№ 489 / 9.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря....Гинка Митова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1769 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-003048/15.08.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Монтана е наложено на И.А.И. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.6 от 2004г., предишна ал.3, бр.85 от 2004г., предишна ал.4, бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от 2011г., бр.101 от 2015г., в сила от 22.12.2015г., бр.105 от 2018г. , в сила от 1.01.2019г.), санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.6 от 2004г., изм. и доп., бр.51 от 2007г., изм., бр.39 от 2011г., бр.105 от 2018г. , в сила от 16.08.2019г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона).
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката И. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 27.07.2018г. около 15:00 часа на път ІІІ – 102 при Бензиностанция ПЕТРОЛ 3310 в землището на с.Гаврил Геново, с посока на движение от гр.Чипровци към гр.Монтана, водачката И.А.И. управлявала л.а. „А. А 3” с рег. № XXXX . В хода на извършена полицейска проверка се установило, че за л.а. няма закупен и залепен валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2018г. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. За установеното св.И.П.Т. – мл. пи при Участък Г. Дамяново при РУ - Монтана в присъствието на колегата си св.К.И.Г. съставил спрямо И. АУАН Серия Д № 3048/811055/27.07.2018г. за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП от ЗДвП. Съставеният АУАН послужил на наказващия орган да издаде процесното НП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП /в редакцията посочена по – горе/.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.Т. и св.Г. потвърждават посоченото в АУАН. Жалбоподателката И. поддържа жалбата си с твърдението, че имала намерение да закупи валиден винетен стикер от бензиностанцията, която била по местоположение в близост до мястото, където били застанали полицаите за извършване на проверката. Според жалбоподателката, на л.а. който управлявала имало залепен винетен стикер, чиято валидност била изтекла предния ден преди полицейската проверка. И. твърди, че пътният знак изискващ заплащане на винетна такса се намира след мястото, където била проверена от полицаите св.Т. и св.Г..
След обсъждане на непосредствено събраните доказателствата по делото – писмени и гласни, съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.139, ал.5 от ЗДвП с автор жалбоподателката И.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.И.П.Т. и св.К.И.Г., които са обективни и последователни, а посоченото от И. в жалбата и в съдебно заседание е необосновано. Процесното нарушение е доказано, като И. е управлявала л.а. по участък от РПМ, за който се изисква заплащане на винетна такса, без значение къде точно е бил позициониран пътния знак Д 25, указващ да се притежава валиден винетен стикер при управление на мпс. Съгласно разпоредбата на чл.121а от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци – „с пътен знак Д 25 "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.”. Наличието или липсата на знак Д 25 не означава въвеждане на задължение или не за управление на ППС със заплатена винетна такса. Поставянето или не на пътен знак „винетка“ не изключва виновността на поведението на жалбоподателката и не я освобождава от отговорност. Още повече, че информацията за списъка на пътищата, за които се дължи винетна такса е общодостъпна за всеки един гражданин. Като се имат предвид изложените доводи, настоящия съд намира, че и това възражение на И. е необосновано.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Като се има предвид сериозността на защитените обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата, степента на обществена опасност на допуснатото от жалбоподателката нарушение е по–голяма в сравнение с обикновените случаи от този вид нарушения, като според настоящия съд нарушението не може да се определи като маловажно и на това основание да отпадне административно наказателната отговорност на жалбоподателката. В подкрепа на този довод е и приетата по делото справка за нарушител/водач относно И., от която е видно, че последната е допускала и други административни нарушения по ЗДвП, за които са издавани НП-я и фишове.
Правилно и законосъобразно са съставени АУАН и НП при спазване процесуалните изисквания на чл.40 и сл., чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е приложен и материалния закон, като безспорно И. е реализирала санкционния състав на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП в редакция преди изм. с ДВ бр.105/2018г. Независимо, че от издаване на НП до обжалването му и влизането му в сила, са последвали изменения и допълнения на чл.139, ал.5 и чл.179, ал.3 от ЗДвП /изм. (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004г., изм. и доп., бр. 51 от 2007г., изм., бр. 39 от 2011г., бр. 105 от 2018г., в сила от 16.08.2019г. по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като задължението да се заплаща винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП от водач, който управлява ппс по път, включен в обхвата на републиканската пътна мрежа, не е отпаднало и продължава неизпълнението на това задължение да съставлява административно нарушение, по повод на което размера на административното наказание е същото по размер.
Не са налице и условията за изменение на НП, тъй като е определено точно предвиденото като размер административно наказание глоба.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-003048/15.08.2018г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана, с което на И.А.И. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП (в редакция преди изм. с ДВ, бр.108/2018г.) Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: