Р
Е Ш Е Н И Е
№
7
гр. Габрово 16.06. 2010 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на трети юни
през две хиляди
и десета година в състав:
Председател : В. Генжова
1.
Членове :
2.
при секретаря
В.Килифарева и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
Генжова дело по
несъстоятелност №3
по
описа за 2010 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят
“Капка и Мими” ООД – Плевен иска обявяване на неплатежоспособност и откриване
на производство по несъстоятелност по отношение
“Милкиекс” ООД гр. Севлиево. В молбата по чл. 625 от ТЗ се излагат
твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
продажната цена по договор от 01.06.2009г. за доставка на сурово краве мляко по
ф-ри: № **********/27.08.2009г. за 34 971,60 лв.; №**********/28.09.2009г.
за 13 246,20 лв.; № **********/08.09.2009г. за 10 392,36 лв.;
№**********/15.09.2009г. за 59 822,40 лв.; № **********/27.09.2009г. за
7 081,80 лв.;№ **********/16.09.2009г. за 11 366,52 лв.; № **********/06.09.2009г.
за 56 346 лв. и № **********/10.09.2009г. за 48 996,42 лв., всички с
ДДС. Общата дължима сума, след извършено частично плащане по описаните фактури
била в размер на 210 460,90 лв. Иска се с решението по чл. 630, ал.1 от ТЗ да се открие производство по
несъстоятелност на ответника, да се обяви в неплатежоспособност, да се насрочи
първо събрание на кредиторите и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Присъединеният
кредитор ”Уникредит Булбанк” АД – София твърди, че ответника му дължи към
28.01.2010г. по договори за кредит: - № 001/ 05.01.2006г. – главница и лихви в общ размер на
164 913,63 EUR и разноски в размер на 6450,86
лв.; и № 002/23.02.2006г. главница и
лихви в общ размер на 2 340 984.61 лв. и разноски в размер на
34 000 лв. Твърди, че ответникът е
спрял да изпълнява погасителните планове по договорите и те са станали
предсрочно изискуеми, като цялата изискуема сума по тях е посочената по-горе.
Въз основа на изложеното същият извежда качеството си на кредитор, иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника на
основание неплатежоспособност и определяне начална дата на
неплатежоспособността, а на осн. чл.
630, ал.2 ТЗ иска обявяване на
дружеството в несъстоятелност и прекратяване на дейността му.
Присъединеният
кредитор “Сибанк” АД – София твърди, че ответникът му дължи : - 1. по договор за б. револвираща
кредитна линия № ST8160007/19.11.2008г.
обща сума в размер на 2 721 518,71 лева, от които : - 2 497 317,62 лв. главница, 67 027,77 лв. договорна лихва,
58 718,89 лв. наказателна лихва , 18 750 лв. несъбрани комисионни по
договора и 79 704,43 лв. разноски; - 2.
По договор за овърдрафт № ST08160008/19.11.2008г. сума в общ размер на 445 821,45 лв. от
които- 416 984,92 лв. главница, 3 255,91 лв. лихва за периода
21.11.2009г. до 21.12.2009г., 11964,46 лв. наказателна лихва за периода
21.01.2010г. -10.02.2010г. и 13 616,16 лв. разноски; - 3. по договор за банков кредит №
ST08160009/19.11.2008г. сума в размер на 1 080 412,34 евро от които :
- 1 036 139,82 евро главница; 23 125,69 евро договорна лихва за
периода 21.11.2009г-28.01.2010г.; 13 265,60 евро наказателна лихва за периода
21.11.2009г.-10.02.2010г.; 7 771,05 евро несъбрани комисионни по
договора и 63 843,09 лв. разноски.
За всички вземания твърди, че в негова полза били издадени заповеди за
незабавно изпълнение. Претендира и законната лихва върху всички описани по-горе
суми от съответния падеж. Твърди, че посочените вземания не са погасени от
ответника и са изискуеми. Въз основа на изложеното твърди, че е кредитор на ответника и в качеството си на присъединен кредитор иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника на
основание неплатежоспособност, определяне начална дата на
неплатежоспособността, а на осн. чл.
630, ал.2 ТЗ иска обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване на
дейността му.
Ответникът “Милкиекс” ООД – Севлиево оспорва
молбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не оспорва вземанията на
първоначалния кредитор и на присъединените такива, но твърди че затрудненията
му са с временен характер. В хода по
същество на делото поддържа първоначално взетото становище, за неоснователност на молбата. Счита, че дори
да се приеме наличие на данни за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо ответника, то при всички случаи намира, че не следва да бъде
постановявано решение по чл. 630, ал.2 ТЗ, тъй като искането за това е несвоевременно направено
от кредиторите, едва в хода по същество на делото, а и липсвали доказателства
установяващи, че продължаване дейността на предприятието би увредила масата на
несъстоятелността.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представен подписан от молителя и ответника договор за периодична
доставка на сурово мляко от 01.06.2009г. От представените по делото двустранно
подписани приемо -предавателни протоколи и фактури към тях, за доставка на
сурово краве мляко от молителя на ответника както следва: №
**********/27.08.2009г. за 34 971,60 лв.; №**********/28.09.2009г. за
13 246,20 лв.; № **********/08.09.2009г. за 10 392,36 лв.;
№**********/15.09.2009г. за 59 822,40 лв.; № **********/27.09.2009г. за
7 081,80 лв.;№ **********/16.09.2009г. за 11 366,52 лв.; №
**********/06.09.2009г. за 56 346 лв. и № **********/10.09.2009г. за
48 996,42 лв., всички с ДДС, се установява извършена от молителя на
ответника доставка на посочената във фактурите стока. Не е спорно между
страните, че ответникът е извършил частично плащане по тези фактури, като неплатените доставки са останали в
размер на 210 460,90 лв. От основното заключение на вещото лице на
назначената съдебно финансова експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени при ответника и след
извършените по тях частични плащания, към момента на изготвяне на експертизата
задължението е останало неплатено в размер на 210 460,90 лв.
Присъединеният
кредитор ”Уникредит Булбанк” АД – София е представил двустранно подписан
договор за кредит № 001/ 05.01.2006г. и надлежно подписани от двете страни анекси
към него, погасителен план и справка за извършените плащания и останалите
задължения по договора, от които се установява, че към 28.01.2010г. ответникът
му дължи по договор за кредит: № 001/
05.01.2006г. – главница и лихви в общ
размер на 164 913,63 EUR и разноски в
размер на 6450,86 лв.; и №
002/23.02.2006г. главница и лихви в общ размер на 2 340 984.61 лв. и
разноски в размер на 34 000 лв. От представеният заверен препис от
двустранно подписан договор за кредит № 002/23.02.2006г., погасителен план и справка за извършените плащания се
установява, че ответникът дължи по този договор главница и лихви в общ размер
на 2 340 984.61 лв. и разноски в размер на 34 000 лв. От
основното заключение на ССЕ се установява, че по договор № 001/05.01.2006г. ответникът дължи :
- главница в размер на 161 400 евро и 3 513,63 евро договорна лихва,
считано от 31.12.2009-28.01.2010г. или общо задължението му по този договор е
164 913,63 евро, както и съдебни разноски в размер на 6 450,86лв. във
връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение. По договор №
002/23.02.2006г., вещото лице е посочило в основното си заключение, че
ответникът дължи главница 2 301 692,67 лв. и договорна лихва за периода 31.12.2009г.
-28.01.2010г. в размер на 39 291,94 лв., съдебни разноски по издадената
заповед за незабавно изпълнение в размер на 34 000 лв. или общо
задължението е в размер на 2 374 984,61 лв. Вещото лице е посочило,
че длъжникът е спрял плащанията по договорите, поради което всички суми по тях,
са станали предсрочно изискуеми.
Присъединеният кредитор ”Сибанк” АД –
София е представил по делото двустранно
подписан договор за б. револвираща кредитна линия № ST8160007/19.11.2008г.
и справка за дължимите плащания, от
която се установява, че ответникът дължи
по този договор обща сума в размер на 2 721 518,71 лева, от
които : - 2 497 317,62 лв.
главница, 67 027,77 лв. договорна
лихва, 58 718,89 лв. наказателна лихва , 18 750 лв. несъбрани
комисионни по договора и 79 704,43 лв. разноски. Представил е и заверен
препис от двустранно подписан договор за овърдрафт № ST08160008/19.11.2008г. и справка за дължимите от ответника по този
договор суми, от които се установява, че ответникът е останал задължен за сума
в общ размер на 445 821,45 лв. от които- 416 984,92 лв. главница,
3 255,91 лв. лихва за периода 21.11.2009г. до 21.12.2009г., 11964,46 лв.
наказателна лихва за периода 21.01.2010г. -10.02.2010г. и 13 616,16 лв.
разноски. Този кредитор е представил и заверен препис от двустранно подписан договор за банков кредит №
ST08160009/19.11.2008г., погасителен план и справка за извършените плащания и
неиздължените суми, от които се установява, че останалата дължима сума по
този договор е в размер на 1 080 412,34 евро от които : - 1 036 139,82
евро главница, 23 125,69 евро договорна лихва за периода
21.11.2009г-28.01.2010г., 13 265,60 евро наказателна лихва за периода
21.11.2009г.-10.02.2010г., 7 771,05 евро несъбрани комисионни по договора и 63 843,09 лв. несъбрани разноски. От
основното заключение на ССЕ се установява, че по договор №
ST8160007/19.11.2008г. ответникът “Милкиекс” ООД –Севлиево и “Лимекс”
ЕООД-София солидарно дължат сума в размер на 2 721 518,71 лв. от
които: - 2 497 317,62 лв. главница; 67 027,77 лв. договорна
лихва; 58 718,89 лв. наказателна лихва; 17 750 лв. б. комисионна и
79 704,43 лв. съдебни разноски за издадена в полза на банката и против
“Милкиекс” ООД – Севлиево заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Пак в основното заключение на ССЕ е
посочено, че по договор за овърдрафт № ST08160008/19.11.2008г. в размер
на 567 000 лв., представляващ целеви кредит за плащане на ДДС общо
задължението на ответника “Милкиекс” ООД-Севлиево и солидарно задълженият
длъжник “Лимекс” ЕООД-София е в размер на 445 821,45 лв. от които: -
416 984,92 лв. главница, 3 255,91 лв. договорна лихва до 21.12.09г.,
11 964,46 лв. наказателна лихва до 10.02.2010г. и 13 616,16 лв.
съдебни разноски направени във връзка с издадена в молба на присъединения
кредитор заповед за незабавно изпълнение.
В
заключението на ССЕ е посочено, че по договор
за банков кредит № ST08160009/19.11.2008г., е останалата дължима сума в
размер на 1 080 412,34 евро от които : - 1 036 139,82 евро
главница, 23 125,69 евро договорна лихва до 28.01.2010г., 13 265,60
евро наказателна лихва до 10.02.2010г.,
7 771,05 евро несъбрани банкови комисионни по договора и 63 843,09 лв. несъбрани разноски във
връзка с издадената в полза на присъединения кредитор заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. След извършена справка вещото лице е
посочило, че по тези договори ответникът
е спрял плащанията, поради което сумите и по трите договора са станали предсрочно изискуеми.
От основното заключение на вещото лице се
установява, че ответникът има данъчни
задължения в размер на 886 000лв., задължения към персонала на дружеството
в размер на 296 000 лв., други задължения към собственици в размер на
875 000 лв., към други предприятия в размер на 2 027 000 лв. и
осигурителни задължения в размер
325 000 лв.
От
основното заключение на вещото лице се установява следното:
Към
31.12.2009г. коефициентите на ликвидност на ответното дружество са:- 0.07- обща ликвидност, 0.06- бърз и 0.09
незабавна и абсолютна при общ норматив 1-ца; коефициентът на финансова автономност:
- за платежоспособност коефициентът е отрицателна величина - 0,21 , а реципрочния
на него коефициент на задлъжнялост е 4.74; коефициентът на ефективност на
разходите е 0,66, а на приходите 1.50;
коефициентът на рентабилност е отрицателна величина а именно : - на приходите е
- 0,52, на собственият капитал - 2,19, на пасивите- 0,46, а на активите -0.58.
Вещото лице е направило извод, че последните коефициенти са отрицателна
величина, тъй като предприятието е на загуба, а коефициентите се формират като
съотношение на финансовия резултат към капитала, съответно към пасивите или
активите на дружеството. Пояснило е, че дружеството до 2008г. е отчитало
положителен финансов резултат – печалба. Към 31.12.2009г. обаче, дружеството е
приключило финансовата година с 6 756 хиляди лева загуба. Вещото лице
изрично е посочило, че ответното дружество е напълно декапитализирано, като
през процесния период е налице пълна липса на оборотен капитал. Показателите
задлъжнялост са нараствали, както в абсолютни стойности, така и в коефициент,
което сочело на абсолютна зависимост на дружеството от кредиторите му. Вещото
лице е посочило като начална дата на неплатежоспособност 30.09.2009г.,
когато е изтекъл срокът за плащане по
първата неплатена фактура към кредитор. Посочило е и, че дружеството разполага
със средства за покриване първоначалните разноски по несъстоятелността.
Основното
заключение е оспорено от присъединените кредитори и от ответника досежно
началната дата на неплатежоспособността и съдът е поставил допълнителна задача.
В
представеното допълнително заключение вещото лице е посочило, че спрямо
длъжника са налице изискуеми парични задължения по търговски сделки и
задължения към държавата. Направило е извод, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност. Финансовите задължения на ответника имали постоянен,
необратим характер, обусловен от факта, че собственият капитал е отрицателна
величина, пълна липса на оборотни средства, финансова загуба за предходната
година, пълна зависимост от кредиторите и отрицателни показатели за
рентабилност. Посочила е че ответното дружество не е в състояние да заплаща
задължения по търговски сделки и парични задължения към молителите в настоящото
производство. В заключението е направен подробен анализ на отразените счетоводно задължения и вземания на ответника. В съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че неуредените плащания, които са от значение за несъстоятелността,
т.е. когато действително длъжника е бил в невъзможност да изпълни изискуемо
парично задължение е от началото на м. октомври 2010г.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно
чл. 7т.6 от представения по делото договор за периодична доставка на сурово
краве мляко от 01.06.2009г. подписан между молителя “Капка и Мими” ООД – Плевен
и “Милкиекс” ООД –Севлиево, последният е следвало да заплати на молителя
доставеното му сурово краве мляко в 10 дневен срок след датата на издаване на
фактурите. Не е спорно по делото, а и от заключението на ССЕ се установява, че
в този срок ответникът е извършил само
частично плащане по посочените в молбата и описани по-горе 8 бр. фактури, като останалата неиздължена по
тези фактури сума е в размер на 210 460, 90 лв. с ДДС. Посочените в молбата
фактури са осчетоводени при ответника и по тях, той е извършил частични
плащания, а и не прави възражение за неполучаване на описаните в тези фактури
количества краве мляко. С оглед на изложеното, съдът намира, че за молителя
“Капка и Мими “ ООД – Плевен, в качеството на продавач е налице вземане по чл.
327, ал.1 ТЗ към ответника, в качеството на купувач, за продажната цена по
посочените 8 бр. фактури, като вземането на молителя е изискуемо в 10 дневен
срок от изготвяне и доставяне на фактурите, съобразно т. 6,чл. 7 от сключения
между страните договор. Видно от заключението на ССЕ, че срокът за плащане по
всичките 8 бр. фактури е изтекъл към момента на предявяване молбата за
обявяване длъжника в несъстоятелност.
Съдът
намира, че така описаните суми са изискуеми и дължими на молителя, така както
са посочени в молбата му за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответника.
Ответникът
не оспорва вземането на присъединения кредитор “Уникредит Булбанк” АД – София
по описаните в молбата за присъединяване два броя договори за банков кредит. Не
оспорва обстоятелството, че е спрял плащанията по тези договори, както и факта,
че със спиране на плащанията цялата сума по договорите е станала предсрочно
изискуема. Видно от приетото по делото заключение на ССЕ, че неиздължените по
двата договора суми са: - по договор № 001/05.01.2006г. - главница в размер на
161 400 евро и 3 513,63 евро договорна лихва, считано от
31.12.2009-28.01.2010г. или общо задължението му по този договор е
164 913,63 евро, както и съдебни разноски в размер на 6 450,86лв. във
връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение, а по договор № 002/23.02.2006г. - главница
2 301 692,67 лв. , договорна лихва за периода 31.12.2009г.
-28.01.2010г. в размер на 39 291,94 лв., съдебни разноски по издадената
заповед за незабавно изпълнение в размер на 34 000 лв. или общо
задължението е в размер на 2 374 984,61 лв.
Съдът
намира, че така описаните суми са изискуеми и дължими на присъединения
кредитор, така както са посочени в молбата му за присъединяване.
Ответникът
не оспорва вземането на присъединения кредитор “Сибанк” АД – София по описаните
в молбата за присъединяване два договора за банков кредит и договор за
овърдрафт , за посочените в молбата суми. Видно от основното заключение на ССЕ,
че по договор № ST8160007/19.11.2008г. ответникът “Милкиекс” ООД –Севлиево и
“Лимекс” ЕООД-София солидарно дължат сума в размер на 2 721 518,71
лв. от които: - 2 497 317,62 лв. главница; 67 027,77 лв.
договорна лихва; 58 718,89 лв. наказателна лихва; 17 750 лв. б.
комисионна и 79 704,43 лв. съдебни разноски за издадена в полза на банката
и против “Милкиекс” ООД – Севлиево заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК, че по договор за овърдрафт № ST08160008/19.11.2008г. в размер на
567 000 лв., представляващ целеви кредит за плащане на ДДС общо
задължението на ответника “Милкиекс” ООД-Севлиево и солидарно задълженият
длъжник “Лимекс” ЕООД-София е в размер на 445 821,45 лв. от които: -
416 984,92 лв. главница, 3 255,91 лв. договорна лихва до 21.12.09г.,
11 964,46 лв. наказателна лихва до 10.02.2010г. и 13 616,16 лв.
съдебни разноски направени във връзка с издадена по молба на присъединения
кредитор заповед за незабавно изпълнение и по договор за банков кредит № ST08160009/19.11.2008г., е
неиздължена сума в
размер на 1 080 412,34 евро от които : - 1 036 139,82 евро
главница, 23 125,69 евро договорна лихва до 28.01.2010г., 13 265,60
евро наказателна лихва до 10.02.2010г.,
7 771,05 евро несъбрани банкови комисионни по договора и 63 843,09 лв. несъбрани разноски във
връзка с издадената в полза на присъединения кредитор заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Съдът
намира, че така описаните суми са изискуеми и дължими на присъединения
кредитор, така както са посочени в молбата му за присъединяване.
С оглед
на изложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя и
присъединените кредитори срещу ответника съществуват изискуеми парични
задължения по търговски сделки и същите се явяват активно легитимирани по
молбата по чл. 625 от ТЗ.
При
преценка дали длъжникът е в неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легалното определение за нея е дадено в чл. 608,ал.1 ТЗ. Съгласно това определение, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, свързани
с търговската му дейност. Презумпцията на чл. 608, ал.2 ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под “спиране на плащанията” по
смисъла на цитираната разпоредба, следва да се разбира не спиране на плащанията
на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно
изброени в ал.1, на чл. 608 от ТЗ. В настоящият случай, ответникът е спрял
плащанията по търговски сделки с молителя и присъединените кредитори, както и
на публичните задължения, за които се съдържат данни в ССЕ, поради което на
основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В
тежест на ответника е да обори презумпцията на чл. 608, л.2 ТЗ като това може
да стане на базата на анализ на имущественото състояние на длъжника, от който
да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този
анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи
за състоянието на неплатежоспособност са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи, към краткосрочните /текущи/ задължения на предприятието.
В конкретния случай, според заключението на ССЕ показателя за обща ликвидност/
установяващ възможността на предприятието да поеме плащанията си чрез целия
оборотен капитал, т.е. съотношението на
всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения / за 2009г. е
0.072. Видно от заключението този коефициент е намалял именно през последната – 2009г.,
докато в предходната 2008г. е бил с величина 1.008. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема
коефициент “1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни
активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да
поеме плащанията си по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника в
случая е 0,072 при норматив “1”, което сочи, че предприятието не може да поеме
плащанията си. Ето защо въз основа на коефициента за обща ликвидност, съдът
приема, че не се оборва презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори, какъвто е настоящият случай, пред вид
обстоятелството, че част от задълженията към молителя и присъединените
кредитори са били изпълнени.
Трябва
да се отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на
длъжника се използват и други икономически показатели. Тези показатели – за
автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, значима информация за
предприятието. Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение на
финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и
активите и в случая те са отрицателни, тъй като предприятието е на загуба.
Коефициентът
на финансова автономност като съотношение на собствения към привлечения капитал
е отрицателна величина – минус 0.211
и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си
задължения, тъй като активите му са формирани изключително със заемни средства,
а не със собствен капитал.
На база
гореизложеното, съдът намира, че при коефициент на обща ликвидност 0.072 при
норматив 1-ца, при коефициент на финансова автономност минус 0,211 и при
отрицателен финансов резултат /загуба/ на предприятието при разпродаване на
дълготрайните материални активи на публична продан, длъжникът не разполага с достатъчно имущество
за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. С
оглед на изложеното, съдът намира, че не бе установено по делото затрудненията
на длъжника да имат временен характер.
Пред
вид осъществяване състава на чл. 630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл. 631
от ТЗ, молбите по чл. 625 и чл. 629,ал.3 ТЗ от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъдат уважени.
По
аргумент на чл. 608, ал.1 ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието
неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспосбността е датата, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска
сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът
приема датата 05.09.2009г., към която дата ответникът не е могъл да изпълни задълженията си по търговските
сделки с молителя.
В хода по същество молителят и присъединените кредитори са
поискали съдът да се произнесе с решението си по чл. 630, ал.2 ТЗ, като
длъжникът бъде обявен в несъстоятелност и да се прекрати дейността му,
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност.
Настоящият
състав на съда намира, че не са налице предпоставките за постановяване решение
по чл. 630, ал.2 ТЗ. Мотивите за това са следните: Видно от приетото
допълнително заключение на ССЕ, че
дейността на предприятието на длъжника
не е прекратена, макар да е осъществявана в по-малък обем от обичайния.
Наред с това липсват данни, че продължаването дейността на предприятието би
увредило масата на несъстоятелността. Не се ангажираха доказателства за
отрицателни финансови резултати в резултат от извършваната в момента от ответника
дейност. При липса на каквито и да е доказателства, че продължаване дейността
на длъжника по какъвто и да е начин би увредило масата на несъстоятелността, то
искането за постановяване на решение по чл. 630, ал.2 от ТЗ се явява
неоснователно.
