Мотиви към присъда по НЧХД № 1814 по
описа за 2019г. на ШРС
На 14.08.2019г.
е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от П.М.Х. против Р.М.С. *** за
извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната
тъжба е посочено, че Р.М.С. на 09.03.2019г.
нанесъл на П.М.Х. удари с ръка в областта на главата и лявата ръка, с което му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, охлузване
на кожата челно-слепоочно вляво и инфракция на 5-та метакарпална кост на лявата ръка, с което му причинил
временно разстройство на здравето, неопасно за живота–– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск от тъжителя П.Х. срещу подсъдимия Р.С. за неимуществени вреди
в следствие на извършеното престъпление в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева и имуществени вреди – в размер на 48,08 /четиридесет и осем лв.
и осем ст./ лева. Съдът намери молбата за своевременно подадена и процесуално
допустима, поради което допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес,
предявения от частния тъжител, граждански иск.
В съдебно заседание,
упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа
така възведеното обвинение и моли съда да признае за виновен подс. Р.С. и да му наложи справедливо наказание, което да
го мотивира за в бъдеще да не извършва подобни постъпки. По отношение на
приетият граждански иск, повереника моли съда да го
уважи в пълния му предявен размер, както и да му присъди направените разноски.
Защитникът на
подсъдимият Р.С., излага своите подробни аргументи за недоказаност на
повдигнатото обвинение и предлага на съда
с оглед събраните доказателства да го признае за невиновен, тъй като не е
осъществил престъпление по чл.130, ал.1 от НК. По отношение на претенцията за обезвреда на неимуществени и имуществени вреди, защитникът
счита същата за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 1989г. частният тъжител П.М.Х. претърпял ПТП и
получил фрактура на черепа. Бил опериран в НКХ – извършена трепанация с остеопластика на черепа. През следващите години епизодите
на главоболие, световъртеж и замаяност ставали по-чести, оформила се и изразена
личностова промяна с паметови
смущения и с епизоди на емоционално-афективна и подтикова декомпенсация по
органичен посттравматичен тип.Тъжителят Х. бил с 86% трайно намалена
работоспособност, съгласно Експертно решение
на ТЕЛК и водеща диагноза: Разстройства на личността и поведението,
дължащи се на увреждане и дисфункция на главния
мозък. В началото на 2019г. частният тъжител П.М.Х. и подсъдимия Р.М.С.
работели в „КОЗЛУДЖА“ ООД, чийто управител бил свидетелят А.М.Б.. На 09.03.2019г.
след края на работния ден, свидетелят З.К.К. – шофьор
във фирмата, потеглил с пътническия бус да откара
работници до гр. Шумен. Бусът потеглил от с. Избул,
откъдето в него се качил подс. Р.С. и седнал на
седалката зад шофьора. В с. Върбяне във буса се качил
и частния тъжител П.Х., който седнал на седалката в дясно от шофьора. Още с
качването си, частния тъжител Х. започнал да вика и псува. Докато пътували,
частния тъжител удрял с ръце по таблото и псувал парламента. Свидетелят З.К. му
направил забележка да не удря по таблото и се опитал с думи да го успокои, но
той не преставал. Така преминали бариерата на ЖП прелеза на с. Златна нива.
Частният тъжител Х. удряйки с ръце, с глава навсякъде изоставил парламента и
започнал да псува колегите си, които назовавал дори поименно. Крещейки, частния
тъжител Х. псувал и обиждал всичките си колеги. Тъй като един от колегите на
частния тъжител бил и братът на подс. Р.С., последния
казал на частния тъжител, че в момента псува неговата майка, която била
починала. Вместо да престане, частния тъжител Х. започнал да спори, че не
псувал неговата майка и започнал да се звери и на подсъдимия С.. Крещял: „Ти
знаеш ли кой съм аз? Знаеш ли колко дела имам в полицията?“ и дори се надигнал
от седалката и се обърнал с тялото си към подсъдимия. Подс.
С. с двете си ръце отблъснал тялото на тъжителя Х. по-далеч от себе си. Тъжителят
Х. продължил да блъска и крещи до гр. Шумен. Подсъдимият първи слязъл от буса, като пристигнали в гр. Шумен. След като подсъдимият С.
слязъл, тъжителят Х. казал на свид. З.К., че му е
лошо и трябва да го откара до Спешното. Свидетелят З.К. погледнал към тъжителя
и не видял да има някакви следи от удар по него. Закарал го до ЦСМ при „МБАЛ –
Шумен“ и тъжителя слязъл от буса и влезнал вътре. Свид. К. паркирал буса и също
влязъл вътре. Точно по това време, свидетелят А.М.Б. бил на свиждане при майка
си в болницата и като излязъл видял буса на фирмата
пред спешното. Влязъл вътре и заварил тъжителя Х. в количка в коридора.
Тъжителят Х. викал, крещял и блъскал с ръце по количката. Крещял и псувал: „ах, ах, не ми е добре, аз тука ще
умра, какво правят тези хора, колко време ще ги чакам, той ако ме беше ударил
по главата, аз съм инвалид“. Свидетелят Б. се опитвал да успокои тъжителя, но
той продължавал да блъска, да крещи и да псува. Тъжителят Х. бил прегледан от
дежурния лекар, направили му рентгенови снимки и го освободили, след което свид. К. го откарал до дома му. На 15.03.2019г. тъжителят Х.
бил прегледан от съдебен лекар при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, за което му било
издадено медицинско удостоверение № 68/2019г.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – А.М.Б., Х. К.К. и З.К.К.,
от обясненията на подсъдимия Р.М.С., както и от приложените по делото и приети
от съда, писмени доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от
съда изцяло от показанията на разпитаният свидетел – очевидец, а именно З.К.К., който според съда е абсолютно незаинтересован от изхода
на делото и е единственият очевидец какво се е случило в буса,
който е управлявал на 09.032019г. Свидетелят даде показания от къде и по какъв
повод познава както тъжителя, така и подсъдимия, както и, че няма никакви
близки отношения със страните по настоящото дело. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля А.М.Б., който е видял тъжителя след като е бил откаран в ЦСМП при
„МБАЛ – Шумен“ АД. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. К.К., но те съдържат предимно характеристични данни за
тъжителя и подсъдимия.
От приложеното по делото Медицинско
удостоверение № 68/2019г. се установява, че частния тъжител П.М.Х. на
09.03.2019г. в 17,15 часа е постъпил в Спешно отделение с основна диагноза:
Повърхностна травма на главата и били извършени рентгенография на череп и лява
длан – без данни за фрактура. На 13.03.2019г. била направена нова
рентгенография, при която били открити суспективни
данни за инфракция ва
основата на пета метакарпална кост на лявата ръка.
При прегледа съдебният лекар намерил в лявата слепоочна област на главата кожен
ръбец, който преминава към окосмената част на
главата, слепоочно в ляво. В предната му неокосмена част до ръбеца
– кожно охлузване, покрито с кафеникава коричка с дискретни признаци на лющене
на площ 0,4 на 0,2см. Палпаторна болезненост в
областта на лявата темпоро-мандибуларна става – без
видими травматични увреждания. Палпаторна болка по
гърба на лявата ръка в основата на пети пръст. В заключение е вписано, че
установените увреждания може да бъдат получени по време и начин, съобщени от
пострадалия и са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Частната
тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на
обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение,
очертано в частната тъжба. Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от
общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частно обвинение се
изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната
фаза на наказателния процес /арг. от ТР № 2/2002г. на
ОСНК/. От подадената от
тъжителя Х., тъжба срещу подсъдимия Р.С. е видно, че се иска осъждане на
последния по чл.130, ал.1 от НК, респективно за нанасяне на лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата, охлузване на кожата челно-слепоочно
вляво и инфракция на 5-та метакарпална
кост на лявата ръка, с което му причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В частната тъжба липсва посочване на мястото на извършване
на твърдяното в нея, деяние.
В
хода на съдебното следствие, при разпитите на свидетелите по делото не се
установи и доказа, подсъдимият Р.С. да е нанасял удари по главата и лявата ръка
на тъжителя Х.. Според показанията на единствения свидетел - очевидец, лично
възприел и чул думите и действията на
подсъдимия и на тъжителя - по време
на пътуването с буса, тъжителят П.М.Х. сам е блъскал
по таблото и по седалката, както с ръце, така и с глава. Според показанията на свид. А. Б., чакайки да го приемат в спешното тъжителят отново
е блъскал с ръце. Нанасянето на удар/удари е елемент от състава на
престъплението причиняване на лека телесна повреда, като всеки от тях трябва да
се цени с оглед на съставомерните последици – причинено
увреждане на пострадалия.
Съдът,
като прецени всички релевантни за делото, доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че с горното деяние подсъдимата не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
-
непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
човешката личност;
- от обективна страна - предвид установената
фактическа обстановка, съдът счита, че липсват, каквито и да било
доказателства, че на 09.03.2019г., подсъдимият Р.М.С. е извършил действие,
което по своето естество да е въздействало върху организма на тъжителя и е
предизвикало временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. да е
нанесъл удари по главата и лявата ръка на тъжителя. Установи се безспорно
единствено, че тъжителят сам е блъскал с ръце както пътувайки в буса, така и при посещението си в ЦСМП при „МБАЛ – Шумен“
АД гр. Шумен. В процесния случай, в хода на съдебното
следствие не се установи и доказа
подсъдимият да е нанесъл какъвто и да е удар по тъжителя П.Х., т. е. липсва от
обективна страна състав на престъпление по чл.130 от НК. Инфракция
и дори счупване на 5-та метакарпална кост на лявата
ръка най-често се получава при нанасяне на удар с ръката.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият
Р.М.С. следва да бъде признат за невиновен,
поради което и на основание чл.304 от НК го оправда по повдигнатото с частната
тъжба, обвинение.
Съдът
с присъдата си отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща претенция за
обезщетение на причинени неимуществени вреди и 48,08 /четиридесет и осем лв. и
осем ст./ лева – имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.1
от НК, доколкото по това обвинение съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен, което от своя страна прави предявения граждански иск
неоснователен и недоказан, тъй като се
отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона, каквито обаче не бяха доказани в конкретния
казус. Претендира
се гражданска отговорност за причинени неимуществени и имуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В настоящият случай не е
налице противоправно поведение от страна на
подсъдимия С., в резултат на което да са възникнали вредите от деянието му.
С присъдата си съдът осъди тъжителят П.Х. да заплати на Р.С. направените по делото разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, на
основание чл.190, ал.1 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: