Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260094
гр. Севлиево, 29.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 817/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано от управителя Р. В. срещу М.М.М.,***.
Ищеца твърди, че на 02.11.2015 г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус" и М.М.М. бил сключен договор за кредит № **********. В
заявката си М. заявила желание да ѝ бъде отпусната сума в размер
седемстотин лева. Съгласно заявката и условията на договора сумата била
отпусната на кредитополучателя чрез паричен превод посредством „Изипей" АД
в деня на сключване договора, за период от 25 дни, с падежна дата 27.11.2015 г..
Към уговорената дата на връщане сумата, кредитополучателят се задължил да
заплати на „4финанс" ЕООД сума в общ размер 850,79 лева, от които: 700,00
лева - главница, 131,15 лева - такса експресно разглеждане и 19,64 лева лихва
за периода на отпускане на кредита. С настъпване на падежа по договора,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, въпреки че
неколкократно по негово искане бил удължаван срокът за връщане на кредита. От
11.01.2016 г. „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна
лихва върху непогасената главница, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. След като изпаднал в забава, на
ответника били изпратени три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в договора
за кредит. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата се таксували по 10,00 лева за всяко за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател, като начисленото се добавяло към общата дължима сума. Въпреки
отправените покани, ответникът не погасил своето задължение. На 23.11.2018 г.
„4финанс" ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по
договор № ********** срещу длъжника - М.М.М. в общ размер 1 907,83 лева, от
които: главница - 700,00 лева, 131,15 лева - такса експресно разглеждане, 19,64
лева - лихва за периода на отпускане на кредита, наказателна лихва - 1
027,04 лева и
30,00 лева - отписани такси за просрочие. Посочените
вземания били подробно описани в приложение № 1, което било неразделна част от
договора за прехвърляне на вземания. Към исковата молба също било приложено
уведомление за цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с останалите
приложения към исковата молба. Предвид изложеното ищеца претендира осъждане на
ответника да му заплати 700,00 лева -
неизплатена главница по договор за кредит № ********** и 120,95 лева - лихва за
забава начислена за периода 24.11.2018 г. - 06.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, а в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД, сумата 700,00 лева - неизплатена главница като получена без правно
основание. Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата не е
подала писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата се явява, като заявява че не оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит №
**********/02.11.2015 г. между „4финанс" ЕООД в качеството на кредитодател
и М.М.М. в качеството на кредитополучател и от два броя разписки за извършени
плащания от 02.11.2015 г., че „4финанс"
ЕООД е предоставила на ответницата, сума в размер на 700,00 лв., а последната
се е задължила да върне сумата, заедно с лихвите. Ответницата се е задължила, да заплати на кредитора сумата
в срок до 27.11.2015 г., ведно с такса експресно разглеждане на документи –
131,15 лв., при ГПР 49,80 %, лихвен процент 40,96 % или общо 850,79 лева.
Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., приложение № 1, потвърждение
за прехвърляне на вземания, че между „Кредитреформ
България“ ЕООД и „4финанс" ЕООД,
е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на „Кредитреформ
България“ ЕООД.
Видно от пълномощно за уведомяване за цесия, уведомление
за цесия и известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи"
ЕАД, че уведомление за цесия е изпращано на адреса в договора за кредит на
ответницата, но същото не е получено.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на
договор между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор;
размера на задълженията на ответника; поставянето на ответника в забава;
наличие на договор за цесия между него и праводателя му; изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; плащане
сумата от праводателя му на ответника; поставянето на ответника в забава и настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираните суми.
Установи се от договор за потребителски кредит №
**********/02.11.2015 г., че праводателя
на ищеца и ответницата са договаряли за създаване на облигационна връзка по
договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази облигационна връзка „4финанс" ЕООД е предоставила на ответницата
М.М.М., сума в размер на 700,00 лв., която е получена от същата, предвид установеното от разписките за
извършени плащания от 02.11.2015 г. и липсата на оспорване на този факт, в
срока за отговор. Ответницата се е задължила с договора да върне предоставената
сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказано предаването на твърдяната парична сума на ответницата от праводателя
на ищеца. Установи се от договор за потребителски кредит и съдържанието на
процесния договор за кредит, като същият е сключен при задължение на ответницата
да върне заетата сума от 700,00 лв., заедно с лихвите, в срок до 27.11.2015 г.,
ведно с такса експресно разглеждане на документи – 131,15 лв., при ГПР 49,80 %,
лихвен процент 40,96 % или общо 850,79 лева. Установи се от договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., приложение № 1 и потвърждение за
прехвърляне на вземания и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя
му – кредитор на ответницата. Установи се от пълномощно за уведомяване за цесия,
уведомление за цесия и известие за доставяне на писмовна пратка до ответницата,
че уведомление за цесия е изпращано на адреса в договора за кредит на
ответницата, но същото не е получено. В конкретният случай с връчване на
исковата молба и приложенията към същата на ответницата се е осъществило
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение
– съгласно които е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Връщането на получената
сума по договора за кредит се дължи от лицето, което я е получило. С оглед изложеното, предвид и липсата на оспорване
на размера на задълженията на ответницата, установи се основателност на иска за
главница – 700,00 лева, който следва да бъде уважен, като основателни са предвид
настъпилата изискуемост на вземането, съобразно отбелязването в договора за
кредит и иска за сумата 120,95 лева - лихва за забава, начислена за периода 24.11.2018 г. - 06.08.2020
г., а също и искането за законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Предвид основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, по евентуално
съединения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът не следва да се произнася.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл, ответницата следва
да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, направените
съдебни разноски в размер 100,00 лева, за заплатена държавна такса и сумата
120,00 лева за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от
юрисконсулт, определено в границите уредени в чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, при съобразяване вида и
количеството на извършената по делото дейност, и на критериите регламентирани в
посочените нормативни актове.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.М.,***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано от управителя Р. В., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
сумата от 700,00 лева, вземане
представляващо неизплатена главница по договор за кредит № ********** от 02.11.2015
г., сключен от ответницата с „4финанс" ЕООД, прехвърлено на ищеца с цесия
от 23.11.2018 г.; сумата от 120,95 лева, представляваща лихва за забава за
периода 24.11.2018 г. - 06.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М.М.М.,***,
да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано
от управителя Р. В., разноски в размер на сумата 100,00 лева, за заплатена
държавна такса и сумата 120,00 лева, за адвокатско възнаграждение за представителство
на ищеца от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: