Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 253                                      25.02.2009 год.                                   гр.Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд,                                      Наказателно отделение, V състав,

на двадесети февруари                                 две хиляди и девета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  V-ти наказателен състав

                                                                      

                                                                                                                                 

                                                                                          

Секретар: V-ти наказателен състав

прокурор …………………

като разгледа докладваното от съдия V-ти наказателен състав наказателно от   административен характер дело № 292 по описа за 2009 година

 

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН и е образувано по жалбата на С.М.М. ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление  №02-0200298/10.10.2008г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв., за административно нарушение по чл.63, ал.2, от Кодекса на труда.

Недоволна от него, жалбоподателката го обжалва изцяло, като незаконосъобразно и моли за неговата отмяна предвид допуснати съществени процесуални нарушения. Излага твърдение за незаконосъобразно определено наказание глоба, вместо такова имуществена санкция. На следващо място се претендира неизясняване на фактическата обстановка, което от своя страна е обосновало неправилни правни изводи на АНО, за извършване на нарушението. Обяснява се, че уведомлението не е заверено от ТД на НАП, тъй като е представено по интернет, като е бил използван електронен подпис на счетоводителя, обслужващ едноличния търговец ЕТ “Весли-333”-С.М.” , което не е нарушение предвид нормите на ДОПК.

В с.з. жалбоподателката не се явява редовно призована. Явява се процесуалния й представител адв. Е.-БАК- надлежно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата редовно призован, се представлява от ю.к. Н., която оспорва същата. Претендира за правилност, обоснованост и законосъобразност на НП, поради което желае потвърждаването му. Нови писмени доказателства се представят от ответника, а именно заварено копие от решение №6284 от 13.10.1992 г.  на БОС за вписване на едноличния търговец в търговския регистър.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, приема следното:

Връчването на НП е станало чрез фирма за куриерски услуги “Спиди” видно от заверените копия на л.11 от делото на фискален бон, издаден от 14.01.2009 г. и известие за доставяне. От страна на наказващия орган не се прави възражение за просрочване на жалбата и съдът приема, че същата е депозирана в преклузивния 7-дневен срок. Подадена е от надлежна страна посочена в наказателното постановление като нарушител. Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното :

От АУАН № 02-0200298/11.09.2008г. на ст. инспектор Любомир Витанов при Д “ИТ” Бургас, от разпита му в съдебно заседание , както и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 23.07.2008г.,  справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ и приложените писмените обяснения на Огнян Огнянов Караиванов и С.М.М. на л.14-17 от административно-наказателната преписка е видно, че при проверка в периода от 25.07. до 11.09.2008 г. С.М.  в качеството на работодател е допуснала да работа на 14.07.2008 г. работника Огнян Огнянов Караиванов,  ЕГН **********, като продавач –разносна търговия, преди да му е представила екземпляр от трудовия договор подписан от двете страни при сключването  и копие от уведомлението по чл.62 заверено от ТД на НАП. 

С така констатираното бездействие от страна на нарушителката, Директорът на Дирекция “Инспекция по труда” в гр. Бургас е преценил, че е извършено визираното в разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ административно нарушение.Актът е бил съставен в присъствието на нарушителката, която го е подписала с възражението, че работникът Караиванов е назначен с няколко дена по-късно, тъй като предварително е обучаван в сферата на козметиката и начина на предлагане на продуктите, след което е следвало да бъде назначен, ако отговаря на условията. Актът е подписан от актосъставителя и от свидетелите. Екземпляр от нето е връчен на жалбоподателката. Към акта се приложени два броя обяснения дадени от работника Караиванов на 25.07.2008 г и от жалбоподателката, но не е означено от коя дата.  Приложено е още копие от трудово договор с Караиванов №27/23.07.2008 г. уведомление по чл.62 ал.4 от КТ заверено от ТД на НАП с вх.№ 02388083035690 от 23.07.2008 г. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения

Въз основа на акта от 11.09.2008г. било издадено НП № 02-0200298/10.10.2008г., с което на основание чл.414, ал.3 КТ на С.М.М., в качеството й на  работодател е била наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Последната норма е императивна и съдържа задължение за работодателя да не допуска до работа работника и служителя преди да му предостави лимитативно изброени документи, сред които и копие от уведмление до НАП, надлежно заверено от самия административен орган.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от прочетените и приети по делото писмени доказателства.

