РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Перник, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720102900 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба, подадена от Б. Д. Б., чрез адв. Д.
М., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска да бъде прогласена като нищожна
клаузата, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 53,74 лева в случай
на непредоставяне на поръчител, уговорена в сключен между страните договор за
паричен заем № ****** от 05.01.2022 г., като сключена в нарушение на закона поради
противоречие с изискванията на чл. 22, вр. чл, 11, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и с
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2022 г. страните са сключили договор за
паричен заем № ******, по силата на който на ищцата е отпуснат заем в размер на 200
лева. Посочва, се, че съгласно чл. 5 от договора заемателят се е задължил да
предостави едно от следните обезпечения на кредитора: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Поддържа се, че още при сключването на договора
на ищцата е начислена неустойка в размер на 53,74 лева, предвидена в чл. 11 от
договора в случай на непредоставяне на обезпеченията по чл. 5. Изложени са подробни
правни съображения за недействителност на целия договор поради неспазена форма по
чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, погрешно посочване на размер на ГПР в противоречие с
чл. 19, ал. 4 ПЗК, нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, както и за
нищожност на клаузата за заплащане на неустойката по чл. 11 от договора като
противоречаща на добрите нрави, на изискванията на чл. 10 и чл. 10а ЗПК и същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПП. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е подало
отговор, с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове- като
1
неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството, че между страните е
сключен договор за паричен заем № ****** от 05.01.2022 г. Излага множество
аргументи относно действителността на договора, копие от който представя към
отговора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 05.01.2022 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД като кредитор и Б. Д. Б., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане
№ *******, по силата на който кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя заем в размер на 200 лева, който ищцата се задължила да върне на
11 седмични погасителни вноски, с ден на плащане сряда, при годишен фиксиран
лихвен процент от 40,05 %, ГПР от 50 % и обща дължима сума за връщане от 210,26
лева, дата на първото плащане- 12.01.2022 г. и на последното- 23.03.2022 г. В чл. 4, ал.
1 от договора е инкорпорирана разписка за получаване на заемната сума от 200 лева от
кредитополучателката.
Съгласно чл. 5 от договора заемателят се е задължил да предостави едно от
следните обезпечения на кредитора в срок до 3 дни от сключване на договора: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за
периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва, или 2. Поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят на посочени в договора условия.
В чл. 11 от договора е уговорено, че при непредставяне в тридневен срок от
сключването му на обезпечението по чл. 5 или ако представеното обезпечение на
отговаря на условията по договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка
в размер на 53,74 лева, платима разсрочена съгласно погасителния план,
представляваш приложение № 1 към договора.
Към договора е приложен погасителен план, съдържащ размера и падежните
дати на отделните погасителни вноски, разбивка на това всяка от вноските каква част
от главницата и от договорната лихва погасява, както и че вноската с включена
неустойка, е 24 лева месечно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД за прогласяване за нищожна на клауза за неустойка от договор за потребителски
кредит поради противоречие със закона и с добрите нрави.
В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, да докаже, че между страните
е сключен твърдения договор за потребителски кредит и да установи, че клаузата за
заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение е засегната от
посочения в исковата молба порок- противоречие с добрите нрави (социално
възприети етични правила и норми за справедливост и почтеност в частните и
публични взаимоотношения).
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
2
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и
задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши
проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и решение № 23/07.07.2016 год. по т.
дело № 3686/2014г. на ВКС и др., съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор по см. на чл.143 и сл. ЗЗП и без да е налице възражение.
Поради това в тежест на ответника, с оглед на фактическите и/или правни
обстоятелства по делото следва да установи предпоставките за определяне
равноправност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение в
процесния потребителски договор, а именно: 1. да е сключена съгласно принципа на
добросъвестността; 2. да създава равнопоставеност между страните относно правата и
задълженията; 3. да е сключена в интерес на потребителя, както и 4. да отговаря на
изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 3 ЗПК
Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказателствената тежест
относно това, че клаузата в процесния потребителски договор е уговорена
индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от ответника.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (11 седмици, при първа седмична вноска на
12.01.2022 г. и на последната на 23.03.2022 г.), размер на кредита от 200 лева; годишен
фиксиран лихвен процент от 40,05 %, ГПР от 50 % и обща дължима сума за връщане от
210,26 лева, без предвидената в чл. 11 от договора неустойка от 53,74 лева, поради
което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В приложение № 1 към договора се съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Посочен е и размерът главницата, която се погасява след плащане на всяка погасителна
вноска. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния
процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
респ. Приложение № 1 към ЗПК. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1
към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. Няма нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не
изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява
ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България
има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и
т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула
3
за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните
две формули.
От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания
са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови
допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение №
1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви -
в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит
с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да
се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка
с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение №
1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция в
полза на кредитора или на едно или две физически лица, които да отговарят на
посочени в договора условия. Въведен е кратък срок за представяне на обезпеченията –
до 3 дни, считано от датата на сключването му. Въведени са редица условия, на които
да отговарят поръчителите, които в голямата си част са несъобразени с конкретния
размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва,
че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения /в този
4
смисъл- определение № 150 от 17.02.2021 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 72/2021
г./.
Освен това неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение
на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване
на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство.
С оглед горното, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне
на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля
изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, поради което е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП се явява основателен и следва да бъде уважен. С оглед
недействителността на неустойка поради противоречие със закона, съдът не следва да
5
разглежда евентуалния иск за нейната нищожност поради противоречие с добрите
нрави.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят направените за
производството разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие от 07.09.2021 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна
помощ на ищеца. Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, определено
съобразно предвидените минимални размери в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на
300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречие със закона на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД като неравноправна клаузата на чл. 11,
ал. 1 от договор за потребителски кредит № ****** към искане № *******, сключен на
05.01.2022 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, като кредитор, и Б.
Д. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., община П., като кредитополучател, с
която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 53,74 лева /петдесет и три лева
и седемдесет и четири стотинки/ в случай на непредставяне в тридневен срок от
сключване на договора на обезпечението по чл. 5 или ако представеното обезпечение
на отговаря на условията по договора.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Д. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., община Перник, сумата 50 лева
/петдесет лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
БУЛСТАТ *********, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС, сумата 300 лева /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ на ищеца Б. Д. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6