Решение по дело №731/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 157
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20201700500731
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Перник , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500731 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивни жалби от С. Г. В. и С. Г. К., чрез процесуалния им
представител – адв. С.С. против Решение № 630 от 12.03.2020 г. постановено по гр.д.
№ 1489 по описа на Районен съд Перник за 2009 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е допуснал извършване на
съдебна делба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда: апартамент № *,
находящ се на ***, с площ 87.54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, дневна, баня,
тоалетна, коридор и балкони, при граници на апартамента: от североизток – стълбище
и апартамент № *; от югоизток – ул. „***”; от северозапад – двор; от югозапад –
апартамент **, отгоре – апартамент № *, отдолу – мазета, ведно с прилежащото му
избено помещение № *, с площ 15.06 кв.м. и таванско помещение № * с площ 6,72
кв.м., ведно с 4.05 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото върху което е построена сградата, между Р. М. К., с ЕГН: **********,
С. Г. В., с ЕГН: ********** и С. Г. К., с ЕГН: **********, при права на страните, както
следва: за Р. М. К. - ½ (2/4) ид. част; за С. Г. В. - ¼ ид. част и за С. Г. К. – ¼ ид. част.
Отхвърлил е като неоснователен иска за делба на описания по-горе имот спрямо
К. А. Я., И.Д. Г.; М., (наследник на Н. Г. К., починала по време на процеса), Д. С. Д., Р.
С. В., И.Х. Б., Г. Д. Б., Т. Д. Б., М. К. В., и Д. М. З., (последните двама – наследници на
Л. А. В., починала по време на процеса).
Във въззивните жалби се навеждат доводи, че обжалваното решение в частта, с
която са определени делбените квоти е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните
1
правила. Развиват съображения в насока, че при постановяване на обжалваното
решение Районният съд не се е съобразил с влезлите в сила решения по гр. д. № 976 по
описа на РС Перник за 2019 г. и гр. д. № № 450 по описа на РС Перник за 2011 г.
Изложени са подробни съображения, че двете жалбоподателки са съсобственици на по-
големи дялове от определените в първоинстанционния акт. Иска се от съда
постановяване на решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния
съд и делото да се изпрати на Районен съд от друг съдебен окръг, тъй като ищеца е
вещо лице в Пернишки съдебен окръг.
По реда на чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ответника по същата Р. М. К. чрез процесуалният му представител адв. К.Б.. Счита, че
жалбата е изцяло неоснователна и по подробно изложени съображения моли
въззивният съд, да я остави без уважение и да потвърди обжалваното Решение, както и
да присъди на доверителите й направените разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд Перник, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и след
преценката им намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Районен съд Перник е валиден и допустим.
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от
легитимирани лица (надлежна страна) и в законов срок по ГПК.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на
страната, обжалваща първоинстанционното решение.
Решението на Районен съд Перник е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо
да се добави и следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
По първият наведен с въззивните жалби довод, свързан с несъобразяване от
страна на Районния съд с влезлите в сила Решение № 752 от 14.05.2019 г. постановено
по гр.д. № 976 по описа на РС Перник за 2019 г., с което е признато за установено на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по иска, предявен от С. Г. К., по отношение на С. Г. В.,
И.Х. Б., Г. И. Н. и Н. И. Н., че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния
апартамент, въз основа на наследяване от нейната майка С. В. и обезщетяване с
жилище за отчуждения имот по ЗПИНМ (отм.) и Решение № 556 от 05.06.2015 г.,
постановено по гр. дело № 450 по описа на РС Перник за 2011 г., с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по иска, предявен от С. Г. К., по
отношение на С. Г. В., И.Х. Б., Г. И. Н. и Н. И. Н., че С. Г. К. е собственик въз основа
на наследяване от Г. В. Т. и настъпила за наследодателя й трансформация на лично
2
имущество в придобит през време на брака му имот на ¼ идеална част от правото на
собственост върху процесния имот, настоящият съдебен състав намира следното:
От една страна, действително със сила на пресъдено нещо е установено, че
ответницата по настоящото дело С. Г. К. е собственик на по 1/6 ид.ч. от делбения имот.
От друга страна обаче, в настоящото делбено производство участват и други
съделители, които не са участвали в производството по исковете с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което те не са обвързани от силата му на пресъдено нещо, по
смисъла на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ищецът Р.К. не е бил страна в тези производства,
поради направения отказ от иска по отношение на него. Отказ от иска е процесуално
действие, с което ищецът десезира съда със спора и за разлика от оттеглянето на иска,
отказът от иска може да се направи по всяко време на висящността на делото, без да е
необходимо съгласието на ответника. Отказът от иск, по същността си е признание на
ищеца, че искът му е неоснователен и пресича възможността на ищеца да предяви
отново същият иск срещу ответника. Отказа от иск се ползва със сила на присъдено
нещо и важи между страните по делото и техните правоприемници. Последиците от
отказа от иска дават на ответника всички права които той би получил чрез
отхвърлянето на иска като неоснователен и лишават ответника от правен интерес да
иска делото да се продължи. С оглед на изложеното по отношение на съделителя К.
последиците от отказа от исковете на ищцата водят до това, че решенията по делото му
е непротивопоставимо и не се отнася до неговата правна сфера, тъй като отказа от иска
се приравнява на отхвърлянето на предявеният иск против него.
Съгласно нормата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК, в решението, с което се допуска
делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. С оглед на това, и предвид
обстоятелството, че неучаствал в производството по установителния иск съделител, е
поискал допускането на делба на съсобствен имот да се извърши при съответните
делбени квоти, то съдът е длъжен да допусне извършването на делбата на процесните
имоти при съответните притежавани от всеки един от съсобствениците делбени квоти,
включително и на тези от тях, които са участвали в производството по чл. 124, ал. 1
ГПК.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав намира, че в
конкретната хипотеза Решение № 752 от 14.05.2019 г. постановено по гр.д. № 976 по
описа на РС Перник за 2019 г. и Решение № 556 от 05.06.2015 г., постановено по гр.
дело № 450 по описа на РС Перник за 2011 г., не са преюдициални нито по отношение
на страните по настоящото делбено производство, нито по отношение квотите на
съделителите, поради което така наведеният от въззивниците довод в тази насока
следва да бъде оставен без уважение.
Второто посочено в жалбата оплакване е, че Районният съд неправилно е
пресметнал размера на делбените квоти. Настоящият въззивен състав счита, че същото
е неоснователно. При обсъждане на съделителите, между които следва да се допусне
делбата на процесния имот, както и размера на квотите първоинстанционният съд е
3
обсъдил всички относими доказателства и приложимите към съответните периоди
правни норми, проследил е правоприемството и е посочил наследствените дялове на
страните по делото. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в жалбата са
изложени доводи и съображения, които са излагани и пред Районния съд и са били
обсъдени в мотивите на обжалваното решение, поради което настоящия състав не
счита за нужно да ги преповтаря като на осн. чл. 272 ГПК препраща към тази част от
първоинстанционното решение.
Следващото наведено в жалбата оплакване е, че не е налице принос на втората
съпруга на Г. В. и праводателка на ищеца в първоинстанционното производство С. В. в
придобиването на процесния апартамент. Съгласно чл. 13, ал. 8 от СК (1968 г., отм.),
респ. чл. 25, ал. 2 от СК (1985 г., отм.), за задълженията, които единият или двамата
съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Следователно и двамата са били задължени за разликата за доплащане за отстъпения
имот по предоставен през време на брака заем на Г. В. от БИБ. По делото е безспорно
доказано, че тази разлика е заплатена със средства от този заем, поради което
придобитото със заемните средства е представлявало съпружеската имуществена
общност и в случая двамата съпрузи са придобили в бездялова съсобственост (съгласно
приетото от Районния съд, което изцяло се споделя и от настоящия въззивен състав)
3249.74/8001.51 идеални части от процесното жилище. След придобиване на
собствеността погасяването на задълженията във връзка с придобиването им,
включително и със средства от извънбрачен произход от единия от съпрузите, не влияе
върху придобитите от съпрузите права.
Настоящият състав на Окръжен съд Перник намира решението на Районен съд
Перник в обжалваната част за правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
На основание изложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630 от 12.03.2020 г. постановено по гр.д. № 1489 по
описа на Районен съд Перник за 2009 г. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при обосноваване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5