№ 184
гр. Пазарджик, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. С.
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235200600960 по описа за 2023
година
С присъда № 57 от 12.09.2023г., постановена по НОХД № 1157/23г. на РС –
Пазарджик е постановено следното :
Признава подсъдимият С. П. М. от с. Д., обл. Пазарджик, за виновен в това, че в
периода от началото на февруари 2023г. до 30.03.2023г., в с. Д., обл. Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 346.55 лв. от владението
на: С. Г. С. от гр. Пазарджик и С. Й. Й. от гр. Пазарджик, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
по деяния, както следва:
На неустановена дата в периода от началото на февруари 2023г. до 13.03.2023г. от
имот на ул.“******“ № 11 в с. Д., обл. Пазарджик, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот е отнел стандартна медна, гръбна, пръскачка, меден котел
/ператник/ и 24 бр. еднолитрови стъклени бутилки, съдържащи гроздова ракия, 50 градуса,
всички вещи на обща стойност 264.40 лв., от владението на С. Г. С..
На 30.03.2023г., в с. Д., обл. Пазарджик, е отнел ръчна строителна количка и 0,10 куб.
м. дърва за огрев от вида бук, всички вещи на обща стойност 82.15 лв., собственост на
Църковно настоятелство на храм „************“ с. Д., обл. Пазарджик, от владението на
председателя С. Й. Й. от гр. Пазарджик, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК във вр с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъжда на една година и
шест месеца лишаване от свобода, като го признава за невинен и го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение за извършена кражба в периода от началото на м.
април 2023г. до 08.04.2023г. на движими вещи на обща стойност 66.45 лв. от владението на
1
А. С. Ц. - С.а и Р. Н. С., двамата от гр. Пещера.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС определя строг първоначален режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада от наказанието лишаване от свобода
времето, през което подсъдимия е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с поС.на
мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 31.03.2023г. до 12.09.2023г. в
размер на 5 месеца и 11 дни.
Осъжда подсъдимия С. П. М. да заплати на гражданския ищец С. Г. С., парична сума
в размер на 264.40 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди.
Постановява вещественото доказателство: 1 бр. флаш памет да остане по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимият С. П. М. да заплати
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер 50 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Пазарджик, както и съдебно –
деловодни разноски в размер на 140.76 лв. в полза на ОДМВР Пазарджик.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдсимия, чрез неговия
защитник. Оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание. Акцентира се
на съдействието на подсъдимия на всяка фаза на наказателния процес, възстановяването на
причинените щети и изключително ниската стойност на предмета на престъпление. Иска се
изменение на присъдата, чрез намаляване размера на наказанието до шест – осем месеца.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата основания за изменение на обжалвания съдебен акт.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание съответно на
закона.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, прави
искане за намаляване на наказанието.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
Фактите по делото.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С. М. живее в с. Д., обл. Пазарджишка, на ул. „****“ № ****.
Характеристичните данни за него са негативни. М. е осъждан многократно за умишлени
престъпления от общ характер и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода по
някои от присъдите.
Последните две осъждания на подсъдимия са по НОХД №576/20 г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, по което с влязло в сила на 28.05.2020г. споразумение, му е било
наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за
извършено на 24.03.2020г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4
във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и по НОХД № 1434/19г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, по което с влязло в сила на 21.10.2019г. споразумение му е било
2
наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за
извършено престъпление по чл.235, ал.4, предл. 2-ро във връзка с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
Подсъдимият М. не бил трудово ангажиран и не разполагал със средства да се
издържа, в инкриминирания период той решил да си набави такива по престъпен начин,
посредством кражба на вещи, с които да се разпореди чрез продажбата им.
Така, в изпълнение на намеренията си, в периода от началото на месец февруари
2023г. до 30.03.2023г., включително, подсъдимият отнел чужди движими вещи на обща
стойност 346,55 лева от владението на различни лица.
Пострадалият С. С. притежавал наследствен имот, къща с дворно място, на ул. „25-
та“ № 11 в с. Д., обл. Пазарджик. Към къщата под първия жилищен етаж имало изградено и
избено помещение, в което свид. С. съхранявал различни вещи.
На неустановена в хода на разследването дата в периода от началото на месец
февруари 2023 г. до 13.03.2023г., подс. М. преминал покрай дома на С.. Знаел, че С. живее в
гр. Пазарджик и рядко посещава имота си в селото. Затова подсъдимият решил да се
възползва от отсъствието му и да влезе в имота, за да вземе оттам вещи, с които да се
разпореди като със свои.
В изпълнение на намерението си, подс. М. влязъл в двора, като достигнал до
избеното помещение на къщата. Вратата на избата била заключена с катинар. М. натиснал
силно вратата, като в резултат на упражнения натиск катинарът и ключалката на входната
врата се счупили. По този начин подсъдимият си осигурил достъп до вътрешността на
избеното помещение, където намерил и взел стандартна гръбна медна пръскачка, меден
котел (ператник) и 24 бр. еднолитрови стъклени бутилки, съдържащи 50-градусова гроздова
ракия. След това подсъдимият си тръгнал, отнасяйки вещите със себе си.
Ракията продал на непознати за него лица. В хода на разследването не било
установено по какъв начин подсъдимият се е разпоредил с останалите вещи, нито тяхното
местонахождение.
На 13.03.2023г. С. посетил имота си в с. Д. и установил, че катинарът и ключалката
на входната врата на избеното помещение били счупени, както и че от същото липсвали
изброените вещи. По този повод той подал сигнал в полицията.
В хода на извършената полицейска проверка по случая, като извършител на деянието
бил установен подс. М., който обяснил извършеното от него престъпление.
От заключението на назначената съдебна оценъчна експертиза било установено, че
стойността на отнетите от владението на С. вещи възлиза на 264,40 лв., като стойността на
всяка една от тях е както следва: стандартна тръбна медна пръскачка - 28,90 лв., меден котел
(ператник)- 67,50 лв., и 24 бр. еднолитрови стъклени бутилки, съдържащи 50- градусова
гроздова ракия- 168.00 лв.
Свид. С. Й. е председател на Църковно настоятелство на храм „************“ в с. Д.,
обл. Пазарджик.
На 30.03.2023г. свид. Й. закупил за нуждите на храма дърва за огрев от вида бук,
които били нарязани и нацепени, след което били складирани пред централния вход на
храма.
В късните часове на горепосочената дата покрай църквата минал подс. М.. Видял
дървата пред централния вход на храма и решил да вземе от тях. Забелязал и оставената до
дървата ръчна строителна количка и решил, че ще отнеме и нея, а впоследствие да се
разпореди с тези вещи като ги продаде.
В изпълнение на намерението си, М. натоварил в количката около 0,10 куб. м. дърва
за огрев от вида бук, след което си тръгнал, отнасяйки вещите със себе си.
Действията му били забелязани от свид. Й., който периодично проверявал записите от
видеонаблюдението, изградено за охрана на храма. По този повод той веднага сигнализирал
полицейските органи с обаждане на тел. ***, като посочил, че извършител на деянието е
3
подсъдимият С. М., когото познавал.
В подкрепа на твърдението си свид. Й. предал и флаш - памет, съдържаща запис от
охранителните камери в обекта.
По повод подадения сигнал на мястото пристигнали свид. Г.К. и Б.А., полицейски
служители при РУ - Пазарджик. При извършената проверка полицейските служители
установили пред дома на подсъдимия ръчната строителна коричка с натоварените в нея
дърва.
Пред полицаите подс. М. потвърдил, че той взел количката с натоварените в нея
дърва от църковния храм.
От заключението на назначената на ДП съдебна оценъчна експертиза се установява,
че стойността на отнетата ръчна строителна количка възлиза на 67.15 лв., а на 0.10 куб. м.
дърва за огрев от вида бук- 15.00 лв., т.е. общата стойност на отнетите вещи е 82.15 лв.
Още на 30.03.2023г. отнетите ръчна строителна количка, ведно с 0.10 куб. метра
букови дърва за огрев била върната на свид. С. Й., за което бил съставен приемо-
предавателен протокол.
Тази фактическа обстановка е възприета от районния съд в рамките на проведеното
съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Така направеното признание се подкрепя убедително от събраните на досъдебното
производство доказателства и средствата за тяхното установяване.
По приложението на закона.
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна подс. М. е осъществил престъпния състав на чл. 196, ал. 1 т.
2 във вр. с чл.195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, като в периода от началото на м. февруари 2023г. до 30.03.2023г., в с. Д.,
обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 346.55 лв. от владението на: С. Г. С. от гр. Пазарджик и С. Й. Й. от гр. Пазарджик,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
Правилно районният съд е приел, че подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си - действал е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Контролираната съдебна инстанция е изложила убедителни доводи за обществената
опасност на деянието, извършителя и подбудите за извършване на престъплението.
Преценени са и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не може да
не бъде споделено и разбирането на първата инстанция за изключителния характер на
смекчаващото обстоятелство, състоящо се в ниската стойност на предмета на престъпление.
4
При тези данни, предвид наличието на предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
правилно районният съд е определил наказанието в размер на половината от предвидения
минимум. Наложено е наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при
предвиден минимум от три години лишаване от свобода.
Съдът намери за неоснователни доводите в жалбата за намаляване размера на така
определеното наказание.
На първо място твърдението на защитата, че са възстановени причинените от
престъплението щети са просто неверни. Пострадалият С. е предявил граждански иск, който
е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и уважен. Вероятно този факт е
убягнал от вниманието на защитника.
Вярно е, обаче, соченото от защитника, че съдът е пропуснал да прецени като
смекчаващо обстоятелство частичното възстановяване на щетите. Въпреки това, както беше
посочено, наказанието в определения размер, според настоящата инстанция, отговаря на
целите по чл. 36 от НК, както и на всички обстоятелства, релевантни за неговата
индивидуализация по чл. 54 и следващите от НК.
В този смисъл оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се
явява неоснователно.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
При това, обаче, следва да се обърне внимание на проверяваната инстанция за
констатирано допуснато нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на
чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК. С определение по първия текст, районният съд е приел,
че направеното от подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство. Това е отразено
на стр. 8 от съдебния протокол за проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2023г.
Очевидно доказателствата от досъдебното производство не подкрепят самопризнанието,
доколкото подсъдимият фактически е бил задържан под стража на 31.03.2023г. и не е можел
да извърши вмененото му с обвинителния акт деяние от началото на месец април 2023г.
това е констатирано от районния съд, който оправдал подсъдимия за това деяние и в
мотивите към присъдата изложил доводите си за това.
Така съдът, в нарушение на закона, е провел съкратено съдебно следствие, без да са
налице предпоставките за това по чл. 372, ал. 4 от НПК. Това от своя страна, довело и до
нарушаване разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, като съдът не приел за установени
признатите от подсъдимия факти.
Цитираното нарушение, обаче, не може да бъде отстранено чрез отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото въззивното производство е инициирано
от подсъдимия и нарушението е извън категорията на тези по чл. 348, ал. 3 от НПК.
С оглед изхода от делото пред първата инстанция и в съответствие с чл.189 ал.3 от
НПК подсъдимият правилно е осъден да заплати разноските по делото в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
5
изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 57 от 12.09.2023г., постановена по НОХД № 1157/23г.
на РС – Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6