Така установената фактическа обстановка съдът възприема изцяло. Административно-наказващият орган правилно е приел, че С.М. към момента на установяване на нарушението е действала в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, тъй като видно от обясненията приложени към административно-наказателната преписка работникът Караиванов  е изпълнявал трудова функция. Това обстоятелство не отрича и жалбоподателката в своите обяснения. Не се спори и относно депозирането от страна на работодателя на самия работник изискуемите по чл.63, ал.1 КТ документи. Различни са правните изводи, до които достигат жалбоподателят и административно –наказващият орган (АНО)  въз основа на така установената фактическа обстановка.

Според АНО разпоредбата на чл.63, ал.2 е императивна по своя характер и постановява връчването не на какво да е уведомление за сключването на трудов договор в писмена форма между страните, а на заверено от НАП копие от същото. По тази причина връчването на незаверено копие от уведомлението до НАП представлява административно  нарушение което е равнозначно изобщо на невръчване.

Според жалбоподателя, нарушение липсва, тъй като на практика уведомление до НАП е било депозирано, защитени са били правата на работника, но предвид депозирането на уведомлението по електронен път до НАП, работодателят е изпаднал в невъзможност да предаде заверено копие от същото на работника си, преди да го допусне до работа, затова му е предал незаверено такова. Това обстоятелство не се доказва от приложената по делото справка за заверените уведомления по чл.62 ал.4 от КТ.  Предвид изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №5  за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 КТ, връчването да се удостоверява с подпис на работника срещу справката за изпратените уведомления.

Твърденията на жалбоподателя са неправилни и необосновани. Правилно АНО е преценил императивния и формален характер на разпоредбата, която конкретно сочи не само действието, което работодателят дължи на работника, но и начинът по който същото следва да бъде изпълнено. Спазването на изискването за заверка на заявлението по чл.62, ал.1 КТ от администрацията на НАП и връчването му след това по посочения в Наредба №5 от 2002г. начин на работника, гарантира на последния защитата на неговите трудови права от първата минута положен труд. Макар в конкретния случай уведомление действително да е било депозирано от работодателя до НАП и правата на социално осигуряване в полза на работника да не са били нарушени, това не обосновава липсата на нарушение, предвид формалния характер на самото поризводство за начина и формата на уведомяване на работника. Кодексът изисква стриктно бездействие от страна на работодателя по отношение допускането на работника, до момента на връчване на съответните документи, които също следва да са в посочената форма. Копието от уведомлението, но надлежно заверено от НАП има самостоятелно битие на оригинален официален свидетелстващ документ, различен от обикновения препис на същото уведмление, поради което те двата не са равнозначни по естеството си и не са взаимно заменяеми. С допускането на работника на работното място преди получаване от същия на обсъждания по-горе документ работодателят е допуснал административно нарушение, за което е била ангажирана административно - наказателната му отговорност.

Въпреки този извод и направените от съда констатации за формалното съставяне както на АУАН, така и на НП изцяло в съотвествие с разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, неоснователно се оказва възражението на жалбоподателя, че същият е изпълнявал функцията на работодател в качеството на ЕТ и като такъв е бил санкциониран за допуснатото нарушение, но с неправилно по вид наказание – глоба вместо имуществена санкция.

Тези доводи за незаконосъобразност не се споделят от съда по следните причини:

Макар и трудовият договор да е сключен от името на ЕТ “Весли-333-С.М.”  представлявано от М. в качеството си на управител, то съгласно чл.56 от Търговския закон, едноличният търговец представлява само разширяване на правоспособността на физическото лице. С учредяването на едноличен търговец, правната доктрина,  а и практиката не признава създаването на нов правен субект-това положение може да се извлече и чрез тълкуване на много от разпоредбите , уреждащи правното положение на едноличния търговец-физическото лице, което е едноличен търговец, отговаря на задълженията на търговеца с цялото си имущество; едно физическо лице може да открива само един едноличен търговец; изискванията фирмата на едноличния търговец да включва името на физическото лице, като това обхваща дори случаите при прехвърляне а едноличния търговец и т.н. Ето защо е вярна тезата, че едноличният търговец е физическо лице с призната търговска правоспособност.По този начин се попада в хипотезата на предвидено в §1т.1 от ДР на КТ, съгласно която работодател е физическо лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Правната уредба на административно наказателната отговорност  за нарушенията по трудовото законодателство  установена чл.413 и сл. от КТ  е специална по отношение на общата уредба на административно наказателната отговорност в ЗАНН. Предвид изложеното законосъобразно в НП е наложена глоба на физическото лице С.М.. Доказано е виновно извършване на нарушението.

Предвид изложеното, БРС в настоящия си състав счита, че оспореното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание вр. чл. 63, ал.1 предложение първо от  ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№02-0200298/10.10.2008г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Бургас, с което на С.М.М. ЕГН ********** *** на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв., за административно нарушение по чл.63, ал.2, от Кодекса на труда.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд в Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: