№ 21932
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110123388 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове за сумата 3429 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени телесни увреждания чл. 427 КЗ вр. чл. 21 от Наредба за общите
условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за
сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават
краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през
страната, представляваща застрахователно обезщетение в размер на разходите за извършени
медицински дейности за лечение и болничен престой, заедно със законната лихва от до
окончателното погасяване, както и сумата от 235,71лв. за периода от 20,10,2023г. до датата
на исковата молба.
Ищецът твърди, че между К. М. – гражданин на Република С.М. и ответното
дружество е сключен договор за задължителна медицинска застраховка на чужденците и
застраховка „злополука“, обективирани в застрахователна полица № *** от 28.09.2022г..
Поддържа, че на 07.06.2023 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно
събитие – битов инцидент, вследствие на който на посоченото лице е причинено термично
изгаряне втора степен. Сочи, че за болничното лечение на уврежданията са сторени разходи
в размер на 3429лв. Счита, че ответникът, по силата на договора за застраховка, се е
задължил и следва да възстанови сторените за лечение разходи, както и да изплати
обезщетение за настъпилата смърт в размер на уговорената застрахователна сума. Заявява,
че по силата на подписано Споразумение от 01.02.2024г. е придобил по силата правото да
събере дължимото застрахователно обезщетение, с което обосновава и правният си интерес
от предявяване на настоящи иск. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че претендираното обезщетение е в
завишен размер. Посочва, че за него не съществува задължение за изплати застрахователното
обезщетение, тъй като са налице съзнателно са обявени неточно или са премълчани някои
неверни обстоятелства. Оспорена е и извършената цесия, доколкото не са уведомени за нея.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
За безспорни в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че К. М. и
ответника е сключен договор за задължителна Медицинска застраховка на чужденците в
България, обективирана в застрахователна полица от 28.09.2022 г., по които са били платени
дължимите премии, че на 07.06.2023 г., в срока на действие на договора, при описаните в
исковата молба обстоятелства, е настъпил посоченият от ищеца битов инцидент, който
представлява покрит по застраховките риск и вследствие на който на посоченото лице са
причинени изгаряния, че К. М. е сторил разходи за лечение в размер на 3429 лева.
Установява се по делото, че К. М. е претърпял на 07.06.2023г. злополука, вследствие
на която е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, където му е поставена диагноза
Термично изгаряне втора степен в областта на глезена и стъпалото на десния крак за
лечението на която е предприето оперативно лечение.
Видно от приетата като писмено доказателство фактура К. М. е заплатил за лечението
си сумата от 3429лева по фактура №**********/13.06.2023г.
Представено е по делото Споразумение от 01.02.2024г. застрахования К. М. е
прехвърлил на ищеца вместо изпълнение правото си на застрахователно обезщетение към
З.Б.И.“АД възникнало на основание настъпило застрахователно събитие от 07.06.2024г. по
Застрахователна полица №***.
От разпита на свидетеля К. М. се установява, че 07.06.2023г. е бил в дома си.
Свидетелят посочва, че във въпросния ден е трябвало да бъде на работа, но тъй като не се
чувствал добре не отшъл. Заявява, че започнал да си приготвя чорба, която вряла на котлона.
Той се пресегнал да си вземе подправките и в този момент тенджерата се обърнала върху
крака му. Тъй като нямал шофьорска книжка, излязъл навън, хванал такси и отишъл в
УМБАЛСМ „Н.И. П.“ЕАД. Там бил прегледан и му било казано, че има изгаряне от втора
степен и следвало да бъде приет в Клиниката по изгаряния. Заявява, че се обадил на
съпругата си, за да я уведоми за станалото. Заявява, че са му правени операции и е бил
хоспитализиран една седмица. Твърди, че работи като барбекюрист в ресторант.
Свидетелката К. М. Призована завява, че на 07.06.2023г. сутринта излязла от дома си,
тъй като имала работа. По късно през деня й се обадил съпруът и й казал че си е разсипал
бульон върху крака и поискал от нея да се обади на застрахователната компания, за да ги
уведоми за случая. Твърди, че е казала на застрахователната компания, бе съпругът и е бил
на работа, тъй като не разбрала, че той си е останал в къщи и не е отишъл. Сочи, че
погрешка е казала, че той е бил на работа, тъй като се объркала в паниката.
2
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 КЗ с договора за медицинска застраховка
застрахователят се задължава да покрие разходите за здравни стоки и услуги, произтичащи
от заболяване или вследствие на злополука, или други договорени здравни стоки и услуги,
включително свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или
временна загуба на доход вследствие на заболяване или злополука, както и комбинация от
изброените покрития.
Представената застрахователна полица е издадена съгласно Наредба за общите
условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за
сключване на застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или
продължително в РБ или преминават транзитно през страната.
Съгласно чл. 5 от Наредбата обект на застраховане по задължителната медицинска
застраховка са разходите за лечение и болничен престой на чужденците, които пребивават
краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея,
за времето на пребиваването им в страната, а според чл. 2 за разходи, направени за лечение и
болничен престой на чужденците по ал. 1, се считат разходите за медицинска помощ при
спешни състояния, разходите, направени за извънболнична и болнична медицинска помощ,
и разходите за дентална помощ при условията на наредбата. Съобразно чл. 6 в обсега на
застрахователната отговорност се включват всички необходими разходи, извършени от
застрахования или от лечебно заведение за лечение и болничен престой при внезапно,
неочаквано, непредвидимо неразположение, болест или злополука, възникнали по време на
действието на застрахователния договор.
По делото не е спорно и от представената застрахователна полица се установява,
че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен договор за
медицинска застраховка, съгласно Наредба за общите условия, минималната
застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на
застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в РБ или
преминават транзитно през страната.
Първото противопоставено от застрахователя възражение касае начина на настъпване
на процесната злополука. Ответното дружество в отказа си да изплати обезщетението е
навело твърдение, че същата е трудова и не е настъпила по описания от увреденото лице
начин, основавайки се на заявеното първоначално от съпругата на увреденото лице – К. М..
Ответникът не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания, с цел да докаже
наведеното възражение. Същевременно К. М. е разпитана в настоящото производство, като
нейните показания са логични, последователни и непротиворечиви. Тя потвърди, че
съобщавайки на застрахователя за събитието, всъщност е направила грешка, като е заявила,
че съпругът и бил на работа по време на злополуката. Съдът намира, че житейски логично е
в такава ситуация и вследствие на неразбиране от страна на свидетелката да е допуснато
подобно заблуждение. Същевременно по делото липсват други доказателства от които може
да се направи извод, че ищецът е пострадал на работното си място, което променя характера
3
на злополуката. По изложените съборажения съдът намира възражението на ответника за
недоказано.
Второто наведено възражение касае размера на предявения иск. По силата на чл. 21,
т. 1 и т. 2 от Наредбата, застрахователят заплаща разходите за извършените медицински
дейности за лечение и болничен престой на застрахованите по наредбата чужденци, както
следва: на изпълнителите на медицинска помощ - по цените на съответното лечебно
заведение; на застрахованото лице - в случай че то е заплатило цената на извършените
медицински услуги на лечебното заведение.
Не се спори, че ищецът е застрахован по договор за задължителна медицинска застраховка
на чужденци ищец, валидна за периода 10.10.2022 г. – 09.10.2023 г., който обхваща както
датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.06.2023 г., така и времето, през
което на лицето е оказана болнична медицинска помощ, събитието – битова злополука, е
внезапно, неочаквано и непредвидимо състояние, което се явява покрит застрахован риск.
Тук следва да се отбележи, че застрахователното събитие се установява от представените по
делото документи по чл. 20, ал. 2 от Наредбата, като не се установява изисквани от
застрахователя такива по чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредбата – други писмени доказателства и
обяснения, искани от застрахователя, поради което и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира извършените от ищеца разходи за необходими такива по
смисъла на чл. 6 от Наредбата, а възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Заплащането от застрахователя на обезщетение в намален размер в случая е основано на
ограничаване на отговорността му до размера на съответната клинична пътека,
съответстваща на поставената диагноза и проведеното лечение, по силата на ОУ.
Съобразно чл. 21 от Наредбата застрахователят следва да заплати разходите за
извършените медицински дейности за лечение и болничен престой на изпълнителите на
медицинска помощ - по цените на съответното лечебно заведение или на застрахованото
лице - в случай че то е заплатило цената на извършените медицински услуги на лечебното
заведение.
Представени са доказателства за извършени разходи от К. М. по заплащане на
оказаното й болнично лечение в УМБАЛСМ "Н. П." ЕАД в общ размер на 3429 лева, които
следва да бъдат възстановени от застрахователя под формата на застрахователно
обезщетение на основание чл. 21 от Наредбата.
Последното възражение на ответника касае липсата на извънсъдебно уведомяване за
извършената цесия.
От представеното по делото споразумение между К. М. и ищцовото дружество се
установява че ищецът е придобил вземането на К. М. по сключения от последния с
ответника застрахователен договор.
По делото е представено уведомление адресирано до ответника, , с което последният
се уведомява за извършената цесия, като липсват доказателства по делото същото да му е
връчено, преди депозиране на исковата молба, не са ангажирани. Препис от уведомлението
за извършено прехвърляне на вземането и пълномощното от цедента са приложени към
исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с исковата молба, и съответно
4
получени от него лично.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за застраховка, като възражението на
ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия, предвид липсата
на уведомяване са неоснователни по следните съборажения:
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г.,
т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за
прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това,
което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо
действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на
цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките
на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва
да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника.
Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата
молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК,
включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с
оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента
за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на
длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на
прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да
погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно
съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на
исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на
вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството
на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания по сключения Рамков договор. Същевременно уведомлението достига до ответника
с исковата молба, към която са приложени уведомлението до длъжника, изходящо от
цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, договорът за цесия и
пълномощното, подписано от цедента, които очертават пределите и доказват наличието на
представителната власт за цесионера. Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е
бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както
и се установява, че ищецът е подписал уведомленията за прехвърляне на вземания,
5
адресирани до ответника и чието съдържание сочи на уведомяване за извършената цесия, не
в качеството си на цесионер, а като пълномощник на предишния кредитор, същият е
действал в рамките на своята представителна власт, очертана от пълномощното, поради
което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към
исковата молба и връчено на ответника с връчването на препис от нея. Ето защо, в
настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване на исковата молба с
приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземането.
С оглед изложеното претенцията се явява основателна и следва да се уважи в
цялост
По претенцията с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира сумата от 235,71лв. лихва за забава от датата на отказа на
ответника да изплати претендираната сума до датата на исковата молба. Установи се наличие
на главен дълг за заплащане на застрахователно обезщетение, който в исковия период е в
размер на 3429 лева. Задължението на застрахователя е без срок, поради което за
поставянето на длъжника в забава е необходима показа /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането, а
съгласно чл. 23 от Наредбата обезщетението по задължителната медицинска застраховка се
определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият е
представил всички необходими документи, свързани с установяването на събитието и
размера на разходите, свързани с оказаното лечение и болничен престой. Предвид началната
дата на претенцията за заплащане на лихва за забава същата се явява основателна. а периода
20.10.2023г. до 19.4.2024 г. размерът на мораторната лихва върху сумата 3429 лева,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 235,71 лева, за които сума и период
искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода от спора, с оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца по делото в размер
1398,48 лв., от които 147 лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото и
1251,48 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, който размер не е прекомерен
предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото,
проведените по делото съдебни заседания и предприети процесуални действия от страна на
пълномощника на ищцовото дружество.
Предвид основателността на претенцията на ищеца разноски на ответника не следва
да бъдат присъждани.
ТАКА МОТИВИРАН съдът реши
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА З.Б.И.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
„П.Е.С.М.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, сума от размер 3429лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за задължителна медицинска застраховка на
чужденци, които пребивават краткосрочно или продължително в РБългария или преминават
транзитно през страната, застрахователна полица № ***, , прехвърлено с договор за цесия от
01.02.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2024 г. до
окончателното ? изплащане на вземането, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 235,71лева
лихва за забаваза периода от 20.10.2023г. до 19.04.2024г, както и на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 1398,48лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7