№ 2324
гр. Варна , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10098/27.05.2021 г., подадена от „Технокар“ ЕООД,
чрез адв. М.Р., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на
Решение № 769/20.04.2021 г. по настоящото дело.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от ЗЛ. М. К., Г. В. СТ. и
М. В. В..
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗЛ.
М. К., Г. В. СТ. и Мая М.В.., чрез адв. С., против Решение № 261141 от 11.11.2020 г.,
постановено по гр.дело № 2736/2020 г., по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
исковата претенция за разликата над 20 022.32 лв. до претендирания размер на 150 000 лв. за
всяка от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени
вследствие от претърпяната от В.Г.К. ************ трудова злополука на 19.08.2019 г.,
която причинила смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата
злополука – 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от страна на „Технокар“ ЕООД против
Решение № 261141 от 11.11.2020 г., постановено по гр.дело № 2736/2020 г., по описа на
ВРС, в частта, в която са били уважени претенциите до размера на 20 022.32 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие от
претърпяната от В.Г.К. ************ трудова злополука на 19.08.2019 г., която причинила
1
смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука –
19.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С Решение № 769/20.04.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
изцяло Решение № 261141 от 11.11.2020 г., постановено по гр.дело № 2736/2020 година, по
описа на ВРС, десет състав.
При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в
производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Въззивният съд констатира, че искането за присъждане на разноски в производството
е направено своевременно от „Технокар“ ЕООД, чрез адв. М.Р., в подадения отговор на
въззивна жалба. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред ВОС, претендираните
разноски са в размер на 18000,00 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение,
извършването на които се установява с Фактура № **********/04.01.2021 г. и преводно
нареждане от 04.01.2021 г.
Насрещните страни, чрез адв. Н.С., своевременно са направили възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на
12.04.2021 г., което настоящият състав приема за основателно. Като съобрази, че делото във
въззивната инстанция е протекло само в едно съдебно заседание, подадени са отговор на
въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от „Технокар“ ЕООД, настоящият състав
намира, че не са налице условия за определяне на по-висок от минималния размер на
адвокатското възнаграждение. При преценка размера на дължимите разноски за въззивната
инстанция, съдът следва да съобрази, че „Технокар“ ЕООД е възложил процесуалното си
представителство по делото на Адвокатско дружество „Р.и, С. и Джамбазова“, което е
регистрирано по ЗДДС, поради което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, към което е начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. В настоящия случай е установено по делото, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС, както и че страната е платила адвокатското
възнаграждение и дължимия върху същия ДДС, като тази сума се счита за неразделна част
от дължимото възнаграждение, поради което следва да бъде включена в размера на
2
присъдените разноски. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховен
касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО;
Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение №
344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г.
по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 3982/2015 г. на ВКС, IV ГО.
Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция възлиза на 389933,04 лв. При този
материален интерес, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело възлиза на 11194,39 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на „Технокар“ ЕООД в посочения размер, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта
за разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 769/20.04.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 415/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА М.В. В. ЕГН **********, Г. В. СТ., ЕГН **********, и ЗЛ. М. К., ЕГН
**********, да заплатят в полза на „Технокар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, сумата от 11194,39 лв. /единадесет хиляди сто деветдесет и
четири лева и тридесет и девет ст./, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4