№ 8437
гр. ..., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131473 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД срещу „....“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 1000 лв. (частичен иск от 8000 лв.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. „...“, рег. № ..., причинени
от настъпило на 15.05.2024 г. ПТП в гр. ... по вина на застрахования по застраховка
„ГО“ при ответника водач на л.а. „...“, рег. № ...., ведно със законната лихва от
предявяване на иска /31.05.2024 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 15.05.2024 г. водачът на застрахования при ответното
дружество л.а. „...“, рег. № ...., движейки се по ул. „....“ с посока към бул. „....“
кръстовище с ул. „...“ (кръстовище с равнозначни пътища), не пропуска намиращия се
на ул. „...“ и приближаващ от дясната му страна л.а. „...“, рег. № ... и реализира
виновно ПТП, като на последното били причинени имуществени вреди, подробно
описани в изготвения от ответника опис. Поддържа в съставения ДКП водачът на л.а.
„...“ в частта „забележка“ да е отбелязал „виновен“. Твърди се гражданската
отговорност л.а. „...“, рег. № .... да е била застрахована при ответното дружество. За
настъпилото застрахователно събитие бил извършен оглед на увредения автомобил, а
на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2374,30 лв. от
ответното дружество. Ищецът навежда, че причинените материални увреждания по
автомобила са в размера на 10374.30 лв., като след извършеното от ответника
плащане, останала дължима сумата от 8000 лв., от която в настоящото производство
претендира частично сумата от 1000 лв. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „....“ АД, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, наличието на виновно поведение на водача на л.а. „...“, причинно-
1
следствената връзка между ПТП и претендираните от ищеца вреди, като поддържа не
всички вреди да са следствие от настъпване на процесния пътен инцидент. Оспорва и
стойността на претендираното обезщетение като завишено, както и цената на труд.
Моли да бъде отделено като безспорно, че е заплатило на ищеца сумата от 2374,30 лв.
Моли за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски на дружеството.
В проведеното на 12.02.2025 г. съдебно заседание е допуснато на основание чл.
214 ГПК изменение на предявената чат от иска чрез неговото увеличаване от 1000 лв.
на 6242,06 лв., като същият се счита предявен за сумата от 6242,06 лв., която е и
пълният размер на иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1.
предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС, фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на
имуществените вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и
ответника.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В
тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
погасяването на дълга.
С окончателния доклад по делото, с оглед признаването им от ответника и на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорно между страните и
поради това ненуждаещо се от доказване е отделено, че „....“ АД е заплатил
застрахователно обезщетение в полза на ищеца „...“ ЕООД в размер на 2374,30 лв.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че
ответникът е застраховател на по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „...“,
рег. № .... към датата на настъпване на ПТП.
За установяване механизма на ПТП са приети писмени доказателства ДКП за
ПТП от 15.05.2024 г., изслушана е САТЕ, която съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК като обективно и компетентно изготвена, и са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели – Д. Д. Ч. и Г. С. Г.. При съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че на 15.05.2024 г. около 17:50 часа, лек
автомобил "...“, с рег. № ...., движейки се по ул. „....“ с посока от ул. „...“ към бул. „....“
и на „Т" образно кръстовище с ул. „...“, не изчаква преминаването и реализира ПТП с
дясно движещия се по ул. „...“ и извършващ десен завой, лек автомобил „...“, с рег. №
.... Последното се потвърждава, както от заключението на САТЕ, така и от показанията
на разпитаните свидетели Ч. (водач на л.а. „...“) и Г. (водач на л.а. „...“). От показанията
на свидетелите се установява, че водачът Г. в нарушение е навлязъл в улица в
еднопосочно движение без да има право на това, тъй като е бързал, а на съседната
улица е имало ремонт. Видял прекалено късно другият завиващ автомобил и го ударил.
Изяснява се, че в горната част на улицата, по която се е движил Г. е имало знак
забранено влизането. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
доколкото същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
2
С оглед гореизложеното, съдът намира, че причина за настъпване на процесното
ПТП е виновното поведение на водача на л.а. „...“, с рег. № ...., който в нарушение на
закона е навлязъл в еднопосочна и забранена за движение в неговата посока ул. „....“,
не е изчакал преминаването на движещият се по ул. „...“ и завиващ надясно л.а. „...“,
рег. № ..., вследствие на което реализирал ПТП, като е нарушил чл. 25 ЗДвП,
доколкото е бил длъжен да пропусне завиващия надясно и движещ се по път с
предимство л.а. „...“.
От изслушаното заключение на САТЕ се установява, че щетите по „...“ в
изготвените описи и отразените в Протокол за ПТП видими увреждания, се намират в
причинно - следствена връзка с настъпилото на 15.05.2024 г. произшествие в гр. ... -
предна броня, маска и капак. Към датата на застрахователното събитие - 15.05.2024 г.,
процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 3 месеца и 12 дни, считано от
датата на първоначална регистрация - 03.02.2021 г. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „...", с рег.№ ..., изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 8616,36 лв.
Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица
имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод
притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек
автомобил марка л.а. ...“, с рег. № ...., договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при управлението
на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са
всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за
всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на
имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
3
по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице. Същевременно
стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и
труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти.
Във връзка с горното съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП. От
приетото и неоспорено от страните заключение по изслушаната автотехническа
експертиза, която настоящата инстанция на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира
се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на
8616,36 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице фактически изводи,
тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило в пълнота на поставените задачи. Като безспорно по делото е отделено
обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 2374,30 лв.,
представляваща обезщетение по заведена в ответника щета № 4710242403120. Ето
защо дължима на ищеца се явява разликата между определената от вещото лице
стойност за възстановяване в размер на 8616,36 лв. и изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2374,30 лв. или сумата в размер на 6242,06
лв. в какъвто размер е и претенцията на ищеца след допуснатото изменение на иска по
реда на чл. 214 ГПК. Следователно предявеният от ищеца иск се явява основателен в
своята цялост и следва да бъде уважен.
В тази връзка съдът не възприема становището на ответника, че от посочената
сума следва да се приспадне заплатеното от ответника извънсъдебно обезщетение в
размер на 2374,30 лв., доколкото ищецът в настоящото производство претендира
разликата между изплатеното му от застрахователя обезщетение и действително
дължимото такова, което в случая е установено, че възлиза на 8616,36 лв., съгласно
САТЕ.
С оглед на горното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6242,06
лв. Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, като в този случай
следва да се съобрази обстоятелството, че с исковата молба е въведено само част от
вземането на ищеца, представляващо неизплатено застрахователно обезщетение 1000
лв. от 8000 лв. В хода на процеса то е било увеличено до 6242,06 лв., който размер е
уточнен като окончателен и краен размер на претенцията. С предявяването на
частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното
субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е
претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на
осъдителното решение. Непредявената част от вземането остава извън предмета на
делото и за нея не настъпват последиците от предявяването на иска давността не спира
и не прекъсва, съответно и не се начислява законна лихва. Увеличението на размера
въвежда разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от
момента на въвеждането и в процеса се проявяват последиците – спиране, прекъсване
на давността и начисляване на законна лихва (в този смисъл е и решение №
60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I TO). Ирелевантно за спора е дали
последващото увеличение в размера на частичен иск е до целия размер на вземането
4
или отново представлява част от цялото и остава непредявена в процеса част. От
значение във всички случаи е, че първоначално предявено като спорно е част от
притезанието и само то е било предмет на спора.
Ето защо по отношение на първоначално предявения размер на претенцията от
1000 лв. законната лихва се дължи от датата на предявяване на иска – 31.05.2024 г., а
по отношение на увеличения размер на главницата 5242,06 лв. от датата на молбата по
чл. 214, ал. 1 ГПК, т. е. от 12.02.2025 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. Същият е сторил разноски
за държавна такса в размер на 250 лв., депозит за САТЕ в размер на 200 лв.,
възнаграждение за свидетели – 90 лв. и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК .... на основание чл.
432 КЗ сумата от 6242,06 лв., представляваща дължимото обезщетение за
имуществени вреди по л.а. „...“, рег. № ..., причинени от настъпило на 15.05.2024 г.
ПТП в гр. ... по вина на застрахования по застраховка „ГО“ при ответника водач на л.а.
„...“, рег. № ...., ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на
предявяване на иска -31.05.2024 г. до окончателното плащане, както и законната лихва
върху сумата от 5242,06 лв. от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3,
пр. 1 ГПК – 12.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ... да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК .... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1340 лв., представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5