РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на пети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 1279 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника М.В.Х., срещу решение № 288783/28.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 45515/2019 г. на CPC, III ГО, 117 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу
него в полза на В.А.Х. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът
е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е незаконосъобразно
и неправилно. Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна В.А.Х., с възражението си срещу въззивната жалба, счита същата за неоснователна.
За съдебно заседание въззивникът,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата
страна моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 05.08.2019
г. В.А.Х. е поискала да се издаде
заповед за защита в нейна полза, срещу М.В.Х., който е неин син, за актове на домашно насилие спрямо нея, извършени от
ответника на 17.07.2019 г., 20.07.2019 г. и 30.07.2019 г., описвайки в какво се
е изразявало насилието.
С
решение № 288783/28.11.2019 г., постановено по гр. д. №
45515/2019 г., CPC, III ГО, 117 състав е издал заповед за
защита в полза на В.А.Х., срещу
М.В.Х., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН го е
отстранил от съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище, на основание чл.
5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил да приближава молителката и сградата,
където тя живее, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца, считано
от 28.11.2019 г., осъдил го е да заплати глоба в размер на 200 лв., държавна
такса в размер на 50 лв. и разноски по делото в размер на 600 лв.
Въззивният
съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Във въззивната
жалба са наведени доводи, че не са взети предвид показанията на доведената от ответника
свидетелка, че на датите, за които молителката твърди, че е осъществил върху
нея акт на насилие, ответникът се е намирал в гр. Бургас, че към решението
липсват мотиви. Тези доводи са неоснователни. Дори и да се приеме, че
свидетелката Ш.установява, че ответникът на 17.07.2019 г. е пристигнал в гр.
Бургас, то същата твърди, че го е видяла към 18-19 часа, докато молителката
твърди, че насилие на тази дата е осъществено около 12 часа. Свидетелката дава
показания, че ответникът е престоял при нея около седмица, след което уточнява-
поне пет дни. Показанията на същата съдът счита за противоречиви, като отделно
от това на 30.07.2019 г., когато се твърди извършване на актове на насилие,
липсват доказателства ответникът да е бил на място, различно от съвместно
обитаваното от страните жилище.
В мотивите си към обжалваното
решение съдът е посочил защо приема за доказано извършването на домашно
насилие- на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и част от
свидетелските показания, поради което неоснователно е оплакването в жалбата за
липса на мотиви.
С оглед доказване извършването на соченото
домашно насилие, настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице, следва да
бъде придадена силата на доказателствено средство,
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- декларацията индивидуализира актовете на
насилие по начина, по който същите са описани в
редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете,
дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния
акт и т. н. В случая молителката в декларацията е посочила всяко едно от тези
обстоятелства. Декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е в
подкрепа установяване наличието на физическо, психическо и емоционално насилие,
извършено от ответника спрямо молителката на 17.07.2019 г., 20.07.2019 г. и
30.07.2019 г., тъй като на първата посочена дата е нямало свидетели- очевидци,
а на останалите две дати е присъствал само приятеля на ответника, който е
заинтересован от изхода на делото, с оглед отношенията му с извършителя на
домашно насилие.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани
доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в сила.
Въззивникът, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната
жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
При този изход на делото, искането на въззивника
за присъждане на разноски е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, разноски за възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 288783/28.11.2019 г., постановено
по гр. д. № 45515/2019 г. на CPC, III ГО, 117
състав.
ОСЪЖДА М.В.Х., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.В.Х., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.В.Х., с ЕГН********** да
заплати на В.А.Х., с ЕГН********** сума в размер на 600 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.