стойност 72,50 лева, **********/25.11.2016 г. на стойност 20,52 лева,
**********/23.12.2016 г. на стойност 20,52 лева, **********/25.01.2017 г. на стойност
20,52 лева, **********/24.02.2017 г. на стойност 4,21 лева,
**********/24.03.2017 г. на стойност 9,58 лева и **********/25.04.2017 г. на
стойност 16,42 лева. Според представените фактури общото изразходено количество
вода, преминало през измервателното средство за посочения процесен период е 116
куб. м., отчетени по индивидуален водомер, а 4,08 куб. м. са начислени от
разпределение от централния водомер /на стойност 4,65 лева/ или общо 120,08
куб. м. на обща стойност 164,27 лева, съвпадаща с исковата сума. Фактурите са
издадени по абонатния номер на ответника. Във всяка от фактурите е указан в
долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на сумите. Изчислени с 3 бр.
независими онлайн калкулатори, лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите
за периодите от деня на падежите им до посочената в заявлението по чл. 410 от ГПК крайна дата – 24.01.2019 г., са както следва: 16,33 лева за периода
26.11.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,33 лева за периода 26.12.2016 г. – 24.01.2019
г., 4,15 лева за периода 27.01.2017 г. – 24.01.2019 г., 3,98 лева за периода
26.02.2017 г. – 24.01.2019 г., 0,78 лева за периода 25.03.2017 г. – 24.01.2019
г., 1,70 лева за периода 25.04.2017 г. – 24.01.2019 г. и 2,78 лева за периода
26.05.2017 г. – 24.01.2019 г.
Разпитаната по делото
отчетничка, обслужваща процесния водомер, сочи, че измервателното средство на
ответника се отчита електронно с мобилно устройство, след осигурен достъп в
обекта.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са с правно основание чл. 422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед установяване
на твърдяните вземания на ищеца към ответника за задължения, произтичащи от
консумирани ВиК услуги по издадени фактури и за мораторна лихва. Отношенията
между страните при това положение попадат в хипотезите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи
условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответникът е собственик на процесния водоснабден
имот през заявения период на водоползване. Безспорно е, че комуналната партида
на имота се води на негово име. Тези факти, отнесени към нормите на Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и
канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между страните е
създадено облигационно правоотношение. За действителността на правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от
цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен
договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е апартаментът на
ответника. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни при
дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай, не
се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет. Установи
се от писмените и гласните доказателства, че инкасирането по партидата на
ответника е станало по показанията на 1 бр. измервателен уред и че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури. Фактурираните количества
комунална услуга съвпадат с отчетените количества по партидата на индивидуалния
водомер на ответника, при пълно съответствие в показанията, респективно в
разликите между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и задължението си по
чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки отчетен период.
Съответно дължимата обща сума по тези фактури е 164,27 лева. В тази сума са
включени остойностени количества вода от разпределение в размер на 4,08 куб. м.,
които се квалифицират като разходи от общия в сградата-етажна собственост
измервателен уред. Разпределеното количество вода е съобразено с реда по Раздел
3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Разликата между количеството
вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетните количества вода по
индивидуалните водомери е разпределяна по всички потребители на подотчетни
партиди на централния водомер в сградата-етажна съсобственост. Начисленото
количество вода от разпределение по процесния абонатен номер е остойностено при
спазване на реда на разпределение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор –
гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не
представи доказателства, които да установяват плащания по издадените фактури,
респективно от Извлечение от счетоводна сметка на оператора следва, че по тях
не са отразени плащания. По изложените съображения претенциите в рамките на
заявената обща главница 164,27 лева за отчетния период от 15.09.2016 г. до
05.04.2017 г. по процесните фактури за инкасирани количества вода се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Главницата е дължима със
законната лихва от подаване /по пощата/ на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.01.2019
г. до окончателното й изплащане. Липсват
доказателства, установяващи плащане от страна на ответника, поради което е
неоснователно въведеното от особения представител възражение, че задълженията за
процесния отчетен период са погасени /в смисъл платени/, респ., че били включени в „калкулацията“
по други дела. При
това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за лихва за забава,
начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на падежите на
фактурите до 24.01.2019 г., като техните размери се доказват от 3 бр. онлайн
калкулатори, както следва: 16,33 лева за периода 26.11.2016 г. – 24.01.2019 г.,
4,33 лева за периода 26.12.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,15 лева за периода
27.01.2017 г. – 24.01.2019 г., 3,98 лева за периода 26.02.2017 г. – 24.01.2019
г., 0,78 лева за периода 25.03.2017 г. – 24.01.2019 г., 1,70 лева за периода
25.04.2017 г. – 24.01.2019 г. и 2,78 лева за периода 26.05.2017 г. – 24.01.2019
г.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни документи по
заповедното и исковото производство, извършените от ищеца плащания на деловодни
разноски са за държавна такса в размер на 100 лева, депозит за свидетел в
размер на 10 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 112,50
лева на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и на основание чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определеното на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство е 50 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и
съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100 лева, платимо от ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение
на А.Ц.Г., с ЕГН **********,***, представляван на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. А.С.Д. – БАК, че дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ЕИК *********,
представлявано от инж. Г Й Т , сумата 164,27 лева, представляваща
равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. №
721415, по издадени фактури №№ №№ **********/25.10.2016 г.,
**********/25.11.2016 г., **********/23.12.2016 г., **********/25.01.2017 г.,
**********/24.02.2017 г., **********/24.03.2017 г. и **********/25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумите 16,33 лева за периода 26.11.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,33 лева за
периода 26.12.2016 г. – 24.01.2019 г., 4,15 лева за периода 27.01.2017 г. –
24.01.2019 г., 3,98 лева за периода 26.02.2017 г. – 24.01.2019 г., 0,78 лева за
периода 25.03.2017 г. – 24.01.2019 г., 1,70 лева за периода 25.04.2017 г. –
24.01.2019 г. и 2,78 лева за периода 26.05.2017 г. – 24.01.2019 г.,
представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 105/30.01.2019 г. по ч.
гр. дело № 53/2019 г. по описа на Районен съд –
Средец.
ОСЪЖДА А.Ц.Г. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД
– гр. Бургас направените в производството по
чл. 422, ал. 1 от ГПК и в заповедното производство по чл. 410 от ГПК разноски в
размер на 272,50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА А.Ц.Г. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: