Р Е
Ш Е Н И Е
№ /22.03.2022
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 423 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на К.П.З. *** срещу Решение № 36/11.01.2022 година на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 1429/2021 година. Касаторът твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на К.П.З. *** срещу Наказателно постановление № 21-0433-000032/11.02.2021 година на Началника на І Районно управление - Варна, с което наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за административно нарушение по чл. 178е от Закона за движението по пътищата затова, че на 17.01.2021 година, в 11,36 часа в гр. Варна, ул. „Васил Априлов“ № 8, е паркирал лек автомобил марка „Пежо 206“ с регистрационен № В **** РХ на тротоара.
С Решение № 36/11.01.2022 година, състав на Районен съд – Варна е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнонаказателните правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, позовавайки се на доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство, че жалбоподателят е паркирал лек автомобил марка „Пежо 206“ с регистрационен № В **** РХ на тротоара на ул. „Васил Априлов“ № 8. Приел е, че с наложеното административно наказание се постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.
Въззивният съд е установил относимите факти. Правилен е изводът на въззивния съд, че моторното превозно средство е паркирано на тротоар. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и показанията на свидетеля Г.С.Г. не са опровергани от показанията на свидетеля Б.В.Ш..
Със санкционната норма на чл. 178е от Закона за движението по пътищата е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Паркирането върху тротоар се допуска само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Място, определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания - група „Д“, Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак Д19 „Паркинг“ обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране.
Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че при липсата на пътни знаци за въвеждане на забрана В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и В28 „Забранено е паркирането“ и при липсата на данни за отстоянието на автомобила от сградата не е осъществен състава на нарушението по чл. 178е от Закона за движението по пътищата. Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. В конкретния случай мястото, на което жалбоподателя е паркирал не е обозначено като място за паркиране, поради което отстоянието на автомобила от сградата не е подлежащ на изследване въпрос.
Правилен е извода на въззивния съд, че с наложеното наказание са постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Решението на въззивния съд е правилно и в частта на присъдените разноски. В писменото становище от 06.07.2021 година ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът, с решението, е присъдил такова в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното съдът намира, че проверяваното решение, като постановено при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/11.01.2022 година, постановено по НАХД № 1429/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.