РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна И. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20203110110024 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от И. Т. М., ЕГН ********** в лично
качество и в качеството си на законен представител на Т. И. М., ЕГН **********,
действащи чрез адв. А. А. – АК – гр. В., срещу „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, първоначално субективно активно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите както следва:
- в полза на И. Т. М. сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща горницата над
2500.00 лева, изплатени в предходен момент, до заявените в писмената застрахователна
претенция към застрахователя от 7500.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр.
В. ПТП; 394.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до
20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5000.00 лева, считано от
21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 57.00 лева, представляващи платена цена на медикаменти и
такси за ползване на болнични услуги, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г.
до окончателното погасяване на задължението;
- в полза на Т. И. М. сумата в размер на 6000.00 лева, представляваща горницата над
1500.00 лева, изплатени в предходен момент, до заявените в писмената застрахователна
претенция към застрахователя от 7500.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр.
В. ПТП; 473.00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до
20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000.00 лева, считано от
21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 36.00 лева, представляващи платена цена на медикаменти и
такси за ползване на болнични услуги, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г.
до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищците твърдят, че на 11.11.2019 г. около 10:50 часа в гр. В. на
път първи клас № 2 до К., посока гр. Д., застрахованото при ответното дружество лице, а
1
именно М. М. нарушил правилата за движение по пътищата, като при изпълнение маневра
завой наляво не пропуснал насрещно движещото се МПС, управлявано от ищеца М. и
станал причина за ПТП. Вследствие на процесното ПТП на ищците били причинени телесни
повреди. Срещу виновния водач е било съставено АУАН, въз основа на който е издадено и
НП. Поддържа се, че към датата на ПТП по отношение лекият автомобил на виновния водач
е бил сключен валиден застрахователен договор при ответното дружество. Ищците сочат, че
са отправили своята застрахователна претенция към застрахователя, като са поискали
изплащане на по 7500.00 лева – обезщетение за претърпените неблагоприятни физически
болки и страдания. Твърди се, че в резултат на това е заведена застрахователна преписка –
щета № 43072951900358, като ответникът е изплатил извънсъдебно само част от поисканото
обезщетение, а именно 2500.00 лева за И. М. и 1500.00 лева за детето Т., като е оставил
претенцията за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ
размер от 93.46 лева без уважение.
По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове досежно
главницата и акцесорните задължения, имайки предвид забавата на ответното дружество.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че същите са неоснователни и
като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Ответникът не оспорва, че към датата на деликта л. а. „Т. К.“ с рег. № *** е бил
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ по полица № полица № ***, сключена на
21.02.2019 г., валидна до 21.02.2020 г.; че процесното ПТП е настъпило по вина на
застрахования при ответното дружество водач; че ищците са поискали от застрахователя да
им изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди – 57.46 лева за М. и 36.00 лева
за детето и неимуществени вреди – по 7500.00 лева; че ответното дружество е изплатило
част от претенцията за неимуществени вреди – 2500.00 лева на М. и 1500.00 лева на детето и
е отхвърлило претенциите за имуществени вреди изцяло.
Ответникът сочи, че на 13.02.2020 г. по банков път е изплатил горепосочените суми.
В отговора се излагат подробни доводи, че с оглед конкретните факти по делото
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е именно
този, който извънсъдебно е изплатен на ищците, поради което се счита, че интересът им е
удовлетворен напълно. Ответникът оспорва размера на акцесорните вземания, включително
и началната дата на претенциите за мораторна лихва.
По същество се моли съдът да остави без уважение предявените осъдителни искове и
да присъди разноски в полза на ответника, като в условията на евентуалност е обективирано
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани,
представляват се от адв. А. А., чрез който поддържат предявените искове, като обективират
и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.
П. П., чрез който поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове по
размер. Също инвокира възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния
представител на ищците адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят че на 11.11.2019 г. е настъпило ПТП по описания в
2
исковата молба механизъм; че към тази дата л. а. „Т. К.“ с рег. № *** е бил застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ по полица № ***, сключена на 21.02.2019 г., валидна до
21.02.2020 г. при ответника; че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при
ответното дружество водач по време на действие на полицата; че ищците са поискали от
застрахователя да им изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно
57.46 лева за М. и 36.00 лева за детето и неимуществени вреди – по 7500.00 лева; че
ответното дружество е изплатило част от претенцията за неимуществени вреди – 2500.00
лева на М. и 1500.00 лева на детето и е отхвърлило претенциите за имуществени вреди
изцяло, които факти са обявени за безспорни с доклада по делото, срещу който страните не
са възразили.
Сторените извънсъдебни плащания се установяват по несъмнен начин и от
представените платежни документи на л. 42 и л. 43.
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се установяват по несъмнен
начин следните травматични увреждания по отношение на И. М.: оток по кожата на носа;
контузия на гръдния кош – оток /6см/ на кожата над и суспектни /несигурни/ рентгенови
данни за фрактура на гръдната кост; кръвонасядане в областта на лява предмишница /10/4
см/; ожулване /4,5-4 см/ и кръвонасядане на корема. Гръдната травма се изразява в различни
по степен увреждания на гръдната клетка от удара на водача върху волана. При
диагностиката са установени мекотъканни увреждания и непълно счупване на външната
костна пластина на гръдната кост. Нараняванията при М. са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатира се от заключението още, че не са
налице данни за възникнали усложнения от травмата. Възстановителния период при
подобни увреждания е от порядъка на около три-четири седмици, като в този диапазон се
включва и зарастването на непълната фрактура на гръдната кост. Установява се още от
заключението, че е възможно за по-дълго време да се задържи болевият симптом, появяващ
се при натиск, натоварване или при определени движения в областта на гръдния кош. Към
настоящия момент не са налични следи от травмите по кожната повърхност и не се
установява дефицит в движенията на тялото на М..
По отношение на детето се установяват следните травматични увреждания: хематом
на кожата на челото централно – 4,5 см; хематом на клепачите на двете очи; дълбоки
охлузвания по челото в ляво 2,5/2 см и две ивичести охлузвания във външната половина на
клепачите на лявото око до 2/0,7 см; охлузване по кожата по гърба на дясната гривнена
става – 1,5/0,3 см. Констатира се, че медико-биологичният квалификационен признак на
травмите при дете са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към
настоящия момент, като последица от уврежданията се установява слабо изразен белег в
мястото на дълбокото охлузване на челото в ляво.
В хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че при ищеца М. се появява непостоянна болка в процес на резки движения и
физическо натоварване в мястото, където е била контузията на гръдния кош, но тази болка
не води до функционални нарушения, а е субективно усещане. Възстановителният период
при травматичните увреждания, които се наблюдават при детето е в порядъка на около
месец, при който напълно изчезват охлузванията и кръвонасяданията, които са по лицето.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. В. М. – майка на ищеца
М. и баба на ищцата М. и свид. Г. М. – съпруга на ищеца М. и майка на ищцата М. – се
установява, че ищецът М. след инцидента е имал силни болки в гръдната част и корема, а
детето е било с много силен оток на двата клепача на очите, рана на челото в лявата част,
охлузване на лявата ръка. Ищецът М. е преживял негативни емоционални и психически
преживявания, доколкото не е можел да обслужва и задоволи обичайните си дневни
потребности; бил е трудно подвижен, като е имал нужда от помощ при придвижването му;
отсъствал е от работа за около 2-3 месеца, което е в унисон и с представените писмени
доказателства – болнични листи /л. 24 – л. 27/, от които е видно, че на ищеца му е
предписано домашно лечение за периода от 11.11.2019 г. до 23.01.2020 г. Установява се от
показанията на свидетелите, че ищцата М. също е преживяла негативни емоционални и
3
психически преживявания. Детето се е страхувало да се вози в кола след инцидента; вечер е
спяло неспокойно; започнало да се напикава през нощта; близо месец след инцидента не е
посещавало детска градина.
От представените писмени доказателства /л. 37 – л. 40/ - касови бележки – се
установява, че по повод на посещенията в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД на 14.11.2019 г. във връзка
със „Съдебномед. Осв. Спе.“ ищците са направили разходи в общ размер на 72.00 лева или
по 36.00 лева за всеки един. Констатира се още че на 21.11.2019 г. са закупени и
медикаменти на обща стойност от 21.46 лева, а именно „бевит форте“ – 5.25 лева и
„диспорал“ – 16.21 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г./ и чл. 86 от ЗЗД. За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на
ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по
време на действие на договора за застраховка „ГО“; 3./ всички елементи от обективната и
субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./
противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между
вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително
характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени
вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./
изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Основният спор между страните, който е поставен за разрешаване пред настоящия
съдебен състав е досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с
оглед вида, характера, степента, интензитета и периода на възстановяване на претърпените
от ищците травматични увреждания, негативни емоционални и психически преживявания,
както и другите конкретни данни по делото, като спор по останалите елементи от
фактическия състав на исковете няма, с изключение на началната дата на претендираните
мораторни лихви.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото
лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др - в този смисъл е задължителната тълкувателна практика на
ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
4
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по отношение на И. М. взе
предвид следните обстоятелства, а именно: вида на телесната повреда, който се установява
от заключението по СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно,
пълно и неоспорено от страните, а именно лека, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота; характера на леките телесни повреди – оток по кожата на
носа, контузия на гръдния кош - оток на кожата над и суспектни рентгенови данни за
фрактура на гръдната кост, кръвонасядане в областта на лява предмишница, ожулване и
кръвонасядане на корема; интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – гръдната
травма се изразява в различни по степен увреждания на гръдната клетка от удара на водача
върху волана, установени са мекотъканни увреждания и непълно счупване на външната
костна пластина на гръдната кост, като контузията на гръдния кош е довела до появата на
непостоянна болка в процес на резки движения и физическо натоварване, но тази болка не е
довела до функционални нарушения; периодът на възстановяване на процесните травми –
около 3-4 седмици, като в този диапазон се включва и зарастването на непълната фрактура
на гръдната кост, при отчитане на възможността за по-дълго време да се задържи болевия
симптом, появяващ се при натиск, натоварване или при определени движения в областта на
гръдния кош. Съдът съобрази и факта, че към настоящия момент не са налични следи от
травмите по кожната повърхност и не се установява дефицит в движението на тялото на М..
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаните свидетели са съпруга и майка
на ищеца М., съдът преценява достоверността на показанията им с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на
делото. След съвкупния иМ.нализ, съдът достигна до извода, че показанията на същите са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, пълни и взаимно допълващи се.
Свидетелите заявяват, че пострадалият след инцидента е преживял негативни емоционални
и психически преживявания, като около 2 месеца и половина е бил в болничен и не е
посещавал работното си място. Трудно е задоволявал базисните си потребности в
ежедневието самостоятелно, като в началото е бил подпомаган от някого.
Съдът съобрази и годините на пострадалия – 35 г. /33 г. към датата на ПТП/, като
М.дата възраст обуславя по-високия праг на търпимост към физическите болки и страдания,
но безспорно по-доброто общо физическо здраве е от особена важност на тези години
особено за работоспособен човек, издържащ семейство с малко дете. Следва да се вземе
предвид и начинът, по който е причинено увреждането – в резултат на ПТП, което е довело
до това ищецът да се страхува от управление на МПС, което за един активен шофьор,
представлява сериозно неудобство в личния му живот.
Съдът взе предвид при определяне размера на обезщетението и факта, че ищецът М.
при процесното ПТП е пътувал със своята дъщеря, която към онзи момент е била едва на 3
г., което неминуемо е предизвикало голям стрес и страх у ищеца М., предизвикан от
опасността за живота и здравето на детето, възникнала от застрахователното събитие.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че пълният
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 3000.00 лева, от което
следва да се приспаднат заплатените извънсъдебно 2500.00 лева, т.е. осъдителният иск
касателно претенцията за неимуществени вреди е основателен до размера на 500.00 лева,
като за разликата до предявените 5000.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид конкретните данни по делото при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на детето Т. М. съдът взе предвид
следните обстоятелства, а именно: вида на телесната повреда, който се установява от
5
заключението по СМЕ, а именно – лека, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота; характера на леките телесни повреди – хематом на кожата
на челото централно, хематом на клепачите на двете очи, дълбоки охлузвания по челото в
ляво и две ивичести охлузвания във външната половина на клепачите на лявото око,
охлузване по кожата по гърба на дясната гривнена става; периодът на възстановяване на
процесните травми – около 1 месец, при който напълно са изчезнали охлузванията и
кръвонасяданията, които са по лицето, а към настоящия момент, като последица от
уврежданията се установява слабо изразен белег в мястото на дълбокото охлузване на
челото в ляво.
Следва да се отчете и страхът и стресът, които невръстното дете е преживяло от
процесното ПТП. От гласните доказателства по несъмнен начин се установява, че детето
спряло да ходи на детска градина за около един месец. Спряло да общува с членовете на
домакинството, страхувало се е да се вози в кола след инцидента, като това продължило
около 5-6 месеца. Показателен за преживения стрес у момичето е фактът, че същото е
започнало да се напикава през нощта.
Съдът съобрази и годините на пострадалото дете – 5 г. /3 г. към датата на ПТП/, като
ниската възраст обуславя и по-ниския праг на търпимост към физическите болки и
страдания, като по-доброто общо физическо здраве е от особена важност за подрастващо
дете.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът намира, че пълният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 2000.00 лева, от което
следва да се приспаднат заплатените извънсъдебно 1500.00 лева, т.е. осъдителният иск
касателно претенцията за неимуществени вреди е основателен до размера на 500.00 лева,
като за разликата до предявените 6000.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Видно от представените писмени доказателства, непосредствено след процесното
ПТП ищецът И. М. е заплатил 36.00 лева в полза на УМБАЛ „С. М.“ ЕАД сумата в размер
от 36.00 лева във връзка със съдебномедицинското освидетелстване. Същата сума е
заплатена и от името на ищцата Т. М.. Закупени са и лекарствени продукти на обща
стойност 21.46 лева. Съдът счита, че посочените разходи са в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, което обуславя уважаването на
предявените искове изцяло досежно претенциите за претърпените имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба.
Крайният извод на съда е, че са доказани в тяхната кумулативност елементите на
фактическия състав на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като
липсват данни дължимите обезщетения, предмет на исковете за неимуществени вреди, да са
заплатени до посочените размери на пострадалите лица, поради което същите следва да
бъдат частично уважени, а исковете за имуществени вреди – изцяло уважени.
Основателността на главните искове за неимуществени вреди до посочената сума,
обуславя дължимостта на акцесорнитте вземания за обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Оплакванията на ответника относно началната дата на начисляване на
обезщетението за забава са основателни и се споделят от съда. На основание чл. 493, ал. 1, т.
5 вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяване/предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си
забава – арг. от Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС. Т.е.
началната дата на мораторните лихви е 18.12.2019 г., доколкото именно на тази дата ищците
са предявили своята застрахователна претенция пред ответното дружество. От датата на
уведомяване на застрахователя /18.12.2019 г./ до момента на удовлетворяване интереса на
кредиторите чрез погасяване на вземанията им за главница от по 500.00 лева се дължи
6
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
която има парична стойност – арг. от чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С оглед на изложеното дължимата
мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 500.00 лева за периода от
18.12.2019 г. до 20.08.2020 г. е в размер на 34.31 лева за всеки един от ищците, начислена
посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП -
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.
Претенциите на И. М. за горницата над 34.31 лева до 394.00 лева и на Т. М. за
горницата над 34.31 лева до 473.00 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
11.11.2019 г. до 20.08.2020 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 146.98 лева, видно от представения
списък по чл. 80 от ГПК, от които – 62.00 лева – държавна такса по повод завеждане на
исковото производство; 17.00 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 67.99 лева – адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на
разписка – по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове. При материален интерес от 11 960.00 лева минималният адвокатски хонорар
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1066.56 лева с ДДС. Съдът като съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и обема на оказаната правна помощ и съдействие от
страна на процесуалния представител на ответника, счита, че уговореният хонорар в размер
от 1692.00 лева с ДДС е в прекомерен размер, поради което обективираното искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК е основателно, като в полза на ответника следва да се присъди
нормативноустановеният минимум при спазване на правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, т.е.
сумата от 962.97 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. М., ЕГН **********, с адрес
*** сумите, както следва: 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болки, страдания, негативни емоционални и
психически преживявания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр. В. ПТП; 34.31 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 20.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 500.00 лева, считано от 21.08.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 57.00
лева, представляващи платена цена на медикаменти и такси за ползване на болнични
услуги, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. М., ЕГН **********, с адрес *** против „Д.-О.З.“,
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за следните
суми: 4500.00 лева, представляваща горницата над уважения размер от 500.00 лева до
предявения от 5000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки, страдания, негативни емоционални и психически преживявания от
7
реализирано на 11.11.2019 г. в гр. В. ПТП; 359.69 лева, представляваща горницата над
уважения размер от 34.31 лева до предявения от 394.00 лева - мораторна лихва за периода от
11.11.2019 г. до 20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4500.00 лева,
считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. М., ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Т. М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумите, както следва: 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки, страдания, негативни емоционални и психически
преживявания от реализирано на 11.11.2019 г. в гр. В. ПТП; 34.31 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 20.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 500.00 лева, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 36.00 лева,
представляващи платена цена на медикаменти и такси за ползване на болнични услуги,
ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. М., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител И. Т. М., ЕГН **********, с адрес ***, против „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ за следните суми: 5500.00 лева,
представляваща горницата над уважения размер от 500.00 лева до предявения от 6000.00
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки,
страдания, негативни емоционални и психически преживявания от реализирано на
11.11.2019 г. в гр. Варна ПТП; 438.69 лева, представляваща горницата над уважения размер
от 34.31 лева до предявения от 473.00 лева - мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до
20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5500.00 лева, считано от
21.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. М., ЕГН **********, с адрес *** и Т. И.
М., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. Т. М., ЕГН
**********, сумата в общ размер от 146.98 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които – 62.00 лева – държавна такса по повод завеждане на исковото
производство; 17.00 лева – депозит за вещо лице по СМЕ и 67.99 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Т. М., ЕГН **********, с адрес ***
и Т. И. М., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. Т. М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.-О.З.“, ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата в общ размер от 962.97 лева с ДДС – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9