Съгласно чл. 629, ал. 9 от Търговския
закон, наложените предварителни обезпечителни мерки имат действие до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от тази дата
действието им се заменя с действието на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1,
точка 4 от Търговския закон.
Съдът счита, че на
основание чл. 630, ал.1т.4 ТЗ следва да
допусне обезпечение, чрез налагане на запор и
възбрана, както и да продължи действието на наложените с Определение № 41/28.04.2010г. и Определение № 17/04.03.2010г. по реда на чл. 629 а ТЗ
обезпечителни мерки на осн. чл. 629а, ал.9 ТЗ.
Съдът
намира, че за временен синдик следва да назначи И.Т.Б. отговарящ на изискванията по чл. 655 от ТЗ,
съгласно представените от същия декларации, който е бил назначен в
производството по реда на чл. 629а, ал.1 т.1 ТЗ.
На
основание изложеното и чл. 78, ал.1 ГПК
във вр. с чл. 621, ал.1,т.4 и чл. 616, ал.1 т.4 ТЗ, в полза на молителя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 950 лева , а на присъденитеният кредитор
“Уникредит Булбанк” АД – София 650 лв.
и на “Сибанк” АД-София 450 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВЯ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “МИЛКИЕКС”
ООД, със
седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас Москов”,
ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 05.09.2009г., на осн чл. 630, ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение “МИЛКИЕКС”
ООД, със седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас
Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* на осн. чл. 630,
ал.1т.2 ТЗ.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на “МИЛКИЕКС” ООД, със
седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас Москов”,
ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* И.Т.Б., егн **********,*** при
месечно възнаграждение в размер на 800
лв./осемстотин лева/, на осн. чл. 630, ал.1,т.3 ТЗ.
ДОПУСКА
обезпечителна мярка, като налага общ запор и възбрана върху имуществото на “МИЛКИЕКС” ООД, със седалище и адрес на
управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24,
с ЕИК № *********, както и ПРОДЪЛЖАВА
наложените в настоящото производство на осн. чл. 629а от ТЗ обезпечителни мерки,
на осн. чл. 630, ал.1т.4 във вр. с чл. 629а, ал.9 ТЗ.
Свиква Първо
събрание на кредиторите на “МИЛКИЕКС”
ООД, със седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас
Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* на 08.
юли 2010г. от 14.00 часа в Съдебната палата, гр. Габрово, пл. “Възраждане”
№ 1, на осн. чл. 630, ал.1,т.5.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на “Капка и Мими” ООД-Плевен,
“Уникредит Булбанк” АД – София и “Сибанк” АД-София за обявяване на “Милкиекс” ООД-Севлиево в
несъстоятелност и за прекратяване на дейността му на осн. чл. 630, ал.2 ТЗ,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “МИЛКИЕКС”
ООД, със седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас
Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* да заплати на
“Капка и Мими” ООД – Плевен, със седалище и адрес на управление г.
Плевен ,ул.”Мусала” № 22,ет.2,ап.2 сумата от 950 лв./деветстотин и петдесет
лева/, разноски по делото на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “МИЛКИЕКС”
ООД, със седалище и адрес на управление г. Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас
Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК № ********* да заплати на
“Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление г. София,
район “Възраждане”, пл. “Сведа Неделя” № 7, ЕИК ********* сумата от 650
лв./шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “МИЛКИЕКС” ООД, със седалище и адрес на управление г.
Севлиево, ж. к. “Д-р Атанас Москов”, ул.”Росица”, № 22,ет.8,ап.24, с ЕИК №
********* да заплати на “Сибанк” АД, със седалище и адрес на
управление г. “София, ул.”Славянска”,№2, ЕИК ********* сумата от 450
лв./четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в Търговския регистър и може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
Търговския регистър пред АС- В.Търново.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на осн. чл. 622 от ТЗ.
Председател
: